№ 1496
гр. С., 26.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20241100902252 по описа за 2024 година
СГС е сезиран с искова молба от „Бор 8“ ЕООД, с която е предявен срещу „Химтрейд-
Комет“ ООД иск с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД, а при условията на евентуалност е
предявен иск по чл.232 ал.2 ЗЗД - за наемната цена за м.07.2024 г. Твърди се от ищеца, че е
сключил с ответника договор за наем от 18.01.2019 г., по който е изпълнил задължението си
и е предоставил на ответника ползването на имоти, находящи се в гр.С., бул.********“, но
ответникът от м.март 2024 г. е спрял да изпълнява насрещното си задължение за плащане на
наемна цена, поради което договорът е прекратен автоматично след изтичане на забавата с
продължителност повече от 15 дни, но с нот.покана от 23.07.2024 г., връчена на ответника на
24.08.2024 г., ответникът е бил предупреден, че при неплащане на дължимите суми в 7-
дневен срок договорът се разваля. Ответникът не е върнал имотите след прекратяване на
договора за наем, поради което дължи обезщетение. Иска се от ищеца ответникът да бъде
осъден да плати сумата от 35 152 лв. - обезщетение за ползването на имотите след
прекратяване на договора за наем за периода 01.07.2024 г. – 31.10.2024 г., а при условията на
евентуалност се предявява иск по чл.232 ал.2 ЗЗД за сумата от 8788 лв. -дължима на
договорно основание наемна цена за м.07.2024 г.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск с възражението, че
договорът за наем не е бил прекратен и е действащ през процесния период. Сочи се, че с
договор за цесия от 26.04.2024 г. е придобил вземанията по чл.125 ал.3 ТЗ на П.Н.Б. срещу
ищеца в размер на 550 000 лв., след което е извършил прихващане с вземанията на ищеца,
поради което исковете са погасени.
Ищецът не е подал допълнителна искова молба.
1
Представен е договор за наем от 18.01.2019 г., от който се установява, че между страните
е възникнало облигационно наемно правоотношение, по което ищецът в качеството на
наемодател е поел задължението да предостави на ответника ползването на имоти, находящи
се в гр.С., бул.********“, срещу което ответникът като наемател е поел задължението да
заплаща наемна цена от 3243,96 ЕВРО и от 160 ЕВРО.
Представена е нот.покана от 22.07.2024 г., с която ищецът е уведомил ответника за своето
нежелание да се продължи действието на наемния договор, който следва да се счита за
прекратен с изтичане на тригодишния срок на 31.01.2025 г. Ответникът е предупреден, че
при неплащане в срок от 7 дни на наемната цена по фактури от м.04, м.05 и м.06 договорът
се разваля. Направено е отбелязване от нотариуса върху разписката за връчване, че
нот.покана е връчен на ответника на 22.07.2024 г.
Представено е електронно писмо от 30.07.2024 г., в което ответникът е заявил на ищеца,
че извършва прихващане с вземане от 550 000 лв., което е придобил по сключен с П.Н.Б.
договор за цесия от 26.04.2024 г., представляващо паричната равностойност на 42 500 дяла
от капитала на „Бор 8“ ЕООД.
Представена е фактура N 075/18.07.2024 г., в която се сочи, че ищецът има срещу
ответника вземане за наемна цена от 8 788 лв. - наем за м.06.2024 г.
Установява се от заключението на ССЕ, че през 2024 г. по процесния договор са издадени
от ищеца седем фактури за наемна цена от по 8788 лв. с ДДС за периода м.12.2023 г. -
м.06.2024 г., както и че фактурите са записани в търговските книги на ответника, който е
ползвал данъчен кредит по тях. В търговските книги на ищеца е записано вземане срещу
ответника за сумата от 26 364 лв. - по фактури N 73/16.05.2024 г. фактура N 74/11.06.2024 г.
и фактура N 75/18.07.2024 г., а в търговските книги на ответника е записано задължение към
ищеца в размер на 26 364 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.236 ал.2,
както и евентуален по чл.232 ал.2 ЗЗД.
По допустимостта на иска. Искът е процесуално допустим и следва да се разгледа по
същество, доколкото не са налице и основания за спиране на настоящото дело.
В настоящото производство е допустимо едно вземане да се предяви чрез възражение за
прихващане, макар и това вземане да се претендира по друго дело чрез предявяване на
осъдителен иск - по т.дело N 659/2024 г. на СГС. Не е налице забраната по чл. 126 ГПК,
защото при предявено евентуално възражение за прихващане настоящият съд едва при
отхвърляне на главните възражения срещу иска е длъжен да разгледа възражението за
2
прихващане - едва тогава насрещното право на ответника става част от предмета на спора и
при основателност ще се формира СПН, която би следвало да се зачете в исковото
производство по предявения от цедента на ответника иск за същото вземане /решение №
193 от 18.12.2009 г., т.д. № 13/2009 г., ІІ т.о. и решение № 134 от 11.11.2011 г., т.д. №
61/2011 г., І т.о. на ВКС/.
Съотношението между възражението за прихващане и предявен отделен иск за същото
вземане не обуславя извод преюдициалност между двете дела, защото е възможно изобщо да
не бъде разгледано в настоящото производство възражението за прихващане /определение
№ 218 от 30.05.2022 г. по ч.т.д. № 523/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС определение № 479 от
08.06.2012 г., ч.т.д. № 347/2012 г., ІІ т.о. на ВКС/. Налице е идентичност на активното
вземане, с което ответникът е заявил прихващане, и вземането, предявено с иск по чл.125
ал.3 ТЗ по т.дело N 659/2024 г. на СГС, но изходът на настоящото дело не е обусловен от
изхода на другото дело.
Спорът по гр.дело N 1657/24 г. има за предмет установяването на съществуващо наемно
правоотношение между страните по процесния договор, но съдът намира, че по съдебен ред
се развалят само договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват
вещни права върху недвижими имоти, а при разглеждане на осъдителните искове по
настоящото дело ще се прецени изправността на страните по договора. Изходът по делото по
иска за установяване съществуването на наемно правоотношение няма значение за
правилното решаване на настоящото дело /решение № 13 от 30.01.2019 г. по гр.д. №
1806/2018 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/, още повече че наемната цена се дължи и при действащ
наемен договор, и при прекратен, когато наетата вещ не е върната.
По същество на спора. Установи се от представения договор за наем от 18.01.2019 г., че
между страните е възникнало облигационно наемно правоотношение, по което ищецът в
качеството на наемодател е поел задължението да предостави на ответника ползването на
имоти, находящи се в гр.С., бул.********“, срещу което ответникът като наемател е поел
задължението да заплаща наемна цена от 3243,96 ЕВРО и от 160 ЕВРО. От страна на
ответника не се оспорва, че ищецът му е предал отдадените под наем имоти, поради което
съдът намира, че за ответника е възникнало задължението да плаща наемна цена.
По размера на наемната цена. Установи се от заключението на ССЕ фактът, че през
действие на договора ищецът е издавал фактури /седем на брой през 2024 г./ за по-висока по
размер от предвидената в договора наемна цена - 8788 лв., както и че тези фактури са били
записвани в търговските книги на страните. Съгласието на страните за изменение на
наемната цена не е било оформено в писмена форма, но съдът намира, че то е породило
правни последици, защото за процесния неформален договор за наем се прилагат правилата
за търговските сделки, а ответникът в качеството на наемател не е оспорил към момента на
записване в търговските му книги на фактурите действителността на задължението му за по-
висока по размер наемна цена - чл. 293 ал. 3, вр., ал. 2 ТЗ /решение № 95 от 24.06.2020 г. по
гр.д. № 4449/2019 г., Г. К. на ВКС/.
3
При тези факти съдът намира, че през 2024 г. дължима от ответника наемна цена за месец
е възлизала на 8788 лв. - размерът, посочен в издадените от ищеца фактури, които са
записани в търговските книги на ответника.
От страна на ответника, който носи доказателствената тежест, не се представиха
доказателства за плащане на дължимата от него наемна цена по издадените от ищеца
фактури за м.04, м.05 и м.06, поради което съдът намира за установено, че ответникът в
качеството на наемател е неизправна страна, която не е изпълнила задължението да плати
наемна цена по договора. Този доказателсвен извод на съда се подкрепя и от констатацията
на в.лице, което е установило, че в търговските книги на ответника е записано негово
задължение към ищеца в размер на 26 364 лв. - по издадените от ищеца фактури за наемна
цена за м.05, м.06 и м.07 на 2024 г.
Неизпълнението на задължението на ответника да плати наемната цена за посочените по-
горе три месеца представлява факт, който е визиран в нормата на чл.87 ЗЗД като основание
да се упражни от ищеца в качеството на изправна по договора страна потестативното право
да прекрати предсрочно договорната връзка.
Ищецът е упражнил правото по чл.87 ЗЗД с нот.покана от 22.07.2024 г., с която е
предупредил ответника, че при неплащане в срок от 7 дни на наемната цена по фактури от
м.04, м.05 и м.06 договорът се разваля. Направено е отбелязване от нотариуса върху
разписката за връчване, че нот.покана е връчена на ответника на 22.07.2024 г., а фактът на
получаване от ответника на нот.покана се потвърждава и от неговото електронно писмо от
30.07.2024 г.
Според съда процесният договор е прекратен на основание чл.87 ал.1 ЗЗД с факта на
изтичане на определения в поканата 7-дневен срок, т.е от 01.08.2024 г., защото няма данни
ответникът да е погасил натрупаното задължение за наемна цена. Действието на договора не
е автоматично прекратено на основание раздел VI, т.1.4, защото поведението на страните
сочи на обратното - издадени са от ищеца фактури за наемна цена, дължима за м.04, м.05 и
за м.06, които са записани и при ответника. Това означава, че за м.07 се дължи от ответника
на договорно основание наемна цена от 8788 лв., а за периода 01.08 - 31.10.2024 г.
ответникът дължи обезщетение по чл.236 ал.2 ЗЗД от 26 364 лв. - в размер на наемната цена
за три месеца, защото е продължил да ползва имотите и след настъпилото прекратяване на
договорната връзка - липсват доказателства да е върнал имотите на ищеца.
По възражението за прихващане. Ответникът е заявил за компенсация свое вземане по
чл.125 ал.3 ТЗ в размер на 550 000 лв., което по твърдения е придобил по сключен на
26.04.2024 г. договор за цесия с П.Н.Б.. С определението за доклад по чл.374 ГПК съдът
изрично е указал на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи, че е
сключил с П.Н.Б. договор за цесия на 26.04.2024 г., по който е придобил вземане по чл.125
ал.3 ТЗ срещу ищеца в размер на 550 000 лв. Ответникът не е представил договор за цесия
от 27.04.2024 г., сключен с П.Н.Б., поради което съдът приема за недоказано твърдението
ответникът да е носител на вземане по чл.125 ал.3 ТЗ срещу ищеца в размер на 550 000 лв.
4
На следващо място - след извършена от съда проверка за вписванията по партидата на
ищеца в ТР се установи, че лицето П.Н.Б. не е било вписано като съдружник в дружеството
ищец или като негов едноличен собственик на капитала, поради което съдът намира за
изключено в полза на П.Н.Б. да е възникнало вземане по чл.125 ал.3 ТЗ срещу ищеца. Това е
така, защото вземането по чл.125 ал.3 ТЗ е предпоставено от съществувало членствено
правоотношение между едно лице като съдружник и дружеството. Дори и да се приеме
хипотетично, че е бил сключен договор за цесия между ответника и П.Н.Б., този договор не
би довел до придобиване от ответника на вземане по чл.125 ал.3 ТЗ, защото П.Н.Б. не е имал
качеството на съдружник в дружеството ищец.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът по чл.236 ал.2 ЗЗД за м.07.2024 г. следва да
бъде отхвърлен и да се уважи предявеният като евентуален иск по чл.232 ал.2 ЗЗД за наемна
цена в размер на 8788 лв., а искът по чл.236 ал.2 ЗЗД за периода 01.08 - 31.10.2024 г. следва
да се уважи за сумата от 26 364 лв.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Бор 8“ ЕООД срещу „Химтрейд-Комет“ ООД иск с правно
основание чл.236 ал.2 ЗЗД за сумата от 8788 лв., представляваща обезщетение за ползването
на имоти през м.07.2024 г. - след прекратяване на договор за наем от 18.01.2019 г.
ОСЪЖДА „Химтрейд-Комет“ ООД, ЕИК *********, гр.С., ж.к.“Хиподрума“, бул.“Цар
Борис III” N 81, магазин 1, да заплати на „Бор 8“ ЕООД, ЕИК *********, бул."Свиленица" №
14, вх. А, ет. 2, ап. 3, на основание чл.232 ал.2 ЗЗД сумата от 8788 лв. - наемна цена за
м.07.2024 г. по договор за наем от 18.01.2019 г., както и на основание чл.236 ал.2 ЗЗД сумата
от 26 364 лв., представляваща обезщетение за ползването на имоти през периода 01.08.2024
г. - 31.10.2024 г. - след прекратяването на договора за наем от 18.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумите от 12.11.2024 г. до окончателното плащане, както и съдебни
разноски от 6214 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5