МОТИВИ
към присъда №28/06.06.2012г.
по нохд №931/2011г. по описа на АРС ІІІ-ти н.с.
Против подсъдимия Ц.Б.П. ***, е повдигнато обвинение
за извършено от него престъпление по чл.216, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно
за това, че на 23.09.2011г. в с.Катуница, обл. Пловдивска в условията на
продължавано престъпление, противозаконно е унищожил чужди движими вещи на обща
стойност 7318,50лв. съответно: предно обзорно стъкло на стойност 1358,00лв;
странично външно ляво огледало на стойност 1813,00 лв.; заден ляв стоп на
стойност 783,00 лв.; задно обзорно стъкло на стойност 988,00 лв. или вещи на
обща стойност 4942,00 лв. от лек автомобил „БМВ Х 6” с ДК № РВ 9959 МС,
собственост на С.Н.Х. и предно обзорно стъкло на стойност 1028,00лв.; странично
външно ляво огледало на стойност 609,50 лв.; голямо стъкло на задна дясна врата
на стойност 739,00лв. или вещи на обща стойност на 2376,50лв. на лек автомобил
„Мерцедес С 320”,
собственост на А.И.Р..
Предявен бе и
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, граждански
иск от А.И.Р., в качеството му на пострадал от престъплението с правно
основание чл.45 от ЗЗД, против подсъдимия за сумата от 4 000лв., представляващи
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, в резултат от повдигнатото
спрямо подс.Ц.Б.П. обвинение за извършено на
23.09.2011г. престъпление по чл.216, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от датата на извършването му до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски. А.И.Р. бе конституиран по делото, в качеството
на граждански ищец и частен обвинител.
Предявен бе и
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство и граждански
иск от С.Н.Х., в качеството й на пострадала от престъплението с правно
основание чл.45 от ЗЗД, против подсъдимия за сумата от 6 000лв., представляващи
обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, в резултат от повдигнатото
спрямо подс.Ц.Б.П. обвинение за извършено на
23.09.2011г. престъпление по чл.216, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от датата на извършване му до
окончателното й изплащане,както и направените по делото разноски. С.Н.Х. бе
конституирана по делото, в качеството на граждански ищец и частен обвинител.
В
съдебно заседание, представителят на Прокуратурата, поддържа обвинението така
както са повдигнато с обвинителния акт, като счита същото за доказано по
несъмнен начин. По отношение на наказанието, предвид характера на престъплението
и начина на осъществяваното му, лошите характеристични данни на подс. П. и наличие
на едно предходно осъждане, невлияещо върху квалификацията на престъплението
предмет на настоящето дело, то предлага да му бъде наложено наказание при
условията на чл.54 от НК, а именно „ Лишаване от свобода” в размер на три години, като по този начин,
ще изпълнят и целите предвидени в чл.36 от НК. Счита, че по отношение на това
наказание следва да намери приложение разпоредбата на чл. 61, т. 2, вр. чл. 60,
ал. 1 от ЗИНЗС, като същото се изтърпи ефективно при строг режим. Пледира по
отношение на подсъдимия да се приложи и разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, като
същия изтърпи изцяло и отделно от наказанието определено му по настоящето дело
и наказанието в размер на три месеца „Лишаване от свобода“ наложено на подс.П. по НОХД № 1702/11г. на ПРС. Счита, че по
отношение и на това наказание следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС,
като същото се изтърпи ефективно при строг режим. По отношение на приетите за
разглеждане два граждански иска, предлага те да бъдат уважени в пълен размер,
като подс.П. бъде осъден да заплати и направените по
делото разноски..
Адв. В. Марков, в качеството му на повереник на
двамата граждански ищци и частни обвинители, е на становище, че делото е
изяснено от фактическа и правна страна. Без да прави подробен анализ на
събраните по делото доказателства, акцентирайки върху тезата на представителя
на държавното обвинение, то повереника пледира по същество подс. П. да бъде
признат за виновен изцяло, по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.
Отчитайки вида и характера на извършеното от подс. П., неговите личностни данни
и липсата на разкаяние от негова страна, то адв. Марков е на становище, че за
извършеното престъпление следва да му бъде наложено наказание в размер на три
години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим. По отношение на
приетите за съвместно разглеждане два граждански иска, пледира те да бъдат
уважени в пълен размер, като им бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
Гражданския
ищец и частен обвинител А.И.Р. подкрепя казаното от своя повереник.
Гражданския
ищец и частен обвинител С.Н.Х. не се явява в последно проведено по делото
заседание.
Защитника
на подсъдимия, адв. Георги Клянчев е на становище, че по делото са събрани
единствено косвени доказателства,от които не може да се направи обоснован и
несъмнен извод относно извършителя на престъплението и неговата вина. Предвид
това пледира подс. П. да бъде признат
изцяло за невинен и оправдан по така повдигнатото му обвинение, като бъдат
отхвърлени и двата приети граждански иска. Въпреки доводите на защитника
относно липсата на доказателствата за вината на подс. П., то алтернативно
предлага, при обсъждане на наказанието,
съдът да определи такова при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК.
Подс.
Ц.Б.П. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Ц.Б.П. е роден на *** г. в гр. Пловдив,
българин, български гражданин, със средно образование, безработен, женен,
осъждан, живущ ***, ЕГН **********. В началото на месец Септември 2011г. подс.П. работел, като технически ръководител във фирма
„Мостостроителна техника“ АД София. Местоработата му била в района на
гр.Стралджа, където се изграждал ЛОТ 4 на автомагистрала „Тракия“.
Пострадалия свидетел А.И.Р. е адресно регистриран в
гр.Стара Загора, но живее с майка си-София Х. ***. Св. Р. и подсъдимия се
познават, като къщите им, макар и на
различни адреси, се намират в непосредствена близост. Св. А.Р. е собственик на лек автомобил „Мерцедес С 320” с ДК№ РВ 78 30 ВМ и бил известен в с.Катуница, като един от
внуците на Кирил Р.. Тези обстоятелства били известни и на подс. П.. Автомобила
на св.Р. обикновено стоял паркиран пред дома му. Пострадалата свидетелка С.Н.Х.
е сестра на майката на свидетеля А.И.Р.. Тя самата е адресно регистрирана в
гр.Пловдив, като е собственик на автомобил „БМВ Х 6” с ДК № РВ 9959 МС. Св.С.Х.
често посещавала сестра си в с.Катуница, като паркирала автомобила си на
улицата пред дома им. На 23.09.2011г. около 19.30 часа св.Х. отново посетила
дома на сестра си-София Х.. До там тя отишла управлявайки автомобила си, като
била придружавана и от осемгодишния си син. Пристигайки в селото, св.Х., спряла
автомобила си „БМВ Х 6”в близост до оградата на къщата на сестра си, като го установила
непосредствено зад паркирания пак там лек автомобил „Мерцедес С 320”
собственост на св.Р.. След като паркирала св.Х. и сина й влезли в къщата. По
същото време св.А.Р. ***.
На същата дата-23.09.2011г.,
около 19.00-19.30 часа, в с.Катуница се случили трагични събития, при които местен
младеж бил прегазен от водач с микробус, в следствие на което починал. Сред населението
плъзнала мълва, че пряка вина за случилото се има Кирил Р.. Това довело до
гневна реакция на част от населението и до открити опити за саморазправа с
Кирил Р. и членовете на неговото семейство. Събралата се тълпа се отправила към
имотите на фамилия Рашкови намиращи се на ул.“Марица“№9 и ул.“Ягода“№8 в
с.Катуница, като над тях имало извършени погроми. За указване на необходимото съдействие в с. Катуница били изпратени
множество полицейски служители от различни части в района на гр.Пловдив. Между
изпратените били св.В.К.К. и св. И.Б.Б. работещи като полицейски инспектори в
РУП Асеновград,с месторабота Полицейски участък Садово, в района на който се
намирало и с. Катуница. След пристигането си в с.Катуница, двамата полицейски
служители се установили в района където била тълпата, като заедно с другите си
колеги, се опитвали да осъществят някакъв контрол над нея. Виковете и заканите
отправени от тълпата се чували и в къщата в която се намирала св.С.Х.. Тя и
сестра й решили да бягат, като излизайки на двора изпаднали в паника. Докато се
суетели, те прескочили оградата в задната част на къщата и с непълнолетния син
на св. Х., успели да стигнат в тъмното пеша до с.Ягодово. От там те били
прибрани от приятеля на св. Х.,***.
На 23.09.2011г. през деня подс.П.
бил на работа, като след приключване на работното време, тръгнал да се прибира
към с.Катуница. При прибирането си в дома, което било около 22.00 часа, той
седнал и започнал да консумира алкохол. Докато се черпел, подс.П.
научил за прегазването и за останалите случващите в селото събития. Той самия
таял отдавнашна неприязън към членовете на фамилия Рашкови, чието поведение и
начин на живот предизвиквали у него чувство на омраза. Научавайки за извършващи
се в селото погроми, солидаризирайки се с действията на хората от тълпата, то
подс. П. решил сам да извърши такива действия, като въздейства на автомобилите намиращи се пред дома на своите съседи, също
членове на фамилия Рашкови. Около 23.00 часа, подс. П. излязъл от дома си и по
улицата се отправил в посока към дома на св.А.Р.. Отивайки пред къщата на св.Р.,
подс.П. взел тротоарни плочки с помощта на които
последователно започнал да нанася удари по паркираните там автомобил „Мерцедес
С 320” с ДК№ РВ 78 30 ВМ собственост на св.Р. и автомобил „БМВ Х 6” с ДК № РВ 9959 МС собственост
на св.Х.. В резултат на действията му, той успял да счупи предното обзорно
стъкло, страничното външно ляво огледал,
задния ляв стоп и задно обзорно стъкло
на „БМВ Х 6”. По същия начин той счупил предното обзорно стъкло,
страничното външно ляво огледало, голямото стъкло на задна дясна врата на
„Мерцедес С 320”. Междувременно, по това време в района на произшествието, за
съдействие били изпратени и св.С.К.К., св.Т.В.К., св.С.Б.Т. и св.Д.С.Т., всички
те, също работещи като полицейски инспектори в РУП Асеновград. Пристигайки в
селото, четиримата се установили в близост до района на прегазването, което
било на около 300 метра от мястото където били автомобилите и подс. П.. Тъй
като било тихо, то четиримата свидетели ясно чули и шума предизвикан от подс.П. в резултат на нанасяне на пораженията по
автомобилите. Съобразно своите правомощия четиримата полицаи се оправили към
мястото от където идвал шума, за да установят каква е причината му. В същото
време, подс. П. се прибрал в дома си, като предизвикал скандал със своите
близки. Пристигналите полицаи чули шума от кавгата, като се насочили към дома
на подсъдимия, тъй като единствено там светела лампа. Полицейските служители
решили да попитат живеещите там хора, за да установят каква е причината за
шума, поради което позвънили на входната врата на подс.П..
В резултат на това на входната врата се появил самия подсъдим,придружаван от
съпругата и дъщеря си, който без дори да
бъде попитан за шума, заявил с гордост, че търсят него и че той е счупил
стъклата на двата автомобила. Непосредствено след това, подс. П. завел
полицаите и до автомобилите на св. Р. и св.Х., като посочвайки ги им казал, че
за счупването им е използвал тротоарни плочки. За случая били своевременно
уведоми св.В.К. и св.И.Б.. При условията на чл.212, ал.3 от НПК започнало и
досъдебно производство, което стартирало с извършения на 24.09.2011г. в 01.00
часа, оглед на местопроизшествието и намиращи се там леки автомобили. При това,
освен констатираните счупени стъкла и повреди по автомобилите, бил намерени и
тротоарните плочки използвани от подс.П.. В хода на огледа, извършен в присъствие на
експерт, били направени и фотоснимки. За повредите по двата автомобила по късно
били информирани и техните собственици.
В хода на разследването по делото е изготвена САвОЕ / на листи от 27 до 30 от ДП/. От заключението на
същата се установява, че общата стойност
на причинените щети по автомобил „БМВ Х 6” с ДК № РВ 9959 МС, собственост на св. С.Н.Х.
е в размер на 4942,00 лева или както следва: предно обзорно стъкло на стойност
1358,00лв; странично външно ляво огледало на стойност 1813,00 лв.; заден ляв
стоп на стойност 783,00 лв.; задно обзорно стъкло на стойност 988,00 лв.
В хода на разследването по делото е изготвена и
втора САвОЕ
/на листи от 33 до 36 от ДП/. От заключението на същата се установява, че общата стойност на причинените щети по
автомобил „Мерцедес С 320” с ДК№ РВ 78 30 ВМ собственост на св. А.И.Р. е в
размер на 2376,50 лева. Или както следва: предно обзорно стъкло на стойност
1028,00лв.; странично външно ляво огледало на стойност 609,50 лв.; голямо
стъкло на задна дясна врата на стойност 739,00лв.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена от показанията на разпитаните по делото свидетели- С.Н.Х., А.И.Р., В.К.К.,И.Б.Б.,
С.К.К., Т.В.К.,С.Б.Т. и Д.С.Т., както и частично от показанията на св.Х.И.В. и
обясненията на подс. Ц.Б.П., от приложените по делото писмени и веществени
доказателства и от експертните заключения на вещото лице по двете САвТЕ.
Съдът кредитира в пълнота показанията на свидетелите В.К.К.,
И.Б.Б., С.К.К., Т.В.К.,С.Б.Т. и Д.С.Т.,тъй като шестимата, макар и полицейски
служители не се явяват заинтересовани от изхода на делото, като те са логични,
добросъвестни, кореспондират помежду си, допълват се както помежду си така и от
останалите гласни доказателства, които съдът кредитира от писмените
доказателства и експертните заключения.
Съдът кредитира в пълнота и показанията на свидетелите
С.Н.Х. и А.И.Р., тъй като и те се явяват логични, кореспондират помежду
си,допълват се взаимно, подкрепят се от показанията на незаинтересованите от
изхода делото свидетели, от експертните заключения от писмените доказателства и
експертните заключения. Показанията на двамата посочени свидетели следваше да
бъдат преценени с оглед тяхната двояка роля - от една страна като пострадали и
съответно настоящ граждански ищци и частни обвинители в процеса. За
установяване достоверността на техните показания бе необходимо същите да бъдат
съпоставени изцяло с останалия доказателствен материал по делото. Съдът е на
становище, че показанията на двамата посочени свидетели депозирани в хода на
съдебното производство следва да се кредитират, тъй като се подкрепят логически
и по същество, както от показанията на В.К.К.,И.Б.Б., С.К.К., Т.В.К.,С.Б.Т. и Д.С.Т.,
така и от заключенията на експертизите по делото, а и от писмените
доказателства по делото. Свидетелите С.Н.Х. и А.И.Р. излагат в показанията си
добросъвестно своите спомени относно случилото, като първата свидетелка е пряк
очевидец на случващото се в с.Катуница на 23.09.2011г.
Съдът не кредитира показанията на св. Х.И.В., в частта
им където същия заявява, че на 23.09.2011г. е видял между хората в тълпата и
подс. П.. Това негово твърдение, противоречи както с обясненията на подс.П., така не
намира логическа подкрепа от останалите депозирани гласни доказателства от
страна на същия свидетел. От обясненията на подс.П.
се установи, че на същата дата той е бил на работа в района на гр.Стралджа, от
където е тръгнал да се прибира след приключване на работното време. В този
смисъл, няма как, около 19.00-19.30 часа, подс.П. ***,
тъй като все още е бил на път за дома си. Безспорно от показанията на св. В. става ясно,
че той самия е разбрал за прегазването случило се в с.Катуница, като това е
станало причина и за излизането му на улицата.От показанията на св.В. се
установява и това, че тълпата е минала покрай дома на св.А.Р., като при това
там е бил забелязан само лекия автомобил „Мерцедес“, който е бил без поражения.
От това следва и извода, че тълпата е минала преди идването на св. Х. в с.Катуница и преди паркиране на нейното МПС пред дома на
сестра й. В последствие е имало нов
сблъсък н хората от тълпата, при което е пострадал и брата на свидетеля-Атанас В..
Атанас В. е бил откаран в болница в гр.Пловдив, което обстоятелство принудило
св. Х.В., да го посети. В болничното заведение, св.В. останал до 01.00 часа на
24.09.2011г. О това пък може да се направи и извода, че между 20.00 часа и
01.00 часа свидетелят В. *** и няма как да е станал пряк очевидец на случващото
се пред дома на св. А.Р., както и очевидец на действията на подс.П..
В останала им част съдът кредитира показанията на св.Х.В., като отчете вътрешната
им противоречивост.
Съдът не кредитира обясненията на подс. П. в частта
им, където същия отрича, да е извършил противозаконните действия по унищожаване
на вещите спрямо автомобилите на св. Р. и св. Х., като едва ли не е разбрал за увреждането
на автомобилите от своята дъщеря. По същество, обясненията на подс. П. в тази
им част изразяват неговата защитна позиция по повдигнатото му обвинение. На
първо място, няма как да не се отбележи, че неговите обяснения в тази им част
са твърде нелогични и непоследователни,
като това е следствие от факта, че те бяха дадени, едва след разпита на всички
останалите разпитани по делото свидетели. От обясненията на подс.П.
ясно проличава стремежа на подс.П. да „напасне“ своите твърдения към останалите събрани гласни
доказателства, като в някои случаи,крайните му изводи са твърде наивни. На
второ място,няма как да не се отчете, че неговите обяснения противоречат и на
показанията на свидетелите В.К.К.,И.Б.Б., С.К.К., Т.В.К., С.Б.Т. и Д.С.Т.. От показанията
на последните четирима, безспорно се установява, че на 23.09.2011г., около
23.00 полицейските служители, са чули шум от увреждане на имущество, като това
ги е принудило да тръгнат в посоката от където е идвал той. Без да знаят
точното причина за шума, то те са озовали пред дома на подс.П..
Освен светещата лампа, то и разправията в двора, са станали причина, полицаите
да започнат проверката именно от там.На техните повиквания, се е отзовал самия
подсъдим, който с гордост им заявил, че търсят него и той е счупил стъклата на
двамата автомобила. В последствие подс. П. е завел и полицаите до паркираните в
близост автомобили, като им показал и тротоарните плочки с които си бил послужил. Едва при това,
полицаите установили, вида на превозните средства и това, че направените
самопризнания от страна на подсъдимия съответстват на нанесените повреди на превозните
средства.Няма как да се кредитират обясненията на подс.П.
в частта им в която той заявява, че къпейки се е чул шум на улицата, като в
последствие дъщеря му го уведомила за това, че има счупени коли на улицата.
Действително, по делото няма данни, подсъдимия П. да е бил видян, да нанася
поражения по двата автомобила. Относително спокойната обстановка в която
полицейските служители са се намирали в момента в който са чули шума от
счупването на частите от двата автомобила, незабавното им отиване на мястото от
където е идвал шума, липсата на други минувачи по улицата, както и обстановката
в която подс. П. е признал за извършеното деяние и действията му свързани със
завеждането от неговата страна на полицаите и посочване на автомобилите, ведно
с конкретизиране на изпълнителното деяние, говорят само за едно, че извършителят
на същото може да бъде единствено подс. Ц.П.. В подкрепа на този извод, на съда
няма как да не отчете и това, че в момента на извършената на 23.09.2011г.
проверка, то съпругата и дъщерята на подс.П. са
потвърдили пред полицаите, че той е счупил прозорците на колите. Същата вечер,
подс. П. не само не изразил съжаление за постъпката си, но пред полицаите ясно показал чувствата си и дал израз на отношението
си към членовете на фамилия Рашкови. Нелепа и без логично обяснение, звучи тезата на защитника, че на 23.09.2011г.
подс.П. се признал за извършител, едва ли не, за да
не пострада, някой друг жител ***. В останалата им част съдът кредитира
обясненията на подс. П..
Съдът кредитира заключенията на експерта, по
изслушаните по делото две съдебно-автооценъчни експертизи, тъй като те са
изготвени с необходимите знания и опит в съответната област на науката, като те
се потвърждават от събрания по делото доказателствен материал по делото.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира че подс. Ц.Б.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.216, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно за това, че на
23.09.2011г. в с.Катуница, обл.Пловдивска в условията на продължавано
престъпление, противозаконно е унищожил чужди движими вещи на обща стойност
7318,50лв. съответно: предно обзорно стъкло на стойност 1358,00лв; странично
външно ляво огледало на стойност 1813,00 лв.; заден ляв стоп на стойност 783,00
лв.; задно обзорно стъкло на стойност 988,00 лв. или вещи на обща стойност
4942,00 лв. от лек автомобил „БМВ Х 6”
с ДК № РВ 9959 МС, собственост на С.Н.Х.; и предно обзорно стъкло на стойност
1028,00лв.; странично външно ляво огледало на стойност 609,50 лв.; голямо
стъкло на задна дясна врата на стойност 739,00лв. или вещи на обща стойност на
2376,50лв. на лек автомобил „Мерцедес С 320”, собственост на А.И.Р..
По тази правна квалификация съдът
призна подс.П. за виновен.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че
на 23.09.2011г. подс. П. чрез използваните тротоарни плочки и нанасяне на удари
с тях, е унищожил следните чужди движими вещи, както следва предно обзорно
стъкло, странично външно ляво огледало, заден ляв стоп и задно обзорно стъкло
на лек автомобил „БМВ Х 6”
с ДК № РВ 9959 МС, собственост на С.Н.Х., както
и предно обзорно стъкло, странично външно ляво огледало и голямо стъкло
на задна дясна врата на лек автомобил „Мерцедес С 320”, собственост на А.И.Р.. При
изписване на диспозитива в обвинението, се установи,че прокурора е пропуснал да
посочи регистрационния номер на лекия автомобил „Мерцедес С 320”. Съдът счете,
че това не съставлява процесуално нарушение, което да налага връщане на делото,
още повече, че в обвинителния акт регистрационния номер на това МПС е бил
коректно посочен , а диспозитива автомобила е бил индивидуализиран, чрез
посочване на собственика му, като за подсъдимия и неговите защитници безспорно
е станало ясно какво е обвинението и какво включва то.
По отношение на тези две деяния осъществени от
подсъдимия, в случая се касае за продължавано престъпление по смисъла на чл.26,
ал.1 от НК, тъй като отделните деяния описани по-горе, осъществяват поотделно
състави на едно и също престъпление-противозаконно унищожаване на чужди движими
вещи, извършени са през непродължителни периоди от време- в рамките на няколко
минути, при една и съща обстановка и при еднородност на вината-пряк умисъл, при
което последващото се явява продължение на предшестващото от обективна и
субективна страна.
Безспорно е това, че към момента на
произшествието автомобил „БМВ Х 6” с ДК № РВ 9959 МС е бил
собственост на С.Н.Х., автомобил „Мерцедес С 320” с ДК№ РВ 7830 ВН е бил
собственост на А.И.Р.. Тези обстоятелства се установяват от намиращите се на
листи 10-11 от ДП справки.
Стойността на
насените по автомобил „БМВ Х 6”
с ДК № РВ 9959 МС собственост на С.Н.Х., в размер на 4942лв. и тези на
автомобил „Мерцедес С 320” с ДК№ РВ 7830 ВН собственост на А.И.Р. в размер на
2376,50лв. е установена посредством заключенията на назначените по делото две
САвОЕ.
От субективна
страна, подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасният характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
Направените възражения от страна на адв. Клянчев за
недоказаност и несъставомерност на деянието съдът намери за неоснователни. След
подробно преценка на събраните в хода на делото доказателства съдът установи,
че повдигнатото от прокурора обвинение спрямо подс. П. е доказано и
съставомерно. Действително по делото са налице множество косвени доказателства,
но извода който следва от тях безусловно е един, а имено, че извършител на престъплението
е подс.Ц.П..
Мотивите на подсъдимия за извършване на престъпленията
се коренят в неговия нисък морал и правна култура,както и в незачитане на установения
в страната правов ред.
По
наказанието:
Съдът, като взе
предвид степента на обществената опасност на деянието –сравнително висока,поради обстановката в която е извършено и с оглед
опасността от създаване на нови безредици в селото, носещи риск и за човешки
жертви и специфичността на обществените отношения, които засягат, а именно правото
на лична собственост, голямата разпространеност на този вид деяния в страната и
последиците от същото, въпреки, че се касае до престъпление което не се явява тежко
съобразно текста на чл.93,т.7 от НК, като взе предвид и степента на
обществената опасност на извършителя-висока, с оглед това, че по никакъв начин и от никой подс.П. не е бил предизвикан да унищожи частите от двата
автомобила, като единствения му мотив е отдавна скритата омраза към членовете
на фамилия Рашкови и чувството му на мъст, кат отчете и факта, че с деянието си
той открито е демонстрирал своята съпричастност към действията на тълпата,
свързани с извършените погроми над имоти на фамилия Рашкови, като отчете
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства-лошите характеристични данни спрямо
подсъдимия, както и предишното му едно осъждане, такова по чл.343б, ал.1 от НК
невлияещо пряко върху квалификацията на настоящето престъпление и наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства, каквито се
явяват това, че е все пак е признал вината си още същата вечер и първоначално е
съдействал на органите на досъдебното производство при разкриване на
престъплението, като се съобрази с целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК, счете, че за извършеното престъпление по чл.216, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, следва да му бъде наложено наказание при условията на чл.54
от НК,а именно при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като му
се наложи наказание „Лишаване от свобода” в размер на две години. Няма как да
не отчете факта, че подс. П. е семеен, като въпреки, че е осъждан по чл.343б,
ал.1 от НК, то няма как да се направи извод, че той е склонен да извършва тежки
умишлени престъпления от общ характер. Все пак въпреки наличието на отегчаващите
вината обстоятелства, съдът е на становище, че наказание в този вид и размер би
се оказало достатъчно за превъзпитанието на подс.П. и
за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция съгласно закона.
В случая спрямо подс. П. са налице смекчаващи обстоятелства, но те не се явяват
изключителни или многобройни, поради и което съдът не определи наказанието при
условията на чл.55, ал.1,т.2,б.”б” от НК и не замени предвиденото за извършено
престъпление по чл.216, ал.1 от НК
наказание „Лишаване от свобода” с
„Пробация”.
По отношение на вида и
размера на определеното спрямо подс.П. наказание,
както бе отбелязано по-горе, не без значение се явява и неговото единствено предходно
осъждане. Това е станало с Определение
№248/17.03.2011г. по НОХД №1702/2011г. на ПРС приключило с което е било
одобрено споразумение, като подс. П. се е признал за виновен в това, че на
13.03.2011г. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание „Лишаване от свобода” в
размерна три месеца. Изпълнението на това наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл.343г от НК
подс. П. е бил лишен и от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Определението е влязло в сила на 17.03.2011г. ,като с оглед датата на
извършване на престъплението по настоящето дело-23.09.2011г. то е видно е, че
това наказание, явно
не е изпълнило целите на чл.36 от НК, поради което и съдът счете, че определеното
наказание от същия вид и за един
сравнително по-дълъг срок би изиграло своята роля за поправяне и превъзпитание
на подс. П..
При преценка на начина на изтърпяване на така
определеното наказание „лишаване от свобода” в размер на две години, съдът взе
предвид текста на разпоредбата на чл.66,
ал.1 от НК, който е неприложим и счете, че изпълнението на същото следва да
бъде ефективно. В случая, съдът взе предвид и разпоредбата на чл.61, т.2 вр.чл.60,
ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, като
постанови изтърпяването на това наказание да стане при първоначален “Строг”
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В случая бе отчетено
обстоятелството, че подс. П. все пак е осъждан на „Лишаване от свобода” за
умишлено престъпление и настоящето осъждане за него не е първо.
По отношение на подсъдимият Ц.Б.П. беше приложена и
разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК. Видно от материалите по делото до момента по отношение на подс. П.
е налице едно осъждане, а именно това по НОХД №1702/2011г. на ПРС, което е за извършено от него умишлено престъпления от общ
характер, като това предполага и прилагането на чл.68, ал.1 от НК. Видно е, че
престъплението по настоящето дело е извършено от подс. П. на 23.09.2011г. т.е.
в рамките на изпитателния срок, определен му по наложеното му по НОХД
№1702/2011г. на ПРС наказание. За така извършенето от подс. П. престъпление по
чл.216, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК той бе признат за виновен, като му бе
наложено и наказание от две години „Лишаване
от свобода”. Видно е, че престъплението по чл.216, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК е
умишлено и от общ характер, и за него на подсъдимият се наложи наказание, което
да се да изтърпи ефективно. Това налага, на основание чл.68 ал.1 от НК да бъде
постановено подсъдимият да изтърпи отделно и изцяло от наложеното му наказание
по НОХД №931/2011г. по описа на АРС в
размер на две години „Лишаване от свобода”
и наказанието наложено му по НОХД №1702/2011г. на ПРС в размер на три
месеца „Лишаване от свобода”. В случая, съдът взе предвид и разпоредбата на
чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража, като постанови изтърпяването това да стане при първоначален “Строг”
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Предявените граждански искове са с правно основание
чл. 45 и следващи ЗЗД, се явяват основателни. Установи се, че в резултат на
извършеното от подс.Ц.Б.П. на 23.09.2011г. спрямо св.
А.И.Р. престъпление по чл.216, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, той е претърпял
имуществени вреди общо в размер на 2376,50лв. представляващи равностойността на
унищожените от подс. П. движими вещи по автомобила на пострадалия, а именно:
счупено предно обзорно стъкло на стойност 1028,00лв.; счупено странично външно
ляво огледало на стойност 609,50 лв. и счупено голямо стъкло на задна дясна
врата на стойност 739,00лв. Унищожените вещи и размера на щетите се установяват
от събраните по делото доказателства и от заключението на вещото лице по
назначената САвОЕ. Именно и тази сума подс.П. бе
осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител А.И.Р., като това
стане ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 23.09.2011г. до окончателното изплащане на същата. Първоначално
приетия и претендиран от граждански ищец А.И.Р. размер на тези щети беше за
сумата от 4000лв. Безспорно по делото обаче се установи, че сумата на
причинените щети е в размер на 2376,50лв.,предвид и което гражданския иск в
останалата част до пълния му предявен
размер от 4000 лева, бе отхвърлен
като недоказан.
Установи се, че в резултат на извършеното от подс.Ц.Б.П.
на 23.09.2011г. спрямо св. С.Н.Х. престъпление по чл.216, ал.1 вр. чл.26, ал.1
от НК, тя е претърпяла имуществени вреди общо в размер на 4942,00лв.
представляващи равностойността на унищожените от подс. П. движими вещи по
автомобила на пострадалата, а именно: счупено предно обзорно стъкло на стойност
1358,00лв; счупено странично външно ляво огледало на стойност 1813,00 лв.;
счупен заден ляв стоп на стойност 783,00 лв. и счупено задно обзорно стъкло на
стойност 988,00 лв. Унищожените вещи и размера на щетите се установяват от
събраните по делото доказателства и от заключението на вещото лице по
назначената САвОЕ. Именно и тази сума подс.П. бе
осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител С.Н.Х., като това
стане ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането-23.09.2011г. до окончателното изплащане на същата. Първоначално
приетия и претендиран от граждански ищец С.Н.Х. размер на тези щети беше за
сумата от 6000лв. Безспорно по делото обаче се установи, че сумата на
причинените щети е в размер на 4942,00лв.,предвид и което гражданския иск в
останалата част до пълния му предявен
размер от 6000 лева, бе отхвърлен
като недоказан.
Подсъдимия Ц.Б.П. бе осъден да заплати на гражданския
ищец и честен обвинител А.И.Р. сумата от 500лв., представляваща направени от
него разноски по водене на делото.
Подсъдимия Ц.Б.П. бе осъден да заплати на гражданския
ищец и честен обвинител С.Н.Х. сумата от 500лв., представляваща направени от
нея разноски по водене на делото.
С оглед изхода на делото подсъдимия Ц.Б.П. бе осъден
да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на Районен съд – гр.
Асеновград сумата от 200лв.,
представляваща разноски по водене на делото, както и сумата от 293лв.,
представляваща ДТ върху уважените размери на гражданските искове
Причини за извършване на престъплението – незачитане
на установения в страната правов ред и в частност незачитане на правото на неприкосновеност
на частната собственост.
Мотивиран от горното, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: