Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 05
март 2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение,
в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря Димитрова
и в присъствието на прокурор...........,
като разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВА в.н.ч.х.д. № 733 по описа за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
присъда № 41 от 20.03.2018 г. на Районен съд – гр., постановена по н.ч.х.д. №
182/2017 г. по описа на същия съд, е признат подсъдимия К.С.С., с ЕГН **********,***,
за виновен в това, че на 22.09.2016 г., около 11,30 часа, в гр.К., на ул.“*****“,
е причинил на М.Т.И.,***, лека телесна повреда, изразяваща се в химично
изгаряне на корнеята и конюктивалния сак на очите /обвивки на очната ябълка/,
довело до болка и страдание без разстройство на здравето на пострадалата –
престъпление по чл.130 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
С
тази присъда подсъдимия К.С.С. е осъден да заплати на частния тъжител и граждански
ищец М.Т.И. сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за
претърпяните от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 22.09.2016 г. до окончателното й изплащане, като за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 500 лева, предявения граждански
иск е отхвърлен като неоснователен.
С
горепосочената присъда подсъдимия К.С.С. е осъден да заплати на частния тъжител
М.Т.И. сумата от 630,00 лева, представляваща направени от последния разноски по
делото.
Срещу
така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат Д.Н. –
защитник на подсъдимия К.С.С., с твърдения за нейната незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост. Сочи се, че атакуваната присъда е постановена
при неправилно приложение на материалния и при допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон. Излагат се доводи, че първоинстанционния съд е възприел
неправилна фактическа обстановка, въз основа на направен от него необективен и
неверен анализ на доказателствата по делото. В тази насока се поддържа в
жалбата, че неправилно първостепенния съд е основал изводите си по фактите
изцяло на показанията на свидетелката Г.И., които според защитата са необективни,
а същевременно е игнорирал показанията на свидетелите С. С., С. С., А.. Твърди
се, че тези гласни доказателствени средства са източник на множество и
категорични данни за влошени от години, лични взаимоотношения между подсъдимия
и тъжителката, изразяващи се много често и във физически сблъсък по между им.
Сочи се и, че от същите тези доказателствени материали се установявало, че в
случая частната тъжителка е станала инициатор на възникналия с подсъдимия
конфликт, тай като тя физически го е нападнала, като го дърпала, бутала и
замеряла със строителни отпадъци. В
обобщение се изтъква от защитата, че приетите от първостепенния съд фактически
изводи не следват от наличния доказателствен материал, доколкото от последния
се установявало, че подсъдимия С. е извършил инкриминираното му деяние в
условията на неизбежна отбрана. Иска се от въззивния съд да отмени на основание
чл.334 т.2 от НПК обжалваната присъда и да постанови нова такава, с която
подсъдимия С. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му с частната тъжба
обвинение, както и да бъде изцяло отхвърлен предявения срещу него от
тъжителката граждански иск.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия К.С.С. – адвокат Д.Н.
поддържа така подадената въззивна жалба и основното си оплакване, изложено в
същата, касателно допуснати от районния съд нарушения на процесуалните правила
при оценката на събраните по делото доказателства. В частност, се твърди от
защитникът, че неправилно са игнорирани от първостепенният съд показанията на
свидетеля Арнаутски, съгласно които той в качеството му на полицейски служител,
многократно е съставял предупредителни протоколи на тъжителката, поради
получени сигнали за отправени от същата и
от членовете на семейството й, заплахи и обиди спрямо подсъдимия. Във
връзка с твърдяното нарушение на процесуалния закон, се посочва, че без
основание първата инстанция не е взела в предвид и показанията на Л. Л., които
несъмнено установяват, че тъжителката с поведението си е станала инициатор на
възникналия между нея и подсъдимия конфликт. Възразява се срещу отказа на
районния съд да приеме, че инкриминираната лека телесна повреда на частната
тъжителка е била причинена от подсъдимия в условията на неизбежна отбрана, в
отговор на предприетото от тъжителката физическо нападение на подсъдимия. Това
оплакване се аргументира и с други, установени по делото обстоятелства, които
неправилно според защитата са били отхвърлени от първата инстанция - факта, че подсъдимия е бил принуден да носи
непрекъснато в себе си спрея, с който е напръскал тъжителката, тъй като е
изпитвал заплаха за своя живот и здраве; обстоятелството, че срещу тъжителката
е имало образувана в прокуратурата преписка за извършено престъпление по чл.144
ал.1 НК спрямо подсъдимия. Искането, което се заявява в съответствие с
направените оплаквания, е за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на
нова, изцяло оправдателна присъда спрямо подсъдимия С..
В
последната си дума пред въззивния съд, подсъдимият К.С.С. моли да бъде
постановен справедлив съдебен акт.
В
проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, повереникът на частния
тъжител М.Т.И. – адвокат А. моли въззивния съд да постанови решение, с което да
потвърди атакуваната първоинстанционна присъда, като правилна и
законосъобразна. Пледира жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение,
като излага доводи за неоснователност на направените в нея оплаквания. В тази
насока повереникът възразява срещу тезата на защитата за причинена на
тъжителката лека телесна повреда в условията на неизбежна отбрана от страна на
подсъдимия, доколкото събраните по делото доказателства по никакъв начин не
установявали предприето от страна на същата, нападение на подсъдимия.
Настоящият съдебен състав на СОС, като съобрази наведените от страните
доводи във връзка с данните по делото и след като сам служебно провери изцяло
правилността на атакуваната присъда по реда на чл.314 от НПК, намери за
установено следното:
Въз
основа на събраните в първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства, както и
въз основа на приетата съдебно-медицинска експертиза, първостепенният съд е
направил определени фактически констатации, които изцяло се възприемат и от
настоящата инстанция. След съвкупната преценка на събраните и проверени в
първоинстанционното съдебно следствие доказателствени материали, този състав на
въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима
към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимият К.С.С. и частната тъжителка
М.Т.И. живеят в две съседни къщи, находящи се в съсобствен между тях недвижим
имот, намиращ се на ул.”****” в гр.К.. Подсъдимият живеел на посочения адрес
заедно с родителите си – свидетелите С. К. С. и С. Л. С., а тъжителката –
съвместно със съпруга си – свидетеля С. И. И.. От дълги години отношенията
между семействата на двамата били влошени по повод ползването на съсобствения
им недвижим имот, в който били изградени обитаваните от тях къщи. Тъй като не
могли доброволно да уредят спора относно границата между ползваните от тях
части от имота, то по съдебен ред /с влязло в сила съдебно решение/ било
разпределено ползването на съсобствения им недвижим имот. Съгласно съдебното
решение, съдия-изпълнител при ИРС определил на място границата между частите за
ползване от двете семейства. Тъжителката наела работници, които следвало да разрушат
съществуващата на място ограда и да изградят нова, на посочената от
съдия-изпълнителя граница.
На
22.09.2016 г. в имота на тъжителката имало работници, които съборили
съществуващата ограда с имота на подсъдимия. Около 11,30 ч. тъжителката също
била в двора на къщата си, с намерение да посочи на работниците мястото, на
което да бъде изградена новата ограда. По същото време подсъдимия също излязъл,
за да наблюдава тези действия и направил забележка на тъжителката, че оградата
трябва да минава не там, където тя опъва носения от нея канап, а по-навътре в
ползваното от нея място. Заявил, че линията, по която трябва да минава
оградата, е тази, обозначена с поставена от съдия-изпълнителя метална тръба.
Тъжителката възразила и двамата започнали да спорят. Междувременно при тях
дошла дъщерята на тъжителката – свидетелката Г. И., която се включила в
разправията, като започнала да отправя обидни думи към подсъдимия. Тъжителката
обяснила на подсъдимия, че държи канапеното въже точно между точките, поставени
от вещото лице и казала на подсъдимия да се махне, за да не й пречи. В този
момент подсъдимият извадил от джоба на анцуга си носен от него флакон с лютив
спрей и напръскал тъжителката в лицето. Последната извикала от силна болка в очите
и казала, че не вижда нищо. В това време съпругът на тъжителката – свидетеля
Стайко Илиев, който също бил излязъл в градината, чул виковете на жена си и
видял как подсъдимия се отдалечава от нея. Малко след това свидетеля И. транспортирал
тъжителката до ФСМП – гр.К. за оказване на медицинска помощ, като прегледа,
проведената й терапия и констатираните увреждания на тъжителката били отразени
във фиш за спешна медицинска помощ /л.6 от първоинстанционното дело/. В
последният било посочено, че при тъжителката М.И. е установено зачервяване в
областта на очите, клепачите и скулите, отток, болка и затруднено виждане, като
й е поставена диагноза „токсично въздействие на очите от неуточнени химични
вещества”.
На 26.09.2016 г. тъжителката посетила
специалист по очни болести, като след извършеният й преглед, й била поставена
диагноза – химично изгаряне на корнеята и конюнктивалния сак /абулаторен лист №
1831/26.09.2016 г./.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза, назначена, изслушана и приета
от първата инстанция, се установява следното констатирано при тъжителката М.И.
травматично увреждане - химично изгаряне на корнеята и конюнктивалния сак
/обвивки на очната ябълка/. Според вещото лице, това увреждане на тъжителката,
по своята медико-биологична характеристика й е причинило страдание и е
заздравяло без последици за здравето й за около 7-10 дни от датата на травмата.
Относно механизма на причиняването му, експертът е заключил, че увреждането
категорично е в резултат на химично въздействие на очните ябълки и отговаря да
е получено от напръскване със спрей за самозащита, съдържащ раздразващо
вещество хлорбензилиден-малонилдинитрил. При разпита си в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, вещото лице изготвило обсъжданата
експертиза е уточнило, че употребата на посочения спрей на разстояние под един
метър, може да доведе до увреждане на здравето, като в случая нараняванията на
тъжителката са в лека степен, тъй като същата е носила очила.
Възприетата фактическа обстановка
и изведените въз основа на нея фактически констатации от въззивния съд са в
съответствие с изложените такива от първата инстанция. Районният съд е обсъдил
внимателно всички гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, и е изложил убедителни и логични доводи и съждения, въз основа на
същите, кои факти от предмета на доказване приема за безспорно установени.
Анализирани са показанията на разпитаните по делото свидетели и са изложени
подробни мотиви кои от гласните доказателства се кредитират и на кои не е
дадена вяра от съда. В тази насока правилно са кредитирани изцяло показанията
на свидетелката Г. И., тъй като същите са единствените, които възпроизвеждат
непосредствените възприятия на този свидетел за отделните етапи на случилото се,
както и показанията й са логически последователни, достоверни и обективни. В
съответствие с приетото от първия съд при анализа му на посочените свидетелски
показания, въззивната инстанция също намери, че въз основа на посочените гласни
доказателствени средства се установяват по несъмнен и категоричен начин
релевантните за предмета на доказване фактически обстоятелства относно времето
и мястото на извършване на процесното деяние, неговото авторство, начина на
извършването му. В частност, от показанията на тази свидетелка, въззивният съд
приема за установени фактите относно възникналия на процесната дата, вербален конфликт
между подсъдимия и тъжителката, и причината за пораждането му; оказаното от
страна на подсъдимия физическо въздействие върху организма на тъжителката, чрез
напръскването й в областта на очите с аерозолен спрей за самозащита;
причиненото й в резултат на това увреждане; действията на подсъдимия и
тъжителката веднага след деянието; състоянието на тъжителката. Вярна е и
преценката на първият съд, че доказателствата, установени чрез показанията на
свидетелката Г. И. се подкрепят по безспорен начин от приобщените като писмени
доказателствени средства по делото – фиш за спешна медицинска помощ, издаден на
22.09.2016 г. от ФСМП К. и амбулаторен лист № 1831/26.09.2016 г. /приложени
съответно на л.6 и 7 от първоинстанционното дело/, както и от заключението на приетата
съдебномедицинска експертиза. Посочените доказателствени средства са
категоричен източник на фактически данни за причинените на инкриминираната дата
на частната тъжителка телесни увреждания, за вида, характера и естеството им, и
механизма на причиняването им. Показанията на свидетелката Г. И. относно нанесеното
на тъжителката от страна на подсъдимия травматично увреждане, неговия характер,
обстановката и начина на причиняването му, намират опора и в показанията на
свидетеля С. И., дал сведения за развитието на конфликтната ситуация между
подсъдимия и тъжителката /”те бяха един до друг, той се отдръпна и тя тогава се
развика”/, както и за състоянието на тъжителката веднага след инцидента /”тя
нищо не виждаше”/.
Настоящият въззивен състав не
приема с доверие показанията на свидетелката Л. Л. относно заявените от нея
обстоятелства, че минавала покрай имота на подсъдимия и тъжителката, когато
видяла как последната хванала подсъдимия за горнището на анцуга и го дърпала, а
подсъдимия не казал /не направил/ нищо, единствено държал в едната си ръка
мобилен телефон. Показанията на тази свидетелка в тяхната цялост са объркани,
непоследователни и лишени от необходимата конкретика и хронология, за да бъдат
достатъчно убедителни относно истинността на пресъздадените в тях факти. Така,
при излагането им, свидетелката Л. първоначално твърди, че е видяла как пред
къщата на подсъдимия „съседката му го хванала за анцуга и го разтърсвала и
буквално искала да го блъсне в камъните”, както и, че това се е случило преди
около четири месеца. По-нататък в показанията си свидетелката Л. представя и
коментира същите тези обстоятелства, които обаче твърди да са се случили на
„националния празник – 22 септември”. Освен това, свидетелката Л.твърди и, че
така разказаното от нея са отнася до два случая на възникнала конфликтна
ситуация между подсъдимия и тъжителката, които същата пряко възприела. При това
положение коментираните свидетелски показания се явяват колебливи,
некатегорични и нееднозначни при възпроизвеждането на твърдените факти и
обстоятелства. Отделно от това, показанията на свидетелката Л.не намират
подкрепа в останалите кредитирани гласни и писмени доказателства. По-конкретно
– показанията на свидетелите Г. И. и С. И. не съдържат информация за извършване
на такива действия от страна на частната тъжителка, които да са били насочени
към засягане на телесната неприкосновеност на подсъдимия. Същевременно, обаче
тези двама свидетели недвусмислено пресъздават преките се възприятия относно инкриминираните
действия на подсъдимия – пръскане със спрей за самозащита в очите на
тъжителката, за каквито действия Л.не свидетелства в показанията си. Ето защо,
според настоящият състав на СОС, в обсъжданите показания на свидетелката Л.избирателно
се пресъздават конкретни факти и обстоятелства, така, че да бъде обслужена
обвинителната теза за причинена на тъжителката лека телесна повреда в условията
на неизбежна отбрана.
Въззивната инстанция обсъди
обясненията на подсъдимия К.С. /дадени от него в хода на първоинстанционното
съдебно следствие/, във връзка с останалия доказателствен материал, и
констатира в съгласие с първия по степен съд, че са налице основания същите да
не бъдат кредитирани в цялост. Не следва да се дава вяра на твърденията на
подсъдимия С., че е напръскал със спрей тъжителката, за да се защити срещу
предприетото от нейна страна нападение спрямо него, изразяващо се в блъскане,
хвърляне на пясък и камъни по главата. В тези им части обясненията на
подсъдимия се опровергават по безспорен начин от всички останали
доказателствени материали, възприети и кредитирани с доверие от въззивния съд,
за които стана реч по-горе. Относно така посочените твърдения на подсъдимия С.,
обясненията му съответстват единствено на показанията на свидетелите С. С. и С.
С. /родители на подсъдимия/, на които настоящата инстанция не се довери,
доколкото тези свидетели не са били
очевидци на случилото се между подсъдимия и тъжителката, а възпроизвеждат
казаното им от самия подсъдим. При анализа и оценката на показанията на тези
двама свидетели, не е убягнало от вниманието на първата инстанция и
обстоятелството, че доказателствената информация, която същите внасят в процеса
е несъответна и противоречива – С. свидетелства, че подсъдимия му се оплакал по
телефона, че тъжителката хвърляла срещу него пясък, а свидетелката С., че
подсъдимия й споделил как тъжителката го замеряла с отпадъци от разрушената
ограда и го дърпала за блузата. Всички тези характеристики на обясненията на
подсъдимия С., дават основание на настоящия съдебен състав на СОС да ги
отхвърли, като недостоверни, необективни и лансиращи защитната му версия.
Тук е мястото да се отбележи, че
този състав на СОС категорично не може да се съгласи и да приеме за основателна
защитната теза, че инкриминираната на подсъдимия деятелност няма престъпен
характер, тъй като чрез извършването й подсъдимия се е защитил срещу
предприетото спрямо него противоправно нападение от страна на тъжителката. Този
довод се аргументира с установени по делото обстоятелства /от показанията на
свидетеля А. и приложените прокурорски преписки/, които неправилно според
защитата са игнорирани от вниманието на първата инстанция.
За да се приеме, че конкретно
деяние е извършено при неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК, е
необходимо същото да е извършено в защита на предприето непосредствено и
противоправно нападение спрямо държавни или обществени интереси, личността или
правата на друго лице. Данните по делото не убеждават настоящия въззивен
състав, подсъдимия да е причинил процесната лека по степен телесна повреда на
тъжителката, в условията на такова предприето от последната противоправно
нападение спрямо него, т.е. при неизбежна отбрана, респ. при превишаване на
нейните предели. За източник на доказателствена информация в този смисъл не
могат да послужат и изтъкнатите от защитата свидетелски показания и писмени
доказателства. Така, показанията на свидетеля А. нямат съществено значене за
изясняване на относимите към предмета на делото обстоятелства, доколкото този
свидетел не е бил очевидец на случилото се и дава сведения единствено за
съществуващите от дълги години между семействата на подсъдимия и тъжителката
спорове, за разрешаването на които в повечето случаи се е намесвала полицията и
прокуратурата. В този аспект са и данните, съдържащи се в приобщените от
първата инстанция прокурорски преписки. Отделно от това, от коментираните
по-горе доказателства и доказателствени средства също не се установи
тъжителката или нейната дъщеря – свидетелката Г. И., която също е била на
мястото, в някакъв момент от инцидента, да са извършили такива активни
действия, които реално да са застрашавали от увреда личността или законните
права на подсъдимия. Версията на подсъдимия в обратния смисъл – за предприетото
от страна на тъжителката нападение спрямо него, изразяващо се в блъскане, хвърляне
на пясък и камъни по главата, не се подкрепя от доказателствата, събрани по
делото. Подсъдимият С. е бил този, който е осъществил нападение на пострадалата
тъжителка, като я напръскал в очите със спрей за самозащита. Явното му
намерение да посегне на телесния интегритет на тъжителката се обективира и от
последващото негово поведение. Според показанията на свидетелката Г. И., на
въпроса на тъжителката към подсъдимия „Защо ме напръска”, последният отговорил
с усмивка, с думите: „Ако ти”. В същият смисъл са и показанията на свидетеля С.
И., който цитиран дословно заявява: „..тя се развика „Какво ми направи, Краси,
нищо не виждам”, а той й каза „Хич да не виждаш”.
От всичко това е видно, че
подсъдимия не е бил поставен от тъжителката в положение да се отбранява срещу
непосредствено противоправно посегателство върху личността му. С оглед на
изложеното, не би могло да се приеме, че подсъдимия е действал при условията на
неизбежна отбрана, поради което и не следва да се обсъжда въпроса дали има
превишаване на нейните предели.
Въз
основа на така изложените, правилно установени от първостепенния съд фактически
положения, подкрепящи се изцяло от доказателствата по делото и възприети от
въззивната инстанция, се налага правният извод, че подсъдимия К.С. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, в какъвто смисъл е и решаващият правен извод на първия съд. Изводите на
последният относно извършването на това деяние, авторството на деянието в
лицето на подсъдимия С., квалификацията на деянието и приложението на
материалния закон са напълно обосновани и почиват на една правилна и вярна
интерпретация на събраните по делото доказателства.
Настоящата
инстанция приема, че от обективна страна безспорно се установява, че изпълнителното
деяние “причиняване другиму на лека телесна повреда” е осъществено от
подсъдимия С., като същият чрез действията си е упражнил такова
физическо въздействие върху организма на тъжителката, което е предизвикало увреждане
на същата, изразяващо се в химично изгаряне на корнеята и конюнктивалния сак
/обвивки на очната ябълка/, довели до причиняването й на болка и страдание без
разстройство на здравето. Т.е. подсъдимият С. с действията си е причинил на
тъжителката лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание, без разстройство на здравето, по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
От
субективна страна подсъдимия К.С. е извършил посоченото деяние при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние – причиняването на увреждане на
организма на тъжителката чрез причиняването й на болка и страдание. Подсъдимият
е предвиждал общественоопасните последици от деянието си и е искал настъпването
им. За да приеме за безспорно установено, че подсъдимия С. е съзнавал всички
тези обстоятелства, представляващи елементи от обективната страна на състава на
престъплението, т.е. извършил е деянието при условията на пряк умисъл,
въззивният съд взе предвид данните по делото, установяващи конкретните действия
на подсъдимия при изпълнение на престъплението. Прекият умисъл у подсъдимия С.
се извежда от характера на конкретните действия, извършени от подсъдимия, от
характера и вида на нанесеното на тъжителката телесно увреждане, както и от
начина, по който то е било причинено – подсъдимия напръскал със спрей
тъжителката, като насочил същия в областта на очите й; този спрей бил
предварително поставен в дрехите му.
Настоящият състав на СОС намери,
че при правилната правна квалификация на деянието на подсъдимия С., по което е
признат за виновен, наложното му от районния съд административно наказание и
реда за неговото определяне, са напълно законосъобразни. Приложението на
института на „освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание” е императивно, доколкото са налице предвидените в
посочената норма обективни предпоставки. В случая, предвид изложеното по-горе
относно съставомерността и правната квалификация на деянието, в извършването на
което подсъдимия С. е признат за виновен, въззивният съд счита, че са налице
предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК, доколкото алтернативно
предвидените за престъплението по чл.130 ал.2 от НК наказания са лишаване от
свобода до 6 месеца или пробация, или глоба от 100 до 300 лева, подсъдимия не е
осъждан и липсват данни същия да е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на раздел ІV от глава VІІІ, с извършеното от него престъпление не са
причинени имуществени вреди.
По тези
съображения, настоящата съдебна инстанция изцяло се солидаризира с изводите на
първостепенния съд, за наличие на условията за освобождаване на подсъдимия К.С.
от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.130 ал.2
от НК, с налагане на административно наказание по реда на чл.78а ал.1 от НК,
поради което и не намери основания за ревизиране на проверявания съдебен акт в
тази му част. При индивидуализацията на наказанието „глоба” в размер на 1 000
лева, като смекчаващи вината на подсъдимия С. обстоятелства, първостепенния съд
изчерпателно е посочил чистото му съдебно минало, положителните характеристични
данни за личността му /високия образователен ценз, добрата професионална и обществена
реализация/, ниската степен на обществена опасност на извършеното деяние. Отегчаващи
вината му обстоятелства, първата инстанция с основание не е намерила. Така при
съществуването единствено на смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия С.
обстоятелства, районния съд напълно правилно и законосъобразно е определил
размера на наложеното му административно наказание „глоба” в минималния,
предвиден в закона размер.
При
проверката на присъдата в гражданско-правната й част, въззивната инстанция
счете, че същата е обоснована и законосъобразна, и не намери основания за
нейната отмяна или изменение и в тази част. Поначало, въз основа на събраните
по делото доказателствени материали и техния анализ, първата инстанция правилно
е приела, че по делото несъмнено е установено авторството на деянието,
причинената вреда и причинната връзка между деянието на подсъдимия и
настъпилата телесна повреда на тъжителката и граждански ищец М.И.. На последната
й е било причинено от подсъдимия травматично увреждане – химично изгаряне на
корнеята и конюнктивалния сак, което е било съпроводено с болки и страдания за
период от около 10 дни, като интензитета на болките в началото /за около 3-4
дни/ е бил по-голям и постепенно е намалял.
С
оглед на това първата инстанция е направила обоснован извод, че предявения
срещу подсъдимия граждански иск е безспорно доказан по основание. Отчитайки
изброените обстоятелства, районния съд не е надценил тяхното значение и е
съобразил в пълнота критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Не са останали
извън преценката на първата инстанция наличните и други относими за определяне
размера на гражданската претенция обстоятелства – напредналата възраст на
тъжителката; продължителността на периода на възстановяването й – около 10 дни
/заключение на съдебномедицинската експертиза/; състоянието й през този период
– същата изпитвала силна по интензитет болка /показания на свидетелите Г. И. и
С. И./. При съвкупната оценка на изброените обстоятелства се налага извода, че
размерът на присъденото обезщетение за причинени на гражданския ищец морални
вреди от престъпната деятелност на подсъдимия, правилно е бил определен на сумата
от 800 лева /осемстотин лева/. Въззивният
съд също счита, че обезщетение в посочения размер е справедлив паричен
еквивалент на причинените от престъплението по чл.130 ал.2 НК, извършено от
подсъдимия С., неимуществени вреди на гражданския ищец.
В
съответствие с процесуалния закон е и решението на първия съд, направените по делото разноски от частния тъжител в размер на 630 лева
/възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение/, да бъдат възложени в тежест на подсъдимия
С.. Първоинстанционният
съд е пропуснал да осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата – по сметка
на ВСС, дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск,
определена съобразно
разпоредбата на чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, в
размер на 50,00 лева /4 на сто
върху уважения иск,
но не по-малко от 50,00 лева/,
поради което въззивната
инстанция следва да стори това с решението си.
Предвид
изложеното и след извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на
правилността на проверявания съдебен акт, при която проверка не се констатираха
основания за неговото отменяване и постановяване на нова присъда, респективно
за неговото отменяване и връщане за ново разглеждане, или за изменението
му, СОС намери, че същият следва да
бъде потвърден
изцяло.
По тези съображения и на основание чл.
334 т.9, във вр. чл. 338 от НПК, С. окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда № 41 от 20.03.2018 г. на Районен съд – гр.И., постановена по н.ч.х.д.
№ 182/2017 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА
подсъдимия К.С.С., с ЕГН **********, да заплати в полза на държавата – по
сметка на ВСС, сумата от 50,00 /петдесет/ лева,
представляваща дължима държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./