Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,………..2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч граждански
състав, в публично заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА А.
При секретаря Галина Аврамова,
като изслуша докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№ 675 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Ловеч и за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 276 от 07.06.2019 г. постановено по гр.д.№
2185 по описа за
Отхвърлен е предявеният от Л.А.А.,
с ЕГН **********, с адрес *** против С. С.Г., с адрес *** и „АИ“ ЕООД, с ЕИК ****,
с адрес гр. ****, представлявано от М.П.Г., иск с правна квалификация чл. 33,
ал. 2 ЗС, за изкупуване на 1/6 ид. част от поземлен имот с идентификатор
21823.194.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД – 18-50/20.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с
площ от
Отхвърлен е предявеният от Л.А.А.,
с ЕГН **********, с адрес *** против С.А.М., с адрес ***, Б.В.В., с адрес ***, Г.В.В.,
с адрес ***, Ц.Б.П., с адрес ***, П.Р.П., с адрес ***, Б.П. П., с адрес *** и „АИ“
ЕООД за изкупуване на 15/24 ид. част от поземлен имот с идентификатор
21823.194.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД – 18-50/20.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с
площ от
Отхвърлен е предявеният от Л.А.А.,
с ЕГН **********, с адрес *** против В.Р.П., с адрес *** и „АИ“ ЕООД, с ЕИК ****,
с адрес гр. ****, представлявано от М.П.Г. иск с правна квалификация чл. 33,
ал. 2 ЗС за изкупуване на 1/24 ид. част от поземлен имот с идентификатор
21823.194.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД – 18-50/20.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с
площ от
Прогласена е на основание чл. 26,
ал. 2, пр. 3-то ЗЗД по предявения от Л.А.А., с ЕГН **********, с адрес ***
против С. С.Г., с адрес *** и „АИ“ ЕООД, с ЕИК ****, с адрес гр. ****,
представлявано от М.П.Г. нищожността на сключения между С. С.Г. и „АИ“ ЕООД
договор за аренда на поземлен имот с идентификатор 21823.194.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-50/20.03.2008 г.
с нотариална заверка подписите на страните от 31.08.2016 г., поради
противоречие с добрите нрави.
Отхвърлена е предявената от Л.А.А.,
с ЕГН **********, с адрес *** против В.Н.А., с адрес *** претенция с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в размер на 500.00
лева във връзка с упражнявано психическо насилие в периода 30.08.2016 г.
до 15.09.2016 година.
Отхвърлена е предявената от Л.А.А.,
с ЕГН **********, с адрес *** против М. Г.П., с адрес *** претенция с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените й имуществени
вреди в размер на 52.00 лева от сключването на договор за аренда на поземлен
имот с идентификатор 21823.194.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-50/20.03.2008 г. при цена от 8.00 лв.
на дка.
Отхвърлен е предявеният от Л.А.А.,
с ЕГН **********, с адрес *** против М.Г.П., с адрес ***, „АИ“ ЕООД, с ЕИК ****,
с адрес гр. ****, представлявано от М.П.Г. и С.Н.К., с адрес *** иск за
заплащане на обезщетение за вреди в размер на 1 380.00 лева, от които
1 280.00 лв. пропуснати ползи от продажба на недвижим имот и 100.00 лв. –
разходи по снабдяване с документи, произтичащи от сключването на договор за
аренда от 31.08.2016 г.
Отхвърлен е предявеният от Л.А.А.,
с ЕГН **********, с адрес *** против С.Н.К., с адрес ***, иск с правна
квалификация чл. 73 ЗННД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 600.00 лв. във връзка с изготвяне и обявяване на нотариални актове за
поправка на очевидни фактически грешки.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК С.
С.Г., с адрес *** и „АИ“ ЕООД, с ЕИК ****, с адрес гр. ****, представлявано от М.П.Г.
са осъдени да заплатят в полза на Районен съд - Ловеч държавна такса от 111.44
лева по уважените искови претенции.
Съдът е постановил да се изплати
на адв. П.К., особен представител на В.Н.А. и на адв. С.Д. – особен
представител на В. Румен П., възнаграждения в размер на по 300.00 лв. от
бюджета на съда, за което се издадат РКО.
Въззивна жалба против
постановеното решение е постъпила от „АИ”ЕООД,
М.П.Г. и С.Н.К., чрез адв.Г.Г. ***, като обжалват съдебния акт в частта, с която по предявения от Л.А.А.
против С. С.Г. и „АИ” ЕООД, представлявано от М.П.Г. по иска с правно основание
чл.26, ал.2 пр. последно от ЗЗД е прогласена нищожността на сключения между С. С.Г.
и „АИ” ЕООД договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на
идеални части на недвижим имот, № 118, том VI, per. №
6655, дело № 607/2016 г., по описа на Нотариус Анна Ценова по силата, на който Г.
дарява на „АИ” ЕООД 1/6 ид. част от поземлен имот с идентификатор 21823.194.2
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 1850/20.03.2008
г. на изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от
Възразяват
и срещу постановеното решение и в частта, с която по предявения от Л.А.А.
против С. С.Г. и „АИ” ЕООД, представлявано от М.П.Г. иск чл.26, ал.2, пр.трето
от ЗЗД е прогласена нищожност на сключения между С. С.Г. и „АИ” ЕООД договор за
аренда на поземлен имот с идентификатор 21823.194.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 1850/20.03.2008 г. с
нотариална заверка подписите на страните от 31.08.2016 г., поради противоречие
с добрите нрави. Считат решението в тази му част за недопустимо при следните доводи:
Въззивниците сочат, че по делото
безспорно е установено, че с решение на Общинска служба „Земеделие” Ловеч на
наследниците на Неда Станчева е възстановено правото на собственост върху
процесния поземлен имот с идентификатор 21823.194.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД — 18-50/20.03.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от
Сочат, че
по делото от страна на ответника „АИ” ЕООД и М.Г. в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор, в който изрично е отбелязано, че „Исковите претенции
са недопустими. Ищцата не разполага с активна легитимация за предявяване на
претенция за обявяване нищожността на Пълномощно peг. №6321/31.08.2016г.,
удостоверено съдържание с peг. №6322,
том 2, акт 41/31.08.2016г. по описа на нотариус Анна Цекова; Договор за аренда,
вписан в Службата по вписванията при PC- Ловеч вх. №5635/31.08.2016г., акт 68,
том 9 от 31.08.2016г.; Нотариален акт, вписан в Службата по вписванията при PC-
Ловеч с вх. peг. №5852, акт 107, том 13, дело 2615 от 14.09.2016г., с който С.Г. дарява 1/6 ид.
част на „АИ” ЕООД. Същата не е страна по нито една от сделките и от същите не
се засягат нейни права и интереси”. Въпреки направеното възражение Районен съд Ловеч не е обсъдил същото.
Позовават
се на съдебна практика на ВКС, обективирана в решения: Решение №224/23.10.2018
по дело №1634/2018 на ВКС, ГК, IV г.о., постановено в производство по реда на
чл. 290 от ГГК; Решение по гр.д. № 160/
Твърдят, че е подобен и случая и в частта на решението, касаеща
прогласяване на нищожността на процесния договор за аренда на земеделска земя.
При изложените доводи и с оглед цитираната трайна и непротиворечива
практика на ВКС, в т.ч. и по реда на чл. 290 от ГПК, атакуваното решение на
Районен съд Ловеч се явявало недопустимо.
Молят да бъде
постановен съдебен акт, с който се отмени решение, постановено по гр. дело
№2185/2017г. в атакуваната му част и да им бъдат присъдени направените
деловодни разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от назначения по
делото адв.И.Н.. Сочи, че ищцата не е страна по сключения договор за аренда, но
този договор й е противопоставим и засяга нейното право да извършва действия по
управление с процесната нива, тъй като тя е обвързана с последиците на
договора. По отношение на договора за дарение счита, че предявеният
конститутивен иск по чл.33 от ЗС обосновава правния интерес от предявяването на
иска за обявяване нищожност на договора за дарение, поради привидност, като
допустимостта на последния не се обуславя от изхода на делото по чл.33 от ЗС. В
случая не е налице евентуално обективно съединяване на искове, а се предявени
кумулативно съединени искове. Счита въззивната жалба за неоснователна и моли
същата да бъде оставена без уважение.
Отговор на
въззивната жалба е постъпил и от Л.А.А., с който моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, като излага
аргументи по съществото на спора въз основа на представени по делото писмени
доказателства.
Срещу
постановеното решение е постъпила и насрещна въззивна жалба от Л.А.А., в
частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск с правно основание
чл.33 от ЗС и в частта, с която съдът се е произнесъл по исковете за вреди.
Въззивникът твърди, че иск за изкупуване може да бъде предявен и към момента
преди извършване на отчуждителната
сделка или в случая следва да се счита, че иска по чл.33 от ЗС е предявен на
10.09.2016г., а не както е приел Районен съд – Ловеч на 02.03.2017 година.
Датата, когато е поправена искова молба, следва да се счита за момент, от който
е предявен иска. Моли в тази част да се отмени постановеното решение.
Страните не са правили искания за
събиране на нови доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Решението е правилно, като на
основание чл.272 от ГПК настоящият състав препраща към мотивите изложени от
първоинстанционният съд.
Производството е образувано по
повод на искова молба, с която субективно и обективно съединени предявени
претенции за прогласяване нищожност на договор за аренда, поради липса на съгласие
и противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро ЗЗД и чл.
26, ал. 1, пр. 2-ро ЗЗД; за прогласяване нищожност на договор за дарение поради
привидност на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4-ри ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД; за
изкупуване на недвижим имот на основание чл. 33, ал. 2 ЗС; за заплащане на
обезщетение за вреди от неправомерно поведение на основание чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД и чл. 73, ал. 1 ЗННД, вр. чл. 45 ЗЗД. Правната квалификация на правата,
които са претендирани от ищеца, съдът е дал, след като многократно е указвал на
страната нередовностите които следва да бъдат отстранени.
В исковата
молба, както и в уточняващите молби ищцата твърди, че
с решение на Общинска служба „Земеделие“ Ловеч на наследниците на Н.Г.С.е
възстановено правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
21823.149.2, с. Д., община Ловеч, обл. Ловеч по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД – 18-20/20.03.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „К“, с площ от
С
оглед на останалите субективно съединени искове ищцата излага, че на 15.09.2016
г. узнала, че останалите наследници са се разпоредили със своите части от
съсобствения имоти, като С. С.Г. дарил 1/6 ид. част от имота в полза на
ответника „АИ“ ЕООД, С.А.М., Б.В.В., Г.В.В., Ц.Б.П., П.Р.П. и Б.П.П. продали на
ответника „АИ“ ЕООД 4/6 ид. части от имота. Впоследствие с правата в
съсобствения имот се разпоредил и В.Р.П. в полза на ответника „АИ“ ЕООД. При
тези обстоятелства твърди, че договорът за дарение, сключен между С. С.Г. и „АИ“
ЕООД, прикрива покупко-продажба и е сключен, за да я лиши от възможността да
изкупи дела на останалите съсобственици, както и че преди сключването на
договорите за покупко-продажба останалите съсобственици не са й предложили да
изкупи правата им в съсобствеността при същите условия, при които сделките са
сключени с ответника „АИ“ ЕООД, като прави искане да изкупи техните дялове.
Така
също ищцата излага, че сключения договорът за аренда между С. С.Г., чрез
пълномощника му М.П. и „АИ“ ЕООД, е без представителна власт, тъй като в
приложеното като доказателство по делото пълномощно уговорката за сключване на
договори за аренда е вписана след подписването му от пълномощника.Освен това
договорът е сключен при цена в пъти по-ниска от пазарната, поради което иска
той да бъде прогласен за нищожен. Със сключването на договора за аренда при
годишна рента от 8.00 лева на дка й е причинена вреда за стопанската година
2016/2017 г. в размер на 52.00 лева, която вреда се формира от разликата между
размера на рентното плащане за земи в с. Д. в размер на 40.00 лева на дка и
договорената цената.
Освен
това със сключването на договора за аренда ответникът М.П.Г. /действаща като
пълномощник С. С.Г. по сделката/, ответникът „АИ“ ЕООД и нотариуса, заверил
подписите на страните, са й причинили вреда в размер на 1 380.00 лева.
Претендира заплащане на обезщетение, тъй като договорът за аренда, като тежест върху имота й
е попречил да продаде съсобствената й част при цена от 800.00 лева на дка или сумата
1 280.00 лева, за което е имала уговорка с купувач, като за сключването на
неосъществилата се сделка е сторила и разноски
в размер на 100.00 лева.
Твърди
също, че при изповядване на сделките покупко-продажба, сключени между С.А.М., Б.В.В.,
Г.В.В., Ц.Б.П., П.Р.П., Б.П.П. и „АИ“ ЕООД и В.Р.П. и „АИ“ ЕООД ответникът С. К.,
действаща като нотариус, е удостоверила прехвърлянето на по-голям обем от
права, отколкото те притежават в съсобствеността, като въз основа на
съставените от нея нотариални актове се е наложило да бъде извършена промяна в
регистрите към Агенция по кадастър, а за коригирането им е сторила разноски в размер на 600.00 лева,
която сума претендира като обезщетение.
С
отговорите на исковата молба ответниците възразяват по основателността на
претенциите.
Окръжен
съд – Ловеч с оглед на наведените оплаквания и след преценка на събраните по
делото доказателства, в предметните предели на жалбите приема следното:
Първоинстанционният
съд подробно е изложил фактическата обстановка, която настоящата инстанция
намира, че е всестранно и напълно изяснена и следва да бъде споделена изцяло на
основание чл.272 от ГПК. Въз основа на приетите факти и обстоятелства, настоящата
инстанция от правна страна приема следното:
Правилно
първоинстанционният съд е прогласил на основание чл.26, ал.2, пр.последно ЗЗД
сключената между С. С.Г.
и „АИ“ ЕООД сделка, обективиран в Нотариален акт за дарение на идеални части на
недвижим имот, № 118, том VI, рег. № 6655, дело № 607/2016 г.,
която приел за нищожна, като привидна, тъй като същата прикрива действителен
договор за покупко-продажба. След като обстойно са анализирани събраните по
делото писмени и гласни доказателства, включително и отговорите по реда на
чл.176 от ГПК дадени от С. Г., в качеството на дарител по договора, който в
обясненията си е заявил неизгодни за него факти - водени преговори за продажба
на наследствения имот, уговаряна цена, безспорно е установено, че страните е са
постигнали съгласие, че не желаят правното действие на външно обективираното
волеизявление – налице е съзнателно несъответствие между желаното и изразеното
в договора. Искът за относителна симулация е уважен, след като от страна ищцата
е доказано – действителната вола на страните по договора не е била такава,
каквато е отразена, като волята на страните е била да сключат друга сделка –
прикритата. След като ищцата не е била страна по сделката, както е в настоящия
случай, с всякакви доказателства е било допустимо доказването на посочените
обстоятелства, която процесуална възможност е осъществена.
В хода
на производството от страна на ищцата е доказан и искът с правно основание чл.26,
ал.2, пр.трето от ЗЗД, като е прогласена нищожността на сключения между С. С.Г.
и „АИ“ ЕООД договор
за аренда на поземлен имот с идентификатор 21823.194.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-50/20.03.2008 г. с
нотариална заверка подписите на страните от 31.08.2016 г., поради противоречие
с добрите нрави. Първоинстанционният съд като е съблюдавал поетите задължения
по този договор, не е установил, че те са от взаимен интерес за всички страни.
Уговореното в договора за аренда заплащане в размер на 8.00 лева на дка за
продължителен период от време от 20 години е в нарушение на този взаимен
интерес. Назначената по делото съдебно-техническа експертиза е дала заключение,
което не е оспорено, че размера на средното рентно заплащане за земеделски земи
в района на с.Д. през стопанската 2016/2017 г. е било 31 лева/дка. При тези
данни, верен е правния извод, че уговореното възнаграждение е несъразмерно със средното за ползването на имота в този
район, както и с уговорения срок, при което договорната връзка влиза в
противоречие с добрите нрави, на което основание е прогласена нищожността на
договора.
Неоснователни са възраженията
направени от въззивниците „АИ”ЕООД, М.П.Г. и С.Н.К., чрез адв.Г.Г. ***, че за
ищцата не е бил налице правен интерес да иска прогласяване нищожността на
сделките.
В конкретния случай не е налице
спор, че процесния имот е съсобствен между ищцата и С.С.Г., С.А.М., Б.В.В., Г.В.В.,
Ц.Б.П., П.Р.П., Б.П.П. и В.Р.П., по наследяване.
Правилно първоинстанционният съд
с оглед на данните по делото е приел, че предявените искове на основание чл.26,
ал.2, пр.последно и чл.26, ал.2, пр.трето от ЗЗД са допустими и разгледал
същите.
Няма спор, че нищожността
настъпва по право и всеки може да се позове на нея, както и че нищожността може
да се установи и с иск пред съда при наличието на правен интерес. Ищец в това
производство може да бъде, както лице което е страна по договора или сделката,
така и трето лице, чиито права са признати от закона и чиито интереси се
засягат от действието на атакуваната сделка, за която се твърди, че е нищожна. Искът
за установяване на нищожност на сделка/договор е установителен по своя характер
и предпоставка за неговата допустимост е наличието на интерес от
установяването. Само чрез предявените искове за прогласяване нищожност на
договорите могат да се обособят гражданско-правните последици, които се нуждаят
от съдебно установяване, като същевременно се очертаят и лицата легитимирани да
ги търсят. За ищцата е налице правен интерес от търсената защита, тъй като в
спорът участват съсобственици на един недвижим имот. В тази връзка за
съсобственика не е без значение кой е титуляр на правото на собственост наред с
него и какви са му правата с оглед решаването на въпросите по управлението на
общата вещ при упражняване на съсобственическите правомощия.
Неоснователни
са и насрещните въззивни жалби подадени от особения
представител на ищцата адв.И.Н., както и от ищцата Л.А..
Първоинстанционният съд след като е съобразил, че първоначално
исковата молба е регистрирана на 10.09.2016 г. в Окръжен съд – Ловеч без да са
наведени твърдения, на които да се обоснове предявяването на иск по чл.33 от ЗС,
още повече, че към тази дата не са били извършвани действия на разпореждане със
съсобствения имот, едва на 02.03.2017 г., въпреки неясно наведените твърдения,
може да се приеме заявена претенция на основание чл.33 от ЗС. В двумесечния
срок от узнаване сключването на сделките – 14.09.2016г. – датата на която
ищцата се е снабдила с Нотариален акт за дарение на идеални части на недвижим имот, № 118, том VI,
рег. № 6655, дело № 607/2016 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на идеални
части от недвижим имот № 1119, том VІ, рег. №6659, дело №608/2016 г., не е предявен иск за изкупуване на идеални части
от недвижим имот, поради което предявените искове се явяват неоснователни. На
05.10.2016 г. е извършено последното разпоредително действие с идеална част от
процесния имот, но по отношение на това действие от ищцата не са наведени
доказателства.
Въпреки
изложените от ищцата обстоятелства за нанесени й имуществени и неимуществени
вреди, предявените искове са останали неоснователни и недоказани.
При
този изход на делото след като съдът не е уважил въззивната жалба и насрещните
въззивни жалби, съдът не присъжда разноски, които страните са направили.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 276 от 07.06.2019 г. постановено по гр.д.№ 2185 по описа за
Решението може да се обжалва пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.