Р
Е Ш Е
Н И Е
№76
гр. Хасково 06.08. 2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен
съд ……………...................…..............…................ колегия в публично
заседание на двадесет
и осми юли ……………………….……….......................................
през двехиляди и двадесета
……………………………………...........................година в състав:
Председател : Миглена Тянкова
Членове :
Милена Петева
Капка Вражилова
при секретаря
Галя Кирилова
…………………..…...................................... в присъствието на
прокурора .............Николай Трендафилов
…..………………...като разгледа докладваното от
.........................чл.съдия ПЕТЕВА.…………………...........ВНОХ дело № 92..…......... по описа
за 2020 год.,
...........................................…….……… за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С
присъда № 83 от 13.12. 2019 г. , постановена по НОХД № 653/2019г. Районен
съд-Хасково е признал подсъдимия М.С.Т. *** за виновен в това, че на 29.01.2019
г. в гр.Х. при условията на опасен рецидив, направил опит да отнеме чужди
движими вещи – осем броя метални заготовки от неръждаема стомана на стойност 30
лева, от владението на органите на
управление на „Родина-Хасково АД“, гр.Хасково, без тяхно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи
от дееца причина, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1
вр. чл.29 ал.1 б“б“ вр. чл.18 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложил
наказание „лишаване от свобода за срок от три месеца“ при първоначален строг
режим на неговото изтърпяване. В тежест на подсъдимия са възложени направените
от бюджета на ОД на МВР-Хасково деловодни разноски в размер на 134,40 лева.
Недоволен от присъдата е защитникът на подсъдимия, който в срок депозира
своята жалба с изложение на доводи за неправилност, необоснованост и
процесуална незаконосъобразност на съдебния акт. В жалбата се заявява, че съдът
е направил превратна оценка на доказателствата по делото, които не били в
състояние за аргументират постановената осъдителна присъда. Маркира се наличие
на процесуални пропуски, които не се конкретизират. Прави се искане за отмяна
на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен, а алтернативно – за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане
от първоинстанционния съд.
Съображенията в подкрепа на довода за неправилност, изведен от
недостатъчния според защитника доказателствен обем и липсата на безспорност и
достатъчна консолидираност на уличаващите подсъдимия факти защитникът
конкретизира в съдебните прения пред въззивния съд, в които набляга върху
съмнения относно местонахождението на намерените у подсъдимия вещи, а с това
аргументира вероятността тези вещи да не са били във владението и под надзора на
пострадалото дружество, така, както поддържал в обясненията си подсъдимия още
от началото на наказателното производство.
Подсъдимият не взема становище по жалбата на защитника.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура-Хасково намира жалбата за неоснователна. Поддържа в хода на
пренията, че доказателствата по делото са така еднопосочни, че в изискуемия от
закона категоричен начин установяват всички елементи от обективната и
субективна страна на престъплението и то без да създават поддържаните в жалбата
съмнения относно извърщшеното деяние и неговия автор. Искането е съдебният акт
да бъде потвърден.
Хасковският окръжен съд,
като провери правилността на обжалваната
присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна
проверка на същата, констатира следното:
Присъдата, предмет на
настоящата проверка, е постановена при спазване на всички съдопроизводствени
правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност. В съответствие с
процесуалния регламент на приложения общ
ред за разглеждане на делото, са събрани доказателствата, относими към
рамкираната в обвинителния акт фактология. Въз основа на тези доказателства са
направени верни фактически изводи, спрямо които не се установява заявената в
жалбата превратност в тълкуването на доказателствените източници и отдаване на
необоснован превес на уличаващите подсъдимия доказателства. Проведената от съда
доказателствена дейност, за която съществени пропуски или нарушения не се
откриват, е довела до установяването на следната фактическа картина: На
29.01.2019 г. около 11,00 часа подсъдимият Т.
се намирал в близост до района, стопанисван от „Родина-Хасково АД“ и
намиращ се на ул.“И.“ №
** в гр.Х. Към този
момент той вече бил събрал метални предмети, които носел в чувал, а когато
минал покрай огражденията на завода, решил да влезе в охраняваната територия,
тъй като предполагал, че и там е възможно да намери вещи от метал. В този
момент обособената с ограда зона на завода се наблюдавала от свидетеля К.К., който
изпълнявал длъжността „******“
и се намирал в помещение до източния портал на завода. Чувайки лай на кучета,
К.се усъмнил, че вероятно има навлизане в охраняваната от него зона и затова
предприел обход, като излязъл от външния край на оградата. В този момент
подсъдимият вече се намирал във вътрешността, след като прескочил високата
ограда, и се насочил към място, където били съхранявани метални заготовки от
неръждаема стомана. Последните представлявали правоъгълни елементи с размери 22
см х 28 см, които били подредени в двора на предприятието поради отпадане на
поръчката, за която били предназначени. Подсъдимият взел осем броя от тези
заготовки, поставил ги в чувала, който носел и веднага след това се насочил към
оградата, която отново умело успял да преодолее. Това било забелязано от
свидетеля К.. Той предприел действия по залавянето на подсъдимия, когото почти
веднага задържал на място в близост до завода до пристигането на свидетеля Г.,
служител в търговското дружество и на свидетелите И.и П.– *******
********. Подсъдимият бил отведен в
РУ-Хасково, където предал въпросните осем на брой заготовки, които назначената
по делото експертиза е оценила на 30 лева.
Такива са и основните
параметри на приетата и от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
базирана върху показанията на свидетелите К., И.и П.и отчасти от обясненията,
които е представил подсъдимият. Последният, неотрекъл установеното държане
върху процесните вещи, е заявил, че намерил същите на място извън оградената
част на производственото предприятие /поставени до кош за отпадъци/ и решил да
ги вземе в момента, непосредствено след който бил заловен от двамата полицейски
служители. Очевидно е, че така дадените
от Т. обяснения са изцяло защитни и несинхронизиращи с показанията на свидетеля
К., който е категоричен, че е наблюдавал излизането на Т. от вътрешността на
двора, а след залавянето му установил в чувала металните елементи, които били
част от общото съхранявано в предприятието количество предмети от същия вид.
Безспорно при така описаните от свидетеля действия на подсъдимия тезата,
че вещите са били намерени на
нестопанисвано от дружеството място, не може да даде отговор на въпроса – кое е
налагало Т. да посети оградената зона на стопанския обект, а след това бързо да
я напусне и то преодолявайки ограда с височина от около четири метра. От друга
страна, К.ясно посочва, че именно той, а не полицейските служители /дебнещи
според подсъдимия около мястото на коша за смет/ е задържал прескочилото
оградата лице, след което уведомил за станалото своя пряк ръководител, а той
подал сигнал в полицейската служба, едва след което пристигнали свидетелите И.
и П.– обстоятелство, потвърдено и в техните показания. Позицията на защитника,
съгласно която К., макар да възприел излизането на Т. от предприятието по
описания вече начин, не бил наблюдавал самото вземане на вещите и това
компрометирало безспорната доказаност на инкриминираното отнемане, не може да
бъде споделена, защото тя, освен формално, е и житейски нелогична. Няма спор,
че е напълно обяснимо стореното от подсъдимия да е било извън погледа на
охраняващото обекта лице, т.е. за отнемането на вещите да е ползван момент, в
който свидетелят К.е предприел обход на производствения район в търсене на
евентуалния нарушител, за какъвто е сигнализирал лаят на кучета. Това,
съпоставено с категорично доказания по делото факт, че Т. се е намирал във
вътрешността на терена, а веднага след напускането му е бил заловен от
охранителя с чувала, в който вещите са били поставени, и то на място в
непосредствена близост до това, на което вещите са се намирали преди това, не
може да аргументира друг извод, освен този, че при посещението на оградената и
стопанисвана от въпросното дружество зона подсъдимият е успял да вземе със себе
си и изнесе навън общо осем на брой метални предмета с намерение да ги
присвои. Казано по друг начин –
разказаното от свидетеля К., за чиято достоверност и обективност съмнения не
възникват, сочи, че подсъдимият не е разполагал нито с физическа, нито с
времева възможност да вземе от район
извън завода въпросния чувал с вещи преди да бъде задържан от пазача, т.е.
липсват каквито и да е фактически основания да се сподели защитната теория за
случайно намиране на металните предмети, а от тук и за евентуалното им отнемане
от другиго от владението на търговеца „Родина-Хасково АД“, гр.Х. Ето защо искането на защитата за оправдаване
на подсъдимия поради недоказаност на деянието и на неговия автор е очевидно
несъстоятелно и затова то следва да се отхвърли.
Неоснователно на следващо място е и искането за отмяна на присъдата и
връщане на делото за повторно разглеждане от първоинстанционния съд. Доводът на
защитата в тази посока е изцяло бланкетен и необвързан със съдържанието на
проведената от съда процесуална дейност. Вече беше посочено по-горе, че не се
констатират съществени процесуални проблеми в хода на съдебното следствие. В
резултат на положените от съда усилия за намиране и призоваване на подсъдимия е
бил изпълнен пълният обем на процесуалния норматив, охраняващ правото на защита
на подсъдимия – осигурено е участието му процеса, гарантирано е правото му да
даде обяснения по предявеното му обвинение, обезпечена е възможността за
участие при събирането и проверката на
доказателствата. В производството /в двете негови фази/ е участвал
професионален защитник, което е изключило вероятността да бъдат пренебрегнати
стандартите за справедливост на процеса и равнопоставеност на участващите в
него страни. При прилагането на способите за събиране и проверка на
доказателствата не са допуснати отклонения от процесуалните правила, нито са
нарушени правата на подсъдимия и защитника за пълноценно участие при тяхната
реализация. Обосновката на присъдата, макар и лаконична, дава достатъчна яснота
относно възприетите от съда фактически положения, както и относно
доказателствата, върху които изводите са били базирани, без да е налице
твърдяната от защитата едностранчивост
или превратност при тълкуването. Що касае направената от съда правна
квалификация на извършеното, то тя също е съобразена с материалното право –
извършеното от Т. правилно е било квалифицирано като довършен опит за кражба,
защото макар изпълнителното деяние да е било реализирано /вещите са били отнети
от владението на техния собственик/, то предвидените в закона и целени от
извършителя общественоопасни последици не са могли да настъпят, тъй като деецът
не е съумял да установи трайна фактически власт върху поставените в чувала вещи
и така окончателно да лиши правоимащия от владението върху тях. Вярно е прието
също, че деянието е останало недовършено не по волята на извършителя, а по
причини, стоящи извън нея – Т. е бил заловен от лицето, охраняващо
производствения обект и именно това е преустановило процеса на окончателното
отнемане на вещите. Законосъобразна е и квалификацията на деянието като кражба,
извършена при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 “б“ от НК,
обусловена от предходни две осъждания – по НОХД № 1241/2014 г. на Районен
съд-Хасково, с което на Т. е било наложено наказание „лишаване от свобода за
срок от 11 месеца“ за извършено на 03.11.2014 година престъпление по чл.195
ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 от НК и по НОХД № 567/2018 г. на Районен съд-Хасково,
с което му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от осем месеца“ за
престъпление по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено на 13.01.2018 г. Тези две
осъждания са за умишлени престъпления, наложените за тях наказания не са били
отложени по реда на чл.66 ал.1 от НК, а са изтърпени ефективно – на 03.05.2016
г. за първото осъждане и на 13.09.2018 г. за второто, т.е. към момента на
извършване на настоящото престъпление /29.01.2019 г./ срокът по чл. 30 от НК и
за двете от тях не е бил изтекъл.
Наложеното от съда наказание „лишаване от свобода“ е в рамките на
допустимия от закона минимален размер, поради което и въпросът за намаляването
му резонно не се поставя от защитата. Възлагането на разноските в тежест на
подсъдимия е съобразено с нормата на чл.189 ал.3 от НПК.
Изложеното налага извод за липса на основания атакуваната от защитника
присъда да бъде отменена или изменена. Като правилна тя следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 83/13.12.2019г.,
постановена по НОХД № 653/2019 г. по описа на Районен съд-Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.