РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти
с-в, в открито заседание на трети май
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4749 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД и чл. 86 ал.
1 от ЗЗД.
Ищецът Д.К.А. твърди, че на 20.06.2018г. около 21ч. се
прибирал от гости на брат си, който живеел на адрес в гр.София, ж.к.Слатина,
ул.*****. След като излязъл от входа на блока и тръгнал към автомобила си,
паркиран на улицата, попаднал в дълбока дупка, която се установило по-късно,
била отворена шахта, намираща се между тротоара и бордюра, точно отстрани на жилищния
блок. Кракът му се усукал и усетил силна болка в дясното коляно, зъбите му
изпадали от устата. За момент загубил съзнание от силната болка. Брат му го
извадил от шахтата, след което го закарал до болница „Пирогов“. Изпитвал силни
болки в областта на десния крак, в главата, в лицето, в устата - от счупените
или изкъртени зъби, в гръдния кош, в областта на дясната предмишница.
Лицето му било в рани и охлузвания, като половината зъби били счупени или
изцяло липсващи. Ищецът бил хоспитализиран в „Пирогов“ и му била направена
операция на десния крайник, поради установена фрактура – счупване на фибията на дясното коляно. След операцията изпитвал силни
болки, бил трудно подвижен, психически рухнал. След изписването от болницата
ищецът се придвижвал с поставена шина и бил трудно подвижен. Изпитвал силни болки.
Бил в тежест на домашните си. Наложило се да прави разходи по лечението си, а
не можел да работи. Нямал средства да поправи зъбите, влошило се психическото
му здраве. Станал сприхав и изнервен. Посочва, че и до сега не се е възстановил
напълно. Не може да натоварва крака си, усеща постоянен дискомфорт
при ходене. Нестабилен е. Не може да се храни добре, заради липсата на зъби. Не
може да спи спокойно, като продължава да сънува падането и изпитва страх,
когато види шахта по улици и тротоари. Травматизиран е за цял живот. Предявява
срещу ответника иск за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди
ведно със законната лихва от датата на увреждането в размер на 50 000лв. и иск
за заплащане на обезщетение за търпени имуществени вреди – разходи за лечение и
медикаменти, ведно със законната лихва от датата на увреждането в размер на
1355,68лв. Претендира адвокатско възнаграждение.
Ответникът С.о.оспорва исковете по допустимост, по
основание и по размер. Ответникът оспорва твърденията , изложени в исковата
молба , като твърди, че описаната от ищеца шахта не съществува на мястото,
описано от ищеца, а сигнал за злополука в шахта не е подаван при ответника.
Счита, че той е претърпял на друго място, дата и час битова злополука, а
причинителят не е ответника. В подкрепа на твърденията си посочва
несъответствия между твърденията на ищеца и представените към исковата молба
писмени доказателства. Оспорва претендираните от
ищеца разходи за лечение като твърди, че същите не са относими
към лечението на ищеца, не са във връзка с получената травма, не е ясно и какви
точно медицински изделия са закупени. Оспорва размера на претендираните
неимуществени вреди като го намира за прекалено завишен и несъобразен със
съдебната практика и с принципа за справедливост. Оспорва ищецът да е търпял
интензивни болки и страдания с голяма
продължителност, оспорва посочения възстановителен период. Оспорва твърдението
ищецът да е бил прекъснал социални и трудови контакти заради злополуката. Прави
възражение за съпричиняване, като твърди, че с
поведението си ищецът е създал условия за настъпване на вредата – не е бил в
адекватно състояние, вървял е бързо и напосоки, не е минал по тротоара, и
поради липсата на адекватност не е видял отворения капак на шахтата по време, когато
е било още светло, и при нормални условия ищецът би заобиколил
шахтата и не би паднал в нея. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 5.07.2018г. ищецът Д.А., на 36г.,
посетил съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология
при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД , който от прегледа и
от представена пред него Епикриза към изх.№
23461/2018г. на Трета клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Пирогов“,
рентген № 1726218/21.06.2018г. и оперативен протокол № 2251/25.06.2018г., дал
заключение, че е установил при ищеца А. : кръвонасядане
на гръдния кош вдясно, следи от медицински манипулации на дясната предмишница, счупване на десния голям пищял с извършена
хирургическа интервенция. Според отразеното от съдебния лекар, кръвонасядането на гръдния кош и счупването на десния голям
пищял отговорят да са получени по време и начин , както се съобщава в
предварителните сведения – ищецът е съобщил , че на 20.06.2018г. , около 21ч. е
паднал в шахта. Счупването на десния голям пищял е реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение движението на
десния долен крайник. Кръвонасядането на гръдния кош
е реализирало признака болка и страдание. В съдебно медицинското удостоверение
е отразено също, че съдебният лекар е прегледал съзъбието на горната и долната
челюст на ищеца и е установил, че същото е в незадоволително общо състояние.
Установени са следните зъби в устната кухина: горе вдясно – първи, трети и
шести, горе в ляво – първи, втори, трети и пети, долу вдясно – от първи до
четвърти, долу вляво – първи и трети. Наличните зъби са кариозно
променени, с участъци на посивявания. При прегледа ищецът е съобщил за
травматично счупване на първи горен десен зъб. Съдебният лекар е установил на
този зъб, както и на първи горен ляв зъб, участък от коронката, чиято
повърхност е неравна със сивкаво жълтеникав цвят. Съдебният лекар е дал
заключение, че предвид морфологичните характеристики на зъбите от горна и долна
зъбна редица, няма основание да се приеме медикобиологичен
признак, свързан с травматичното увреждане на някои от тях.
Отразената в съдебното удостоверение Епикриза не е част от доказателствения
материал по делото /ищецът оттегли представената епикриза,
след като беше задължен по реда на чл.183 от ГПК да представи същата в оригинал/,
но от представените фактури, издадени от УМБАЛ „Пирогов“ и рецепти, издадени от
лекари при УМБАЛ „Пирогов“, може да се направи категоричния извод, че ищецът е
бил на лечение в УМБАЛ „Пирогов“ , като в периода 26.06. - 29.06.2018г. е
правил разходи за лечение – заплатил е 3бр. спонгиозен
канюлиран самонарязващ
винт, закупил е шина и лекарства, а на 29.06.2018г. е заплатил 8 бр.
потребителска такса за престой в Трета клиника по ортопедия и травматология в
УМБАЛ „Пирогов“. Тези обстоятелства подкрепят твърдението на ищеца, както и
отразеното в съдебното удостоверение на съдебния лекар при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, че ищецът е постъпил на лечение в УМБАЛ
„Пирогов“ на 21.06.2018г., където му е извършена операция на десния долен
крайник, като е извършена репозиция на медиалния кондил и фиксация на 3 канюлирани винта.
Съдебното удостоверение, рецептите,
фактурите и фаскалните бонове са оспорени от
ответника.
Съдебното удостоверение представлява медицински
документ, удостоверяващ здравословното състояние на лицето, който е издаден по
искане на самото лице. Съдебното удостоверение е частен документ по см. на
чл.180 от ГПК, ползва се само с формална доказателствена
сила – че материализираното в него писмено изявление е направено и че то
изхожда от лицето, сочено за негов автор /в този см. и Решение №17 от
3.02.2012г. по гр.дело N 339 /2011 г., ІV г.о., ВКС/. Рецептите, фактурите и
фискалните бонове също представляват частни документи. Оспорването на
истинността на частен документ по реда на чл.193 ГПК се отнася до оспорването
на авторството му, а оспорването на съдържанието му не представлява оспорване
на истинността. Ответникът е поискал от съда да задължи ищеца да представи
оригиналите на оспорените документи, което същия стори / с изключение на епикризата, поради което същата беше изключена от доказателствения материал на основание чл.183 от ГПК/. От
свързаните с направеното оспорване доказателствени
искания на ответника, съдът приема, че ответникът не оспорва авторството на
документите, а тяхното съдържание. Верността
на съдържанието на оспорен частен документ следва да се преценява по вътрешно
убеждение и съвкупно с останалите доказателства /чл.12 ГПК/. Фактурите и
фискалните бонове, представени в оригинал от ищеца, са доказателство за
извършени търговски сделки и плащане по тях. От представените от ищеца фактури
и фискални бонове може да се направи извод, че ищецът е ползвал болнични услуги
в УМБАЛ „Пирогов“ в продължение на 8 дни, и по време на хоспитализацията му е
извършено оперативно /не е възможно консервативно / поставяне на 3бр. спонгиозен канюлиран самонарязващ винт, а дни след операцията, ищецът е извършил
плащане в полза на УМБАЛ „Пирогов“ за сваляне на конци, дренаж и сонди. От
представеното преводно нареждане от 21.06.2018г. и операционна бележка за касов
превод към бюджета /л.174-5/ е видно, че ищецът е бил здравно неосигурен към
датата на плащането - 21.06.2018г. / с това се обяснява и защо здравното му
досие съдържа прегледи от личен лекар до м.10. 2015г./ , и е заплатил /чрез
трето лице/ дължимите здравни осигуровки за периода 1.08.2016г. – 30.04.2018г.,
за да възстанови здравно осигурителните си права, респ. да може да се ползва с
правата на здравно осигурен пациент. Белезите от хирургически шевове по дясното
коляно на ищеца са установени от вещото лице, съдебен медик, при личния преглед
на ищеца, проведен на 5.03.2022г. Поставените в коляното на ищеца 3бр. винтове
са видими и от представените рентгенови снимки, направени на десен долен
крайник на ищеца. При липсата на епикриза, издадена
от болничното заведение УМБАЛ „Пирогов“ /която би била пряко доказателство/,
доказването на хоспитализацията на ищеца, уврежданията, които са установени и
лекувани и тяхното лечение, е извършено от ищеца чрез косвени доказателства. В
съдебната практика се приема, че косвените доказателства дават указание за
основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но
преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във
веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено
установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния
факт. Пълно
доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига
косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава
връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт
/ така напр. в решение по гр. дело № 4578 по описа за 2015 г., ІV г.о., ВКС и
цитираната в него съдебна практика/. Въз основа на представените писмени
доказателства, които са косвени по своя характер – съдебно удостоверение,
рецепти, фактури, касови бележки, платежно нареждане, рентгенови снимки, както
и въз основа на заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза,
установяващо видимите хирургически белези по дясното коляно на ищеца, съдът
приема за доказано, че на 21.06.2018г. ищецът е постъпил в УМБАЛ „Пирогов“,
където е извършено оперативно лечение на
счупена дясна тибия /големия пищял/ с поставяне на
3бр. спонгиозен канюлиран самонарязващ винт, и на 29.06.2018г. ищецът е изписан от
болничното заведение.
Събраните гласни доказателства и
изслушаните две съдебни експертизи установяват механизма на получаване на телесните
увреждания на ищеца.
От разпита на св. ГА., брат на ищеца, се
установява, че на 20.06.2018г. ищецът гостувал в дома на брат си с адрес
гр.София, ул.“*****и към 21.00ч. ищецът си тръгнал. Свидетелят го изпратил до
входната врата на жилищния блок, тъй като, за да се ползва асансьора, бил
необходим чип. Било тъмно, сумрак, нямало улично осветление. Ищецът тръгнал към
автомобила си, който бил паркиран отстрани на входа, изчезнал от полезрението
на свидетеля и след малко той чул тропане, писък и викове. Свидетелят отишъл да
търси брат си и видял, че той е паднал в отворена шахта. Свидетелят осветил с
телефона си и видял, че брат му лежи вътре, в кръв около устата и крака. Бил
неадекватен, фъфлел, пъшкал от болки. Свидетелят легнал на земята , подал му
ръка, а ищецът се изправил полека по стълбата на шахтата и се хванал за ръката
му , след което свидетелят издърпал ищеца. След като излязъл от шахтата, ищецът
паднал до шахтата, и свидетелят видял, че кракът му бил целия в кръв, явно бил
счупен, защото ищецът се оплакал, че го боли, а 4 горни зъба били счупени,
избити. Брат му бил паднал в шахтата с бетонов капак, като капака се намирал
отстрани на шахтата. Свидетелят не бил виждал работници около шахтата , нямало
и никакви ограждения около нея. Свидетелят посочва,
че брат му бил обут с маратонки, носел къси панталони. Свидетелят откарал брат
си до Пирогов с личния си автомобил, тъй като знаел, че линейките на Бърза
помощ идвали със закъснение.
Свидетелят А. е единствения пряк очевидец
на инцидента. Неговите показания следва да се ценят по реда на чл.172 от ГПК,
като близък роднина на ищеца, поради неговата възможна заинтересованост.
Ответникът твърди, че инцидентът не се е осъществил, като се прикрива битов
инцидент, а ищецът цели да се облагодетелства с претендираното
обезщетение.
В подкрепа на твърденията си за
симулиран инцидент ответникът представи: 1. констативен протокол от
15.07.2021г. на СО, р-н Слатина, в който
е отразено, че служители на общината са посетили мястото на ул.“Слатинска“ до ******и са установили наличието на две
ревизионни шахти, западно пред бл.44, които са в добро състояние, върху тях са
монтирани капаци, шахтите са без видими пропадания и неравности, а пред блок 44
има изградено парково осветление; 2. Справка от СО, че в периода 1.05.2018г. –
1.05.2021г. в отдел „ИББ“ няма подадени сигнали за липсващи или компрометирани
капаци на дъждоприемни шахти в околоблоковото
пространство на ******на ул.“Слатинска“;
3. справки, от които е видно, че ищецът е със заявен настоящ и постоянен адрес
в гр.Димитровград, че към 20.06.2018г. не е работил, а последната му
месторабота е в гр.Хасково; 4. Справки, че свидетелят ГА. има заявен настоящ и
постоянен адрес в гр.Хасково, 5. Информация от БАН, Институт по астрономия с
национална астрономическа обсерватория, за видимостта и осветеността на
20.06.2018г. около 21ч.; 6. Справка, че ищецът не притежава автомобил, както и
справка за нарушения на ищеца, като водач, по ЗДвП.
При насрещното доказване на ответника е
достатъчно само непълно доказване – при което се създава вероятност в
съществуването или не на дадени факти и обстоятелства / така отново в решение
по гр. дело № 4578 по описа за 2015 г., ІV г.о., ВКС/. От представените от
ответника и описани писмени доказателства се установява следното: три години
след твърдения от ищеца инцидент е установено, че капаците върху двете
ревизионни шахти са налични и поставени правилно, че в общината не са
получавани сигнали за липсващи или преместени капаци, че пред бл.44 има
изградено парково осветление, че ищецът е декларирал настоящ и постоянен адрес ***
/ където е настъпил инцидента/, че брат му, св. А. ***, различен от гр.София /където
заявява, че живее/, че около 21ч. на 20.06.2018г. видимостта е била добра, че
ищецът не притежава автомобил, че ищецът е правоспособен водач и има установени
множество нарушения на ЗДвП. Така установеното не е релевантно към
опровергаване настъпването на инцидента и неговия механизъм. Обстоятелството,
че в периода около 20.06.2018г. не са постъпвали сигнали за липсващи или
компрометирани капаци на дъждоприемни шахти в
околоблоковото пространство на ******на ул.“Слатинска“ не установява, че капака на шахтата, в която е
попаднал ищеца, не е бил отместен, нито че монтираното осветление е работело в
тази вечер. Освен това, шахтата, в която е паднал ищеца, не е дъждоприемна, а канализационна. С оглед свободното движение
на гражданите на държавата на нейната територия, регистрираните настоящ и
постоянен адрес не установяват действително местонахождение. Декларирането на
адрес е формално производство, което се извършва само въз основа на писмени
документи по реда на глава 4 от Закона за гражданската регистрация. Адресът е
еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава
кореспонденцията си. Т.е. ЗГР не изисква лицата в действителност да живеят на
настоящ или на постоянен адрес, а регистрацията е свързана с кореспонденция с
държавни органи и упражняване на определени права. Следователно, от факта, че
ищецът и неговия брат са с регистриран настоящ и постоянен адрес в гр.Хасково, не може да се направи извод, че те
действително живеят в гр.Хасково, а не в гр.София. Напротив, представените от
ответника амбулаторни листове за извършен преглед на ищеца от личния му лекар
установяват, че в периода 2013-2015г. ищецът е живеел в гр.София, където е
посещавал личен лекар. Фактът, че ищеца не е собственик на автомобил не
означава, че той не управлява такъв и че не е бил паркирал управлявания от него
автомобил до блок № 44 в деня на инцидента. Представената справка за
нарушенията на ищеца като водач по ЗДвП ясно установява, че той управлява
автомобил поне от 2003г., когато са установени първите му нарушения по ЗДвП. От
тази справка също се установява, че ищецът не живее на декларирания от него
настоящ и постоянен адрес в гр.Хасково, тъй като основната част от нарушенията
по ЗДвП в периода 2004 – 2017г. са установени от СДВР, ОПП. Т.е. ищецът е
живеел на територията на гр.София през този период. Адресът и седалището на
работодателите на ищеца също не могат да обосноват извод, че той не е живеел de
facto в
гр.София. Адресът и седалището се свързват с населеното място и с адреса на
управление на дейността на търговските дружества, но не и с мястото на
действителната оперативна дейност на дружествата. Ето защо съдът приема, че
ответникът не успя да създаде вероятност, че показанията на св.А. са лъжливи. Установи
се, че на 20.06.2018г. в 21ч. видимостта е била много добра, докато в
показанията си св.А. посочва, че към 21ч., когато изпращал брат си, било тъмно,
било сумрак. Съобразно астраномическите данни на БАН
за 20.06.2018г., сумракът е настъпил след 21,43ч. Разминаването досежно точния час на инцидента не може да обоснове извода,
че същият не се е случил. Описаният от ищеца в исковата молба и от св.А. механизъм
на инцидента се подкрепят от заключенията на вещите лица по съдебно
медицинската експертиза и по съдебно техническата експертиза.
Вещото лице по съдебно техническата
експертиза е извършило оглед на место на двете шахти, намиращи се отстрани на
блок 44 на ул.“Слатинска“ в ж.к.“Х. Смирненски“. Шахтите
са ревизионни и чрез тях се поддържа канализационната система. Същите се
намират в зелената площ до сградата на блок 44 между тротоара и бордюра, вдясно
от вход А. Шахтата с бетонов капак / в която ищеца и св.А. твърдят, че е
настъпил инцидента/ е с дълбочина 2,68м.
и диаметър Ф 1000, като по стената на
шахтата, през 30 см., има замонолитени 7бр. железни
стъпала, които достигат на 60 см. от дъното на шахтата. Бетоновият капак на
шахтата е с една дръжка и може да бъде отворен с метална щанга или със
специализирана лебедка. И двата инструмента са част от оборудването на
аварийните екипи. Според вещото лице инж.Ч., при падане на човек в отворена
шахта с дълбочина 2,68ч. , ако е без сериозни контузии той може да бъде изваден
от един човек с подаване на ръка в легнало положение, сравнително лесно. Вещото
лице е направило и заключения /като напр. дали е възможно движещ се човек да
пропадне в шахта, и дали е възможно човек с фрактура на единия крак и тежки
травми по лицето да бъде изваден от шахтата с подадена ръка/, които са извън
поставените задачи и извън обхвата на неговата експертиза, поради което съдът
не ги възприема и коментира в мотивите на решението си. Механизмът на
увреждането е обяснен от вещото лице съдебен лекар д-р Г.. Според заключението
на съдебно медицинската експертиза ищецът е получил: кръвонасядане
в горната третина на гръдния кош вдясно -2/2 см.,
закрито счупване на горния край на дясната тибия /големия
пищял/, кръвоизлив на дясната коленна става, оток на дясното коляно. Вещото лице посочва, че счупването
на десния голям пищял вероятно е резултат на стъпване и усукване по оста на
крака при падането в шахтата. В резултат на този механизъм е и отока и
кръвоизлива в дясната коленна става. Кръвонасядането
на гръдния кош е възможно да е получено при удар в краен ръб на шахтата в
областта на гръдния кош. Според съдебния лекар закритото счупване на горния
край на дясната тибия причинява трайно затрудняване
движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Кръвоизливът в
дясната коленна става отделно и самостоятелно причинява трайно затрудняване
движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Отокът на
дясното колено и кръвонасядането в горната третина на
гръдния кош вдясно самостоятелно причиняват страдание. Всички тези травми са
причинили интензивни и продължителни болки и страдания. Възстановяването от
счупването на десния голям пищял е било в срок от 2 - 3 месеца. Ограничените
движения в дясната коленна става са отзвучали за 1,5 - 2 месеца. Вещото лице е
извършило и личен преглед на ищеца на 5.03.2022г. Установило е наличието на два
белега. Единият е с дължина 12см. и
личащи встрани от него овални белези от хирургични шевове, находящ
се по вътрешно страничната повърхност на дясното коляно. Вторият е с дължина
3см. по външно страничната повърхност на същата коленна област. Според вещото
лице оздравителният процес при ищеца е приключил, той може да се движи и без
помощно средство, но изпитва страх и предпочита да се движи с бастун. Според
вещото лице на ищеца е проведено високотехнологично оперативно лечение на
счупената дясна тибия. Използваните при лечението остиосинтезни материали не се възстановяват от НЗОК. Установено
е чрез преглед от специалист по очни болести, че ищецът е с нормално зрение и
не страда от глаукома, няма катаракта, както и дегенеративни промени в очните
дъна. Нито едно от предходните заболявания на ищеца по приложените по делото медицински
документи, не може да бъде свързано с инцидента. Вещото лице категорично
приема, че на 20.06.2018г. от падането в дълбока дупка /отворена шахта/ ищецът
е получил установените травматични увреждания, които са регистрирани в
съдебното удостоверение. Тези увреждания
отговарят да са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети, каквито има
шахтата и на дъното й. Доц. д-р Г. е категорична, че съществува пряка
причинно-следствена връзка между падането в описаната шахта и получените от
ищеца травматични увреди. В съдебно заседание вещото лице поддържа категоричните
изводи на заключението си и добавя, че напълно е възможно св.А. да е извадил
ищеца от шахтата. Възможно непосредствено след инцидента счупения крак да не се усеща и ищецът се стъпи
на счупен крак, за да бъде изваден от шахтата. Добавя, че няма данни ищецът да
е провеждал рехабилитационни процедури. Досежно зъбния статус на ищеца, вещото лице посочва, че ищецът е с много лош зъбен статус, но не е
ценила липсата на зъби като телесна повреда, тъй като не са установени като
такава от съдебния лекар, издал съдебно медицинското удостоверение. Вещото лице
е категорично, че в случая не се касае за инсцениран случай.
Съдът приема заключенията на двете вещи
лица. Заключението на инж.Ч. съдът приема в частта, в която вещото лице е
отговорило на конкретно възложените му въпроси от неговата компетентност. В
частта , в която инж.Ч. е разсъждавал над въпросите дали е възможно разхождащ
се човек да попадне изцяло в шахта и дали е възможно човек с травма на крака да
излезе от шахтата с помощта на подадена ръка, съдът не възприема заключението.
Отговорът на тези въпроси не е от компетентността на технически инженер.
Съдебният лекар доц. д-р Г., която е с дългогодишен професионален и практически
опит приема, че е възможно падане в шахта, както и че е възможно при падане в
шахта да бъде счупен единия крак, а не и двата. В случая е счупен крайника, на
който ищецът е стъпил при падането в шахтата – носещия крак.
Във връзка с търпените от ищеца болки и
страдания съдът събра гласни доказателства. Св. Д.П., фактическа съжителница на ищеца, установява, че ищецът е изпитвал силни болки в областта на
главата, крака, в дясната част на гръдната кост, докато бил на лечение в
Пирогов. След операцията и досега ищецът изпитва постоянна болка в коляното,
трудно се движи, ползва бастун. Все още взема обезболяващи лекарства. Изпитва
страх от частична инвалидизация. Вследствие на
нараняването посочва, че ищецът е имал избити и счупени зъби. Преди инцидента
ищецът бил здрав, енергичен, нямал травми, работел като продавач консултант на
авточасти. След инцидента не можел да си намери работа, тъй като накуцвал, не
можел да стои дълго прав, нямал усмивка и пъргавина. Ищецът все още сънувал
падането, бил изпаднал в депресия, станал сприхав , заядлив. Не си играел с
детето си, защото го било страх то да не стъпи на крака му. По време на
лечението и на възстановителния период за ищеца се грижела свидетелката и
майката на ищеца. Свидетелката и сега помагала на ищеца да обува панталоните
си, защото него го било страх да свива крака си.
Показанията на св.П.съдът цени по реда
на чл.172 от ГПК, тъй като същата е заинтересована от изхода на делото. Съдът
възприема показанията на свидетелката доколкото същите не са в противоречие с
останалите събрани по делото доказателства и в тази част, в което се
установяват търпените от ищеца болки и страдания. Досежно
телесните увреждания са налице писмени доказателства /съдебно медицинско
удостоверение/ и съдебно медицинска експертиза, които изключват увреждане на
зъбите на ищеца вследствие на инцидента. За трудова заетост на ищеца към
20.06.2018г. не са представени писмени доказателства, както и за провеждани рехабилитационни процедури
след извършената операция. За изпитвания от ищеца страх да ползва пълноценно
крака си установяват и непосредствените впечатления на съдебния лекар, вещо
лице доц. д-р Г. при личния преглед на ищеца.
Въз основа на събраните и обсъдени
по-горе писмени и гласни доказателства, съдът приема, че на 20.06.2018г. , след
21ч. при сумрак, в гр.София, в ж.к.“Х. Смирненски“, до блок 44 , ищецът паднал
в необезопасена (необозначена и неоградена) ревизионна шахта с дълбочина 2,68м.
, чийто бетонов капак бил отместен встрани, и получил кръвонасядане
на гръдния кош вдясно, счупване на десния голям пищял, кръвоизлив на дясната
коленна става, оток на дясното коляно. Тези телесни увреждания са причинили на
ищеца болки и страдания, както и трайно затрудняване движенията на десния долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Съдът не приема за доказани твърдените от
ищеца увреждания по зъбите – избиване и счупване на зъби, вследствие на падане
в шахтата. Ищецът има лош здравен статус, но това състояние не е свързано с процесния инцидент. Липсата на причинно следствена връзка
между липсващите зъби на ищеца и процесния инцидент е
установена в представеното по делото съдебномедицинско удостоверение от
5.07.2018г. на УМБАЛ „Александровска“.
Ревизионната шахта е собственост на С.о.на
основание пар.7 т.7 от ЗМСМА, поради което за общината,
правен субект, е съществувало задължение да я поддържа обезопасена чрез своите
служители. Шахтата не е отговаряла на условията за безопасност, тъй като
капакът й е бил отместен встрани и достъпът до шахтата, представляваща дълбока
дупка с диаметър при отвора 60 см. и дълбочина 2,68 м., е бил свободен. Липсвали
са ограждения или обозначения, че шахтата е
необезопасена. В случая няма значение кой е отместил капака на шахтата – трети
лица, които нямат право на достъп до канализационнната
мрежа на населеното място или служители на ответника, респ. упълномощени от тях
лица. Общината е длъжна, съгласно чл.11 от ЗОС да управлява общинската
собственост в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин. Между виновното противоправното
поведение на служители на ответника и настъпилото процесно
травматично увреждане е налице причинно-следствена връзка. Налице са
предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно обезпечителната
отговорност на общината.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Основателността
на иска по чл.49 от ЗЗД изиска да се установи наличието на противоправно
поведение, извършено от лице, спрямо което ответникът има качеството на
възложител на работата, настъпили за ищеца вреди и причинно-следствена връзка
между настъпилите вреди и изпълнението на работата.
Изискуемите елементи на този фактически
състав са налице, поради което ответникът следва да заплати на
ищеца обезщетение за причинените му вреди в резултат на деликта.
Ответникът е повдигнал възражение за съпричиняване, като твърди, че с поведението си ищецът е
създал условия за настъпване на вредата – не е бил в адекватно състояние,
вървял е бързо и напосоки, не е минал по тротоара, и поради липсата на
адекватност не е видял отворения капак на шахтата по време, когато е било още
светло, и при нормални условия ищецът би заобиколил
шахтата и не би паднал в нея. Съгласно разпоредбата на чл.51 от ЗЗД, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. С оглед разпределената от съда доказателствена
тежест, ответникът следва да докаже тези твърдения. Ответникът не установи
ищецът да е бил в неадекватно състояние, поради което да е вървял бързо и
напосоки и да не е видял отворения капак на шахтата. Установи се, обаче ,
съобразно твърденията на ищеца и на св.А., че ищецът е преминал през
затревената площ отстрани на блок 44, за да достигне до паркирания на улицата автомобил.
Видно от снимките към съдебно техническата експертиза, отстрани на блок № 44,
непосредствено до затревената площ, в която са разположени двете ревизионни шахти, има тротоар. Съгласно
чл.108 ал.1 от ЗДвП пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета
на пътното платно, в случай че липсва тротоар. Ищецът е следвало , съобразно
закона, да премине по тротоара на блок 44, за да достигне до автомобила, който
е бил паркирал на улицата, или поне по улицата пред входа на блока, но не и
през тревната площ. Наличието на отъпкана пътека в тревната площ непосредствено
до процесната шахта, видно от снимковия материал към
СТЕ, сочи, че живущите в блок 44 вх.А явно преминават напряко през тревата без
да ползват тротоара. Това обаче не извинява ищеца. Ако не беше минал през
тревната площ и беше спазил правилата за движение по пътищата, като премине по тротоара
или улицата, ищецът нямаше да попадне в шахтата и да получи телесните
увреждания. Налице е съпричиняване, което съдът
определя на 30%. С по-голяма тежест е задължението на ответника да поддържа
обезопасени шахтите от канализационната мрежа, отколкото задължението на ищеца
да не преминава през тревните площи.
Съдът следва да определи обезщетението за търпените
неимуществени вреди по справедливост –
чл. 52 ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени
вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи
не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт
за определен период от време. С ППВС № 4/
23.12.1968г. са дадени задължителни указания на съдилищата, при определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт,
да вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено увреждането. Посочено
е, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които съдилищата следва да изтъкват, обосновавайки
присъдения размер на обезщетенията за неимуществени вреди, като посочват и
значението им за определения размер.
Отново съгласно константната практика на ВКС, принципът
за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, затова
съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към тези правно-релевантни факти и правилно да
оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. При
телесни увреждания, такива обективни обстоятелства са свързани с начина на
извършване и характера на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за пострадалия, възрастта му, продължителността на
възстановителния период, проведените оперативни интервенции, прогнозата след
приключване на лечението с преценка на възможността за настъпване на цялостно
излекуване, продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания,
възможността на пострадалото лице да се обслужва само и необходимостта от
ползване на чужда грижа, обществено - икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането и др.. Същевременно обезщетението не следва да надвишава
този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно
претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки
отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства,
релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни
или дори еднакви /по вид или в количествено измерение/ при съпоставка на
отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В
горепосочения смисъл виж напр. Решение № 177 от 5.11.2020 г. на ВКС по гр. д. №
1350/2020 г., III г. о., ГК и цитираните в него: решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010
г. на ВКС, II т. о., решение № 111/01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г. на ВКС,
II т. о., решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т. о.,
решение № 223 от 27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2016 г., III г. о., ГК,
решение № 100 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2016 г., IV г. о. и др.
Към датата на непозволеното увреждане ищецът е бил на 36г.,
активен и подвижен. След деликта ищецът е бил
хоспитализиран, претърпял е оперативна интервенция, поставени са му винтове,
които фиксират счупените кости на крака, бил е трудноподвижен
и се е нуждаел от чужда помощ в продължение на първите 2-3 месеца. Разчитал е
на помощта на своята партньорка и на майка си. Възстановителният период от
счупването на десния голям пищял е отнел 2-3 месеца, а ограниченията в дясната
коленна става са отзвучали след 1,5 – 2м. През възстановителния период ищецът е
изпитвал болки и страдания в областта на десния крайник и в областта на гръдния
кош, които са били интензивни и продължителни. Към момента ищецът се е
възстановил напълно от физическото телесно увреждане, като може да се движи и
без помощни средства. Налице е обаче наличие на психологическа травма, което се
установява от съдебно медицинската експертиза. 4г. след инцидента ищецът
изпитва страх да стъпва на крака си, продължава да ползва помощни средства
/бастун/ и не може да се върне към предишния си начин на живот. Продължава да
чувства болка, която вероятно не е свързана с непосредственото телесно
увреждане. Следва да се отчетат и негативни емоции, които всеки пострадал при
инцидент с телесно увреждане преживява. В случая те са били и по-силни с оглед
на спецификата на инцидента – внезапно /неочаквано/ попадане в шахта с
дълбочина 2,68м. Ищецът е изпитал шок и стрес, а в последствие - страх и
притеснение за състоянието си и за бъдещето, вкл. и за семейството си. Станал
сприхав и раздразнителен. Не се установи непосредствено преди инцидента ищецът
да е бил трудово ангажиран, но той е останал след инцидента трайно безработен,
с намалена работоспособност за определено време, и съответно в невъзможност да осигури
издръжката на семейството си. При ангажираните по делото доказателства съдът не
може да приеме, че причината за трайната трудова неангажираност на ищеца е единствено
процесния инцидент, но приема, че получената
психическа травма от телесното увреждане и от механизма на получаването му имат
отношение към настоящото състояние и статус на ищеца. Страданието при него не е
отшумяло, има трудности пред социалното си приспособяване, ограничени са
възможностите му да поддържа предишния начин на живот и да полага грижи за
семейството си, вкл. и за децата си. Липсата на финансови средства и подкрепяща
среда допълнително забавят възстановителния период при ищеца.
Не може да не се отчете, че ищецът не полага грижи за възстановяването
си, респ. за намаляване на вредите от инцидента, вкл. и не е посещавал рехабилитационни процедури след операцията /които се поемат
от НЗОК и са безплатни/.
Съобразно
изложеното, и предвид икономическата конюнктура в страната за относимия период, вкл.и съдебната практика по подобен вид
дела, съдът счита, че за репариране на търпените болки и страдания от
увреждането, на ищеца се следва справедливо обезщетение в размер на 15 000лв.
Над този размер искът е неоснователен.
След редукцията на определеното
обезщетение с процента съпричиняване, на ищеца се
следва обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 500лв.
Върху така определеното обезщетение за неимуществени
вреди на основание чл.86 от ЗЗД се дължи и законната лихва от датата на деликта 20.06.2018г. , когато ответникът е изпаднал в
забава.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
е основателен. От представените фактури и касови бонове, ищецът е направил
следните разходи : закупуване на шина на стойност 100лв., медикаменти на
стойност 73,88лв. /по изпълнение на рецепта, издадена от УМБАЛ Пирогов/, 3бр. спонгиозен канюлиран самонарязващ винт на стойност 1050лв., потребителска такса
за престой в болнично заведение в размер на 46,40лв., преглед при съдебен лекар
– 60лв., такса за сваляне на конци и дренаж -10лв., или общо 1 340,28лв. Касовият бон на стойност 15,40лв. съдът не
може да отнесе към разходите на ищеца за медикаменти. Липсват подкрепящи
доказателства, като напр. рецепта, че описаните в касовия бон медикаменти са необходими
за лечението на ищеца. Притежанието на оригинала на касовия бон не е достатъчно
основание съдът да приеме, че разходът е във връзка с лечението и
възстановяването на ищеца. Искът за имуществени вреди следва да се уважи за
сумата 1340,28лв., а за разликата до предявения размер от 1355,68лв. – да се
отхвърли. Намалено с процента съпричиняване, на ищеца
се следва обезщетение за имуществени вреди в размер на 938,20лв. Върху така
определеното обезщетение за имуществени вреди, на основание чл.86 от ЗЗД се
дължи и законната лихва от датата на деликта
20.06.2018г. , когато ответникът е изпаднал в забава.
По разноските:
Ищецът е освободен от разноски и не е правил такива.
Процесуалният му представител претендира адвокатски хонорар по реда на чл.38
ал.2 от ЗА.
Ответникът
претендира разноски по списък в общ размер на 1020лв.
Ищецът възразява срещу размера претендирано
от ответника юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300лв. като прекомерно.
По претенцията на ищеца за разноски:
Представен е договор за правна защита и съдействие,
видно от който адв. Ч. е упълномощен от ищеца да
изготви исковата молба и да осъществява процесуално представителство при
условията на чл.38 от ЗАдв /л.26 от делото/. Заради
указаната безплатна правна защита на ищеца, на адв.Х.Ч.
се следва заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв, което, съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за
минималните размери адвокатски възнаграждения,
е 885,21лв.
По претенцията на ответника за разноски:
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, на ответната страна се
следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете /общо исковете са
отхвърлени за 77%/ - 785,40лв. Възражението на ищеца за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв. е неоснователно. Сборът от цената на исковете
е над 10 000лв., проведени са повече от 3 съдебни заседания, делото е с
фактическа сложност. Претендираното юрисконсултско възнаграждение е съобразено с критериите по
чл.25 ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, съразмерно на
уважената част от исковете, ответникът дължи на бюджета на съда сумата 473,61лв.
дължима държавна такса и сумата 46лв. разноски
за съдебно медицинска експертиза. Останалата сума до направения разход от съда
в общ размер на 200лв. за СМЕ, остава в тежест на държавния бюджет.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична
община, адрес: гр.София, ул.“*****, ЕИК *****да заплати на Д.К.А., ЕГН **********
със съдебен адрес: ***, кантора № 416, чрез адв.Х.Ч.,
САК, сумата 10 500лв.,
представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди вследствие падане в
необезопасена ревизионна шахта и получаване на телесни увреждания - кръвонасядане на гръден
кош, счупване на десния голям пищял, кръвоизлив на дясната
коленна става, оток на дясното коляно, на 20.06.2018г.
в гр.София, ж.к.Слатина, ул.Слатинска, западно пред
бл.44, вх.А, както и сумата 1340,28лв., представляваща обезщетение за търпени
имуществени вреди от направени разходи по лечение и възстановяване на телесните
увреждания, ведно с лихвата за забава върху двете суми от 20.06.2018г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата до първоначално предявените размери от 50 000лв. за
иска за неимуществени вреди и 1355,68лв. за иска за имуществени вреди, ведно с
лихвите за забава.
ОСЪЖДА С.о.да
заплати на адв.Х.Г.Ч., САК, адвокатско възнаграждение в размер на 885,21лв. на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Д.К.А., ЕГН
********** със съдебен адрес: ***, кантора № 416, да заплати на Столична
община, ЕИК ******, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, разноски по делото в размер
на 785,40лв.
ОСЪЖДА С.о.да
заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, на
държавна такса и разноски в размер на 519,61лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия