О. П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Велико Търново, 16.1.2023 г.
№ 22
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, осми състав, в закрито
съдебно заседание на шестнадесети януари
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
като
разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело №32/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл.80а от Закон за държавната собственост – ЗДС.
Образувано е по жалба на ШУГЪР ИМПЕКС ТРЕЙДИНГ ЕООД
чрез адв. Г.Н.,*** против Заповед № ЗС-1/5.1.2023г. на Министъра на отбраната
на Република България, с която е наредено изземване от жалбоподателя на
недвижим имот, намиращ се в гр. В. Търново, пл.“Майка България“№ 1.
Жалбата е редовна съгласно нормите на чл. 151 от АПК и
допустима съгласно чл.158 от АПК, което налага насрочване на делото в открито
съдебно заседание с призоваване на страните.
Съгласно
нормата на чл. 154 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК всяка от страните следва да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като
жалбоподателят следва да установи, че държи имота на правно основание, а именно
– валиден договор за наем, по който добросъвестно е изпълнил задълженията си,
а ответник жалба, че са налице
фактическите и правни основания за издаване на процесния административен акт.
В жалбата се
прави искане за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на
Заповедта на основание чл.80а, ал.3 от ЗДС. Като мотиви за постановяване на
определение в тази насока се посочва, че за жалбоподателя биха възникнали
съществени и трудно поправими вреди, доколкото основната дейност на дружеството
се осъществява в този обект, а съгласно отчета за приходите и разходите се
касае за оборот от 616 346 лева и в него
работят 51 работника, съгласно Справка – Декларация. Другият довод е, че между
жалбоподателя и Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело“
ИАВКВПД е налице висящ спор, по който е образувано т.д. № 137/22г. по описа на
ВТОС, видно от приложеното към жалбата Удостоверение, с предмет: възникнало ли е за ответника
правото да прекрати едностранно договор за наем на посочения обект, поради
неизпълнение на т.2 от Инвестиционната програма – Приложение № 1 към договора,
както и че с изтичане на срока на предизвестието, договорът за наем не е
прекратен. Следователно изходът по този спор се явява преюдициален по отношение
на настоящия такъв.
Съдът като взе предвид становищата
на страните и съдържащите се в преписката писмени доказателства, както и тези
по приложеното адм.д. 739/22г. по описа на Административен съд Велико Търново, намира от фактическа страна за установено
следното : Няма спор, че
между Изпълнителна
агенция „Военни клубове и военно – почивно дело“ ИАВКВПД и жалбоподателя е сключен договор за наем от 4.08.2020г., с
който наемодателят е предоставил на
жалбоподателя под наем имот, представляващ частна държавна собственост и
представляващ ресторант с площ от 182, 43 кв.м., санитарен възел – 8 кв.м. ,
друго помещение от 12 кв. м. и тераса от 126,20 кв.м. или общо отдадена под
наем площ от 328 ,63 кв.м., намираща се на пл. Майка България № 1 гр. В. Търново.
По силата на т.2 от същия наемателят следва да извърши ремонтни дейности,
съгласно приетата от страните инвестиционна програма. Със споразумение от
24.11.2021г. страните са уточнили работите, които следва да се изпълнят. По
делото са представени две уведомителни писма на жалбоподателя едното до
ИАВКВПД от 29.9.2021г. а второто до
Главен архитект на Община В. Търново от 24.11.2021г. и такова от 31.3.2022г. на
последния, от които става ясно, че са извършването на тези СМР е необходимо
издаването на разрешение за строеж, което съгласно чл. 148, ал 4 от ЗУТ се
издава на възложителя , а съгласно чл. 161, от ЗУТ , такъв се явява
собственикът на имота или лицето, в чиято полза е учредено право на строеж.
След като ответникът не е поискал издаването на такова, то същият е изпаднал в
забава, поради което жалбоподателят не дължи неустойка, предвидена в договора
-чл. 21, ал. 4. Въпреки това ИАВКВПЧ е подало заявление за издаване на Заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за парично задължение, представляващо
неустойка за сумата от 105 000 лева въз основа на документ.Същата е
издадена, като в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от
жалбоподателя, в резултат на което от страна на наемодателят е предявена искова
молба за установяване на вземането, по което е образувано гр.д. 474/22 по описа
на Окръжен съд Велико Търново, за което е издадено съответно Удостоверение. С
Определение № 708/26.4.2022г. по гр.д. 545/22г по описа на ВТРС е спряно
изпълнението на горепосочената Заповед за незабавно изпълнение и съответното
изпълнително дело. Налице е ново споразумение между страните за изпълнение на
дейностите по инвестиционната програма. , като отново е изпратено писмо от
10.12.2021г.до Главен архитект на Община В. Търново дали за уточнените в горното
СМР е необходимо издаване на Разрешение за строеж. По горепосоченото гр.д.
474/22г на ВТОС е била назначена СТЕ, която посочва, че за ремонт на покрива е
необходима подмяна на компрометирани конструктивни елементи, което не може да
стане без издаване на Разрешение за строеж.
При така установените факти,
ИАВКВПД е изпратил писмо изх. №
14460/4.11.2022г., с което на основание чл. 32 от сключения договор между
страните е посочил, че същото представлява едномесечно предизвестие за
прекратяване на договора за наем. Предизвестието е получено на 4.11.2022г. а
жалбата против него до Административен съд Велико Търново е подадена на
28.11.2022г., по която е образувано адм.д. 739/22г., и същата е оставена без
разглеждане като процесуално недопустима с Определение № 548/16.12.2022г. по
същото дело.
Видно от представеното по делото
Удостоверение от ВТОС е, че между жалбоподателят в качеството му на ищец и
ИАВКВПД е образувано и т.д. 137/22г. с правно основание чл. 124 от ГПК и
петитум на иска, да се приеме за установено, че за горепосочената агенция не е
възникнало правото да прекрати договор за наем на посочения недвижим имот
поради неизпълнение от наемателя на т. 2 от Инвестиционната програма –
Приложение № 1 към договора , както и че с изтичане на срока на предизвестието,
отправено с писмо изх. № 14460/4.11.2022г. правоотношението , произтичащо от
Договора продължава да съществува и да обвързва страните и наемателят има право
до продължи да ползва наетия имот.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Подаденото искане за спиране на допуснатото от чл. 80а, ал.3 от ЗДС
предварително изпълнение на обжалваната Заповед е допустимо, доколкото както се
посочи по- горе е допустима подадената жалба срещу Заповедта, а разгледано по
същество е и основателно.
Изрично в посочената разпоредба,
законодателят е предвидил, че обжалването на заповед за изземване на имот -
държавна собственост не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго.
Това представлява изключение от общото правило в административното
правораздаване, въведено в чл.166, ал.1 от АПК, че оспорването спира
изпълнението. Няма спор, че производството по чл. 80 от ЗДС, както и
допуснатото от закона предварително изпълнение на ИАА предполага наличието на
важни държавни и обществени интереси, които трябва да бъдат защитени чрез
незабавното изпълнение на издадения административен акт. Съгласно чл.166, ал.4
във връзка с ал.2 от АПК, основание за спиране на предварителното изпълнение е
налице, когато то би причинило на оспорващия значителни или трудно поправими
вреди, които следва да бъдат индивидуализирани и тяхното настъпване да е
значително вероятно. Само такива по вид
и значение вреди могат да се противостоят на онзи обществен интерес, заради
който законодателят е допуснал със закон предварително изпълнение на
индивидуален административен акт.
В
конкретния случай възможността от настъпване на такива вреди за адресата на
административния акт се обосновават с прекратяване на основната дейност на
жалбоподателя, на конкретно посоченото място, със съответния нает персонал,
като при преместването му със сигурност биха настъпили значителни материални
вреди, изразяващи се както в намаляване на оборота, разходи по преместването и
съответно такива за обезщетения при намаляване на наетите лица. Макар да е известна на съда константната
практика на ВАС, че не могат да се вземат предвид вредите, които евентуално
биха настъпили за трети лица, в случая оставането без работа на някои от
наетите 51 лица, съдът намира, че в тази сложна икономическа обстановка, след
въведеното извънредно положение и съответни ограничителни мерки за Ковид -19, които нанесоха най-
големи вреди именно на ресторантьорския бизнес,
сегашната енергийна криза следва да се има предвид и социалния елемент.
Както се посочи по- горе настъпването на тези имуществени вреди- е вероятно, доколкото извършваната
търговска дейност е пряко свързано с местоположението на търговския обект, при
което жалбоподателят би загубил посочените оборотни средства, като техния
размер е индивидуализиран - 616 000 лева, видно от оборотната ведомост.
Незабавното извеждането на дружеството от
ползвания от него през продължителен
период от време търговски обект,
невъзможността за осигуряване на адекватен такъв в срока за доброволно изпълнение на оспорената
заповед, фактът, че това следва да стане
в зимен сезон, са обстоятелства, които
са релевантни за формиране на обоснован извод за възможността и необходимостта
от спиране на изпълнението.
Основателен е и вторият
аргумент на жалбоподателя, а именно, че материалната законосъобразност на
оспорваната Заповед е в пряка зависимост от водените от жалбоподателя две
искови производства: това по 474/22 г. и по т.д.
137/22г. , доколкото въпросът дали е налице неизпълнение на поетите задължения
по сключения договор за наем и съответно правото на наемодателя да прекрати
договора за наем с предизвестие е ключов за извода дали имотът се държи без
основание, както е посочил в мотивите си АО. Само добросъвестното поведение на
наемодателя би му дало право да прекрати договора при виновно неизпълнение на
същия съгласно чл. 87 от ЗЗД и чл. 238 от ЗЗД който въпрос е предмет на
горепосочените две искови производства и тяхната висящност обосновава както
извода за материалната законосъобразност на Заповедта, така и за вероятността
от увреждане на обществените интереси, в чиято защита е допуснато
предварителното изпълнение по закон. Вероятната основателност на исковете би
довела за възможност за търсене на имуществена отговорност от държавата, което
значително ще увреди обществения интерес. Освен това спиране
предварителното изпълнение на заповедта няма да затрудни или осуети
реализирането на правата и задълженията, които ще произтекат в случай, че
жалбата бъде отхвърлена, а от закъснението на изпълнението няма да се причинят
вреди на държавата, които да са трудно поправими предвид това, че имотът се
ползва продължителен период от време в този смисъл определение № 4952
от 03.04.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 3175/2019 г., определение № 5498 от 26.04.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 4837/2018 г. Определение № 16796 от 10.12.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 14024/2019 г.,
Или след като са
събрани доказателства, от които да се направи обосновано предположение, че е
налице опасност при изземване на процесния имот преди влизане в сила на
оспорената пред съда заповед, жалбоподателят. да претърпи значителна или трудно
поправима вреда, то единственият извод на настоящата инстанция е , че са налице и материално-правните предпоставки
на чл.166, ал.4 от АПК за спиране на предварителното изпълнение. В този смисъл
: Определение № 2526 от 17.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2300/2022 г., I
Определение № 11438 от 3.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9421/2020 Определение №
16796 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14024/2019 г., II.Фактът, че
сочените от лицето, поискало спиране на изпълнението на заповедта
обстоятелства, не са новонастъпили по смисъла на чл.166, ал.2, изр. Последно от АПК не е от значение за настоящото производство, тъй като в тази хипотеза
законодателят е съобразил наличието на влязло в сила изрично разпореждане на
орган, издал акт по чл.60, ал.1 от АПК, а в случая такова не е налице.
Основателно се явява и второто искане на жалбоподателя, а именно за
спиране на настоящото производство до приключването с влязъл в сила съдебен акт
по гр.д. 137/22г. по описа на ВТОС, доколкото както се посочи по- горе се касае
за преюдициален спор, който е от съществено значение за решаване на настоящото
дело. Съгласно нормата на чл. 229, ал.1
т. 4 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК производството се спира, когато в същия или
друг съд се разглежда спор, който е от значение за изхода на настоящия спор.
Предвид фактите по делото е ясно, че предмет на иска по преценяваното висящо
дело не е установяване на факти, а на права, които сочените юридически факти
пораждат, променят или погасяват, като съдът следва да се позове на относимата
установена практика на ВКС-ТР №8/2014 ОСГТК, реш. №416/2015г на ВКС.
Квалификацията на иска, включително преценката дали се иска установяване на
факт по съдебен ред, или съществуване /несъществуване на правоотношение -
какъвто е случая, когато сочен от ищеца факт има значението на правопораждащ
или правопогасяващ юридически факт, дава този съд, който разглежда делото.
Висящността на делото се съобразява от съда пред който е образувано съдебно
производство, което подлежи на спиране съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК ,
следователно настоящата инстанция намира, че са налице законоустановените
предпоставки в горепосочената норма, доколкото е налице висящ спор в друг съд,
с основен предмет установяване съществуването / несъществуването на права,
което е от съществено значение за установяване материалната законосъобразност
на атакувания в настоящото производство ИАА.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.166, ал. 4 във вр. с ал.2 от АПК и чл. 229,
ал.1, т. 4 от АПК във вр. с чл.144 от АПК, осми състав на Административен съд
Велико Търново
О П Р
Е Д Е Л И:
СПИРА по жалба на ШУГЪР ИМПЕКС ТРЕЙДИНГ
ЕООД допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на Заповед № ЗС-1/5.1.2023г. на Министъра на отбраната
на Република България, с която е наредено изземване от жалбоподателя на
недвижим имот, намиращ се в гр. В. Търново, пл.“Майка България“№ 1.
СПИРА производството по делото до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по т.д.137 /22 по описа на ВТОС.
Определението, подлежи на обжалване пред ВАС в 7
дневен срок от получаването на съобщението за това до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ