РЕШЕНИЕ
№ 3747
гр. София, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря С.
в присъствието на прокурора Х. Д. М.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20241110211181 по описа за 2024 година
С оглед предмета на настоящото охранително производство СЪДЪТ
ПРИЕМА, че съгласно чл. 155 от Закона за здравето (ЗЗ) предложеното лице
се настанява на задължително лечение, когато са налице кумулативно
дефинираните в закона предпоставки (юридически факти), а именно - 1.).
медицински критерий, който представлява установено по доказателствен
начин наличие на психично разстройство на предложеното за настаняване
лице по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и/или т. 2 от ЗЗ, и 2.). социален
критерий, обуславящ доказана реална опасност, намираща се в причинна
връзка на каузалитет с установеното психично разстройство на лицето, от
извършване на престъпление от него спрямо околните или в случай, че
болното лице би създало предпоставките да застраши своя живот здраве,
включително живота и здравето на околните.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, като се съобрази с
приложените по делото писмени доказателства; с експертното становище на
вещото лице от първото съдебно заседание, със заключението на експерта от
второто съдебно заседание по делото и съгласно изготвената съдебна
психиатрична експертиза (СПЕ), НАМИРА И ПРИЕМА за установено като
доказано, че ОСОБЕНО УЯЗВИМОТО ЛИЦЕ В. С. В. страда от психично
заболяване „биполярно афективно разстройство - маниен епизод“.
СЪДЪТ ИЗВЕЖДА, като установен и доказан по реда и способите на
НПК, първият юридически факт от разпоредбата на чл.155 от ЗЗ, а именно
МЕДИЦИНСКИЯТ КРИТЕРИЙ, според който предложеното за
1
настаняване лице страда от психично заболяване, визирано в разпоредбите на
чл. 146, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗЗ.
СЪДЪТ КРЕДИТИРА заключението на СПЕ като мотивирано,
обосновано и професионално защитено. Експертизата съдържа собствени
експертни изводи при обследване на обективните находки. Събраните в
наказателното производство писмени доказателства, включително и
доказателствата от медицински характер, кореспондират изцяло на
заключението на СПЕ. В доказателствените материали по делото липсват
противоречия или неизяснени факти. Психичното заболяване на
предложеното за настаняване лице е установено по безспорен начин чрез
заключението на независим професионален експерт от областта на
медицината - психиатрията.
СЪДЪТ ИЗВЕЖДА, като установен и доказан по реда и способите на
НПК и вторият юридически факт от разпоредбата на чл.155 от ЗЗ, а именно
СОЦИАЛНИЯТ КРИТЕРИЙ.
СЪДЪТ СЕ ПОЗОВА в тази насока на събраните по делото писмени
доказателства; на експертното становище на вещото лице от първото
заседание по делото и на заключението на приетата СПЕ.
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СЪДА ПРИЕМА, че
предложеното за настаняване лице има опасно (рисково) поведение - най-вече
към себе си и околните, обусловено в резултат на психичното му заболяване.
Второто соматично заболяване на предложеното за настаняване лице -
„паркинсон“ допълнително е влошило чрез терапията му същинското му
психично заболяване. Според експертното заключение на вещото лице
лекарствата за паркинсона влошават психичното заболяване, особено ако не
са фиксирани по точни количествени критерий. Предложеното за настаняване
лице не приема лекарствата и за двете си заболявания - и за соматичното, и за
психичното. Липсва лице от неговото обкръжение, което да полага грижи за
него. То не е критично към себе си и към действията си. Има активно и
неконтролируемо поведение към околните, което е провокативно и създаващо
рискове от отсрещна външна реакция от останалите лица. Последните могат
да проявят, дори и насилие спрямо предложеното за настаняване лице, което
би създало рискове за него като цяло. Според доказателствата по делото,
предложеното за настаняване лице е проявявало импулсивност;
експлозивност; заредена агресивност и негативизъм. При приемането му в
болничното заведение на 03.08.2024г. същото е било с крайно влошено
състояние, което е наложило неговата спешна медикация - с лекарства за
психичното му заболяване, което обаче допълнително се влошило от второто
заболяване на лицето - „паркинсон“.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ СЕ СОЛИДАРИЗИРА напълно
с изводите на СПЕ, КАТО ПРИЕМА, че спрямо предложеното за настаняване
лице следва да се проведе задължително лечение в стационарна форма за
срок от два месеца в МБАЛНП „СВ. Н.“ - гр.С., за да се стабилизира
неговото здравословно състояние – върховен принцип във всяка правова и
демократична Държава, чийто стожер е всяка отделна човешка личност в
2
защита на конституционните й субективни права и правни интереси.
СЪДЪТ ОТЧИТА, че според СПЕ към момента предлаганата форма на
лечение ще стабилизира състоянието на лицето. Спрямо него ще се проведе
комплексно лечение - и на соматичното му заболяване, и на психичното му
такова. СЪДЪТ НАМИРА, че тази форма на лечение е най-подходяща и най-
пропорционална. СЪДЪТ СЧИТА, че посоченото лечебно заведение
разполага с ефективен необходим кадрови и базов ресурс за провеждане на
качествено лечение на предложеното за настаняване лице в съответствие с
принципите на Закона за здравето.
СЪДЪТ СЕ ПОЗОВАВА на основополагащия принцип по Закона
здравето – за приоритет и превенция на действията по защита здравето на
предложеното за настаняване лице, както и за опазването на общественият
интерес от опасното му поведение.
СЪДЪТ НАМИРА, че за лице, което да дава информирано съгласие за
постановеното задължително лечение на предложеното за настаняване лице,
следва да се определи компетентно длъжностно лице от Столична община
(поради липсата на кръг от близки роднини).
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СЪДА СЧИТА, че спрямо
предложеното за настаняване лице се установяват предпоставките за
провеждане на неговото задължително лечение по Закона за здравето (ЗЗ).
Решението на съда не е произволно и не обуславя налагането на по-големи
ограничения от установените законови такива по националното право на
съответната страна относно ограничаването на правото на свободно
придвижване на душевно болните лица, съгласно практиката на ЕСПЧ по
приложението на чл. 5, § 1, буква „е“ от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, а именно, когато не е провеждано никакво
лечение извън болнично заведение, или когато лечението спрямо душевно
болните лица извън болнични заведения се оказва неефективно. В тази насока
е Решението на Европейския съд по правата на човека „Винтерверп
срещу Нидерландия“ от 1971 г.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав
РЕШИ:
НАСТАНЯВА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ЗАКОНА ЗА
ЗДРАВЕТО В СТАЦИОНАРНА ФОРМА ЗА СРОК ОТ ДВА МЕСЕЦА в
МБАЛНП „СВ. Н.“ - гр.С. ПРЕДЛОЖЕНОТО ЗА НАСТАНЯВАНЕ
ЛИЦЕ В. С. В., ЕГН: ********** (и със снета по делото самоличност).
ОПРЕДЕЛЯ за лице, което да дава информирано съгласие за
постановеното задължително лечение на ПРЕДЛОЖЕНОТО ЗА
НАСТАНЯВАНЕ ПО ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО ЛИЦЕ В. С. В., ЕГН:
**********, а именно – КОМПЕТЕНТНО ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ ОТ
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, Отдел „Здравеопазване“.
3
ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО.
Решението може да бъде обжалвано и/или протестирано в 7 (седем)
дневен срок от днес пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като в случай на
жалба и протест НАСРОЧВА делото пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД за
27.08.2024г. от 10:00 часа, за която дата и час страните да се считат за
редовно уведомени от днес.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от съдебния акт на законните
представители на МБАЛНП „СВ. Н.“ - гр.С. и ДПБ „СВ. И. Р.“ за създаване
на съответната организация за транспортиране на особено уязвимото лице и за
изпълнение на постановеното решение от МБАЛНП „СВ.Н.“ - гр.С., за което
СЪДЪТ СЛЕДВА ДА БЪДЕ УВЕДОМЕН НЕЗАБАВНО за започналото
лечение спрямо предложеното за настаняване лице.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4