Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2466 13.06.2019 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
при участието на секретаря РОСИЦА
МАРДЖЕВА,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 19124 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл. 245,
ал.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът М.В.В. от
гр. София моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество
да му заплати сумата 28 306, 24 лева (чиста сума за получаване), представляваща
неплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода 01.10.2017 г. – 31.07.2018
г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на
всяко вземане- единадесето число на следващия месец до 14.08.2018 г. в размер
общо на 1 116, 88 лева; сумата 3 501, 28 лева, представляваща дължимо на
ищеца обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за неспазен едномесечен срок на
предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение, както и сумата 3
501, 28 лева, представляваща обезщетение за 21 работни дни неползван от ищеца
платен годишен отпуск, заедно със законната лихва върху трите главници, по
изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира
разноски. Моли съдът да допусне предварително изпълнение на решението.
Ответникът “Глобъл Комюникейшън Нет” АД – гр. Пловдив
оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да
ги отхвърли, по изложените в писмена защита съображения. Не претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази
насока писмени доказателства се установява, че действително ищецът е работил по
трудово правоотношение в ответното дружество, последно като „***“ в „***“ от 06.11.2006
г. до 31.07.2018 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било
прекратено със Заповед № ***/31.07.2018 г. на *** на ответното дружество,
връчена на ищеца на 31.07.2018 г., на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, като
със самата Заповед е било разпоредено да се изплатят на М.В. обезщетения по
чл.221 от КТ в размер на една брутна месечна заплата – 3 501, 28 лева и по
чл.224 от КТ за неползвани от ищеца 21 работни дни платен годишен отпуск в размер
на 3 501, 28 лева.
Както се установява от представените в тази насока
писмени доказателства и от заключенията от 17.01.2019 г. и допълнителното такова
от 18.02.2019 г., и двете на вещото лице по ССЕ З.М., действително през
процесния период ищецът не е получил в пълен размер полагащото му се трудово
възнаграждение, като общо за периода му се дължат като чиста сума за получаване
24 946, 33 лева, а мораторната лихва върху тази сума за горепосочения период е
в размер общо на 685, 74 лева – като съдът приема за дължим именно посоченият
нетен размер, доколкото представеният от ответника като писмено доказателство
по делото в заверен препис и в оригинал РКО № ***/ 28.03.2018 г. касае трудово
възнаграждение за месец септември 2017 г. – каквото ищецът не претендира по
делото, при това – дължимо от „ГИН“ АД, което дружество не е ответник по
настоящето дело, а РКО № ***/04.05.2018 г., с който се твърди, че е изплатено
част от трудовото възнаграждение на ищеца за месец октомври 2017 г., не е бил
подписан от ищеца, както се установява от заключението от 04.04.2019 г. на
вещото лице по СГЕ И.Ч. и единствено от представения РКО № ***/01.06.2018 г.
(за който не е било открито производство по чл.193 от ГПК) се установява, че
ответникът е изплатил на ищеца частично
трудовото възнаграждение за месец октомври и месец ноември 1017 г. в общ
нетен размер 2 821, 93 лева. Както
се установява от самата Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и
посоченото заключения на ССЕ, на ищеца не са били изплатени и полагащите му се обезщетения
по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 3 151, 15 и по чл.224, ал.1 от КТ за 21
работни дни неползван платен годишен отпуск в размер на 3 151, 15 лева – като
съдът намира, че тези обезщетения се полагат на ищеца в посочените им брутни
размери, независимо, че подлежат на данъчно облагане.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че обективно съединените искове за неизплатено трудово възнаграждение, мораторна
лихва върху тази главница и за обезщетения по чл.221, ал.1 от КТ и по чл.224,
ал.1 от КТ се явяват доказани по основание и до посочените размери, до които
размери следва да се уважат, заедно със законната лихва от 16.08.2018 г. –
датата на подаване на исковата молба, като за разликата над тях до пълните
предявени размери исковете се явяват неоснователни и недоказани и като такива
следва да се отхвърлят.
С оглед на изхода от спора и съобразно уважената част от
исковете, ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за
производството по делото в размер на 4 000 лева – платено адвокатско
възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС –
Пловдив – 1 299, 95 лева ДТ за четирите уважени иска и 280 лева депозити за ССЕ
и за СГЕ. С оглед на фактическата и правна сложност на спора, цената на
уважените искове, обстоятелството, че заплатеното от ищеца на пълномощника му
адвокатско възнаграждение включва и искането за допускане на обезпечение на
исковете, и определеният от съда размер на присъденото на ищеца адвокатско
възнаграждение, съдът намира, че направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско
възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. Р., в съдебното
заседание по делото на 15.05.2019 г. изрично е заявил, че не претендира
разноски, поради което – независимо от изхода на спора, в полза на ответника не
следва да се присъждат разноски по съразмерност.
С оглед направеното от пълномощника на ищеца в съдебното
заседание на 15.05.2019 г. искане, и на основание чл.242, ал.1 от ГПК, следва
да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му, с която се
присъждат трудовото възнаграждение и обезщетения, заедно със законната лихва
върху тях, като на основание чл.406, ал.1 във връзка с чл.404, т.1
от ГПК следва да се издаде изпълнителен лист за тази част от решението.
С оглед посоченото заключение на СГЕ и
предвид направеното от ищеца оспорване по реда на чл.193 от ГПК, съдът намира,
че следва да бъде признат за неистински документ, изключен от доказателствата
по делото и изпратен на Районна прокуратура – гр. Пловдив след влизане в сила
на настоящето съдебно решение Разходен касов ордер ***/04.05.2018 г.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Глобал Комюникейшън Нет” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Стефан Веркович“ № 3, ет.4,
офис 5, представлявано от *** ***, със
съдебен адрес:*** - партер, адв. Б.Р., ДА ЗАПЛАТИ НА М.В.В., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис ***, адв. И.К.,
СУМАТА 24 946, 33 лева (чиста сума за получаване), представляваща неплатено
трудово възнаграждение на ищеца за периода месец 01.10.2017 г. – 31.07.2018 г.
– като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 28 306, 24
лева ОТХВЪРЛЯ този иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА
върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко вземане - единадесето
число на следващия месец до 14.08.2018 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 685, 74 лева – като
за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 116, 88 лева ОТХВЪРЛЯ
този иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН; СУМАТА 3 151, 15 лева,
представляваща дължимо на ищеца обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за неспазен
едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение
с ищеца – като за разликата над уважения до пълния предявен размер от
3 501, 28 лева ОТХВЪРЛЯ този иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, както и
СУМАТА 3 151, 15 лева, представляваща обезщетение за 21 работни дни неползван
от ищеца платен годишен отпуск, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху трите
главници, НАЧИНАЯ ОТ 16.08.2018 г., ДО окончателното им изплащане, КАКТО И
направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 4 000 лева, А в
полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив – 1
299, 95 лева ДТ и 280 лева депозити за ССЕ и за СГЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение
за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско
възнаграждение.
В ТАЗИ МУ ЧАСТ Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението В ЧАСТТА МУ
за присъждане на неплатено трудово възнаграждение И обезщетения по чл.221, ал.1
от КТ И по чл.224, ал.1 от КТ, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА ВЪРХУ ТРИТЕ ГЛАВНИЦИ.
В ТАЗИ МУ ЧАСТ решението има характер на определение и
може да се обжалва с частна жалба пред ПОС в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист на ищеца ЗА ЧАСТТА от
решението, ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОЯТО е допуснато предварително изпълнение.
В ТАЗИ МУ ЧАСТ решението
има характер на разпореждане и може да се обжалва с частна жалба пред ПОС в
двуседмичен срок по реда на чл.407, ал.1 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТ Разходен
касов ордер 240/04.05.2018 г., представен от ответника в заверен препис (л.52 от
делото) и в оригинал (л.73 от делото) И ИЗКЛЮЧВА СЪЩИЯ ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО
ДЕЛОТО.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на настоящето
Решение заверен препис от него ЗАЕДНО С ОРИГИНАЛА НА неистинския документ ДА СЕ
ИЗПРАТИ НА Районна прокуратура – гр. Пловдив.
В ТАЗИ МУ ЧАСТ
решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред
ПОС в едноседмичен срок от връчването му на страни
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
ПАВЕЛ
ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.