Решение по дело №79/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).

 

Образувано е по жалба, подадена от адв. М. И. от ВТАК, като пълномощник на „ТОП СЕРВИЗ 2010“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Магистрална“ № 3, против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ5401000327-1/27.10.2023 г., потвърден с Решение № 32/20.12.2023 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община В. Търново, с който са определени задължения на оспорващото дружество за данък върху недвижимите имоти за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. общо в размер на 1850,55 лева, от които 1546,73 лева главница и 303,82 лева лихви, и задължения за такса битови отпадъци за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. общо в размер на 7590,05 лева, от които 6164,36 лева главница и 1425,69 лева лихви. В жалбата процесният АУЗ се оспорва като нищожен с твърдението, че е издаден от некомпетентен орган, тъй като с обжалвания АУЗ се „установявали“ задължения. Актът се оспорва и като незаконосъобразен, тъй като дружеството не е собственик на имота, описан в АУЗ – същият е бил продаден от ЧСИ, но новият собственик не го е декларирал. Сочи, че ЧСИ неправилно е изчислил дължимите данъци. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община В. Търново, чрез юриск. И. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че дружеството е данъчно задължено лице като собственик на имота до 25.01.2023 г. Представя писмена защита. Претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.06.2011 г. на ЧСИ Д. К. – С., на „ТОП СЕРВИЗ 2010“ ЕООД е възложен недвижим имот-склад в гр. В. Търново, подробно описан в постановлението. С Удостоверение № 76/11.05.2012 г. на гл. архитект на Община В. Търново е въведен в експлоатация строеж „Промяна на предназначението на съществуващи складове в сервиз за автоуслуги“. От „ТОП СЕРВИЗ 2010“ ЕООД е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти вх. № 2355/10.07.2012 г.

Впоследствие с Постановление от 28.05.2021 г. по изп. дело № 20218090400093 на ЧСИ [населено място], на основание чл. 493, ал. 2 от ГПК за купувач на посочения имот е обявен взискателя „Елитис“ ЕООД, ЕИК *********. На 04.05.2021 г. ЧСИ е изискал справка от Община Велико Търново за дължимите местни данъци и такси за процесния имот. От Община Велико Търново е постъпила справка от 08.06.2021 г., според която „ТОП СЕРВИЗ 2010“ ЕООД има неплатени задължения за данък върху недвижимите имоти за процесния имот за 2020 г. в размер на 882,79 лв. и лихви 68,78 лв., и за 2021 г. в размер на 882,79 лв. или общо 1834,36 лв. Върху справката в изп. дело ръкописно е изписан входящ номер и текст „За 2021 г. (1/2 – първо полугодие) – 1392,97 лв.“. С Постановление за разпределение на суми от 11.06.2021 г. е постановено след неговото влизане в сила от задържания по делото задатък да се изплати на Община Велико Търново сумата от 1392,97 лв., представляваща неплатени задължения на „ТОП СЕРВИЗ 2010“ ЕООД за данък недвижими имоти – с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 от Закона за задълженията и договорите. Постановлението за разпределение на суми е обжалвано и е влязло в сила през м. 12.2022 г. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.12.2022 г. на основание чл. 496, ал. 1 и 2 от ГПК процесният недвижим имот е възложен в собственост на „Елитис“ ЕООД, ЕИК *********. Това постановление е влязло в сила на 25.01.2023 г. Сумата от 1392,97 лв. е преведена на Община Велико Търново на 31.01.2023 г.

При тази фактическа обстановка е издаден от орган по приходите в Община Велико Търново процесния Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ5401000327-1/27.10.2023 г., с който на „ТОП СЕРВИЗ 2010“ ЕООД са определени за внасяне задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за един недвижим имот в гр. Велико Търново – имот с партиден № 201125795002, представляващ сграда – сервиз за автоуслуги. Определеният размер на публичните вземания е както следва – за данък върху недвижимите имоти за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2023 г. – общо 1850,55 лева, от които 1546,73 лева главница и 303,82 лева лихви, изчислени към 27.10.2023 г., за такса битови отпадъци за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2023 г. – общо 7590,05 лева, от които 6164,36 лева главница и 1425,69 лева лихви, изчислени към 27.10.2023 г., или всичко 9440,60 лева, от които 7711,09 лева главница и 1729,51 лева лихви, начислени към посочената дата. Актът е бил обжалван по административен ред, като с Решение № 32/20.12.2023 г. на директора на Дирекция „МДТ” в Община Велико Търново, АУЗ е бил изцяло потвърден. Решението е връчено на жалбоподателя на 11.01.2024 г., видно от известие за доставяне. Жалбата срещу акта пред АСВТ е подадена чрез решаващия орган, на 25.01.2024 г., съгласно дадения входящ номер в деловодството на ответната администрация.

В съдебната фаза на производството като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, както и материалите по изп. дело № 20218090400093 на ЧСИ [населено място].

 

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация - адресат на акта, до компетентния съд, в срока по чл. 156, ал. 1, вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на процедурата по административно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:

Задълженията за местни данъци и такси представляват публични общински вземания, съгласно регламентираното в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 5 и чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ЗМДТ. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за процесния данък този ред е предвиден в чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК. Според ал. 3 на чл. 4 на ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4 от същия член, тези служители се определят със заповед на кмета на общината. Последният, съгласно ал. 5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Редът за установяване, обезпечаване и събирането на местните данъци е приложим и по отношение на местните такси, в т.ч. за такса „битови отпадъци“, по аргумент от чл. 9б от ЗМДТ. Тоест, в процесуалния закон има специални правила за издаване и оспорване, които са приложими в случая и имат приоритет пред общите такива по АПК.

В конкретния случай АУЗ е издаден от И. И. И., старши експерт – орган по приходите при Община Велико Търново, определена със Заповед № РД 22-198/20.01.2023 г. на кмета на Община Велико Търново, да извършва дейности по чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, и чл. 9б от ЗМДТ. С оглед на това, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия, в предвидената от закона писмена форма. Решението, с което АУЗ е потвърден, също е издадено в изискуемата писмена форма, от директора на Дирекция „МДТ“ при общината, т.е. ръководителят на звеното за местни приходи, също в пределите на неговата компетентност съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 5, предл. второ от ЗМДТ.

При издаването на процесния акт административният орган изрично се е позовал на съответните считани от него за приложими законови разпоредби от ЗМДТ, ДОПК, решенията на Общинския съвет и Наредбата за определянето и администрирането на местни данъци на територията на Община Велико Търново /НОАМДТОВТ/, и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново /НОАМТЦУТОВТ/, определящи съответните данъчни ставки и послужили за определяне размера на публичните задължения. Изложени са значимите за определянето на вземанията факти, касаещи индивидуализиране на недвижимия имот, подадената за него декларация, данъчната оценка за обекта и отчетната му стойност, конкретизиран е и периода, за който се отнасят установените задължения. В АУЗ данъкът и таксата са определени поотделно за всеки период, след което е определено и общото задължение. Независимо, че в АУЗ не са отграничени конкретните стойности на трите вида услуги, формиращи ТБО, то посочването на общата ѝ стойност не рефлектира върху неговата законосъобразност. В оспорения акт административният орган е отразил механизма, по който е изчислил размера на данъка и таксата за съответния данъчен период. Съобразно това, съдът намира, че от тези данни може да установи налице ли са били основанията за издаване АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, кой е данъчният обект, данъчният период, данъчната ставка и начинът на определяне на ДНИ и ТБО.

При извършената служебна проверка съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения акт за установяване на задължения, е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя относно вида на издадения акт, тъй като в разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК изрично е предвидено, че се издава акт за установяване на задължението и в случаите, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая в процесния АУЗ изрично е посочено, че се издава на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК при тези фактически предпоставки, които не се спорят от жалбоподателя – задълженията не са платени в законоустановения срок и не е извършена ревизия за тяхното определяне. В глава ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. Тоест, за органите по приходите съществува възможността да определят дължимия от жалбоподателя по силата на закона местен данък, без да провеждат ревизионно производство. В конкретния случай се касае за определяне на задължения за местни данъци и такси по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено и в самия акт.

По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби на закона:

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до дължимостта на ДНИ и ТБО за процесния имот и начислените лихви за забава. Жалбоподателят не прави възражения по отношение приложените основи и ставки при определяне на ДНИ и ТБО, нито отрича предоставянето на съответните услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, като основание за начисляване на последните. Същият оспорва определянето на такива за процесните периоди, като твърди единствено, че тогава не е бил собственик на въпросния недвижим имот.

За преценката на материалната законосъобразността на оспорения акт е от значение налице ли са били предпоставките за възникване на задължение за заплащане на спорните ДНИ и ТБО от жалбоподателя за процесните периоди. По аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ /изм., ДВ бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г./, с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, като не се спори, че процесния обект отговаря на посоченото условие. Данъчно задължени за заплащането им съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, са собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти. Същите лица, по силата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, дължат и заплащането на такса „битови отпадъци“ за извършваните от общината услуги по чл. 62 от ЗМДТ в недвижимите имоти.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е декларирал в подадената от него декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с вх. № 2355/10.07.2012 г. правото на собственост върху сграда – сервиз за автоуслуги. Няма спор по делото, а и от доказателствата се установява, че впоследствие процесния имот е продаден на публична продан от ЧСИ [населено място], във връзка с образувано от последния изп. дело № 20218090400093.

Според нормата на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ при прехвърляне на собствеността на имота или при учредяване на ограничено вещно право на ползване приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя. В конкретния случай собствеността върху процесните имоти е преминала върху приобретателя по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.12.2022 г. по изп. дело № 20218090400093 на ЧСИ С. К., влязло в сила на 25.01.2023 година. Влизането в сила на постановлението и датата, на която е станало това, са удостоверени от ЧСИ [населено място] с официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Същият не се оспорва от жалбоподателя, което е изрично заявено от негова страна в първото съдебно заседание и се ползва със съответната обвързваща доказателствена сила съгласно цитираната по-горе норма на ГПК, приложима в настоящото производство на основание чл. 144 от АПК и § 2 от ДР към ДОПК. Този момент от своя страна определя датата на прехвърляне на собствеността върху процесния недвижим имот от патримониума на жалбоподателя към трето лице. В този смисъл приложение намира нормата на чл. 496, ал. 2, изр. първо от ГПК, според която от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане, купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.

Тоест, до влизане в сила на постановлението за възлагане собствеността върху процесния недвижим имот не е променяна. Следователно, по отношение на същия жалбоподателят се явява данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, и следва да заплати ДНИ и ТБО. След тази дата имотът вече не е в патримониума на жалбоподателя, поради което последният не дължи данъци и такси за месеца, следващ месеца на разпоредителното действие. Новият собственик дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е прехвърлена собствеността на имота, а бившият собственик дължи данък върху недвижимите имоти до края на месеца, през който това е станало. В конкретния случай задълженията на жалбоподателя са определени за периода до 31.01.2023 година, което в пълнота кореспондира със законовите правила.

Съдът намира, че „ТОП СЕРВИЗ 2010“ ЕООД е било собственик на процесния имот за периодите, за които са му определени задълженията, т.е. съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ същият е данъчно задължено лице за заплащане на публични общински задължения по отношение на имота. Задължението за заплащане на местните данъци е обусловено от качеството на собственик, което безспорно жалбоподателят притежава в процесните периоди.

Правилно при определянето на задълженията е взета предвид преведената сума от ЧСИ на Община Велико Търново в размер на 1392,97 лв., с която са погасени задълженията за данък върху недвижимите имоти за 2020г., начислените лихви върху тях и част от задълженията за данък върху ДНИ за 2021 г. Законосъобразността на извършеното от ЧСИ разпределение не е и не може да е предмет на проверка в производството по оспорване на АУЗ. В образуваното изпълнително производство Община Велико Търново е била привилегирован взискател за данъчните задължения на основание чл. 458 и чл. 460 от ГПК вр. чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Предвид това правилно с АУЗ са определяни задължения за ДНИ за периода 2021 г. – 31.01.2023 г.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя и по отношение на установените с АУЗ дължими от него такси за битови отпадъци за коментираните по-горе недвижими имоти за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 01.01.-31.01.2023 г. Както се посочи, съгласно чл. 64, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината, тоест задължени лица за заплащането на ТБО са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Представените по делото доказателства установяват, че жалбоподателят е бил собственик на имота към посочените периоди, което означава, че същият е задължено лице по смисъла на цитираните по-горе норми и за такса битови отпадъци за въпросния имот. Както се отбеляза, предоставянето на услугите не се оспорва от страните по делото. Предпоставките за освобождаване от такса за битови отпадъци са посочени в разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, но в случая не се твърди и доказва нито едно от тези обстоятелства. При това положение, съдът приема, че услугите по събирането, транспортирането и третирането на отпадъците, са извършвани през процесните периоди в района, в който се намират имотите, като това се доказва и от представените от ответника допълнително документи. След като жалбоподателят е лице, което е задължено да заплаща данък върху собствения недвижим имот, той е задължен да заплаща и ТБО за същия имот. Налице са предвидените материалноправни предпоставки за дължимостта на такса битови отпадъци за притежавания от „ТОП СЕРВИЗ 2010“ ЕООД имоти за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2023 година. В извършеното разпределение от ЧСИ не са били включвани и изплатени суми за ТБО, тъй като същите са публични общински вземания без привилегия /така напр. Решение № 9317 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 890/2015 г., VII о./, поради което правилно с АУЗ са определени задължения за ТБО и за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020г.

Съобразно горното съдът намира, че обжалваният акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, определящ дължими от „ТОП СЕРВИЗ 2010“ ЕООД задължения за ДНИ и ТБО, както и начислените за тях лихви за забава, е законосъобразен. Подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски, тази претенция следва да бъде уважена. Жалбоподателят следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1244,06 лв. с оглед материалния интерес по делото и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТОП СЕРВИЗ 2010“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Магистрална“ № 3, против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ5401000327-1/27.10.2023 г., издаден от орган по приходите при Община Велико Търново, потвърден с Решение № 32/20.12.2023 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община В. Търново, с който са определени задължения на оспорващото дружество за данък върху недвижимите имоти за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. в размер на общо 1850,55 лева, от които 1546,73 лева главница и 303,82 лева лихви, и задължения за такса битови отпадъци за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. в размер на общо 7590,05 лева, от които 6164,36 лева главница и 1425,69 лева лихви.

ОСЪЖДА „ТОП СЕРВИЗ 2010“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Магистрална“ № 3 да заплати на Община Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 1244,06 лв. /хиляда двеста четиридесет и четири лева и шест стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.