Р Е Ш Е Н И Е
№ 76
гр.Варна, 06.06.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание,
проведено на 10 май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЖИВКА ДЕНЕВА
СВЕТОСЛАВА
КОЛЕВА
при
участието на прокурора ПЛАМЕН КОСТАДИНОВ
и секретаря ПЕТРАНКА ПАСКАЛЕВА,
като разгледа докладваното от съдия Светослава
Колева ВНОХД № 111 по описа на
ВАпС за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото съдебно
производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от защитника на
подсъдимия В.С.С.,
ЕГН **********
против присъда №
4 от 21.02.2019г. по НОХД № 31/2019 год. по описа на Окръжен съд – Шумен.
Развиват
се оплаквания за несправедливост на наложеното наказание, тъй като се оспорват
изводите на ОС Шумен относно възприетите за отегчаващи отговорността на подс.С.
обстоятелства. Според защитата не са били отчетени факти, които облекчават
положението на въззивника. Иска се изменение на постановената присъда и
намаляване размера на наказанието.
С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в това, че в условията на реална съвкупност е осъществил две престъпления:
1. по чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр.
с чл. 194 ал. 1, чл. 29 ал. 1 б. “б“ от НК, тъй като при условията на опасен
рецидив на 06.10.2018 г. в гр. Омуртаг обл. Търговище отнел чужди движими вещи - 2 бр. мъжки портфейли на обща стойност 9
лв. и сумата от 260 лв. всичко на обща стойност 269 лв., от владението и
собственост на Г.С.С. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, за което на осн. чл.58а ал.1 от НК ШОС му е наложил наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ години;
2. по чл.249 ал.1, вр.
чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода 06.10.2018 г. - 08.10.2018 г. в гр.
Търговище и гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление е използвал
чужд платежен инструмент – дебитна
карта №4117……..008, издадена от „Пиреос Банк“ на името на Г.С.С., ЕГН **********,
без съгласието на титуляра извършил общо 35 транзакции и изтеглил сумата от
5 200 лв., от АТМ устройства на различни банки, за което ШОС на чл.58а
ал.1 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/
години, както и „Глоба” в размер на 5 200 лв.; ШОС е оправдал подс.С. по
първоначалното обвинение деянието да е извършено при условията на опасен
рецидив.
ШОС е групирал по реда на
чл.23 ал.1 от НК определените наказания и е наложил на въззивника за
изтърпяване по-тежкото от тях, а именно пет години „Лишаване от свобода”, при
първоначален СТРОГ режим; първостепенният съд е присъединил и наказанието
„Глоба” в размер на 5 200 лв.
С атакуваната присъда е била ангажирана и
гражданската отговорност на подс.В.С.С., който е бил осъден да заплати на гр.ищец Г.С., ЕГН ********** сумата от
5 469 лв., представляваща обезщетение за причинени от двете деяния
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането,
до окончателното и́ изплащане; искът е бил отхвърлен като недоказан до
пълния му размер. ШОС е отхвърлил и предявения от Г.С. граждански иск за обезщетяване
на причинени неимуществени вреди като недоказан.
Съдът
се е произнесъл по веществените доказателства, а сторените по делото разноски
са възложени за заплащане от подсъдимия В.С..
В съдебно заседание въззивникът лично и чрез служебния
си защитник – адв.К.К., поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Поддържа се искане за намаляване на размера на наложеното наказание „лишаване
от свобода”.
В съдебно заседание
въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени
по несъмнен и категоричен начин. Намира отмерените от първата инстанция
наказания за справедливи.
Гражданският ищец Г.С.
изразява становище за неоснователност на оплакването на подсъдимия и моли
въззивната инстанция да потвърди изцяло атакуваната присъда.
В личната си защита и
последна дума подсъдимият С. заявява, че осъзнава стореното от него. Моли да
бъде намалено наказанието.
Въззивната жалба е
процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна,
като разгледана по същество се преценяват като основателна досежно изложените
оплаквания за несправедливост на наложеното наказание.
Въз основа на събраните в хода на
първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящата въззивен състав
приема за безспорно установена следната
фактическа обстановка:
Съдебното
производство пред първата инстанция е проведено по реда на т.нар. „съкратено
съдебно следствие” по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Пострадалият
Г.С.С. през есента на 2018 г. бил на 71 години и живеел в гр. Шумен. Притежавал
наследствен имот в гр. Омуртаг ул.“Петър Берон“ № 7 - къща с двор, за които се
грижел като обработвал двора. На 04.10.2018 г. пострадалият С. отишъл в гр.
Омуртаг, за да събере продукция от двора и да го почисти. В една от стаите на
приземния етаж от къщата той съблякъл дрехите, с които пътувал, и ги закачил на
закачалка. В джобовете на една от дрехите той бил поставил два портфейла -
голям червен кожен и по-малък от изкуствена кожа. В единия от портфейлите имало
70 лв., както и лична карта, шофьорска книжка, талон и две дебитни карти,
издадени от „ОББ“ АД и Банка „Пиреос България“ АД, а в другия - 190 лв. и лист
с ПИН кодовете за двете дебитни карти.
Подс.В.С.С. бил осъждан 13
пъти за кражби и грабежи, като са му налагани наказания”Лишаване от свобода”,
които е търпял ефективно. На 20.07.2018 г. подс. С. изтърпял ефективно
определено общо наказание една година и шест месеца „Лишаване от свобода”,
наложено му по НОХД №176/2017 г. по
описа на Окръжен съд гр.Шумен за две
престъпления по чл. 199 ал. 1 т. 4 и едно по чл.196 ал.1 т.1 от НК.
На 06.10.2018 г. подс. С.
отишъл с автобус от гр.Търговище в гр. Омуртаг. Минавайки покрай къщата на
пострадалия С., той влязъл в имота на пострадалия, който в този момент копаел
на двора си. Видял закачените дрехи на пострадалия в стаята на приземния етаж и
от джобовете им взел два портфейла, собственост на пострадалия и бързо излязъл
от имота. Проверил съдържанието на портфейлите и намерил парите – 260 лв.,
двете дебитни карти и листчето с цифри. Другите вещи, заедно с портфейлите
изхвърлил. След това с автобус се върнал в гр. Търговище. Там от различни
банкомати, чрез издадената дебитна карта от Банка „Пиреос България” АД клон
Шумен на пострадалия С. започнал още на 06.10.2018
г. да тегли различни по размер суми, както следва:
1.
от
АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 06 в 12.59.38 ч. изтеглил сумата от 100
лв.;
2.
от
АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 06 в 13.01.57 ч. изтеглил сумата от 100
лв.;
3.
от
АТМ PB621001/KLON TARGOVISHTE>TARGO в
14.56.46 ч. изтеглил сумата от 100 лв.;
4.
от
АТМ PB621001/KLON TARGOVISHTE>TARGO в
14.57.47 ч. - сумата от 100 лв.;
5.
от
АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 06 в
15.02.31 часа - сумата от 100 лв.;
6.
от
АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 06 в
15.03.28 часа - сумата от 100 лв.;
7.
от
АТМ 01058513/ул.Цар Симеон 4 Търго в 17.14 часа – сумата от 50 лв.;
8.
от
АТМ 01058513/ул.Цар Симеон 4 Търго в 17.15 часа – сумата от 50 лв.;
9.
от
АТМ PB621001/KLON TARGOVISHTE>TARGO в 17.18.19 часа - сумата
от 100 лв.;
10.
от АТМ PB621001/KLON TARGOVISHTE>TARGO в 17.19.12 часа - сумата
от 100 лв.;
11.
от
АТМ PB621001/KLON TARGOVISHTE>TARGO в 17.20.23 часа - сумата
от 100 лв.;
12.
от
АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 06 в
17.24.54 часа - сумата от 100 лв.;
13.
от
АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 06 в 17.26.05 часа - сумата от 100 лв.
На 07.10.2018 г. в гр. Търговище
подс. С. продължил да тегли пари с дебитната карта на пострадалия С. от
различни банкомати:
1.
от
АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 07 в 01.49.36 часа - сумата от 100 лв.;
2.
от
АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 07 в
01.50.35 часа - сумата от 100 лв.;
3.
от
АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 07 в 01.51.31 часа - сумата от 100 лв.;
4.
от
АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 07 в 01.52.29 часа - сумата от 100 лв.;
5.
от
АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 07 в 01.53.24 часа - сумата от 100 лв.;
6.
от
АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 07 в 01.54.25 часа - сумата от 100 лв.;
7.
от
АТМ D0072501/пад Банка ДСК в 09.09.01 часа - сумата от 100 лв.;
8.
от
АТМ D0072501/пад Банка ДСК в 09.10.20 часа - сумата от 100 лв.;
9.
от
АТМ D0072501/пад Банка ДСК в 09.11.10 часа - сумата от 100 лв.;
10.
от
АТМ 00000243/OBSHTINSKA BOLNI>TARGO
в 14,48,52 часа - сумата от 400 лв.;
11.
от
АТМ 00000243/OBSHTINSKA BOLNI>TARGO
в 14.49.53 часа - сумата от 400 лв.
След това
подс. С. заминал за гр. Шумен, от където на 08.10.2018 г. продължил да тегли пари от различни банкомати
с дебитната карта на пострадалия С. както следва:
1.
от
АТМ AFIB9710/ул. Алеко Константинов в 13.12.14 часа - сумата от 400 лв.;
2.
от АТМ D0132701/MADARA 30>SHUME в 13.27.24
часа – сумата от 100 лв.;
3.
от
АТМ D0132701/MADARA 30>SHUME в 13.35.29 часа – сумата от 100 лв.;
4.
от
АТМ D0132701/MADARA 30>SHUME в 13.36.23 часа – сумата от 100 лв.;
5.
от
АТМ D0132701/MADARA 30>SHUME в 13.45.27 часа – сумата от 100 лв.;
6.
от АТМ AT020009/HR.STOKI,BUL.M>SHUME в
13.49.34 часа – сумата от 100 лв.;
7.
от АТМ AT020009/HR.STOKI,BUL.M>SHUME в
13.50.38 часа – сумата от 100 лв.;
8.
от АТМ AT020009/HR.STOKI,BUL.M>SHUME в
13.52 часа – сумата от 100 лв.;
9.
от АТМ AFIB9710/ул.Алеко Константинов в
14.49.12 часа - сумата от 400 лв.;
10.
от
АТМ AFIB9710/ул.Алеко Константинов в 14.50.16 часа - сумата от 400 лв.;
11.
от
АТМ AFIB9702/ул.Генерал Скобелев 1 в 15.39.37 часа – сумата от 400 лв.
След тази транзакция,
дебитната карта спряла да работи и подс.С. не успял да получи парични суми.
Тогава той я изхвърлил, а изтеглените пари изхарчил.
На 08.10.2018 г.
пострадалият С. установил, че от джоба на връхната му дреха липсвали двата
портфейла с документи и пари и подал сигнал в РУ - Омуртаг. По късно същия ден
пострадалият установил, че чрез дебитната му карта от сметката му в „Банка
Пиреос България“ АД са били изтеглени без негово разрешение общо 5200лв. и на
същата дата картата му била блокирана.
На 10.10.2018г. от банката
било издадено извлечение за направените 35 /тридесет и пет/ броя транзакции в периода от 06.10.2018 г. до
08.10.2018 г. от различни АТМ устройства на „Банка ДСК” АД, „Пощенска банка”
АД, „Д Банк” АД и „Първа инвестиционна банка” АД. Той съобщил на полицията и
това обстоятелство. По-късно пострадалият предприел действия за издаване на
нови лична карта и свидетелство за управление на МПС, тъй като не били открити
отнетите му от подс. С..
В Полицейското управление
в гр.Омуртаг била образувана полицейска проверка. В хода на проверката били
изискани справки от банките, чиито банкомати е ползвал подс. С., кои от тях
имат видеокамери, като били изискани и видеозаписите на транзакциите правени от
подс. С.. Били предоставени 3 бр. CD дискове от видеокамерите
на АТМ устройства на „Първа инвестиционна банка“ в гр. Шумен и на „Д-Банка“ в
гр. Търговище.
В тази връзка в началото
на м. ноември 2018 г. служители от Криминална полиция при РУ - Омуртаг показали
на св.Борислав Тончев – полицейски служител при РУ – Шумен, записите от
видеокамерите. Последният при преглеждане на видеозаписите разпознал подс. В.С.С.
*** като лицето което е извършвало транзакциите с дебитната карта на
пострадалия С.. Впоследствие преписката била изпратена на Шуменска окръжна
прокуратура по компетентност, където било образувано д. п. № 1491/2018 г. При
разпита му като обвиняем подс.С. направил пълни самопризнания, за това откъде е
отнел дебитната карта и портфейлите и по какъв начин е изтеглил от различни
банкомати суми от сметката на
пострадалия С., докато картата престанала да пуска пари.
От заключението на
съдебно-икономическа експертиза се установява, че общата стойност двата отнети
портфейла на пострадалия С. е 9 лв.
От справката за съдимост
на подс. С. се установява, че същия е осъждан както следва:
1. С присъда по НОХД №
222/1980 г. на ШРС за престъпление по чл.251 от НК, извършено на 19.09.1979 г.,
на една година и два месеца „Лишаване от свобода”;
2. С присъда по НОХД №
329/85 г. на ВПРС за престъпление по чл.253 от НК, извършено през 1985 г., е
наложено наказание четири години „Лишаване от свобода”;
3. С присъда по НОХД №
163/91 г. на РС-Търговище за престъпление по чл.195 от НК, извършено на 24.08.91
г., е наложено наказание две години и шест месеца „Лишаване от свобода”;
4. С присъда по НОХД №
486/95 г. на ШРС за престъпление по чл.253 от НК, извършено на 17.03.92 г., е
наложено наказание две години „Лишаване от свобода”;
5. С присъда по НОХД №
52/98 г. на РС-Попово за престъпление по чл.194 от НК, извършено на 12.11.97 г.,
е наложено наказание четири години и шест месеца „Лишаване от свобода”;
6. С присъда по НОХД №
143/98 г. на РС-Търговище за престъпление по чл.196 от НК, извършено на 12.04.97
г., е наложено наказание две години и шест месеца „Лишаване от свобода”;
7. С присъда по НОХД №
5/2002 г. на РС-Омуртаг за две престъпления по чл.196 от НК, извършени на
21.08.94 г. и 30.05.97 г., е наложено наказание две години „Лишаване от
свобода”;
8. С определение по НОХД №
263/04 г. на РС-Омуртаг за престъпление по чл.196 от НК, извършено на 26.07.04
г., е наложено наказание шест месеца ”Лишаване от свобода”;
9. С присъда по НОХД №
46/06 г. на РС-Нови пазар за престъпление по чл.196 от НК, извършено на
21.12.05 г., е наложено наказание три години и шест месеца „Лишаване от
свобода”;
10. С присъда по НОХД №
357/2011 г. на РС-Попово за престъпление по чл.196 от НК, извършено на
08.04.2011 г., е наложено наказание една година и четири месеца „Лишаване от
свобода”.
11. С присъда по НОХД №
884/11 г. на ШРС за престъпление по чл.196 от НК, извършено на 08.11.2010 г., е
наложено наказание три години и четири месеца „Лишаване от свобода”. Това
наказание е изтърпяно на 17.05.2014 г.;
12. С определение за одобряване
на споразумение по НОХД № 176/17 г. на ШОС за две престъпления по чл.199 от НК
и едно по чл.196 от НК, извършени на 28.02.2017 г., е наложено общо наказание една
година и шест месеца „Лишаване от свобода” при първоначален строг режим на
изтърпяване. Това наказание е изтърпяно на 20.07.2018 г.
От представените 2 бр.
епикризи на пострадалия С. се установява, че на 31.10.2018 г. същият е приет в
Специализирана кардиологична болница „Мадара” гр. Шумен, където е установен
остър инфаркт на миокарда, както и други заболявания; на 21.11.2018 г.
пострадалият отново е приет в МБАЛ Шумен АД гр. Шумен за лечение на остра и
изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация. От същите
епикризи се установяват и лекарствените средства, предписани на С., за терапия у
дома.
От представените три бр.
заверени копия на касови бонове издадени от аптека „Зора” гр.Шумен се
установява, че са закупени лекарствени средства на обща стойност 169.16 лв.
Съдът
е приел, че описаната по-горе и инкорпорирана в настоящите мотиви фактическа
обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на
подсъдимия, направени по реда на чл. 371, т.2 НПК, от показанията на свидетелите, които подкрепят това
самопризнание, от представеното по делото заключение на вещото лице и
приложените писмени и веществени доказателства.
Така приетата от първоинстанционният съд фактическа
обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло
от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за
повдигнатите обвинения срещу подсъдимия С., първата инстанция е извършила
всички възможни и достатъчни процесуално - следствени действия, изясняващи значимите
факти относно инкриминираните деяния.
Присъдата е обоснована,
основният съд е анализирал всички събрани доказателства, обсъдил ги е
поединично и в тяхната съвкупност и е направил верни изводи. Налице са
достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно
вътрешно убеждение, което е детайлно е отразено в мотивите.
Изводът на първата инстанция по въпросите на чл. 301,
ал.1, т.т.1, 2 и 3 НПК са основани на установените при спазване изискванията на
процесуалния закон фактически положения, като в съответствие с тях
законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по
предявеното му обвинение. Тези изводи за приложение на закона се споделят и от
настоящият състав.
Затова
и въззивната инстанция се солидаризира с извода на ШОС относно материално
правната квалификация на деянията, осъществени от въззивника В.С. в условията
на реална съвкупност, а именно такова по чл.196, ал.1 т.1, вр. чл.194,
ал.1 от НК и чл.249,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
По оплакването за несправедливост на наложеното
наказание:
Въззивната
инстанция намира отмерените от първата инстанция наказания „Лишаване от
свобода” за справедливи и пропорционални на преследваните легитимни цели. Тук
следва да се отбележи, че предмет на преценка е размерът на наказанието, отмерен
преди неговата задължителна редукция по чл.58 а от НК. При определяне на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия и неговата индивидуализация,
съдът е бил обвързан
с предвидено от законодателя наказание, което в случая е «Лишаване от свобода»
в границите от 2 до 10 години за престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК и от
2 до 8 години за престъплението по чл.249, ал.1 от НК. ШОС е приел, че
справедливото наказание и за двете престъпления възлиза за подс.С. на 7
години и 6 месеца „Лишаване от свобода”, което е било редуцирано по реда на
чл.58а от НК, за да се достигне до наложените пет години.
Санкцията е отмерена при съобразяване
принципите на законоустановеност и на индивидуализация на наказанието, степента
на обществена опасност на деянието и дееца. Първостепенният съд е преценил
всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и е определил
наказание "лишаване от свобода" при превес на отегчаващите
обстоятелства в размер за срок от седем години и шест месеца за всяко от двете
престъпления- по чл.196, ал.1, т.1 НК и по чл.249 НК.
В съответствие с изискването на чл.54 от НК
за преценка на съществуващите обстоятелства при определяне на наказанието на
подсъдимия, първата инстанция правилно е съобразила тяхното съотношение и е
приела, че спрямо В.С. целите на наказанието по чл.36 НК
биха могли да бъдат постигнати именно с тези санкции. Основавайки се на този
извод, основният съд е определил на подсъдимия наказанията, които по размер
съответстват на личната му опасност като деец и на изискванията на чл.35, ал.3 НК, като е изложил пространни съображения досежно обществената
опасност на конкретното деяние и на подсъдимия .
Предпоставките
за налагане на тези наказания на В.С. са били налице пред първата инстанция,
като съдът е отчел частично от една страна направеното самопризнание, а от
друга страна е съобразил негативните му характеристични данни, предишните му
осъждания и краткия срок, изминал от изтърпяване на наказанието по последната
присъда и извършване на инкриминираните по делото деяния.
Тази аналитична дейност на
първата инстанция, въззивният съд споделя напълно. Правилно ШОС е подходил
внимателно при оценката на самопризнанието на подс.В.С. като смекчаващо
отговорността му обстоятелство. Съобразно задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС на РБ, НО признанието
по чл. 371, т. 2 НПК
не е безусловно изключено от кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства,
но за да бъде ценено като такова то трябва да е елемент от цялостно, обективно
проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В конкретния
случай такова поведение от страна на подсъдимия не е налице – неговата
съпричастност към извършените престъпления е била установена от органите на
досъдебното производство чрез извършване на множество действия близо месец и
половина след деянията. В Решение
№ 372 от 4.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1881/2011 г., III н. о., НК върховната
инстанция изрично приема, че при индивидуализиране на наказанията в
рамките на императивните предписания на чл.373, ал.2,
вр. чл.371, т.2
от НПК се преценява и процесуалното поведение на подсъдимия в хода
на наказателното производство, включително и депозираните самопризнания.
Последните, обаче, следва да се преценяват внимателно, с оглед характера и
съдържанието им на доказателствен източник и средство за защита. Ако са
спомогнали действително и своевременно за разкриване на престъпното
посегателство и неговия извършител в хода на досъдебното производство, а не са
логично следствие от ефективната дейност на органите на разследването, те
трябва да се отчитат като смекчаващо обстоятелство, включително и в
санкционните рамки по чл.58а от НК. В конкретния случай, самопризнанията на подс.В.С. са именно
логична последица от ефективното разследване, затова и не следва да се
разглеждат като смекчаващо отговорността му поведение.
В допълнение към доводите на ШОС следва да се
отбележи изключителната престъпна упоритост, проявена от въззивника при
осъществяването на деянията по чл.249, ал.1 от НК – в рамките на три
последователни дни подс.В.С. е извършил 35 трансакции без съгласието на
пострадалия собственик на дебитната карта, като по този начин е лишил един
български пенсионер и неговото семейство от сума, равняваща се на повече от 10
минимални работни заплати. Неговото престъпно поведение е било прекратено едва
след закъснялата намеса на банката-издател на дебитната карта и нейното
блокиране. Затова и искането на защитата за намаляване на наложените на
въззивника наказания не може да бъде удовлетворено.
При
извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън възраженията на
страните, въззивната инстанция констатира, че ШОС не е приспаднал
предварителното задържане на подсъдимия. Този пропуск, макар да съставлява нарушение
на чл.59, ал.1 от НК, подлежи на отстраняване по реда на чл.416 от НПК от
прокурора при привеждане на присъдата в изпълнение, след нейното влизане в
сила.
При
разглеждането и уважаването на гражданските искове ШОС също не е допуснал
нарушение на закона и обвързващата го съдебна практика, като е присъдил
обезщетение единствено за нанесените с деянията имуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от тях.
При
така установената липса на основания, водещи до отмяна или изменение на
атакуваната присъда, съдът намира, че същата следва да бъде потвърдена.
Предвид
горното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК,
Варненският апелативният съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 4/21.02.2019 г., постановена по НОХД № 31/19 г. по описа на Окръжен
съд Шумен.
Решението подлежи на
обжалване в 15 дневен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.