№ 92
гр. Сливен , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500300 по описа за 2021 година
Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 300 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.
Подадена е жалба от адв.Н., в качеството му на пълномощник на Й. Д.
Й., ЕГН ********** от гр. Сливен, *********, длъжник по изпълнително дело
№ 20169150401301 на ЧСИ Г.Г. против отказа за прекратяване на
изпълнителното производство.
В жалбата се твърди, че след справка по делото жалбоподателят е
установил, че от датата на образуване на изп.дело 30.08.2016г. до 30.05.2019г.
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради
което на 31.08.2018г. била настъпила перемпция. Страната счита, че
извършените през 2019г. изп.действия те са били извършени след
прекратяване на делото по закон и то не по искане на взискателя. Моли се да
се отмени като незаконосъобразен отказът на ЧСИ да прекрати
1
производството по делото. Иска се да се отменят служебно наложените
обезпечения. С допълнителна молба се иска присъждането на разноски.
Взискателят по делото – „ ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуалния си
представител юриск.К. оспорва частната жалба като неоснователна. Посочва,
че по делото редовно са били искани извършването на изпълнителни
действия. Така например на 14.09.2016г. е било поискано налагането на запор
на МПС, а на 14.06.2017г. е било поискано извършването на опис на дв.вещи.
На 23.05.2019г. било поискано налагането на запор на банкови сметки, а на
11.03.2021г. било поискано налагането на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника. По този начин се поддържала висящността по
процеса. Моли се частната жалба да не бъде уважавана.
В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК –ЧСИ Г.Г.
подробно е описала фактологията по делото и въз основа на нея се сочи, че
жалбата е допустима, но е неоснователна. Развити са подробни съображения
относно неоснователността на жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от
фактическа страна:
Изпълнително дело № 20169150401301 на ЧСИ Г.Г. било образувано по
молба от 30.08.2016г. на „ ОББ“ АД за задължения по изпълнителен лист от
19.11.2010г. по ч.гр.д. № 6346/2010г. на СлРС. С молбата за образуване на
изп.дело било поискано принудителното изпълнение да се насочи срещу
движимо и недвижимо имущество на длъжника, което да се установи след
съответните справки. Във връзка с това искане на 10.09.2016г. ЧСИ
разпоредил вписването на запор на МПС. Запорът бил наложен на
14.09.2016г.
На 06.04.2017г. взискателят поискал извършването на опис на дв.вещи.
На 14.06.2017г. бил направен опит за извършване на опис, но не могъл да се
реализира.
На 13.02.2018г. настоящият взискател „ ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
уведомил ЧСИ, че вземането на „ ОББ“ АД е цедирано. Същият бил
конституиран по делото на 31.07.2018г.
2
На 30.05.2019г. взискателят поискал налагането на запор на банковите
сметки на длъжника в „ Райфайзенбанк“ ЕАД. Запорът бил наложен на
07.06.2019г.
На 16.03.2021г. взискателят поискал да се наложи запор на трудовото
възнаграждение на длъжника. Същият бил наложен на 17.03.2021г.
На 19.05.2021г. длъжникът депозирал молба до ЧСИ, в която посочил,
че е на МРЗ и не може да плаща задължението си. Поискал изп.производство
да бъде прекратено поради изтекла погасителна давност на задълженията. На
11.06.2021г. ЧСИ отказал да прекрати принудителното производство.
Отказът на ЧСИ да прекрати изп.дело бил съобщен на жалбоподателя на
14.06.2021г., а частната жалба е депозирана на 16.06.2021г., в рамките на
законоустановения срок.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Съдът намира депозираната частна жалба за допустима, тъй като същата
е подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на
съдебния акт. Разгледана по същество се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на
делата за издръжка. В закона няма легално определение на понятието
„изпълнителни действия“. Във връзка с изясняване на въпроса за изтичането
на погасителната давност в изпълнителното производство, ВКС е дал свое
тълкуване в ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК където е посочил, че
давността се прекъсва с предприемането на следните изпълнителни
действия - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
3
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Предвид на това тълкуване при разглеждане на въпроса
за предприетите от взискателя изпълнителни действия, следва да се имат
предвид посочените по – горе - налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
В конкретния случай първоначалният взискател е демонстрирал
пасивното поведение, което се явява причина да се прекрати производството.
От данните по делото се установява, че след образуване на изпълнителното
дело на 30.08.2016г., взискателят е поискал на 06.04.2017г. опис на движими
вещи. Това изпълнително действие не е било осъществено и не е породило
действие. След това искане взискателят (цесионер) е направил ново искане за
извършване на изпълнително действие едва на 30.05.2019г. ( запор на
банковите сметки на длъжника в „Райфайзенбанк“ ЕАД). От 06.04.2017г. до
30.05.2019г. са били изминали повече от две години, в които взискателят е
бездействал. В изпълнителното производство взискателят е водещата фигура.
Съдебният изпълнител предприема изпълнителни действия тогава, когато са
поискани от него и то такива, каквито той е посочил. Следва да се има
предвид и фактът, че с настъпване на основанието по чл.433 ал. 1 т. 8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, при което
прекратяването настъпва по право, поради което постановлението на съдия –
изпълнителя само констатира настъпилото прекратяване .
Предвид изложеното, отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното
производство следва да се отмени поради наличие на основанието по чл.433
ал. 1 т. 8 от ГПК. Делото следва да се върне за предприемане на действия по
прекратяването му и за служебно вдигане на наложените запори, тъй като
това е в правомощията на ЧСИ.
С оглед изхода не делото следва на жалбоподателя да се присъдят
деловодни разноски в размер на 63.53 лева.
4
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Г.Г. по и.д. 20169150401301 за прекратяване
на изпълнителното производство и връща делото за предприемане на
необходимите действия за прекратяването му на основание чл.433 ал. 1 т. 8 от
ГПК, както и за вдигане на наложените запори.
ОСЪЖДА „ ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК: ******** да заплати на Й.
Д. Й., ЕГН ********** от гр. Сливен, ********* деловодни разноски в размер
на 63.53 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5