№ 3963
гр. Варна, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Веселина Д. Г.а
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20243110114982 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Г. С.
срещу Г. Ж. Г., с която са предявени кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД за установяване
съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед №
260974/19.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12466/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна, за сумата в общ размер от 10 723,48 евро,
представляваща главница по договор за заем от 29.02.2016 г., формирана като
сбор от следните извършени банкови преводи от ищеца в полза на ответника,
а именно: превод от 29.02.2016 г. за сумата от 506,27 евро, превод от
21.03.2016 г. за сумата от 509,56 евро, превод от 31.06.2016 г. за сумата от
250,17 евро, превод от 04.05.2016 г. за сумата от 2007,48 евро и превод от
16.07.2016 г. за сумата от 7450 евро, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението - 05.10.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че през 2016 г. ответникът Г. Ж. Г. се
свързал с ищеца, като му е заявил желанието си да започне бизнес в Германия.
Помолил го да му помогне финансово, ако има възможност, като му даде пари
1
в заем. Ищецът се съгласил и в периода м. 02.2016 г. – м. 07.2016 г. му е превел
няколко пъти по банковата му сметка различни суми в заем по еврова сметка в
общ размер на 10723,48 евро. Въпреки неколкократните разговори на ищеца с
ответника по телефон и съобщения по електронна поща, до момента сумата не
му е върната, а вече е изминал дълъг период от време. Твърди се, че първият
превод, който ищецът е направил е бил за сумата от 506,27 евро по лична
сметка на ответника на 29.02.2016 г., като се уговорили всяка преведена в заем
сума да се връща от заемателя обратно по банковата сметка, от която му е
преведена сумата. На следващия месец на 21.03.2016 г. ищецът превел отново
в заем по сметка на ответника сумата от 509,56 евро, на 31.03.2016 г. сумата от
250,17 евро, на 04.05.2016 г. сумата от 2007,48 евро, на 16.07.2016 г. сумата от
7450 евро. Въз основа на горното се сочи, че между страните е налице
облигационно правоотношение, изразяващо се в устен договор за заем. При
тези съображения ищецът моли за уважаване на предявения иск и присъждане
на сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника Г. Ж. Г., с който се изразява становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове, като оспорва
същите по основание и размер. Ответникът счита, че не са представени
надлежни доказателства за подаване на настоящата искова молба в указания
срок, както и че липсва на тъждество между обстоятелствата и искането,
въведени със заявлението по чл. 410 от ГПК и депозираната искова молба по
чл. 422 от ГПК. Излага се, че твърденията за сключени пет договора за заем и
за предадени от ищеца на ответника пет заемни суми са неверни и
представляват форма на злоупотреба от страна на ищеца с процесуални права,
в нарушение на принципа за добросъвестност, залегнал в чл. 3 от ГПК, тъй
като ищецът знае, че основанието за предоставянето на паричните средства
произтича от друго основание, заеми няма и никога не е имало, а
действителните отношения между страните са съвсем различни, и ответникът
няма никакво неизпълнено задължение към ищеца.
Твърди се, че ответникът е провеждал телефонни разговори с ищеца Д.
Г. С., дори са се виждали, но никога, под каквато и да е форма, ответникът не е
поискал заем, нито му е предавана сума в заем, каквото се твърди от ищеца в
исковата молба, първоначално в размер на 506,27 евро, след което 509,56 евро,
250,17 евро и 2007,48 евро, след което и още 7450,00 евро със задължението да
2
ги върне по банков път. Никога между тези лица не са сключвани процесните
договори за заем, никога не са уговаряни условията по такива договори за заем
и не е предавана никаква заемна сума. Излага се, че в началото на 2016 г. след
като ответникът се преместил да живее постоянно и се установил на
територията на Федерална Република Германия ищецът потърсил връзка и
съдействие от страна на ответника, именно поради обстоятелството, че
последният живее и работи в Германия. Предложението на ищеца към
ответника било във връзка с ангажиране на последния да търси автомобили,
които да изкупува основно от Германия, след което същите да бъдат доставяни
в България с цел продажба като т. нар. автомобили „втора ръка“. Основно по
телефон, но не само, а и чрез други средства за комуникация, страните
уточнявали различни въпроси - търсените марки и модел автомобили,
параметри и условия за купуването, транспорт, комплектовка, последващата
продажба в България и други, за да може ответникът да се насочи конкретно
какво да търси. Така двете страни постигнали договорка помежду си, съгласно
която всички разходи, включително и за отделеното време, труд и ресурс, дори
и личен на ответника, за търсенето и покупка на автомобили, след това и
последващия им транспорт, обслужване, сервизиране, доставка и продажба в
България, били поети от ищеца, а допълнително ответникът получава и
възнаграждение като комисионна от всяка сделка по намерен и закупен от
него автомобил за доставка и продажба в България. Именно в изпълнение на
така постигнатата договорка, във връзка с разходите, които следвало
ответникът да направи, търсейки, разговаряйки и обикаляйки градове и места
за продажба с цел покупка на автомобили в Германия, а даже и Белгия и
Нидерландия, времето и грижата, които ответникът отделил и трябвало да
отделя за това, както и за осъществяването на връзка с продавачи - и
физически лица и фирми - автокъщи, са направени няколко парични превода,
сред които и първите четири от процесните, и това е действителното
основание за извършването им, а не заем, а именно: 506,27 евро на 29.02.2016
г.; 509,56 евро на 21.03.2016 г.; 250,17 евро на 31.03.2016 г.; 2007,48 евро на
04.05.2016 г.
Демонстрация на реалните намерения на ищеца било личното му идване
в Германия през месец май 2016 г., за да провери развитието и да се увери в
изпълнението на възложената задача. Така успял да убеди ответника в своята
сериозност, казвайки, че той разбира от автомобили и основно от пазара на
3
автомобили „втора ръка“ в България, като заявил още, че това ще е взаимно
изгоден и доходен бизнес, и че ответникът няма от какво да се притеснява.
Още тогава при пристигането си в Германия ищецът предложил на ответника
да отидат двамата заедно с личния автомобил на ответника, за сметка изцяло
на ищеца, до град Амстердам, Нидерландия за два - три дни, като
първоначално ищецът представил това като съвместен оглед на пазара на
употребявани МПС там. Ответникът се съгласил, като всички разходи във
връзка с това пътуване и престой били заплатени от него със средствата от
вече направените преводи на суми, посочени по-горе, съобразно уговореното
между страните. Така също, наред с посоченото пътуване, всички
горепосочени суми послужили и били усвоени изцяло и добросъвестно
именно за търсенето на МПС-та и точно съобразно уговореното между
страните.
Две седмици след завръщането им от Амстердам в разговор по телефон
страните се уговорили ответникът да закупи за последваща продажба в
България автомобил марка Мерцедес, чиято цена към онзи момент била около
6500 - 7000 евро, за което била преведена и последната сума в размер на 7450
евро на 15.07.2016 г., именно предназначена за покупко-продажбата на
автомобила и разходи по придвижването на същия до България. По този начин
действително ответникът получил сумата от общо 10723,48 евро, но не както
се твърди в исковата молба като заеми, каквито в действителност няма и
никога не са уговаряни такива, а в изпълнение на неформален договор за
възлагане и съобразно уговореното между страните, затова и основанията,
сочени в приложените платежни документи за осъществяваните банкови
преводи, не са даване на средства в заем. Ответникът веднага добросъвестно
предприел действия по покупката на колата, след което изведнъж ищецът
заявил, че няма да продават колата в България с цел печалба, а ще я купуват от
името и за бащата на ищеца. Първоначално ответникът приел тази версия за
достоверна, тъй като все пак не намерил нещо нередно в това, че и бащата на
ищеца може да е решил в действителност да купи кола. След това той бил
шокиран от действителните „бизнес“ намерения, които ищецът му споделил
като реална причина изобщо, както за връзката му по това време с ответника и
предложението за работа, че се бил спрял на него след собствено проучване от
ищеца, така и за пътуването им до град Амстердам, а именно: закупуване,
пренос и търговия с наркотични вещества. Ответникът останал втрещен и
4
след различни перипетии и проблеми в живота му, не искал да се „забърква“ в
никакви нови такива, като отказал категорично, което довело и до разваляне
на отношенията помежду им, а не както сочи ищецът неоснователно в
исковата си молба. След това ищецът започнал да си иска преведените пари,
при което ответникът му обяснил, че и двамата отлично знаят, че те са
послужили и са усвоени изцяло точно съобразно уговореното помежду им,
включително и за отделеното време и усилия от ответника, всички средства са
похарчени със знание, одобрение и даже по указания на ищеца, включително и
последната голяма сума, като ищецът знае и защо не се е стигнало до
реализация на първоначално уговореното, както и за прекратяването на
отношенията между страните, и че няма нищо за връщане, но ищецът
продължил неоснователно да настоява.
Поддържа се, че твърденията на ищеца за сключен договор за паричен
заем с ответника са напълно голословни и несъответстващи на
действителността. В този смисъл ответникът моли за прекратяване на
настоящото производство поради недопустимост на исковете, а в условията на
евентуалност моли да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени сторените
съдебни разноски.
С о. с. з. от 04.04.2025 г., е обявен за окончателен доклада по делото,
ведно с уточненията, направени от ищеца, а именно: че се касае за един
договор за заем от 29.02.2016 г., по който паричните средства са предоставяни
на пет пъти, както и че е уговорен падеж за връщане е в шестмесечен срок от
всяко плащане.
В о. с. з. от 09.10.2025 г., ищецът, редовно уведомен не се явява,
представлява се от аде. М.. В о. с. з., както и в писмени бележки моли за
уважаване на иска.
В о. с. з. от 09.10.2025 г. ответникът, редовно уведемен, не се явява,
представлява се от адв. И.. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното:
Издадена е заповед № 260974/19.10.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
12466/2020 г. на Районен съд – Варна, по силата на която е разпоредено
5
длъжникът Г. Г. да заплати на Д. С. сумата в общ размер от 10723,48 евро –
главница по договор за заем, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.10.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 420 лева,
представляваща направените по делото разноски за държавна такса.
С решение № 2291 от 11.07.2022 г., постановено по гр. д. № 12790/2021
г. по описа на Районен съд – Варна е уважен предявеният иск по чл. 422 от
ГПК за сумите, предмет на издадената заповед по ч.гр. д. № 12466/2020 г. на
Районен съд – Варна.
С решение № 692 от 21.11.2024 г., постановено по гр. д. № 1690/2024 г.
по описа на ВКС е отменено решението по гр. д. № 12790/2024 г. по описа на
ВРС, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК и делото е върнато на ВРС за
ново разглеждане.
В производството не се оспорва получаването на процесната сума от
ответника. Същото се установява и от представените платежни нареждания, а
именно: че са извършвани парични преводи от Д. С. в полза на Г. Г., както
следва: на 29.02.2016 г. за 506,27 евро, на 21.03.2016 г. за 509,56 евро, на
31.03.2016 г. за 250,17 евро, на от 04.05.2016 г. за 2007,48 евро и на 15.07.2016
г. за 7450,00 евро.
От изисканите справки от ОД на МВР – Варна се установява, че на
името на Г. Г. са регистрирани три леки автомобила и едно ремарке в периода
от 2017 г. до 2023 г., както и че по отношение на Д. С. не са налични данни за
установени МПС.
В производството е назначена съдебно-техническа експертиза,
заключението, по която съдът кредитира, като обективно дадено,
съответстващо на останалия събран доказателствен материал и неоспорено от
страните. Заключението е изготвено на базата на представени флаш памети
във връзка с електронната кореспонденция между страните. Вещото лице е
посочило, че при проверка на видео файла не се откриват манипулации, както
и че осъществената кореспонденция е водена в периода от 01.01.2016 г. до
14.01.2018 г. Експертът словесно е извел съдържанието от представените
електронни файлове. От същите е видно, че на 02.04.2016 г. от страна на Д. е
приведена на Г. сумата от 250 евро. Установява се, че страните са имали
бизнес идеи, както и че на 04.06.2016 г. е търсен лек автомобил от Г. по искане
6
на Д., а на 10.06.2016 г. е възложено на ответника да търси телефон на бащата
на ищеца, като са обмисляли продажба на телефони в България. От
кореспонденцията се установява, че на 23.06.2016 г., страните са оглеждали
лек автомобил „Мерцедес“, доколкото на Д. му е трябвал лек автомобилв в
България, както и че са възнамерявали същият да се продаде в България.
Видно е, че на 14.07.2016 г. са обсъждали превод от Д. на Г. от 15000 лева, за
закупуване на лек автомобил, който последният качил в български сайт за
продажба. Установява се, че на 15.07.2016 г. е заявено нареждането на сумата
от 7450 евро за закупуването на лек автомобил, както и че са обсъждали
закупуването на друг, който не искали да придобият доколкото ги държали
поне една година докато ги продадат. Впоследствие през м. септември 2016 г.
страните са обсъждали закупуването на бус. Видно е, че са търсени телефони,
гуми, обсъждани са и направата на разходи за транспортиране на стоки от
Германия и Великобритания към България. В кореспонденцията е видно, че на
18.04.2017 г. от страна на Д. е поискано връщане на средства, както и на
08.11.2017 г. изявления на Г., че ще върне парите.
В производството са събрани гласни доказателствени средства,
посредством разпит на свидетелите – С.С.Г. и Г. С. Г..
Свидетелят Г. при разпита си е посочил, че Д. му е споменал, че Г. му
дължи пари. Споделя, че знае, че три пъти му е давал пари на заем, като
първия път около 2000 евро, защото не можел да се справя с раходите си в
Германия. Сочи, че даването било 2015 г. – 2016 г. Излага, че последният път
била дадена по-голяма сума. Споделя, че не знае за точен размер на сумата, че
не знае в какъв срок е следвало да се върнат парите, както и че не е присъствал
на уговорки между страните. Сочи, че Д. му е споделял за закупуването на
кола на баща си, защото му е било некомфортно като си идва да си наема кола.
Споделя, че знае, че Д. е дал пари на Г., но не знае за какво са били тези пари.
Впоследствие изрично заявява, че Д. е превел пари на Г. за закупуване на
автомобил на бащата на Д., който да се опита да се препродаде в Република
България, а при невъзможност да остане за бащата на Д..
От показанията на свидетеля Г., баща на ищеца /разпитван и при
предходното производство пред ВРС/ се установява, че през 2017 г.-2018 г. е
уведомен от сина си, че е предоставил средства в заем на Г. около 10 000 евро.
Споделя, че не знае на колко пъти е предоставена сумата, а само, че едната
7
сума е по-голяма около 7-8 хиляди евро. Посочва, че голямата сума е
предоставена през 2016 г., че за другите суми не е запознат, както и че от
предоставените и прегледани по делото документи е видял, че става въпрос за
сумата около 10 000 евро, както и че е давана на няколко транша, защото е
разпитван и по предходното дело. Споделя, че от сина си знае, че парите са
дадени в заем, но не са обсъждали с каква цел да дадени. Излага, че не е
запознат дали е подписан писмен договор, дали е уговаряна лихва, не знае в
какъв срок следва да се върнат парите, както и че не знае длаи се касае за един
договор за заем или за няколко договора. Сочи, че не е запознат да са търсени
леки автомобили в Германия, че е закупувал лек автомобил за него, както и че
се касае за договорка за предоставяне на средства, както и че не е запознат как
са комуникирали страните помежду си и дали са имали бизнес идеи.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените обективо кумулативно съединени осъдителни искове са с
правно на основание чл. 422 от ГПК, вр с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по
предявените искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действителни правоотношения по посочените договори за
заем, 2) за възникването на които заемодателят да е предоставил на заемателя
процесните суми в твърдените размери и 3) да е настъпила изискуемостта на
вземанията по договорите за заем. Тези обстоятелства следва да бъде
установено от ищеца-заемодател. В случай че се установи твърдяното от
ищеца право, ответникът трябва да установи, че е изпълнил паричните си
задължения за връщане на заетите суми, за което не сочи доказателства, респ.
направените правоизключващи възражения, че получените суми са в
изпълнение на договор за поръчка, задълженията по който са изпълнени от
ответника, както и за покриване на разходи по договора за поръчка, съобразно
постигната договорка между страните.
Договорът за заем е реален договор и се счита за сключен, когато въз
основа на постигнатото съгласие между страните едната предаде пари /или
други заместими вещи/, а другата ги получи по аргумент от чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД, т. е. фактическият състав на договора е осъществен при реално предаване
8
на парите /или вещите/.
По иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, в доказателствена тежест на
ищеца е доказването, както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и
обстоятелството, че е предадена именно въз основа на договор за заем.
Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от
задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на
друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил
морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. /Решение № 192 от
07.11.2014г. на ВКС по гр.д. № 2519/2014г., III ГО/.
Между страните не е спорно обстоятелството, че с пет парични
трансфера, както следва: от 29.02.2016г. на стойност 506,27 евро, от
21.03.2016г. на стойност 509,56 евро, от 31.03.2016г. на стойност 250,17 евро,
от 04.05.2016г. на стойност 2007,48 евро и 15.07.2016г. на стойност 7450.00
евро, ищецът Д. Г. С. е предал в собственост на ответника Г. Ж. Г. паричните
суми, предмет на делото. С това е установен първият елемент от фактическия
състав на договора за заем, а именно: реалното предаване на сумата.
В производството не се оспорва реалното предаване на процесната сума
посредством пет броя плащания в периода от 29.02.2016 г. до 16.07.2016 г. В
същите не е посочено основание за превеждането на сумите. Спорен е
въпросът дали предоставянето на сумата касае договор за заем, както и
падежа на задължението.
В съдебната практика се приема, че когато е налице писмен документ за
предаване на паричната сума, е допустимо установяването на основанието за
предаването й чрез свидетелски показания /в този смисъл решение № 82 от
12.05.2015 г, по гр. д. № 5122/2014 г. на ВКС, III г.о. и решение № 524 от
28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г. на ВКС, IV г.о. и др./
От събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на
водените от ищцовата страна свидетели - С.С.Г. и Г. С. Г. се установява, че
действително е предадена сумата от около 10000 евро. Съдът следва да
кредитириа свидетелските показания на свидетеля Г., баща на ищеца,
съобразно вероятната му предубеденост от изхода на спора. Изрично
последният е посочил, че е запознат с доказателствата по делото, както и че е
бил вече разпитван при предходното производство пред Районен съд – Варна.
Свидетелските показания са противоречиви, доколкото първоначално
9
свидетелят е посочил, че се касае за заем между страните, а впоследствие е
посочил, че се касае за договорка за предоставяне на средства. Също така,
следва да се съобрази, че свидетелят Г. при разпита си е посочил, че знае, че Д.
е превел на Г. сума за закупуване на лек автомобил за бащата на Д., който
първо да направят опит да продадат и при невъзможност да остане за бащата
на Д.. Свидетелските показания, в тази част съответстсват на представената по
делото кореспондеция, от която с установява, че страните са имали общи
бизнес начинания, свързани със закупуване на леки автомобили от Германия и
последващото им продаване в Република България. Предоставянето на сума
от 7450 евро е било свързано, именно със закупуването на лек автомобил, за
който страните са имали намерение да бъде публикуван в български сайт за
продажба.
Отделно от горното, дори да се съобрази изложеното от страна на
ответника в кореспонденцията от 08.11.2017 г., изявление за връщане на
парите, признанието на факт следва да се тълкува съобразно останалия събран
доказателстен материл. В разглеждания случай, признанието е
неконкретизирано, доколкото не се посочва изрично размер на сумата, за която
е поето задължение за връщане, респ. датата на договора за заем. След
направата на същото е ответникът се е обърнал към ищеца с думите „...няма
да ти дам зор вече“, което допълнително внася неяснота за отношенията межу
страните. Отделно от горното, предвид множеството отношения между
страните, свързани с закупуването на леки автомобили, търсене на телефони,
гуми, двигатели, направата на разходи за транспортиране на стоки от
Германия и Великобритания към България, не би могло да се възприеме
еднозначно, че изявлението касае именно процесната сума. Съдът е длъжен да
прецени извънсъдебното признание на неизгоден за страната факт като
приеме, че се е осъществил само ако това признание е установено чрез пълно
доказване в съответствие с останалия събран доказателствен материл. Затова
и с оглед на горното, не би могло да се направи категоричен извод, че е
доказано на основанието за даване на процесната сума, а именно: процесният
договор за заем от 29.02.2016 г.
В производството е недоказано и постигнатото съгласие за условията,
при които тя подлежи на връщане, което е съществен елемент от от договора
за заем.
10
С оглед на гореизложеното, не може да се приеме, че ищецът успешно е
провел доказване за твърдяното наличие на заемно правоотношение. В случая
не са доказани останалите елементи от фактическия състав на договора за
заем, а именно: поето насрещно задължение за връщане на конретната сума от
ответника и други условия на договора, ако има такива - срок на връщане,
лихва и др. Липсват безспорни доказателства за изявление на ответника, с
което категорично да поема задължение да върне процесната, получена в заем
сума.
При изложеното досежно доказателствата, ангажирани от ищеца съдът
намира, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване, че е
предал процесните суми на ответника като един заем, сключен на 29.02.2016 г.
с поемане на задължение от ответника да ги върне.
С оглед на горното, съдът намира предявения установителен иск за
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Съобразно изхода от спора съдебно-деловодните разноски се дължат в
полза на ответника. Същият претендира заплащането на съдебно-деловодни
разноски от по 2400 лева с ДДС адвокатски възнаграждения за настоящото
производство, както и за това пред ВКС, 419.47 лева – държавна такса за
производството пред ВКС, 1000 лева – депозит за експертиза, както и 7,19
лева – разноски за флаш памет.
Предвид доказаната направа на разноските, с изключение на тези за
флаш паметта, останалите разноски подлежат на възмездяване. С оглед на
горното, в полза на ответника са дължими съдебно-деловодни разноски за
настоящото производство от 3400 лева, както и 2819.47 лева за
производството по гр. д. № 1690/2024 г. по описа на ВКС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: *******
срещу Г. Ж. Г., ЕГН: **********, с адрес: ******* иск за признаване за
установено в отношенията между страните съществуването на паричното
11
притезание, удостоверено в Заповед № 260974/19.10.2020 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.
гр. д. № 12466/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, за сумата в общ
размер от 10 723,48 евро, представляваща главница по договор за заем от
29.02.2016 г., формирана като сбор от следните извършени банкови преводи от
ищеца в полза на ответника, а именно: превод от 29.02.2016 г. за сумата от
506,27 евро, превод от 21.03.2016 г. за сумата от 509,56 евро, превод от
31.06.2016 г. за сумата от 250,17 евро, превод от 04.05.2016 г. за сумата от
2007,48 евро и превод от 16.07.2016 г. за сумата от 7450 евро, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението – 05.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: ******* да заплати на Г.
Ж. Г., ЕГН: **********, с адрес: ******* сумата от 3400 лева /три хиляди и
четиристотин лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за
настоящото производство, както и сумата от 2819.47 лева /две хиляди
осемстотин и десетнадесет лева и четиридесет и седем стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски за производството по гр. д №
1690/2024 г. по описа на ВКС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12