М О Т И В И към Присъда № 11
/21.02.2017 г.
по НОХД № 12 /2017г. по описа на Окръжен
съд-Стара Загора:
Производството е на основание чл. 343, ал.З, предложение 7-мо/предпоследно/, „буква
„б", предложение първо, във вр с
ал.1, буква „"в", във връзка с чл.342, ал.1, и чл. 58а, ал.1 от НК.
На 10.01.2017 г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура- гр.Стара
Загора против подсъдимия И.Х.С., с ЕГН **********, за това, че на 26.10.2015 г. във времевия интервал
между 17.30-18.00 часа, движейки се в посока от запад на изток в района на км 176+880 от ПП-1-6, в землището
на с.***, област Стара Загора, при управление на моторно превозно средство -
колесен трактор без регистрационни табели /с номер на рамата 2836 и номер на
двигател 852941 /, с прикачена и теглена от него сеялка, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 34 ал.2 от ЗДП,
-чл.72 от ЗДП; -чл. 101. ал.1, във вр. с ал.3, т.8 от ЗДП, във връзка с
чл.16 ал.1 и ал.3, т.8 от НАРЕДБА № 15 от 7.04.2008 г. за реда за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни
ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника;- чл.139 ал.1, т.1
и т.2, във вр. с ал.З от ЗДП, във връзка с Чл.5, ал.1,т.1, буква „а"; Чл.8,
ал.1, и ал.2, Чл.9, чл.10, ал.1, Чл.13, т.З , Чл.20, ал.1, ал.2, ал.З, Чл.22,
Чл.23, ал.1 и ал.2 от Наредба №11/2001 г./Д.в.65/01 изм. и доп.Д.в.7/2011г./ за движението на извън
габаритни и/или
тежки
пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, а именно: Чл.13, т.З; Чл.10,ал.1; Чл.8 ал.1 и ал.2; Чл.9; Чл.20 ал.1; Чл.
22; Чл.23 ал.1, т.1 и т.2 и ал.2; -Чл. 140. ал.6 от ЗДП, във връзка с чл.5, т.1
и чл.8 от Наредба №15/07.04.2008 г. за реда за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и
друга самоходна техника,регистрирани съгласно ЗРКЗГТ; -чл. 131 от
ЗДП и -Чл. 150 от ЗДП, във връзка
с чл. 150а, ал.1, във вр. с ал.2, т.16
от ЗДП, като управлявал колесен трактор с прикачена и
теглена от него извънгабаритна сеялка без да има необходимата
правоспособност по категория „Ткт”, в резултат на които нарушения по непредпазливост е
причинил смъртта на пострадалия Д. Р.О. с ЕГН: **********, като
деянието е извършено от подсъдимия И.Х.С. без да има необходимата
правоспособност. С това си деяние подсъдимият С. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал.З, предложение 7-мо/предпоследно/,
„буква „б", предложение първо, във
вр с ал.1, буква „"в", във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара
Загора поддържа изцяло
така предявеното и внесено с обвинителния акт в съда обвинение като заявява,
че намира същото за изцяло обосновано и
доказано и предлага на съда подсъдимия И.Х.С. да бъде признат за виновен изцяло по
предявеното му обвинение. Като се спира подробно на обстоятелствата, при които
е извършено деянието на подсъдимия, а
именно: на връщане от работа/ засяване на земеделски масив/, на която
подсъдимият С. се наемал да работи без да има необходимата правоспособност, около 18:00 часа при управление на нерегистрирани по надлежния
ред колесен трактор с прикачен инвентар/редосеялка/, представляващи МПС по ЗДвП,
и без поставени или монтирани върху тях светлинни
устройства/ светлоотразителни тела/,
счита, че по делото е безспорно установено, че с поведението си последният е станал
причина за настъпване на травма, несъвместима с живота, на пострадалия моторист
Д. Р.О., който се блъснал в него и минути по- късно
починал. С оглед
обстоятелството, че е налице самопризнание на фактите по обстоятелствената част
на обвинителния акт от страна на подсъдимия и делото е разгледано по реда на
съкратеното съдебно следствие, заявява, че основният въпрос по делото е за
вината на подсъдимия Донев, респективно за наказанието, което следва да му бъде
наложено. Намира, че вина за станалото има и пострадалият О., който също е бил
неправоспособен водач, управлявал е мотор без регистрация и с повече от 3 промила алкохол в кръвта си според химическата експертиза, поради което
и прокуратурата е отчела това съпричиняване на вредоносния резултат от негова
страна. Заявява, че според него всички посочени
в ОА нарушения по Закона за движение по пътищата са доказани, поради
което моли да бъде прието за установено, че с деянието си подсъдимият С. е
извършил престъплението по чл.343, ал.3, предл. 7-мо, б. „б”, предл. 1-во, във
вр. с ал.1, б. „в” , във връзка с чл.342, ал.1 от НК, така, както е изписано в
обвинителния акт. Взема отношение по въпроса за размера на наказанието като
заявява, че с оглед предвиденото в закона за това деяние от 3 до 15 години
лишаване от свобода заедно с лишаване от право да управлява МПС, и превеса на
смекчаващите вината обстоятелства като: приноса на пострадалия, и обстоятелството, че той също е бил
неправоспособен водач, управлявал е МПС след употреба на алкохол, възрастта му
и неговото семейното положение, оказаната помощ след деянието за облекчаване
последните мигове на пострадалия, санкцията следва да бъде в размер на 4 години
и 6 месеца лишаване от свобода, съответно след намалянето му с 1/3, да му бъде
определено наказание от 3 години лишаване от свобода. Счита, че няма пречка по
отношение на него да бъде приложена нормата на чл.68, ал.2 от НПК, т.е. да не
бъде приведено в изпълнение условното наказание по предходното му осъждане,
предвид обстоятелството, че се касае за абсолютно изолиран случай в живота му,
поради което ако се отложи изтърпяването на това наказание и в този случай, ще
се постигнат с максимална ефективност целите на наказанието. По отношение на
лишаването от право да управлява МПС предлага същия да бъде лишен от това право
за срок от 5 години. Взема становище и по отношение на разпореждането с
веществените доказателства и разноските.
По делото не е предявен граждански иск и не е направено искане за
конституиране на пострадалите като граждански ищци, но същите са конституирани
като частни обвинители. Това са наследницата на починалия вследствие деянието
на подсъдимия Н.Д.Р./негова дъщеря/, която
е негов пряк законен наследник, видно от удостоверението за наследници,
приложено по ДП, и пострадалата от деянието Н.М.М./негова майка/, която
е от кръга на лицата, които съгласно ППВСР№ 4/61 г. и ППВСР№ 5/69 г. има право
на обезщетение за неимуществени вреди и съответно качеството на частен
обвивинител.
Повереникът им адв. Е. от САК поддържа обвинението и от
името на доверителите си, счита че няма противоречие между направеното
самопризнание по фактите и събраните по
делото доказателства, поради което не намира за необходимо да ги коментира. Моли за налагане на едно житейски
справедливо наказание. Взема отношение по въпроса за размера на наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия, като заявява, че за постигането на
едно справедливо наказание, тежестта на което да бъде съответна на престъплението и да
отговаря на целите на чл. 36 от НК, е необходимо да бъдат отчетени обективно при
индивидуализацията му всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като
отегчаващи вината обстоятелства в случая намира, че следва да бъдат отчетени:
липсата на специална правоспособност на подсъдимия за управление на колесен
трактор и обстоятелството, че тази дейност е извършвана от него в продължение
на много години в грубо нарушение на множество законови и подзаконови
нормативни актове; многото изключително
тежки нарушения на правилата за движение в случая, посочени конкретно в
обстоятелствената част на обвинителния акт, между които управлението
на нерегистрирано МПС, което въобще не е следва да се движи по път от
републиканската пътна мрежа, тъй като освен това е с извънгабаритни размери;
множеството нарушения от всякакъв вид като водач на МПС, видно от справката от
КАТ, които го характеризират като системен нарушител; личността на подсъдимия,
който е осъждан и с лоши характеристични данни. По отношение на смекчаващите вината обстоятелства счита,
че наличното съпричиняване на пострадалия поради управлението с високата
концентрация с алкохол в кръвта и липсата на регистрация на управляваното от
него МПС, същите безспорно представляват
допуснати нарушения на правилата за движение от негова страна, но те не са
имали някакво основно значение в случая, тъй като първопричината за
катастрофата са действията и бездействията на подсъдимия. Предвид което счита,
че наказанието следва да бъде наложено при превес на отегчаващите вината
обстоятелства като посочва конкретен
размер- около 6 години лишаване от свобода/след редукцията по чл. 58а от НК/ и лишаване от
право да управлява МПС за срок не по-малък от срока на лишаване от свобода в
съответствие с разпоредбата на чл.49 от НК. Поддържа форма на вина- самонадеяност, която намира за
доказана в случая. Предвид което моли и за приложение на разпоредбата на чл. 68
от НК. Взема становище по отношение на разпореждането с ВД и разноските по
делото като моли за заплащане на направените по делото разноски от доверителите
му за адвокатска защита. По отношение довода за оказаната помощ на пострадалия
предвид данните от СМЕ, че смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна,
намира, че на практика няма оказана такава и такъв бонус при определяне на
наказанието не следва да се отчита от съда.
Защитникът на подсъдимия адв. Р.К. от АК-Хасково взема
становище, че с оглед направеното от подзащитния му самопризнание по всички
факти и обстоятелства в обв. акт, в който коректно са отразени всички допуснати
нарушения на правилата за движение по пътищата, същият следва да бъде признат
за виновен по повдигнатото му обвинение при нарушение на всички тези правила с
изключение на правилата за движение по пътищата по чл. 150 във вр.
чл. 150а от ЗДП. Счита, че с оглед и на актуалната съдебна практика, че когато
дадено нарушение е въведено като съществен елемент от състава на престъплението,
то не следва да се отчита като нарушение, а представлява елемент от състава на престъплението.
Поради което за коректност досежно това нарушение в присъдата следва да бъде
постановен оправдателен диспозитив. По
отношение вида и размера на наказанието счита, че несъмнено присъдата, която е
наложена по-рано на подсъдимия, е пречка за приложение института на чл.66 от НК
в конкретния случай. Но предвид съдебната практика при съпричиняване на
вредоносния резултат да се налагат условни присъди, и наличното в случая
съпричиняване от пострадалия/ допуснатите съществени нарушения на правилата за движение по пътищата/, счита за напълно
нормално да бъде определено наказанието
в минималния размер, след което
да бъде редуцирано. По отношение разпоредбата на чл.68, ал.2 НК, което е
по преценка на съда, който може да освободи изцяло или отчасти подсъдимия
от изтърпяване на наложеното наказание, моли отчитайки всички горепосочени
факти и обстоятелства, и преди всичко приноса на пострадалия, да бъде
постановено да не се изтърпява от подсъдимия
наказанието от предходната присъда. Заявява, че не съдът не следва да
налага допълнителното наказание лишаване от правоуправление предвид
квалификацията на деянието с утежняващо
квалифициращо обстоятелство липсата на
съответното свидетелство за правоуправление. Счита, че с присъдата съдът следва да се съобрази с
последните изменения в ЗИНЗС като определи само първоначалния режим на
изтърпяване на наказанието|/ но не и типа на затворническото заведение/, който
следва да бъде “общ”. Предоставя
на съда решаването на въпроса със заплащането на разноските, което да бъде
направено при съобразяване със закона.
Другият защитник на подсъдимия, адв.Н.Н. ***, поддържа казаното от адв. К.
като взема отношение по въпроса с реализирането на наказателната отговорност на
подсъдимия. Намира, че в случая съдът следва да се вземат предвид наличните многобройни
смекчаващи вината му обстоятелства, а именно: направените пълни самопризнания
по всички факти и обстоятелства на ОА, много добрите характеристични данни в
представените характеристики от кмета на населеното място, недоброто му
здравословното му състояние поради наличната исхемична болест на сърцето и
претърпян инфаркт, както и
изключителното трудолюбие и отговорност поради факта, че от години
същият работи на две места за да осигури прехраната на семейството си. Счита,
че наличното в случая съпричиняване от пострадалия, отразено от прокурора в ОА,
е мащабно и сериозно. Аргументира становището си с високата концентрация на
алкохол в кръвта на пострадалия/ 2,48 промила/, представляващо тежка степен на
алкохолно опиване, и 100%-ва предпоставка от настъпване на смъртен резултат при
ПТП. Предвид което пледира за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като наказанието да бъде определено под най-ниския предел от 3 години. Счита, че една присъда от около година и половина,
редуцирана с 1/3, която да е ефективна, би изиграла изцяло своята функция както
в посока генералната, така и в посока специалната превенция. Моли на основание чл.68 от НК да бъде постановено
подзащитният им да не изтърпява наказанието, наложено му по НОХД № 291/2014г.
по описа на Районен съд – Карлово.
Подсъдимият И.Х.С. признава всички факти и обстоятелства по обвинителния
акт като е направил искане за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т.2 от НПК. В предоставената му дума за лична
защита заявява, че поддържа казаното от защитниците си в пледоариите им пред
съда. Заявява, че от години обработва земи на земеделски стопани с този
трактор, който е щял да закупи, и е плащал цената му на вноски на собственика
му. С трактор работи от 1997г. като познанията му са от техникума по механизация на селското
стопанство в гр. Мъглиж. Имал издадена книжка отделно от дипломата за това, че има право на работа със
селскостопанска техника, но не е представил такъв документ на ДП. Когато е
ходел на работа с трактора обикновено
не му се е налагало да излиза от черния път за селото. Само за да отиде и да се
върне от тази нива му се е налагало да излиза на главния път. Изразява
съжаление за случилото се и заявява, че не е искал да стане това, но всичко е
правел заради двете си деца. В последната си дума отново изказва съжаление за
случилото се и заявява, че след инцидента се е разболял и на никого не пожелава
такова нещо.
Съдът като взе
в предвид събраните по делото доказателства, събрани на досъдебното
производство, приобщени към делото чрез прочитане и приемане по реда на чл.283 и
чл. 107, ал.2 от НПК, намира за
установена следната фактическа и
правна обстановка:
Подсъдимият И.Х.С. е роден
на *** ***, ********с постоянен адрес:***, и настоящ адрес:***, с ЕГН **********.
Подсъдимият И. С. е
осъждан с влязло в законна сила споразумение от 02.06.2014, одобрено по НОХД
291/2014 на РС-Карлово, за извършен на 08.05.2014г опит за кражба- престъпление
по чл.195 ал.І,т.3,4,5 във вр. с чл.18 от НК. За това престъпление на същия е
било наложено наказание една година
лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 от НК
за срок три години, чиито изпитателния
срок все още не е изтекъл/ изтича на 02.06.2017г./. Същият е
правоспособен водач на МПС с категории
„А” „АМ”, „В” и „М”, притежаващ свидетелство за управление с №
*********/29.10.2012г., като се води на
отчет в ОД МВР Ст.Загора / видно от
писмо и справка, приложени на л.172 и л.174, п.ІІ от ДП/.
Подсъдимият С. е със ***
образование, завършено в ****, обл.Ст.Загора. Същият към момента на деянието е работел
в АД ”***” –Казанлък, но за да осигурява допълнителни доходи на семейството си повече
от десет години към момента на деянието е извършвал срещу заплащане по уговорка
със земеделски производители от региона допълнителна работа като тракторист,
тъй като преди това работел като такъв в бившето ТКЗС –с. ***. Самият той имал желание да си закупи
трактор, тъй като му се налагало редовно да заема от
св.М. К. стар колесен трактор „МТЗ” със сеялка, закупен от последния преди
повече от 10 години. Между св. М. К. и подсъдимия
С. съществувала договорка последният да
закупи трактора и сеялката като заплати на части цената. По тази причина до
окончателното закупуване подсъдимият С.
ползвал трактора и сеялката, когато реши, и когато си намерел работа. Нито
колесният трактор, нито сеялката, обаче били
надлежно регистрирани както по ЗДвП, така и по Закона за регистрация и контрол
на земеделска и горска техника
/ЗРКЗГТ/. Тъй
като не бил регистриран, тракторът не бил преминавал технически преглед и нямал
застраховка гражданска отговорност.
Така
няколко дни преди 26.10.2015г. подсъдимият С. отново потърсил
работа като се обърнал към св.С.С.С. –земеделски производител, който
стопанисвал земеделска земя в землището на с.***. Подсъдимият С. и преди това бил оказвал помощ на св. С. в извършване
на земеделските дейности на неговите земи. Тъй като предстояла сеитба на една
от нивите му, св.С. му казал да отиде в неговата база, да вземе трактор със
сеялка, които да зареди с гориво и семена, и да извърши сеитбата. За да изпълни работата, за която се
договорил, подсъдимият С. си взел два дни платен отпуск от работа.
Сутринта на 26.10.2015г. взел от двора на бившето ТКЗС- ***, трактора „МТЗ”(който предстояло да закупи от св.М. К.) с прикачената
към него сеялка и отишъл в базата на св.С.. Заредил с гориво и семена и по
черните пътища тръгнал за въпросната нива,
която била разположена северно от главния републикански път – ПП-І-6, свързващ гр.Казанлък
с гр.Карлово и преминаващ през селото. Към 17.00 часа приключил със сеитбата и
тръгнал да се прибира като решил да използва главния път- ПП-І-6. Поради което
излязъл от нивата и се изкачил на този път, представляващ част от
републиканската пътна мрежа, отворен за обществено ползване, като се движел в
посока от запад на изток. Състоянието на пътя, който бил предназначен за
двупосочно движение, с разделено чрез очертана
бяла прекъсната линия
/тип
“ М 3“/ по оста си платно
на две ленти за движение, било добро, с асфалтово покритие. Подсъдимият
С. управлявал трактора „МТЗ” с прикачената сеялка плътно вдясно в дясната лента
на ПП-І-6, която била с широчина 3,7
метра. Въпреки това поради извънгабаритните си размери лявата част на
прикачената сеялка, която
била с обща широчина 4,2 метра, пресичала очертаната осева линия и при
движението си застъпвала лентата, предназначена за насрещно движещите се
автомобили. Когато подсъдимият С. навлязъл по
главния път ПП-І-6, вече се свечерявало. В условията на намалена видимост поради настъпващата нощна тъмнина подсъдимият С. включил предните светлини на трактора
и управлявал по този начин колесният
трактор със скорост от порядъка на 30 км/час. Тъй като и трактора, и теглената
прикачена към него сеялка, нямали
задни светлини, всъщност осветяването на пътя му за движение се
извършвало само от предните фарове на трактора. Както по трактора, така и по
сеялката липсвали и светлоотразителни знаци. Липсвал фар, поставен върху
кабината на трактора, тъй като електрозахранването не работело.
В района на километър 176 от ПП-І-6 ( прав, равнинен участък) така движещият се трактор с теглената сеялка бил
застигнат от пострадалия О., който управлявал мотор с пуснат/светещ/ преден фар. Мотористът
се движел в посока изток, по средата на същата
пътна лента, по която се движел и колесният трактор с прикачената сеялка.
Било към 17.45 часа. В момента нямало никакво насрещно движение. В района на
км.176+880, моторът застигнал колесния трактор и се блъснал със скорост от 89
км/ч в теглената отзад несигнализираната извънгабаритна
сеялка. Очевидец на пътното произшествие станал друг случаен участник в
движението- св. С. Г.П., който се прибирал в Казанлък и управлявал собствения
си л.а.”***:” с рег.номер *** по същия път и в същата посока. Последният е
категоричен, че е бил изпреварен от
моториста преди с.***, и че той е бил без каска. Самият той управлявал своето
МПС със скорост от порядъка на около 90
км/час на къси светлини поради настъпващата тъмнина. Не може да си спомни обаче
на какви светлини е карал пострадалия
моторист. Когато мотора се отдалечил пред него, още преди сблъсъка, св.П. видял
на пътя теглената сеялка от трактора на подсъдимия
С.,/ за които е категоричен,
че са били
без задни светлини и без светлоотразителни знаци/. Св.П. наблюдавал как моторът, който според него се
движел бързо, я застигнал, и се ударил в
задната лява част на сеялката. Мотора и моториста отхвръкнали, след което
паднали на пътя и се хлъзнали по него няколко метра докато спрат. Преди удара
присветнала задната светлина на стопа на мотора. Св.П. успял да избегне удара,
като заобиколил вляво. В този момент видял,
че колесният трактор бил само с включени предни
фарове. Той, както и подсъдимият С.
спрели, и двамата с него отместили мотора, който затискал моториста,
като обърнали тялото му на една страна, за да не се задуши в собствената му кръв, изтичаща от устата му. Св.П. се обадил на
тел.”112”/ видно и от писмо
от РЦ112 и CD
диск на л.212 -214 от п.ІІ на ДП/. Пристигналият екип на спешна помощ от Карлово
само констатирал смъртта на моториста- пострадалия Д. Р.О. с ЕГН:**********.
В резултат на така протеклото пътно
транспортно произшествие пострадалият
претърпял
описаните в заключението на назначената по ДП и приобщена
като доказателство по делото СМЕ/ на л.95-98 от п.І на ДП/ увреждания:
черепномозъчна травма- счупване на
лицеви кости, разкъсно-контузна рана и
кръвонасядане на лицето, кръвонасядане на меките черепни обвивки, контузия и
оток на мозъка, контузия на меките мозъчни обвивки; гръдна травма – счупване на
V-VІІІ ребра вдясно с кръвонасядане в междуребрената мускулатура, охлузвания по гръдния кош;
коремна травма- разкъсване на черния дроб,кръвоизлив в коремната кухина;
множество охлузвания, разкъсно-контузни рани и кръвонасядания по крайниците. Претърпяната черепно- мозъчна травма довела
до парализа на жизненоважни мозъчни
центрове, в резултат на което бързо е настъпила смъртта на пострадалия О.. Смъртта е била неизбежна поради тежестта и динамиката на претърпяната
черепно-мозъчна травма.
В кръвта на пострадалия е открит етилов алкохол в кръвта от порядъка на 2,49 %о./ видно от ХЕ
на л.108, п.І от ДП/. Освен
това пострадалият
О. също не е притежавал правоспособност за водач на МПС/ видно от писмо и справка на л.172 и 173,п.ІІ от ДП/,
а
мотора, който е управлявал, не е бил регистриран. /видно от справка на л.176,177 от п.ІІ и протокол за оглед от 26.10.2015на л.7-11,п.І от ДП/. В кръвта на подсъдимия не
е открито съдържание на алкохол/ видно от талон за медицинско изследване и
протокола за химическа експертиза/ на л.108-11, т.І от ДП/.
При образуваното
досъдебно производство № ЗМ 1533/15 по описа на РУ-Казанлък, започнало с извършения
в условията на неотложност оглед на местопроизшествието /запазено от
пристигналия след обаждането на тел. “112”/ полицейски патрул/, се
констатирало, че в района на ПТП, км.176
от ПП-І-6, участъка е прав, равнинен, като
платното за движение е ориентирано в посока изток –запад; в зоната на ПТП липсват знаци; асфалтовото платно е разделено на
две ленти за движение с единична бяла прекъсната линия тип М3; северната
с ширина 3,9 метра, а южната- 3,7 метра; от двете страни на платното има банкети с ширина 1,1метра. Констатирано било,
че колесният трактор, управляван от подсъдимия С., е с два успоредни светлинни елемента
в задната си част на височина от пътя 1,3метра и фар без стойка, а прикачената
сеялка е без електрозахранване; кабината
на трактора е без врата, а на пода и се намерил жълт буркан, който не е бил
включен. При огледа след задействане на светлинната система на трактора е констатирано, че светят само предните два
фара, а задните светлини не светят. При огледа на прикачената сеялка също е
констатирано, че същата с височина 1,55м,
като в участъка на 1,5м- 1,1м вдясно от левия и край на височина 1,3м-
1,5м са констатирани деформации в горния капак, задна стена на бункера и
елементите в тази част, съчетани с червеникаво- кафяви петна наподобяващи кръв.
Освен това в задната част на сеялката липсват
осветителни и светлоотразителни елементи. Подсъдимият, който признава всички
факти, описани в обстоятелствената част на ОА, не поддържа дадените от него
показания като свидетел/ л. 49-50, т.І / на ДП относно наличието на прикрепен с
магнит фар върху покрива на трактора по време на ПТП, както и на
светлоотразителни елементи по корпуса на трактора и сеялката, като тези му
показания категорично са опровергани от заключението на АТЕ относно
техническото състояние на светлинната система на трактора и сеялката, и липсата
на каквото и да било електрическо захранване поради липса на кабел между
трактора и сеялката/л.7 и л. 16 от заключението, съответно л.124 и л. 133 от
ДП-т.ІІ/, обстоятелство, отразено както в огледния протокол, така и в
експертизата на ВД.
При огледа на мотора
на пострадалия О. с марка „***”, било констатирано, че същият е с нестандартен
регистрационен номер ****, с прикрити с тиксо цифри/ л.7-15 от п.І на ДП/.
При
извършеното досъдебното производство за изясняване от техническа гледна точка
на обстоятелствата, при които е възникнало и протекло произшествието, е била назначена
и изготвена автотехническа експертиза
/л.117-137, п.ІІ на ДП/. Последната
не е била оспорена от страните нито на ДП, нито пред съда, и дава отговор на
всички поставени въпроси, които са изяснени детайлно от техническа гледна точка.
Видно и от изявлението на повереника на частните обвинители, който в съдебно
заседание прави изявление, че не възразява делото да бъде разгледано по този
ред, а освен това не прави и никакви
доводи в тази насока.
Гореизложените
обстоятелства се доказват и от събраните по ДП № ЗМ-1533/2015 по описа на
РУ-Казанлък, и приобщени на основание чл. 374, във връзка с чл. 283, и чл. 107,
ал.2 от НПК като доказателства протоколи и писмени документи, съдържащи
факти, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, а именно: Том І: Уведомление на основание
чл.212, ал.2 и ал.3 от НПК за започване на
ДП /л.1/; Талон за медицинско изследване № 0037758 от 26.10.2015г. на И.Х.С. /л.5/; Карта № 7124 от 26.10.2015г.
/фиш за спешна медицинска помощ/ на Д. Р.О. /л.6/; Протокол за оглед на
местопроизшествие от 26.10.2015г. /л.7-8/; Препис на протокол за оглед на
местопроизшествие от 26.10.2015г. /л.10-11/; Фотоалбум от 22.01.2016г. за
посетено местопроизшествие, извършено на 26.10.2015г. на гл. път І-6, землище
на с. *** /л.12-15/; Препис на разписка за отговорно пазене от 26.10.2015г. на
1 /един/ брой колесен трактор неустановена марка и модел с жълта кабина, без
врата и с прикачена към него сеялка /л.17/; Протокол за оглед на веществени доказателства
/колесен трактор с прикачена към него редосеялка/ - /л.18-19/; Протокол за
оглед на веществени доказателства от 08.12.2015г.- - колесен трактор с
прикачена към него редосеялка /л.20/; Фотоалбум за посетено местопроизшествие –
оглед на веществено доказателство колесен трактор с прикачена към него
редосеялка /л.21-23/; Протокол за оглед на веществени доказателства от
08.12.2015г. – мотоциклет марка „***” - /л.24-25/; Протокол за оглед на
веществени доказателства мотоциклет марка „***” – /л.26/; Фотоалбум за посетено
местопроизшествие – оглед на веществени доказателства от 08.12.2015г. -
мотоциклет марка „***” - /л.27-28/; Пълномощно от И.Х.С. за адв. Р.Н.К. от
28.11.2016г. /л.29/; Пълномощно от И.Х.С. за адв. Н.Х.Н. от 16.11.2016г.
/л.30/; Постановление за привличане на обвиняем И.Х.С. от 10.11.2016г.
/л.31-35/; Протокол за разпит на обвиняем И.Х.С. от 16.11.2016г. /л.36/; Пълномощно
от Н.Д. Р. за адв. Е.Е. от САК от
02.11.2015г. /л.37/; Протокол за разпит на свидетел Н.Д. Р. от
02.11.2015г. /л.38/; Пълномощно от Н.М.М. за адв. Е.Е. от САК от 02.11.2015г.
/л.39/; Протокол за разпит на свидетел Н.М.М. от 02.11.2015г. /л.40/; Протокол
за разпит на свидетел М.А.М. от 05.11.2015г. /л.41/; Протокол за разпит на
свидетел Е.Е. О. от 05.11.2015г. /л.42-43/; Протокол за разпит на свидетел М. Р.О.
от 05.11.2015г. /л.44/; Протокол за разпит на свидетел М. А. К. от 29.03.2016г.
/л. 45/; Протокол за разпит на свидетел К.В.Т. от 02.12.2015г. /л.46/; Протокол
за разпит на свидетел Г.В.М. от 27.11.2015г. /л.47/; Протокол за разпит на
свидетел С.С.С. от 29.03.2016г. /л.48/; Протокол за разпит на свидетел И.Х.С.
от 29.03.2016г. /л.49-50/; Протокол за разпит на свидетел М.С.М. от
25.03.2016г. /л.51/; Протокол за разпит на свидетел Е.Д.В. от 30.03.2016г.
/л.52/; Протокол за разпит на свидетел И.К.В. от 30.03.2016г. /л.53/; Протокол
за разпит на свидетел С.Г. П. от 29.03.2016г. /л.54-55/; Характеристична справка
за И.Х.С. от 09.05.2016г. /л.56/; Характеристика на И.Х.С. *** от 11.11.2016г.
/л.57/; Справка за съдимост на И.Х.С. с рег. № 1469 от 27.04.2016г. на РС – Ст.
Загора /л.59/; Декларация са семейно и материално положение и имотно състояние на И.Х.С. от 16.11.2016г.
/л.64/; Съдебномедицинска експертиза на труп № 258/2015г., изготвена от д-р Е.Н.Б.
/л.95-98/; Протокол за химическа експертиза № 591/05.11.2015г. за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на Д. Р.О. -
/л.108/; Протокол за химическа експертиза № 580/28.10.2015г. за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на И.Х.С.
/л.108/; Талон за медицинско изследване № 0037758 от 26.10.2015г. на И.Х.С.
/л.104/; Медицинско направление/искане за изследване на кръв за алкохолна проба
на И.Х.С. от 26.10.2015г. /л.110-111/; Протокол за медицинско изследване за
употреба на алкохол или друго упойващо вещество на И.Х.С. от 26.10.2015г.,
изготвен от д-р Д. при ФСМП – Казанлък - /л.80/. Том ІІ: Автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. И.Д.Ч. /л.117-137/;
Оценителна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. И.Д.Ч.
/л.146-148/; Приемо-предавателен протокол от 26.10.2015г. за 1 брой мотоциклет
марка „Хонда СВ 400N” с рег. № Х 0928 /л.154/; Молба от адв. Е.Е. ***, с която
сочи, че на основание чл.227, ал.2 във др. с чл.226 от НПК, желае да бъде
призован за предявяване на материалите по разследването, което да бъде
извършено в присъствие на доверителката му Н.М.М. /л.156/; Писмо рег. № 284000-13984
от 06.07.2016г. от РУ – Казанлък до
Метеорологична обсерватория – Стара Загора при БАН гр. Стара Загора
/л.158/; Писмо изх. № 25/01.11.2016г. от БАН – Национален институт по
метеорология и хидрология, филиал Пловдив – ХМО Стара Загора до РУ- Казанлък
/л.159/; Писмо от Кметство Община Павел баня до РУ – Казанлък, с което изпращат
искана информация за лицето Д. Р.О. /л.161/; Удостоверение за наследници на Д. Р.О.
с изх. № 83 от 03.11.2015г., издадено от кметство с. Манолово, общ. Павел баня,
обл. Стара Загора /л.162/; Писмо от Община Павел баня, обл. Стара Загора до РУ
– Казанлък, с което изпращат , бр. удостоверение за родствени връзки на Д. Р.О.
/л.164/; Удостоверение за съпруга и родствени връзки на Д. Р.О. с изх. № 939 от
22.12.2015г., издадено от кметство гр. Павел баня, общ. Павел баня, обл. Стара
Загора /л.165/; Писмо от РУ-Казанлък до Началник група ПП-КАТ при РУ – Казанлък
с искане за изпращане на заверена разпечатка на техническо средство „Алкотест
7510 – Дрегер” с фабричен № 0023, с което е тестван И.Х.С. /л.167/; Заверена
разпечатка на техническо средство „Алкотест 7510 – Дрегер” с фабричен № 0023, с
което е тестван И.Х.С. /л.168/; Писмо от ОД МВР – Стара Загора група „ПК” – РУ
Казанлък относно направени справки в АИС КАТ – МВР относно мотоциклет марка „***”
с рег. № *** трактор с рама № 2836 и двигател № 852941 и редосеялка с фабричен
№ 04 и № 009589 /л.170/; Писмо от ОД МВР – Ст. Загора, РУ – Казанлък, с което
изпращат два броя справки за нарушител относно лицата Д. Р.О. от с. Манолово и И.Х.С.
***2/; Справка за нарушител/водач Д. Р.О., от 06.11.2015г. /л.173/; Справка за
нарушител/водач И.Х.С., от 06.11.2015г. /л.174-175/; Справка в централна база –
КАТ по рег. номер подобен на Х0928, изготвена на 30.10.2015г. /л.176-177/;
Писмо от ЦСМП – Пловдив, с което изпращат заверено копие на карта № 56480,
информация от информационната система на ЦСМП – Пловдив и заверено копие от
журнала на дневно дежурство на 26.10.2015г., относно медицинското обслужване на
лицето Д. Р.О., пострадал при ПТП с. ***
/л.181/; Фиш за спешна медицинска помощ рег. № 1622310 от 26.10.2015г. на Д. Р.О.
/л.185-186/; Писмо от Дирекция „Национална система 112”, „Районен център 112” – Бургас относно искана
информация за постъпил сигнал на ЕЕН 112 на 26.10.2015г. относно ПТП в
землището на с. ***, общ. Павел баня /л.212-213/; Ксерокопие на трудова книжка
на И.Х.С. /л.218-220/; Епикриза от МБАЛ „Д-р Христо Стамболски” ЕООД – гр.
Казанлък, Интензивно кардиологично отделение, на И.Х.С. от 05.07.2012г.
/л.221/; Епикриза от „МБАЛ д-р Христо Стамболски” ЕООД – гр. Казанлък,
Отделение по гастроентерология и пулмология, на И.Х.С., от 03.11.2010г.
/л.222-223/; Протокол за предявяване на разследване от 22.11.2016г. /л.228/;
Протокол за предявяване на разследване от 22.11.2016г.- /л.229/; Протокол за
предявяване на разследване от 29.11.2016г. /л.230/; Постановление на ОП – Стара
Загора № 3712/2015 от 01.12.2016г., във връзка с произнасяне по искането на
адв. Е. ***, повереник на Н.Д. Р. /л.232-233/, както и от самопризнанието на подсъдимия
по време на съдебното следствие.
От съвкупната преценка на всички горепосочени доказателства и представеното експертно заключение на АТЕ предвид
и начина на протичане на съдебното следствие като съкратено такова по чл. 371,
т.2 от НПК/с признаване на всички факти по обстоятелствената част на
обвинителния акт от подсъдимия/, съдът прие за безспорно установено, че ПТП е
протекло при описания в обстоятелствената част на обвинителния акт механизъм:
На 26.10.15 към 17.30 - 18.00 часа вечерта, подсъдимият С. / водач без правоспособност за категория „Т“ /, в
условията на настъпваща нощна тъмнина /намалена видимост/, е управлявал по
главен път - ПП-І-6, необорудвани със светлинна сигнализация в задните си части колесен трактор МТЗ-80 с
прикачена сеялка (нерегистрирани). По същото време и в същата посока е застигнат в района на
км.176 + 880 на ПП-І-6 от мотоциклет
марка ”**”/ нерегистриран/ с включени светлини, управляван от постр. О. /неправоспособен, с 2,49
%0 алкохол в кръвта, управляващ
нерегистрирано МПС, без предпазна каска/, който се е ударил в сеялката. В динамика: първоначалният удар е бил заден
–ексцентричен, реализиран с предна гума на мотора в долните елементи на
сеялката. В момента на удара гумите на мотора
са били на 3,2 метра северно от южния край на платното за движение, десните
габарити на сеялката са били на 0,1м северно от южния край на платното за
движение, а левите габарити на сеялката са навлизали на около 0, 6 м в срещуположната лента на движение т.е.
южната лента е била изцяло заета. След
първоначалния контакт от инерционните сили тялото на пострадалия О. е политнало напред, при което на височина от
1,3 от платното и около 1,1 м вдясно от левите габарити на сеялката е настъпил
контакт между главата му и капака на
бункера на сеялката. Мястото на удара е в южната лента, т.е. 3,2 метра северно
от южния край на пътното платно. Видно
от заключението на АТЕ, подсъдимият
С. е управлявал колесния
трактор със скорост от порядъка
на 30 км/час, а пострадалият О. е управлявал мотора си със скорост от
порядъка на 89 км/час. При извършеното разследване не е установено с
категоричност на какви светлини /дълги или къси/ е управлявал мотора си пострадалия
О.. Поради това с оглед определените скорости АТЕ е анализирала възможните
варианти на възможността технически да се
предотврати ПТП при управление на мотора от постр. О. както на дълги, така и на къси светлини. АТЕ е обосновала
извод, че при конкретните условия с посочената скорост на мотора от 89 км/час,
пострадалият О. е имал техническа възможност
да предотврати удара ПТП, само
ако е управлявал на дълги светлини. Такава пострадалият би могъл да има,
ако е управлявал мотора на къси
светлини с всяка скорост под 73 км/час,
защото при тези скорости осветеността от късите светлини/50-52 метра напред/ е
достатъчна, тъй като дава възможност за своевременно възприемане на сеялката и
реализиране на спиране. Въпреки това
експертизата е дала заключение, че независимо от това на какви светлини постр. О. е управлявал мотора си, решаващият
принос за опасността за движението в конкретния случай е
на подсъдимия С.. Поради което не е налице независимо съпричиняване от
двамата участници в движението, а само съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия. По този въпрос по делото не се спори и фактическата
обстановка е безспорно установена.
В случая опасността за движението е
била обективно обусловена и произтича
от спецификата на движение на управляваната от подсъдимия С. специфична земеделска техника, представляваща
същевременно и МПС при движението си по път, отворен за обществено ползване. Видно
от заключението на АТЕ, прикачената и теглена от колесния трактор на подсъдимия С. сеялка поради
размерите си – ширината от 4,2 метра, е
заемала изцяло южното платно и е
навлизала на 0,6м в северното платно,
което в района на ПТП е било с ширина
3,7метра. Габаритите и не са били пригодни за движение по път с
конкретните размери на платното за движение, т.е. налице е извънгабаритно
превозно средство/земеделска техника/. Последното поради
естеството/специфичния си характер на движение/- бавно движение поради
развиване на ниска скорост от порядъка на 30 км/час, с теглен прикачен инвентар
/ сеялка с ширина 4,2 метра, по пътна лента с ширина от 3,7
метра от пътно платно с двупосочно движение, при условията на намалена видимост
поради настъпването на нощта, е представлявала пречка и опасност за всички участници в движението. Именно наличието на тази опасност вследствие на посочените специфики на движение,
е налагала останалите участници
в движението да бъдат предизвестявани за наличието й на пътя по указания в ЗДП
начин със специална светлинна предупредителна сигнализация. Поради което вещото лице от назначената и
изготвена АТЕ е дало заключение, че независимо от светлините /дълги /къси/ е имало
техническа възможност при наличие на такава предупредителна светлинна
сигнализация теглената прикачена сеялка да се възприеме от пострадалия О. на повече от 200 метра
дистанция. Тази дистанция е достатъчна/ дава възможност за своевременно
възприемане на сеялката и реализиране на
спиране независимо от
светлините/дълги или къси/, с
които е бил управляван мотора от пострадалия.
Поради което съдътприема, че именно липсата на светлинна сигнализация в
задната част на трактора поради техническа неизправност на
електрозахранването, липсата на електрозахранващ кабел за сеялката, липсата
на светлини и светло- отразителни тела
по корпуса на сеялката в случая,
са отнели възможността на постр. О. като участник в движението по
същия път и направление своевременно да възприеме съществуващата опасност
за движението, управлявания по описания начин от подсъдимия С. колесен трактор с теглена от него извънгабаритна
сеялка.
Причини за
настъпване на ПТП:
В обвинителния
акт е посочено, а и с оглед направеното от подсъдимия самопризнание на фактите
по обстоятелствената му част, което се подкрепя от изложените по- горе
доказателства, че основната причина
за настъпване на пътно транспортно произшествие е поведението на подсъдимия С.,
за когото е била налице обективна възможност да предотврати
настъпването на произшествието, като при възникналата поради горепосочените
обективно съществуващи предпоставки- управление на специфично извънгабаритно и
несигнализирано по съответния начин и без необходимото електрозахранване пътно
превозно средство/колесен трактор с прикачена теглена от него сеялка/, в
условията на намалена видимост поради настъпващата нощ, опасност за движението е
проявил бездействие, изразяващо се в непредприемане на задължителните с оглед
закона и подзаконовите актове за неговото приложение действия, в пряка причинна
връзка с което, е настъпила смъртта на пострадалия О.. Тези факти също не се оспорват от
подсъдимия и защитниците му, и са категорично установени не само от
самопризнанието на подсъдимия, но и от останалите събрани по ДП доказателства,
заключения на експертизи, вкл. и гласни такива- разпитаните свидетели от района
на ПТП в деня на катастрофата. Предвид което съдът прие, че с бездействието
си същият не е изпълнил
предписанията на специалния закон- Закона за
движение по пътищата и подзаконовите нормативни актове за приложението му/общо
3 наредби/, представляващи следните нарушения на правилата за движение по
пътищата, при чиято едновременна наличност и в пряка причинна връзка е настъпила смъртта
на пострадалия, а именно :
- чл. 34 ал.2 от ЗДП: ”Моторно превозно средство, което поради
специфичния характер на движението си представлява препятствие или опасност
за другите участници в движението по пътя, се обозначава с жълта мигаща
или проблясваща светлина.” – тъй като подсъдимият И.Х.С. не
обозначил с жълта мигаща или
друга проблясваща светлина
управлявания от него колесен трактор
с прикачена и теглена от него
извънгабаритна сеялка, които поради специфичния си характер на движение/ по
пътна лента с широчина 3,7 метра от платно за двупосочно движение ; с бавна
скорост не повече от 30 км/час; широчина на
сеялката от 4,2 метра ; и намалена видимост - настъпваща нощ) са
представлявали опасност за другите
участници в движението/ а именно приближаващия моторист – пострадалия Д. Р.О./ ;
- чл.72 от ЗДП: “Всяко намиращо се
на платното за движение пътно превозно средство или състав от пътни превозни
средства, през нощта трябва да имат най-малко две бели или жълти добре
различими светлини отпред и две червени светлини отзад” - тъй като подсъдимият
С. в условията на намалена видимост - настъпваща нощ управлявал колесен трактор с
прикачена и теглена от него извънгабаритна сеялка
без същите да имат каквито и да било светлини отзад.
-
чл. 101, ал.І във вр. с ал.ІІІ, т.8 от ЗДП „
При възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно
превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е
длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване…”. (2) Когато отстраняването на повредата или
неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно
средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като
вземе необходимите мерки за безопасност на движението. (3) Разпоредбите
на ал. 2 не се прилагат при следните повреди или неизправности: т.1……. т.8. липсват или са неизправни предвидените
светлинни устройства или светлоотразители при движение през нощта;”,
във връзка с чл.16 ал.І от НАРЕДБА № 15
от 07.04.2008 г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна
техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника- “При възникване по време на движение на
повреда или неизправност в колесните трактори, тракторните ремаркета и
другата самоходна техника, която застрашава безопасността на движението, се
прилагат разпоредбите на чл. 101 ЗДвП. „- тъй като подсъдимият С. в
условията на намалена видимост - настъпваща нощ, не взел мерки за отстраняване
на застрашаващата безопасността неизправност /липсващи и
неизправни светлинни устройства и
светлоотразители/ на управлявания от него колесен трактор с прикачена извънгабаритна сеялка.
-чл.139 ал.1
т.1 и т.2 във вр. с ал.3 от ЗДП - „
ал.1- Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва
да бъдат : т.1 –технически изправни; т.2 с размери, маса
и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват
опасност за участниците в движението„ и ал.
3- “ Движението на пътни превозни средства с размери, маса и
натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2,
както и движението на пътни превозни средства, превозващи опасни товари се
извършват по ред, определен от министъра на регионалното развитие и
благоустройството съгласувано с министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, с министъра на околната среда и водите и с министъра
на вътрешните работи.”, във връзка с чл.5 ал.1,т.1, буква „а”, чл.8 ал.1
и ал.2, чл.9, чл.10 ал.1, чл.13
т.3 , чл.20, ал.1, ал.2, ал.3, чл.22,
чл.23 ал.1 и ал.2 от Наредба №11/2001 (Д.В.бр.65/01г., изм.и доп.Д.В.бр.7/2011г) за
движението на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а именно: Чл.5 ал.1 т.1 буква „а” –„Допустимите
максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, са за : 1. широчина на: а) всяко ППС - 2,55 m;;…”; чл.13 т.3 „ Движението на
извънгабаритни ППС е забранено в следните случаи:….. т.3- през тъмната част на денонощието
и в часовете с максимална интензивност на движението, освен при превози,
свързани с отстраняване на крупни аварии или последици от природни бедствия.; Чл. 10. ал.1-
Извънгабаритните ППС на които
поне един от габаритните размери е по-голям от съответно широчина - 3,50 m,
височина - 4,70 m, и дължина - 24,00 m, могат да се движат само ако имат
разрешително по чл.
8, ал. 2 и ако се съпровождат съгласно изискванията на раздел VI.; чл.8 ал.1 и ал.2 – „ал.1- Движението
на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата
и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се
използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на
части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата”; „ал.2 “Извънгабаритните ППС могат да
се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя,
съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните
работи (МВР).”; чл.9 –„ Всички извънгабаритни ППС трябва да бъдат
сигнализирани съгласно изискванията на раздел V – сигнализиране „ , а
именно съгласно: чл.20 ал.1 –“На
извънгабаритни ППС с полуремарке или ремарке (ремаркета) над кабината на
теглещото моторно превозно средство се поставят три еднакви светещи тела с
оранжева светлина” при условията на чл. 46, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-45 от 2000 г. за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на
моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, ал.2- “На задната част на полуремаркето
или ремаркето се изобразяват два пътни знака А39 със страна от 300 до 400
mm, разположени на разстояние 0,40 m от най-изпъкналата странична час”, ал.3 – “На
предната част на полуремаркето или ремаркетата трябва да има два бели кръга с
диаметър 300 mm, разположени на разстояние 0,15 m от най-изпъкналата
странична част”; чл. 22. “Извънгабаритните ППС се съпровождат в
случаите по чл. 10, ал. 1 и 2 от автомобил и съпровождащо лице”; чл.23 ал.1- “Съпровождащият
автомобил се сигнализира със: т. 1.
опознавателна табела по чл. 19, ал. 1 и с пътен знак № A39
по чл. 20,
ал. 2, поставени на предната или горната му част, когато
автомобилът се движи пред извънгабаритното ППС, или на задната му част - когато
автомобилът се движи след ППС , т.2. поне една жълта мигаща или
проблясваща светлина, видима от останалите участници в движението” и ал.2
“Съпровождащите автомобили трябва да се движат с включени къси
светлини” – тъй като И.Х.С. в условията на намалена видимост -
настъпваща нощ, без разрешително за движение по ПП-І-6, управлявал технически
неизправно/без задни светлини и светлоотражатели/ пътно превозно средство – колесен трактор с
прикачена и теглена от него извънгабаритна сеялка с широчина 4,2 метра, без
сигнализация отзад и без съпровождащи автомобил и лице отзад;
- чл.
131 от ЗДП: „ На водача на пътно превозно средство, което е
извънгабаритно …., е забранено да се движи при намалена видимост под 50
метра” - ”
– тъй като подсъдимият С. в
условията на намалена видимост под 50 метра поради настъпващата нощ
управлявал извънгабаритно пътно превозно
средство – колесен трактор с прикачена и теглена от него извън габаритна сеялка с широчина 4,2метра.
- чл. 140. ал.6 от ЗДП: „ Колесните трактори, тракторните ремаркета
и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника, могат да се движат по изключение
по пътищата, отворени за обществено ползване, по ред, определен с наредба,
издадена от министъра на земеделието и храните, министъра на вътрешните
работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството „ във връзка с
чл.5 т.1 и чл.8 от Наредба №15
/07.04.2008 за реда за движение по пътищата,отворени за обществено ползване, на
колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани
съгласно ЗРКЗГТ, а именно: чл.5 т.1: ” При движение по
пътищата,отворени за обществено ползване,колесните трактори и другата
самоходна техника трябва да имат : т.1-
поставено на покрива на кабината устройство за жълта мигаща или
проблясвяща светлина, а когато липсва кабина,устройството се монтира на
специална стойка на височина над защитната конструкция” , чл.8 –“Независимо от сезона при
движение по пътищата ,отворени за обществено ползване, колесните трактори
и другата самоходна техника се придвижват с включени устройство с жълта
мигаща или проблясваща светлина и къси светлини.”
тъй като
подсъдимият С. е управлявал колесен трактор с прикачена и теглена от него
извънгабаритна сеялка, без да е поставил и
включил на покрива на кабината, устройство за жълта мигаща или
проблясваща светлина.
В
резултат на горепосочените нарушения на правилата за безопасно движение
по пътищата подсъдимият С. е причинил
смъртта на пострадалия Д. Р.О., с
ЕГН: **********, като деянието е извършено от подсъдимия И.Х.С.
без да има необходимата правоспособност, представляващо квалифициращо
обстоятелство в случая.
Вземайки предвид заключението на АТЕ, горните нарушения,
всички в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, могат да бъдат сведени от техническа
гледна точка всъщност до две основни групи. Това са: -управлението на
въпросното МПС/земеделска техника/ с технически неизправна ел. инсталация,
респ. управлението на технически неизправно МПС, както и - извънгабаритността
на системата колесен трактор с прикачена сеялка, които би следвало да бъдат под
специален режим на движение и въобще да не се движат по път, отворен за
обществено ползване. Поради изключителното значение на правилата, които
охраняват движението на подобни превозни средства, законодателят е
регламентирал детайлно уредбата им, отразявайки ги на няколко места в ЗДвП,
така и в 3 отделни наредби, приложими в случая, регламентирайки отделни аспекти
от този режим. Касае се до множество груби нарушения на правилата за движение
като взетите от подсъдимия мерки за изпълнение на тези правила са били крайно
недостатъчни за удовлетворяване изискванията на закона и този изключителен
охранителен режим за защита живота и здравето на всички участници в движението.
Всъщност става въпрос почти изцяло за
проявено бездействие за изпълнение на всички тези задължителни законови
предписания.
При съвкупната преценка на всички посочени по
горе доказателства се налага единствено обоснования извод, че по описания начин
чрез нарушението на всички горепосочени правила за безопасно движение по
пътищата, представляващи бланкетни норми, запълващи съдържанието на основния
състав на чл. 343 НК, с деянието си подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна по- тежко
квалифицирания състав на престъплението по чл.
343, ал.3, /, буква „Б“, предложение 1-първо, във връзка с ал.1 буква ”В”, във
връзка с чл.342, ал.1 от НК.
В тази насока съдът намери за
основателен довода на защитата, че описаното в ОА нарушение по чл. 150. от ЗДП:
„ Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач, …” във връзка с Чл. 150а, ал.1 във вр с ал.2 т.16 от ЗДП ”: ал.1- “За
да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство”; във вр с
„ал.2- “За определяне правоспособността на водачите моторните
превозни средства се делят на следните категории, различни от тези по чл. 149,
обозначени с латински букви:… Т.
16. категория Т - колесни трактори (Ткт).”..,
съдът прие, запълващо бланкетния състав на престъплението по чл. 343, ал.3, /,
буква „Б“, предложение 1-първо, във връзка с ал.1 буква ”В”, във връзка с
чл.342, ал.1 от НК, представляващо квалифициращо обстоятелство по
обвинението, с оглед на което деянието се наказва по- тежко, макар и да се
намира в пряка причинна връзка с резултата от него, не би могло да се
третира и като нарушение. В тази насока е и съдебната практика, напр. Решение № 225/ 15.06.2015 г. на ВКС
по н. д. № 622/ 2015 г., І н. о., НК, и др.. Поради което съдът прецени изложения в обстоятелствената част
на ОА, и признат от подсъдимия факт, че е управлявал колесния трактор с прикачена и теглена от
него извънгабаритна сеялка “без да има правоспособността по категория „Ткт” единствено като
квалифициращо обстоятелство за наказателната отговорност. В съответствие
с което призна подсъдимия С. за невиновен в това да е извършил горното деяние и
при нарушение на това правило на ЗДвП, запълващо бланкетното съдържание на чл.
343, ал.3 от НК, като го оправда по обвинението в тази му част.
Съдът прие за напълно законосъобразна горната квалификация на деянието и
предвид следното: Състоянието на постр.Д. О.
(преживял за кратък период ПТП /видно от показанията на св.П., св.М. Р.О.,
св. М.А.М./ и установеното в тази връзка
(от показанията на св.С.П. л.54-55,п.І ) поведение на подсъдимия И.С. действително представлява оказана помощ на пострадалия, но не е предпоставка
за прилагане на по- облекчената наказателна отговорност по чл.343а НК, тъй
като състава на чл.343а НК не предвижда възможност за приложение
на тази норма при наличие на квалифициращ признак
„ без да има необходимата правоспособност”.
Този факт може да бъде отчетен само като смекчаващо вината обстоятелство.
По
ДП няма достоверни данни подсъдимият да е извършил “бягство от
местопроизшествие”, а дадените противоречиви показания от св. св. М.А.М., ЕР. ЕР.
О. и М.Р. О., които са близки роднини на пострадалия, са единствените в тази
насока. От материалите по делото се установява, че в един момент на подсъдимия
действително му е станало лошо и е бил обслужен от пристигналия на място екип
на спешната медицинска помощ, за което са налице и писмени доказателства.
Поради което съдът при извършената предварителна преценка за липса на допуснати съществени процесуални нарушения
намери, че такава правна квалификация правилно не е била приета от прокурора в
ОА.
Предвид гореизложеното съдът прие, че от
обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на
горепосоченото престъпление- причиняване на смърт по непредпазливост, при
нарушение на всички горепосочени правила за движение по посочения механизъм, и
при наличие на посоченото по- горе квалифициращо обстоятелство, които е
съзнавал. Освен това съдът прие, че при нарушаване на горните правила за
безопасно движение по пътищата/запълващи бланкетната норма на чл. 343 от НК/
чрез проявеното от него бездействие, същият не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици, свързани с деянието, но е бил длъжен и е могъл
да ги предотврати.
ОТНОСНО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така изяснената фактическа обстановка съдът
намира, че с горепосоченото си поведение подсъдимият С. затова, че на датата 26.10.2015 г. при управление на
моторно превозно средство - колесен трактор без регистрационни табели с
прикачена и теглена от него сеялка, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 34 ал.2 от ЗДП, -чл.72 от ЗДП; -чл. 101. ал.1, във вр. с ал.3, т.8 от ЗДП, във връзка с чл.16 ал.1 и ал.3, т.8 от Наредба № 15 от 7.04.2008 г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника,
регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника;- чл.139 ал.1, т.1 и т.2, във вр. с ал.З от ЗДП, във връзка с Чл.5, ал.1,т.1, буква „а"; Чл.8,
ал.1, и ал.2, Чл.9, чл.10, ал.1, Чл.13, т.З , Чл.20, ал.1, ал.2, ал.З, Чл.22,
Чл.23, ал.1 и ал.2 от Наредба №11/2001
г./Д.в.65/01 изм. и доп.Д.в.7/2011г./ за движението на извън
габаритни и/или
тежки
пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, а именно: Чл.13, т.З; Чл.10,ал.1; Чл.8 ал.1 и ал.2; Чл.9; Чл.20 ал.1; Чл.
22; Чл.23 ал.1, т.1 и т.2 и ал.2; чл. 131 от ЗДП и Чл. 140. ал.6 от ЗДП, във връзка с чл.5, т.1 и чл.8
от Наредба №15/07.04.2008 г.
за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на
колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника,регистрирани
съгласно ЗРКЗГТ;, в резултат на
които нарушения и в пряка причинно-следствена връзка с всяко
едно от тях по
непредпазливост е настъпила смъртта на пострадалия Д. Р.О.
с ЕГН: **********, като деянието е извършено от подсъдимия И.Х.С. без
да има необходимата правоспособност по категория „Ткт”. С което е осъществил от обективна и субективна
страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343 ал.3,
предложение 7-мо/предпоследно/, буква „Б“, предложение 1-първо, във връзка с
ал.1 буква ”В”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
Касае се до непредпазливо общоопасно деяние, което се осъществява чрез
управление на превозното средство, при което чрез нарушаване правилата за движение на превозното средство и правилата
за безопасност на движението /престъпление по транспорта/, като вследствие на
деянието е причинена смърт на едно лице. Престъплението по основния състав на чл.
342, ал.1 от НК е резултатно- на поставяне в опасност. Престъплението по чл. 343 ал.3, във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Разпоредбата ал.3,
предложение 7-мо/предпоследно/, буква „б“, предложение 1-първо, във връзка с
ал.1 буква ”в”, е квалифициран случай на общоопасно засягане посредством
управление на транспортно средство, извършено по непредпазливост, при което се стига до реално увреждане.
ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:
Формата и видът на вината при това
престъпление са непредпазливост, но могат да бъдат и евентуален умисъл.
При така изяснената фактическа и
правна обстановка съдът намира, че деецът – подсъдимият С. е извършил деянието виновно,
но по непредпазливост. Съгласно
чл.11, ал.3 от НК деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, или когато е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици, но се е надявал да ги предотврати. В случая съдът намира, че е
налице първата форма на вината- небрежност, тъй като деецът не е
предвиждал настъпването на опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предотврати. Липсата на специална правоспособност за управление на такъв вид
селскостопанска машина/ въпреки наличието на правоспособност за управление на
други категории МПС/, и непознаването на специалните законови разпоредби на
закона, в случая според съда са изиграли решаваща роля, за да бъде почти изцяло
игнорирана в съзнанието на подсъдимия необходимостта от спазването на всички
тези изисквания. Тази липса на правоспособност е била съзнавана от подсъдимия,
макар и пред съда в израз на защитната си позиция същият да твърди, че имал
специално удостоверение към дипломата му за това за това, но не може да я
представи, тъй като я е загубил.
Поради което деянието правилно е
квалифицирано по по- тежката квалификация на ал.3,предложение 7-мо/предпоследно/
на чл. 343 от НК. С оглед на което съдът намира, че подсъдимият С. е осъществил
състава на престъплението, за което съдът го
призна за виновен, както от обективна така и от субективна страна при наличието на вина под формата на небрежност
по смисъла на чл. 11, ал.3 пр.1, във връзка с престъплението по чл. 343 ал.3, предложение
7-мо/предпоследно/, буква „Б“, предложение 1-първо, във връзка с ал.1 буква
”В”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Съгласно ал.4 на чл.11 от НК непредпазливите деяния се наказват
само в предвидените от закона случаи.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Разпоредбата на
чл. 343 ал.3, предложение
7-мо/предпоследно/, буква „Б“, предложение 1-първо, във връзка с ал.1 буква ”В”,
във връзка с чл.342, ал.1 от НК предвижда налагането на наказание „лишаване от свобода” в размер „от три до петнадесет години”. В случая
подсъдимият С. действително е осъждан за умишлено престъпление от общ
характер/кражба/, но не за престъпления по транспорта; към
момента срещу него няма образувани и незавършени досъдебни производства.
Същият е семеен, с две малолетни деца, упражнява общественополезен труд като се
стреми да набавя повече доходи на семейството си чрез наемане допълнителна
работа, ползва с добро име сред колектива и съгражданите си. Поради което съдът
прие, че като личност е с много добри характеристични данни. Същият е с
утежнено семейно положение поради необходимостта от даване на издръжка на две
малолетни деца, а здравословното му състояние е недобро, и това е доказано
с представената по ДП медицинска документация към момента на деянието и
понастоящем/ вследствие на претърпяни в миналото- ИБС НАП/ остър миокарден
инфаркт/, както и язва на днанадесетопръстника, видно от 2 бр. епикризи на л.
221 и 222 от т.ІІ на ДП. Оказаната помощ на пострадалия в последните му мигове/ неотчетена в
квалификацията на деянието/ както и значителния принос на последния в
реализиране на вредоносния резултат също бяха отчетени от съда като
смекчаващи вината обстоятелства. Според съдебната практика винаги, когато се
оказва помощ на жив човек чрез действия, които са обективно насочени към
спасяване на живота му, независимо от това кога е настъпила смъртта и дали са
довели до спасяването му, винаги представляват оказана помощ. Въпреки всичко
гореизложено съдът прие, че никоя от горепосочените причини няма характер на
изключително смекчаващо вината обстоятелства, и същите не са многобройни
такива, налагащи определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК. В
този смисъл съдът намери доводите на другия защитник на подсъдимия, адв. Н., за
неоснователни. Направеният довод от повереника на частните обвинители, адв. Е.,
че в случая съпричиняването на пострадалия не следва да се отчита като
смекчаващо
вината обстоятелство поради това, че
първопричина за ПТП са действията и бездействието на подсъдимия, съдът намери
за неоснователно. Налице са четири нарушения с достатъчно висока тежест,
допуснати от пострадалия, три от които в причинна връзка с настъпилия
съставомерен резултат. Това са: превишената скорост от 89 км/ч,
несъобразена с пътните условия при движение
на къси светлини в условията на намалена, наличието на висока
концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия- 2,49 промила/ която според
заключението на АТЕ води до забавената реакция със 150-200 % над нормалното/, и
управлението на МПС без правоспособност. Липсата на правоспособност на пострадалия водач за
управлението на МПС представлява изначална липса на умения за ефективно
справяне с кризисни ситуации, включително липсата на предвиждане за
възможността за извършване на маневри. Извършените от него предварителни
нарушения на правилата за движение, посочени в заключението на АТЕ, също са му
попречили да направи това. Поради което при възникналата внезапно
опасност на пътя при недостатъчната осветеност поради настъпващата нощ, същият не
е реагирал адекватно. В това се състои и неговия принос за
настъпване на тежкия съставомерен резултат, който според съда следва да бъде
отчетен като значителен. Освен това съдът намира, че в случая не може да бъде
споделен довода на защитата, че формата на вина на подсъдимия е самонадеяност,
тъй като по делото липсват данни, че подсъдимият е предвиждал настъпването на
опасните последици, но лекомислено се е надявал и е мислел, че ще може да ги
предотврати. В тази насока съдът взе предвид обстоятелството/отразено и в ОА/,
че очевидецът на деянието, св. Стоян П., намирайки се в същите условия на
намалена видимост поради настъпващата нощ, управлявайки своето МПС с
допустимата скорост от 60 км/ч, е съумял да забележи движещото се пред него
извънгабаритно ППС и да го заобиколи, т.е. това е могло да бъде направено и от
пострадалия. Т.е. въпреки намалената видимост и движението на неосветеното и
несигнализирано неизправно и извънгабаритно ППС, е съществувала възможност
същото да бъде забелязано, но само ако от своя страна пострадалият водач не е
допуснал посочените в заключението на АТЕ нарушения. Предвид което при
предварителната преценка напълно възприе изложеното в ОА, относно това, че
деецът/подсъдимият/ в случая не е предвиждал настъпването на опасните
последици. Поради което не е проявил самонадеяност, представляваща по- тежката
форма на непредпазливостта като форма на вина, а небрежност, тъй като, макар и
да не е предвиждал настъпването на опасните последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Като водач на МПС,
макар и без специалната правоспособност за управление на трактор, същият е
могъл и е бил длъжен да предвиди, че при движение на такъв вид извънгабаритна техника,
още повече от дългогодишния си опит като тракторист, дори и денем би могло да
предизвика ПТП, още повече в условията на настъпваща нощна тъмнина. Впрочем с
оглед обстоятелството, че частният обвинител не може е длъжен да съобразява
обвинителната си позиция с тази на прокурора, такъв довод е и недопустим.
Направеното от подсъдимия самопризнание
на фактите като форма на
съдействие при установяване на обективната истина не е спомогнало своевременно
и съществено за разкриване на извършителя на деянието още в хода на досъдебното
производство, а е следствие от ефективна разследваща дейност на компетентните
органи, поради което същото не би могло да се третира като смекчаващо
обстоятелство. Благоприятната последица от този вид самопризнание е
предопределена от закона /чл. 373, ал. 2 НПК/, поради което не може да бъде
отчетена повторно при индивидуализация на санкцията съобразно изискванията на
чл. 373, ал. 2 от НПК като смекчаващо вината обстоятелство. Изразеното
съжаление за случилото се пък е в границите на неговата защитна позиция с оглед
смекчаване на наказанието.
При определяне
на наказанието съдът
отчете и наличните в случая отегчаващи вината обстоятелства, свързани с
личността на дееца, а именно: предишно осъждане, в изпитателния срок на
което е извършено настоящото макар и непредпазливо деяние; лошите характеристични
данни на същия като водач на МПС. Подсъдимият С. е административен нарушител с налагани множество и в разстояние на около 10 години административни
наказания за допуснати от него нарушения на ЗДвП и ЗАНН/
видно от справка за
нарушител/водач И.Х.С./ на л.174-175 от ДП, том ІІ/. Касае се предимно
до еднотипни, но повтарящи се с години нарушения
предимно за управление на МПС без документи и/или без правоспособност/, свързани
с дългогодишната му работа като тракторист/. Поради
което подсъдимият е деец с лоши характеристични данни/специално за
престъпленията по транспорта. Същата склонност за нарушаване на
основни правила за безопасност на движението, свързани с управление без
необходимата правоспособност и без документи, е проявил и при извършването на настоящото
деяние, което действително го прави “рецидивист” в извършването на такъв вид
нарушения. Въпреки налагането на санкциите не се е съобразявал с понесената
за тях отговорност и не е зачитал тези правила.
В случая съдът отчете допуснатите при
едновременната им наличност множество и тежки нарушения на
правилата за безопасно движение по
пътищата в пряка причинна връзка с настъпване на ПТП. Всички те
представляват различни аспекти от изисквания за управление на подобен вид МПС, представляващи
опасност за движението им по пътищата от републиканската пътна мрежа.
Не може да бъде пренебрегната и високата степен на обществена
опасност на деянието, което е едно от най- разпространените и с най-
тежки съставомерни резултати в национален и регионален мащаб. Въпреки това, предвид
гореизложеното и при съпоставката му с други деяния от същия вид,
съдът прецени, че с оглед целите на
специалната и генералната превенция /чл.36 от НК/ наказателната отговорност
спрямо подсъдимия следва да бъде реализирана в рамките на предвиденото в закона
наказание/от 3 до 15 години лишаване от свобода/, но при значителен превес на смекчаващите
вината обстоятелства. Предвид гореизложеното съдът
определи основното наказание на подс. С. в размер от 4 г. и 6 месеца „Лишаване
от свобода” при условията на чл. 54 от НК /предвид това, че средата на наказанието е 9 години/. Този размер съдът прецени
за достатъчен с оглед постигане на превъзпитателната и превантивната функция на
наказанието спрямо подсъдимия С. като счете, че с него могат да бъдат
постигнати целите му. По- висок размер на наказанието съдът прецени, че не
следва да бъде налаган предвид гореизложеното както и с оглед обстановката, при която е извършено деянието- на връщане от работа с въпросната
земеделска машина, в отрязък от път,
където в момента не е имало движение на МПС-та, и до края на който му е
оставало много малко, за да навлезе по черния път за селото, в условията на намалена,
но минимално достатъчна видимост, ограничена в зоната на светлинното петно от
фаровете на превозното средство. С оглед задължителната редукция предвид начина
на протичане на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК и чл. 58а, ал.1, от НК, след като определи размера на наказанието “Лишаване от свобода” при
условията на чл.54 от НК от девет години, същото бе
намалено с 1/3, поради което
окончателния размер на наказанието лишаване от свобода бе определен в размер на
3 ГОДИНИ.
Тъй като в
случая не са налице основания за отлагане изпълнението на така наложеното
наказание по чл.66, ал.1 от НК предвид липсата на визираните в тази
разпоредба предпоставки за приложение на тази разпоредба с оглед характера и
опасността на деянието и личността на дееца, както и обстоятелството, че
настоящото деяние, макар и непредпазливо, е извършено в изпитателния срок на
предходно осъждане за умишлено престъпление от общ характер, съдът постанови наложеното
на подс. С. наказание лишаване от
свобода да бъде изтърпяно от него ефективно при първоначален „общ” режим
съгласно чл. 57, т.3 от ЗИНЗС/
изм, Д.в., ред. бр. 13/ 07.02.2017 г./. С
оглед измененията в горната разпоредба съдът вече няма възможност да определя
първоначалния тип на затворническото заведение при постановяване на наказание
лишаване от свобода, поради което такъв не беше определен. Съдът счете, че само
този вид и начин на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода би
изиграл своя превъзпитаващ и превантивен ефект спрямо осъдения и би
предотвратил за в бъдеще такова поведение, при което отново би се стигнало до
подобен резултат. Предвид обстоятелството, че настоящото непредпазливо деяние
на подсъдимия е извършено в изпитателния срок на предходното му осъждане за
деяние от общ характер, съдът упражни предоставеното му от закона дискреционно
право като прецени възможността да не бъде привеждано в изпълнение към момента
това наказание. Предвид което на основание чл. 68, ал.2 от НК съдът
постанови подсъдимия С. да не
изтърпява отложеното наказание в размер на 1/една/ година лишаване от
свобода, на което е осъден с влязло в сила споразумение от 02.06.2014 г.,
постановено по НОХД № 291/ 2014 г. по описа на Карловския районен съд. Съдът
прие, че към настоящия момент не са налице основания за активиране на това
наказание предвид обстоятелството, че се касае за непредпазливо деяние и обстоятелството,
че с оглед справката му за съдимост това му осъждане представлява изолиран
случай в живота му, че е извършено при значителен принос на пострадалия, както
и с оглед много добрите му характеристични данни, влошено здравословно
състояние и тежко семейно положение поради необходимостта от издръжка на две
малолетни деца. Поради което прие, че с отлагане изтърпяването на това
наказание и в настоящия случай ще могат да бъдат постигнати целите на наказанието. Съдът счете,
че привеждането в изпълнение на това наказание не би довело до поправянето и
превъзпитанието му, а напротив- би представлявало прилагане на закона с ненужна
и прекомерна строгост, и с това би се постигнал по- скоро обратния ефект. В
случая съдът взе предвид и обстоятелството, че макар и носещ основната вина за
настъпването на ПТП, подсъдимият С. е извършил деянието, връщайки се от работа,
която се е наел да извърши като допълнителна такава с цел набавяне на
допълнителни доходи за семейството си, и то на празничен ден/Димитровден/,
нещо, което регулярно и по принцип редовно е извършвал години наред именно с
тази цел, в каквато насока са и представените по ДП много добри характеристични
данни от кмета на с. ***/ на
л.57 от ДП/.
На основание чл.343г, във вр. с чл. 343, ал.З, предложение 7-мо/предпоследно/, буква
„б", предложение първо, във вр. с ал.1, буква "в", във връзка с
чл.342, ал.1, и чл. 49, ал.2 от НК съдът лиши подсъдимия С. от право да управлява МПС за срок от 4/четири/
години, считано от влизане на
присъдата в законна сила. Съдът прецени, че следва да наложи това допълнително
наказание, въпреки възраженията на защитата, тъй като това наказание е предвидено за
самото престъпление и защото по макар и деянието да е извършено при наличие на
квалифициращото обстоятелство “без необходимата правоспособност по категория
“Ткт”, законът има предвид допълнителното наказание “лишаване от право на
управление”, а не от категория, и тъй като по административен ред не е бил
лишен от такова, видно от изисканата справка за нарушител. Този размер съдът
определи изхождайки от личността на дееца, големия брой налагани в миналото
административни наказания за нарушения по транспорта, и липсата на настъпила
корекция в поведението му като водач на пътя, както и с оглед тежкия
съставомерен резултат, до който се е стигнало в случая. Съдът счете, че един
по- голям размер на това наказание не би допринесъл за постигане целите на чл.
36 от НК предвид обстоятелството, че за подсъдимия това е начин на изкарване на
прехраната на семейството му.
ОТНОСНО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С присъдата съдът се
произнесе относно веществените доказателства по делото като разпореди ВД, а
именно: 1 бр.трактор „МТЗ 70" с рама № 2836 и инв.номер на
двигател 852941 без рег.номер, и 1 бр.сеялка без
регистрационен номер (иззет при оглед от 26.10.15 ,л.7-9,п.1 от ДП), оставен на
отговорно пазене с разписка от 26.10.2015 г./на л.16 от п.1 на ДП/ да се върне на собственика му- М. А. К.-ЕГН: **********,***).;
ВД- 1 бр. мотоциклет „***" с номер на рама „CB400N-3303319" без
регистрационни номера, иззет при оглед от 26.10.15 г./ л.7-9, п.1 от ДП/,
оставен на съхранение в двора на КАТ при РУ –Казанлък, след
влизане в сила на присъдата да се върне на наследницата на
пострадалия Д. Р.О. и негова дъщеря- Н.Д. Р., а ВД, приложено по
делото- 1 бр. CD диск, изпратен от РЦ-112, Бургас,
със записи на приети повиквания за датата 26.10.2015г., приложен в хартиен
плик, находящ се на л.214 от ДП,- да се унищожи като вещ с малозначителна
стойност и негоден за употреба.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Тъй като подсъдимият С. е
признат за виновен и му е наложено съответното наказание по НК, на основание чл.189, ал.3 от НПК същият бе осъден да заплати всички направени по делото разноски- както разноските по делото в
полза на Държавата по бюджетната сметка на МВР- направените по досъдебното
производство разноски за възнаграждения на експерти в размер на
сумата от 510, 26 лв., така и
направените от частните обвинители Н.Д.Р. и Н.М.М. разноски за
възнаграждение на повереника им в размер
на по 960 лева.
ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива
следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимия С., проявеното
небрежно отношение към задълженията му като водач на специфичното в случая МПС,
липсата на специална правоспособност за управление и дългогодишно незачитане
правилата за движение по пътищата.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
/ Сп. ДРАГОТИНОВА/