№ 18497
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110160345 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.11.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на шестнадесети март 2017 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
60345/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ и с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
1
Ищецът З, № 87 твърди, че на 03.04.2019 г. е реализирано ПТП с участието на МПС марка
„БМВ Х5” с рег. № С,К, управлявано от ответника Р. П., ЛНЧ: **********, адр. гр. София,
ул. ,. 3, ап. 6 и МПС марка „фолксваген тигуан” с рег. № СВ , КР, управлявано от съответния
водач. Твърди, че причинител на ПТП е ответника, за когото не е имало договор за
застраховка ГО. Твърди, че МПС марка „фолксваген тигуан” с рег. № СВ , КР е бил
застрахован имуществено при ищеца със застрахователна полица, валидна към момента на
ПТП. Твърди, че при ищеца е образувана, във връзка с ПТП, преписка по щета по която са
репарирани вредите от ПТП, чрез плащане на сумата от 24 839,30 лв. на 13.02.2020 г. на
увреденото лице. Твърди, че тъй като за причинителя на ПТП – ответника, не е имало
договор срещу гражданска отговорност, валиден към момента на ПТП, то той е поканил
ответника, и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, да плати изплатената от ищеца сума в
размер на 24 839,30 лв. , увеличена с 25 лв. ликвидационни разноски – общо 24 864,30 лв. ,
но плащане не последвало. Ето защо, моли присъждането на сумата от 24 864,30 лв. , в едно
със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
Моли присъждане и на мораторна лихва в размер на 6 188,44 лв. – обезщетение за забавено
плащане на претендиР.та главница, за периода 10.03.2020 г. – 22.08.2022 г. Моли
присъждане и на деловодни разноски.
Ответникът, оспорва изцяло предявените искове по съображения изложени в отговора на
исковата молба, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа стР.:
На 03.04.2019 г. е реализирано ПТП с участието на МПС марка „БМВ Х5” с рег. № С,К,
управлявано от ответника и МПС марка „фолксваген тигуан” с рег. № СВ , КР, управлявано
от съответния водач. Причинител на ПТП е ответникът, за когото не е имало договор за
застраховка ГО. МПС марка „фолксваген тигуан” с рег. № СВ , КР е бил застрахован
имуществено при ищеца със застрахователна полица, валидна към момента на ПТП. При
ищеца е образувана, във връзка с ПТП, преписка по щета по която са репарирани вредите от
ПТП, чрез плащане на сумата от 23 699,34 лв. на 13.02.2020 г. на увреденото лице. Тъй като
за причинителя на ПТП – ответника, не е имало договор срещу гражданска отговорност,
валиден към момента на ПТП, то ищецът е поканил ответника, и на основание чл. 410, ал. 1,
т. 1 от КЗ, да плати изплатената от ищеца сума в размер на 24 839,30 лв. , увеличена с 25 лв.
ликвидационни разноски – общо 24 864,30 лв. , но плащане не е последвало.
За да приеме горепосочената фактическа обстановка, като доказана по делото, освен
приетите по делото САЕ /л.л. №№ 81-85/, доп. САЕ /л. № 98/, ССЕ /л.л. №№ 78-80/ и
показанията на свидетеля Д. от откритото съдебно заседание от 10.10.2023 г. , съдът обсъди
и доказателствата, приложени под л.л. №№ 6-46 от делото, изпратено по подсъдност от
СГС.
Видно от приетата по делото доп. САЕ /л. № 98/, която съдът кредитира именно като
2
допълнителна и за проверка на приетата предходна САЕ, и неоспорена от насрещни
доказателства, размерът на вредите на застрахованото от ищеца МПС от ПТП възлиза на 23
699,34 лв. – колкото се установи по делото, че е заплатил ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ:
Разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ, дава право на репариралия вредите застраховател на
увреденото имущество да възстанови платеното от делинквента, всъпвайки в правата на
увредения – фигурата на суброгационната претенция. Предпоставките за основателност на
тази претенция са: наличието на валидно към датата на увреждането имуществено
застраховотелно правоотношение между застрахователя и увредения, настъпването на
застрахователното събитие – увреждане на осигуреното имущество, възстановяване на
вредите от застрахователя. В конкретния случай се установи валидното имуществено
застрахователно правоотношение към датата на увреждането на имуществото, установи се
застрахователното събитие – увреждането на имуществото от ответника, установи се и
репарирането на вредите от ищеца-застраховател. Ответникът, като физическо лице, може да
формира вина по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като задължителна предпоставка за деликтната
отговорност, поради което отговорността му се ангажира по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, доколкото
вината се презюмира по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като по делото не се събраха опровергаващи
презумпцията доказателства.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че иска по чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ за
присъждане на сумата от чл. 24 864,30 лв. , следва да се уважи до размера от 23 724,34 лв. ,
тъй като тази сума е сбор от платеното от ищеца обезщетение и ликвидационните разноски,
за които ищецът също може да се суброгира по чл. 410, ал. 1 от КЗ. Искът следва да се уважи
до този размер, доколкото, както се посочи по–горе, стойността на причинените от ПТП
вреди възлиза на толкова, колкото е заплатил ищецът извънсъдебно, които две стойности
определят границата на суброгацията.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В конкретния случай се установи, че на 13.02.2020 г. ищецът е заплатил
застрахователното обезщетение. Съдът приема, че от тази дата ответникът е изпаднал в
забава за вземанията по суброгационното право. Това е така, доколкото с плащнането на
застрахователното обезщетение на увреденото лице, застрахователят се суброгира по чл.
410, ал. 1 от КЗ и за забавата на делинквента, която съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, настъпва с
извършването на деликта. Суброгиралият се може да претендира обезщетение за забавено
изпълнение само от датата на репариране на вредите, в случая – 13.02.2020 г. , доколкото
3
обратното би довело до съответно обогатяване на суброгиралия се, какъвто не е смисълът на
фигурата на суброгацията. След като ответникът е в забава за главницата от 13.02.2020 г. ,
то той е в забава и от по-късната процесна дата 10.03.2020 г. , от което следва, че искът е
установен по основанието си, но по делото липсват достатъчно данни за размера му. Ето
защо, и на основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че искът следва да се уважи до размера
от 5 904,71 лв. За да приеме това, съдът взема предвид, както присъжданата главница, така и
периода за който се претендира лихвата.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца сумата 5 843,57 лв. – деловодни разноски.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника Р. П., ЛНЧ: **********, адр. гр. София, ул. ,. 3, ап. 6 да заплати на
ищеца З, № 87, на осн. чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, сумата от 23 724,34 лв. , ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.08.2022 год. , до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от
24 864,30 лв.
ОСЪЖДА ответника Р. П., ЛНЧ: **********, адр. гр. София, ул. ,. 3, ап. 6 да заплати на
ищеца З, № 87, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 5 904,71 лв. – лихва за забава на
главницата от 23 724,34 лв. , за периода 10.03.2020 г. – 22.08.2022 г. , като отхвърля иска в
останалата част до пълния предявен размер от 6 188,44 лв.
ОСЪЖДА ответника Р. П., ЛНЧ: **********, адр. гр. София, ул. ,. 3, ап. 6 да заплати на
ищеца З, № 87, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 5 843,57 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5