Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 124
гр. Севлиево
10.07.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в ОТКРИТО заседание
на трети юли
през две
хиляди и седемдесета година, в състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при
секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
АВРАМОВА гр.д. № 1346 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че по негово заявление по ч.гр.д.№ 1035/16
г. по описа на РС – Севлиево е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с която ответникът е осъден да
му заплати посочените суми. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът /ответникът/
е подал възражение. В законния месечен срок на уведомлението ищецът предявява
установителен иск за съществуване на вземането си и моли съда да уважи иска със
законните последици. Твърди, че ответникът е виновен за ПТП, настъпило на
26.07.2011 г. в гр.Севлиево между две МПС. Той е управлявал лек автомобил без
свидетелство за управление. На собственика на увреденото МПС е било изплатено
обезщетение от неговия застраховател „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, което е
предявило претенция за обезщетяване на имуществените вреди пред ищцовото
дружество – застраховател на другото МПС. По образуваната ликвидационна
преписка ищецът е изплатил на другия застраховател сумата от 7450,80 лв. Въпреки
поканата ответникът не е възстановил изплатеното обезщетение, което е цената на
предявения иск. Претендира и разноските по делото.
Ответникът не е представил писмен отговор в законния месечен срок.
По делото се събраха писмени и
гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1035/16 г. по описа на РС – Севлиево по
заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение № 497 от 26.10.2016 г.по
чл.410 ГПК, с която ответникът е осъден да заплати посочените сума и разноски.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът /ответникът/ е подал възражение, за
което ищецът е бил уведомен. В законния месечен срок на уведомлението ищецът
предявява иск за съществуване на вземането си с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Този иск е от категорията на установителните и чрез него ищецът трябва да
докаже съществуване на вземането си.
То произхожда от следните обстоятелства: видно от протокол за ПТП от ***г.
– л.7 на тази дата в гр.Севлиево на кръстовището между ***и ***е станало ПТП
между две МПС. Водачът на лек автомобил ***–
свид.Б.К. ***, която е с предимство и в кръстовището с ***е бил ударен от лек
автомобил ***с рег***, който е следвало да спре на знак „СТОП“. Този автомобил
е бил управляван от ответника. Вината на ответника за настъпилото ПТП с
имуществени вреди е безспорно установена, тъй като той се е движил по път без
предимство, не е спазил знак „СТОП“ и е навлязъл в кръстовището, когато там се
е движило другото МПС.
Ответникът не оспорва и установеното обстоятелство, че не притежава
свидетелство за управление на МПС.
Виновният водач е бил санкциониран с наказателно постановление от
10.08.2011 г. – л.91, което не е обжалвано и е влязло в сила. И в него е
посочено, че управлява МПС, без да е правоспособен водач и че е виновен за
настъпилото ПТП, описано по-горе.
Свид.К. – водач на увреденото МПС, е уведомил веднага своята
застрахователна компания „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД и увреденото МПС е било
откарано на колесар в сервиз на „БМВ“ в София, тъй като е със застраховка
„Каско“. Там е било ремонтирано за сметка на застрахователя и върнато на
собственика, който не е плащал нищо за ремонта. По тази причина свид.К. не можа
да посочи какви щети са настъпили по неговия автомобил в резултат на ПТП.
Видно от приложената ликвидационна преписка по щета № 44010731103715/11 г.
на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД за щетите
по МПС на свид.К. е изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски в размер на 11 620,24 лв.
МПС, управлявано от ответника по делото, е било застраховано по застраховка
„Гражданска отговорност“ към ищцовото дружество по полица № 2231110044706.
И тъй като застрахователят на увреденото МПС „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е
предявил регресна покана за обезщетяване на имуществените вреди пред ищцовото
дружество – л.44, пред него е била образувана ликвидационна преписка по щета №
0000-511-12-5-03985. Двете застрахователни компании са уредили взаимни
задължения по регресни претенции – л.45 и сл.и ищцовото дружество е изплатило
на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД сумата от 150 035,40 лв. – л.49, част от
която е и сумата 7430,80 лв. по процесната
щета.
Поради обстоятелството, че ответникът - виновният водач за настъпилото ПТП, го е управлявал без
свидетелство за управление на МПС и на осн. чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./,
застрахователят има право да получи изплатеното обезщетение от лицето,
управлявало МПС.
Въпреки твърдението в исковата молба, че ответникът е бил поканен да
възстанови платеното застрахователно обезщетение, ищецът не е приложил писмена
покана /такава не е описана като приложение и не е представена и в хода на
делото/, поради което следва да се приеме, че ответникът е разбрал за дължима
от него сума при връчване на заповедта за изпълнение. Всъщност този факт е без
значение, тъй като ищецът не е направил искане за заплащане на мораторна лихва.
Мотивиран от горното съдът приема, че ищецът, при негова доказателствена
тежест, установи елементите от фактическия състав на предявения иск, а именно:
настъпило ПТП /по време и място/ по вина на ответника и при управление на МПС,
за което е бил валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен с ищцовото дружество; имуществени вреди по увреденото МПС, настъпили в
пряка и непосредствена последица от реализираното ПТП /видно и от експертизата/;
изплащане от ищеца на обезщетение за тези вреди; към датата на произшествието
ответникът е бил неправоспособен – не е имал свидетелство за управление на МПС.
Спор между страните възникна единствено по размера на имуществените вреди,
поради което съдът допусна съдебна-автотехническа експертиза. Въз основа на
писмените доказателства – описи на щетите и приложен снимков материал,
експертът е посочил, че размерът на щетите по увреденото МПС по средни пазарни
цени към датата на произшествието е 3009, 50 лв. и включва труд и материали.
Ищецът не се съгласи със заключението на вещото лице и направи писмено
възражение, че то не отразява действителната стойност на извършения ремонт, тъй
като е изготвено на базата на отменената вече Наредба № 24 от 2006 г. Съдът
обаче не приема това възражение, по следните съображения:
Съгласно чл. 273, ал. 2 от КЗ /отм./ при вреди на имущество обезщетението
не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда, който пък се
определя в съответствие с наредба за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Или от горното
следва, че на обезщетяване подлежат реално причинените вреди, затова дължимото
обезщетение следва да бъде изчислено по пазарната стойност на ремонта, включващ
материали и труд. Съгласно методиката, която е действала към датата на произшествието,
в сила е била Наредба № 24/06 г., отменена през 2014 г. Поради това експертът е
бил длъжен да изчисли стойността на ремонта именно по тогава действащата
Наредба, така както и ищецът е предявил иска си по отменения вече КЗ.
Съдът приема заключението за пълно, мотивирано и обосновано, поради което
не допусна повторно заключение. Очевидно е, че искането на ищеца за друга
експертиза, е мотивирано единствено от разликата в цената на ремонта, без да са
изложени конкретни съображения за необоснованост на заключението и съмнение за
неговата правилност, както изисква чл. 201 ГПК.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че размерът на щетите по увреденото
МПС е 3009,50 лв. и до този размер предявеният иск е доказан. В заповедното
производство и в исковата молба са претендирани и ликвидационни разноски по
щетата в размер на 20 лв. Те не са оспорени от ответника и ще бъдат присъдени,
като по този начин задължението възлиза на 3029,50 лв.
Установителният иск следва да бъде отхвърлен над сумата 3029,50 лв. до
претендирания размер от 7450,80 лв., като неоснователен и недоказан. Със
заповедта са присъдени и разноските по ч.гр.д., документирани със съответните
документи, както и законната лихва върху главницата, начиная от предявяване на
заявлението до окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 11г, ал. 2 от ТР № 4/14 г. по т.д.№
4/13 г. на ВКС “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.“ Присъдените разноски по заповедното производство са в общ размер от
849,02 лв., но съобразно изхода на настоящото дело те следва да бъдат намалени
на 345,20 лв.
След влизане в сила на решението, съгласно чл. 416 ГПК, издадената заповед
за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея следва да се издаде
изпълнителният лист, но съобразно решението по чл. 422 ГПК.
Искане за заплащане на разноски по делото правят и двете страни, като само
ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК – л.138.
На осн.чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважената част на иска, ответникът ще
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 168,30
лв. от общо претендирани и доказани разноски в размер на 414 лв.
На осн.чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърлената част на иска, ищецът ще бъде
осъден да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 195,80
лв. от общо документирани разноски в размер на 330 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Т.Д. *** ЕГН **********, че „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД със седалище гр. София и адрес на управление бул.Черни връх № 51Д ЕИК *********, представлявано
от Изпълнителни директори П.В.Д. и М.М.-Г.– заедно и поотделно, е установила съществуване на вземането си
по заповед за изпълнение № 497 от 26.10.2016 г. по ч.гр.д.№ 1035/16 г. по описа
на РС – Севлиево, до размер на 3029,50
лв./три хиляди двадесет и девет лв. 50 ст./ главница, ведно със законната
лихва върху нея, начиная от 26.10.2016 г. до окончателното й изплащане, както и
разноски
до размер на 345,20 лв. /триста четиридесет и пет лв. 20 ст./, на
осн.чл. 422 ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК до размер на 7450,80 лв. – главница и разноски до размер на 849,02 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
След влизане в сила на решението да се издаде изпълнителен лист по заповед
за изпълнение № 497 от 26.10.2016 г. по
ч.гр.д.№ 1035/16 г. по описа на РС – Севлиево, съобразно настоящото решение, на осн.чл. 416 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Т.Д. *** ЕГН ********** да заплати
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД със седалище гр. София и адрес на управление бул.Черни връх № 51Д ЕИК *********,
представлявано от Изпълнителни директори П.В.Д. и М.М.-Г.– заедно и поотделно направените
по делото разноски в размер на 168,30 лв.
/ сто шестдесет и осем лв. 30 ст./, на
осн.чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС” АД със
седалище гр. София и адрес на управление бул.Черни връх № 51Д ЕИК *********,
представлявано от Изпълнителни директори П.В.Д. и М.М.-Г.– заедно и поотделно
да заплати на Д.Т.Д. *** ЕГН **********
направените по делото на разноски в размер на 195,80 лв. / сто
деветдесет и пет лв. 80 ст./, на осн.чл.
78, ал. 3 ГПК.
На осн.чл. 80, изр. 2 ГПК ответникът Д.Т.Д. няма право да иска изменение на
решението в частта за разноските.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: