№ 2358
гр. В., 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110109170 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен от „М. П. М.” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Р. П. К.” *** срещу К. Е. К., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул.
„П. Р.“ **** иск с правно основание чл. 422 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1104,83лева,
представляваща неплатена главница по 9броя вноски по договор за потребителски кредит
№М0000001891/29.07.2020г.; 4901лева - договорна лихва по 9броя вноски за периода
20.05.2021г. до 20.01.2021г.; 216,97лева – лихва за забава за периода от 21.05.2021г. до
20.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 08.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1471
/09.03.2022г., постановена по ч.гр. дело № 2988/2022г. на ВРС.
Предявени са и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
748,18лв., представляваща 5 броя незаплатени вноски по главницата по процесния договор
за кредит за периода 20.02.2022г. до 20.06.2022г.; 17293,86лева, представляваща предсрочно
изискуема главница на осн. чл. 19.3.1. от договора за кредит; сумата 2588,72лв.,
представляваща 5 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, дължими
за периода 20.02.2022г. до 20.06.2022г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Твърди, че на 29.07.2020г. ответникът К. е кандидатствал за целеви потребителски кредит
при ищеца, в резултат на което между страните на същата дата е сключен индивидуален
договор за потребителски кредит. Въз основа на този договор на потребителя е отпуснат
паричен кредит в размер на 20000лв. Съгласно чл. 11.4 от договора общият размер на
задължението, което кредитополучателят се е задължил да върне за срока на договора, е в
размер на 47909,38лв., при лихвен процент на кредита 35% /чл. 9 от договора/ и ГПР – 41.2
% /чл. 10 от договора/. Посочва, че сумата в размер на 27909,38лв. е договорената
1
възнаградителна лихва. Срокът на кредита бил 72 месеца, като падежът на плащане на
последната месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план по чл. 11.5 от
договора, била 20.07.2026г. Поддържа, че страните са уговорили съгласно чл. 19.2 от
договора, че при просрочие на дължима погасителна вноска потребителят ще дължи на
кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието.
Излага, че ответникът не е заплтил 9бр. месечни вноски по главница и договорна лихва от
№10 до №18вкл. Твърди, че към настоящия момент са падежирали 5бр. м.вноски за периода
от 20.07.2022г. – до 20.06.2022г., като прилага уведомление до длъжника за предсрочната им
изискуемост. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
Първото по делото заседание е проведено на 07.06.2023г., като редовно призован
ответникът не се е явил, не е представляван и не е направил искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Предмет на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация по
съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита
се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 2988/2022г. по описа
на Районен съд- В., по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Налице
е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410
ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство. За
обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенциите по чл. 422 ГПК и чл. 79 ЗЗД, ищецът е ангажирал писмени доказателства,
които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване
наличие на валидно възникнало вземане на ищеца към ответника, вследствие на
предоставения кредит и усвояването на сумата от ответника, респ. относно размера на
дълга. Предвид горното, преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото
обуславят извод за вероятната основателност на претенциите, както по основание, така и по
размер.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Реализираните разноски в настоящото производство са за ДТ в размер на 1016,88лева и адв.
възнаграждение от 1335,63лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от
11.07.2022г. или за исковото производство от 2352,51лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство за платена ДТ от
124,46лева и адв. възнаграждение от 536,55лева или общо 661,01лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „М. П. М.” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Р. П.
2
К.” *** съществува вземане срещу ответника К. Е. К., ЕГН ********** с настоящ адрес гр.
В., ул. „П. Р.“ **** за сумите, както следва: 1104,83лева, представляваща неплатена
главница по 9броя вноски по договор за потребителски кредит №М0000001891/29.07.2020г.;
4901лева - договорна лихва по 9броя вноски за периода 20.05.2021г. до 20.01.2021г.;
216,97лева – лихва за забава за периода от 21.05.2021г. до 20.01.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 08.03.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1471 /09.03.2022г., постановена по ч.гр. дело №
2988/2022г. на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. Е. К., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. В., ул. „П. Р.“ **** ДА
ЗАПЛАТИ на „М. П. М.” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Р. П. К.” *** следните суми: 748,18лв., представляваща 5 броя незаплатени вноски по
главницата по процесния договор за кредит за периода 20.02.2022г. до 20.06.2022г.;
17293,86лева, представляваща предсрочно изискуема главница на осн. чл. 19.3.1. от
договора за кредит; сумата 2588,72лв., представляваща 5 броя незаплатени вноски по
договорна възнаградителна лихва, дължими за периода 20.02.2022г. до 20.06.2022г., на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. Е. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „М. П. М.” ЕАД, ЕИК ****
сумата от 2352,51лева, представляваща направени в исковото производство съдебно -
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К. Е. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „М. П. М.” ЕАД, ЕИК ****
сумата от 661,01лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 2988/2022г.
по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3