Р Е Ш Е Н И Е
№………./25.11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
КОСТАДИНОВА
при секретар Нина И.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2479 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от Д.Д.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обективно и субективно съединени
искове, в условията на евентуалност, както следва:
- срещу 1/
Л.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***«****.“ 24, ет.1, ап.4, и 2/ Н.И.Л., ЕГН **********, с адрес: ***«****.“
24, ет.1, ап.4, иск с правно основание чл.
26 ал.2 предл. 4 от ЗЗД, съдът да ПРОГЛАСИ ЗА НИЩОЖЕН договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен на 22.06.2018г ., обективиран
в Нотариален акт № 54, том IV,
рег.№ 5993, дело № 527/2018г. пред Нотариус Ж. Т.с район на действие
Варненски Районен съд, по
силата на който Р Й Н, ЕГН ********** прехвърля на сина си Л.Д.Л., ЕГН:**********
по време на брака му с Н.И.Л., ЕГН **********, 4/6 /четири шести/ от самостоятелен обект в сгР.с
идентификатор: 10135.2560.247.1.4 по КК и КР, находящ се в гр.Варна, район
Приморски, ул."****."' № 24, ет.1, ап.4, намиращ се в сгР.No 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор: 10135.2560.247 с предназначение: жилище, апартамент No 4, с площ от 104,76 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сгР.та: на същия етаж - 10135.2560.247.1.5; под обекта –
няма; над обекта - 10135.2560.247.1.10, заедно с ИЗБА No 50 от 3,31 кв.м., ведно с 1,1847% от
общите части на сгР.та и от правото на строеж върху дворното място, срещу
поетото от приобретателите задължение за издръжката и гледането на
прехвърлителката, ДО РАЗМЕРА на наследствените права на ищеца или за ½
идеална част от прехвърлените 4/6 идеални части от описания по-горе имот или
общо за 1/3 идеални части от процесния имот, поради за липса на основание;
и
в условията на евентуалност при отхвърляне на главния иск:
- срещу Л.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***«****.“ 24, ет.1, ап.4, иск с правно основание чл.27 вр. с чл. 31
от ЗЗД за унищожаване на извършеното от общата наследодателка на страните Р
Й Н, ЕГН **********, упълномощаване на ответника Л.Д.Л., ЕГН **********, осъществено
с пълномощно рег. № 5850 за заверка на подписа и рег. № 5851 за заверка на
съдържанието, извършени на 20.06.2018г. от нотариус Ж. Т., рег.No 214 на НК и с
район на действие – РС - Варна, тъй като упълномощителката не е могла да разбира
и ръководи действията си;
ИЩЕЦЪТ твърди, че с
ответника по делото Л.Л. са единствените наследници по
закон на техните родители - баща Д. ***.20.2009г. и майка Р
Й Нб.ж. Варна поч. 14.07.2018г..
Твърди, че родителите
им били собственици на недвижим имот, придобит чрез участие в ЖСК и съобразно
нот.акт № 167 том VII нот.дело № 3706/08.11.1978 година, находящ се в гр.Варна
и представляващ: АПАРТАМЕНТ № 4, разположен на първия етаж на сгР.та на
ул."Хараламби Дончев" № 26/ сега ул."****."/ блок 24 със
засторена площ от 104,76 кв.метра, състоящ се от две спални, дневна-хол,
столова с ниша, баня, пералня, тоалет, антре, коридор и два балкона,
представляващ ПИ с идентификатор: 1013 5.2560.247.1.4, ведно с прилежащото му избено помещение № 50
"прим“ с площ от 3,31 кв.метра, както и прилежащите му само 1,1847 %
ид.части от общите части на сгР.та и от правото на строеж върху дворното място,
в което същата е построена.
След смъртта на баща им
при откриване на неговото наследство ищецът и ответникът наследили по една
шеста идеална част от имота, а преживялата го съпруга и майка на страните по
делото - четири шести идеални части.
В последните години
от живота си, майката на страните стР.ла от остра хронична сърдечна
недостатъчност, по повод на което на 11.06.2018г. била постъпила на лечение в
МБАЛ „Света Марина" ЕАД Варна. В хода на проведените изследвания в
болничното заведение били установени остра лявостранна сърдечна недостатъчност,
при рецидивиращо пристъпно протичане, тежък анемичен синдром и сепсис с
неизяснена генеза, изказано било съмнение за неоплазма на яйчници, като поради
влошеното и влошаващо се състояние били извършени неколкократно
плазмопреливания и еднократна хемотрансфузия. През по- голяма част от времето
пациентката била в увредено общо състояние, практически неориентирана за време,
място и собствената й личност. Въпреки тежкото й състояние, Р Нбила изписана от
здравното заведение на 25.06.2018г., а двадесет дни по-късно наследодателката
починала.
Ищецът твърди, че
според него при престоя в болничното заведение, ответникът, като се е
възползвал от състоянието на майка си, отвел в болничното заведение
помощник-нотариус Д. П.- помощник на нотариус Ж. Т., при което е удостоверен
подписът на наследодателката под предварително подготвен текст на пълномощно,
като е извършена заверка на подписа упълномощителя и на съдържанието на
документа, без подписалата се под него да е разбирала свойството и значението
на правните действия, които извършва. С пълномощното ответникът е бил овластен
да прехвърли на самия себе си изцяло наследствените идеални части на общата на
страните наследодателка от гореописания имот.
Ответникът, като
договарял сам със себе си и въз основа на пълномощното, на 22.06.2018г. сключил
договор под формата на нот.акт № 54 том IV нот.дело № 528/2018г. на Нотариус Ж.
Т., надлежно вписан в Служба по вписвания Варна същия ден, по силата на който
бил прехвърли на самия себе си изцяло сънаследствените четири шести идеални части от гореописания обект
срещу поето от приобретателя задължение да поеме издръжката и гледането на
прехвърлителката занапред, по начина, по който се твърди че се е грижил за нея
от 2009г. насам.
На първо място
ищецът твърди, че сключената сделка е нищожна, тъй като е лишена от основание -
на двете „страни" по сделката било известно тежкото здравословно състояние
на прехвърлителката и фактът, че с оглед нейната възраст, общо здравословно
състояние, обективните находки при извършените изследвания в болничното
заведение, същата ще има още съвсем кратък живот. Очевидно с оглед установеното
в хода на изследванията и проведените консултации било поискано същата да бъде
изписана от здравното заведение, въпреки нейното състояние - с артериално
налягане при изписването от 100/60 и сърдечна честота на пулса от 90 удара в
минута, а при приемането в здравното заведение - АН 110/70 и пулс 70 у/мин,
което показва състоянието на пациентката освен множеството обективни находки,
отразени в епикризата.
В
условията на евентуалност се позовава на това, че упълномощителната сделка, с
която майката на страните е овластила ответника да се разпореди с процесния
имот, е недействителна – унищожаема, доколкото майката не е разбирала
свойството и значението на извършваното към датата на подписване на
пълномощното. Твърди, че от упълномощаването е видно, а и от там
се черпи основание за твърдяната унищожаемост на
сделката, доколкото упълномощителката е положила палец, без да са посочени
основанията за това, както и фактът, че удостоверяването е извършено в болнично
заведение, без отново да е посочено основание за това.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦИТЕ е постъпил отговор на исковата молба, в който същите изразяват становище за недопустимост евентуално за
неоснователност на претенциите.
По предявения иск -
за нищожност на сделката:
Твърди, че изложеното
от ищеца не било верно, защото от самия договор се виждало, че той отразявал
напълно упълномощаването и че основанието му било прехвърляне на собственост,
за това, че за наследодателката били полагани грижи от сина й Л. и снаха й Н.
от 2009 год. и същите щели да се грижат и да я издържат и до смъртта й. В
практиката си ВКС приема, че подобен договор бил действителен, като въпрос на преценка на вида на договора било в
какъв процент от пазарната цена този договор представлявал продажба и в какъв
задължение за гледане и бъдещи грижи и издръжка. В настоящия случай, с оглед
изричното признание от прехвърлителката, в самия нотариален акт и пълномощното,
че прехвърля имота срещу минали грижи, които са полагани за нея от 2009 г., то
процесният договор следва да се приеме, че представлява възмездна сделка
продажба на имота срещу минали грижи, тъй като полагането на грижи и даването
на издръжка от 2009 год. до 2018 год. напълно изплащало пазарната цена на
имота, като прехвърлянето за бъдещи грижи остава за една незначителна част от
недвижимия имот.
По предявения в
условията на евентуалност иск за унищожаване на упълномощителната сделка:
В самия текст на чл.
31 от ЗЗД е посочено, че не може да се иска унищожаване, след смъртта на
лицето. От съдържанието на пълномощното
не можело да се направи извод за това, че упълномощителката не разбирала
свойството и значението на постъпките си и не е можела да ги ръководи. Тя била
сключила съвсем нормална сделка, предвид грижите полагани от сина й –
ответник. Твърди, че е налице забраната
на чл. 31 ЗЗД да се води подобен иск след смъртта на лицето.
Твърди, че
прехвърлителката била постъпила в болница, поради усложнение от бронхит, в съчетание с хипертония, които по естеството
си не влияели на способността на лицето да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи.
Наличието на бронхит
и високо кръвно налягане и общи увреждания характерни за лице на такава възраст
- 87 год., от женски пол, не давали никаква сигурност за скорошната смърт на
лицето. Най -малкото било непредвидимо кога би се случило подобно събитие. Може
едно лице на такава възраст да живее и 10 и 15 години. Има много такива случаи,
като много хора над 80г., били напълно физиологично здрави, та и дори
неврологично и психически напълно здрави.
Твърдят, че не са били налице никакви неврологични отклонения в
състоянието на майката и психическото й състояние също е било много добро.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От удостовеР.е за
наследници от 19.07.2018г. се установява, че Д.Л. Н. е починал на 02.10.2009г.
и е оставил за свои законни наследници –съпруга: Р Й Н и двамата си сина: Л.Д.Л.
и Д.Д.Л..
От удостовеР.е за
наследници от 19.07.2018г. се установява, че Р Й Н е починала
на 14.07.2018г.
и е оставила за свои законни наследници двамата
си сина: Л.Д.Л. и Д.Д.Л..
С нотариален акт за
собственост на жилище, строено на държавно място от ЖСК от 08.11.1978г. Д.Л. Н.
и Р Й Н са признати за собственици на процесното жилище.
С нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот от 22.06.2018г., Р Й Н, действаща чрез
пълномощника си Л.Д.Л., прехвърля на сина си Л.Д.Л. 4/6 идеални части от
процесния апартамент с идентификатор: 10135.2560.247.1.4, срещу задължението му
да я издържа, гледа, храни, облича, осигурява лечение при необходимост ,
подпомага при немощ и полага грижи за нея, докато жива, така както я е
издържал и гледал от 2009г. до настоящия
момент, а при смъртта й, да я погребе според обичая.
Видно от пълномощно със
заверка за подписите и съдържанието, съответно с рег. No 5850 и рег. No
5851 от 20.06.2018 на нотариус Ж. Т., с
район на действие РС – Варна, Р Й Н е упълномощила сина си Л.Д.Л. на
20.06.2018г. да прехвърли на себе си 4/6
идеални части от процесния апартамент с идентификатор: 10135.2560.247.1.4,
срещу задължението му да я издържа, гледа, храни, облича, осигурява лечение при
необходимост , подпомага при немощ и полага грижи за нея, докато жива, така
както я е издържал и гледал от 2009г. до
настоящия момент, а при смъртта й, да я погребе според обичая.На пълномощното
липсва подпис, а е поставен отпечатък от десния палец, като причина отбелязана
в пълномощното е „поради физически недъг“.
По делото е приобщено
като писмено доказателство и медицинско заключение, изготвено от д-р Р. Б.–
специалист по психиатрия и съдебна психиатрия, която на 05.07.2018г. е
освидетелствала в дома й Р Й Н и е посочила, че същата може самостоятелно да
разбира и ръководи действията си и да се грижи за себе си, за своите
имуществени интереси и да формира воля и сама да я изразява.
На л. 70 до л. 156 от
делото е приобщено копие на история на заболяването No 24867 на Р Й Н, като в преписката е включена епикризата на лицето, което е постъпило за лечение на
11.06.2018г. и е изписано на 25.06.2018г. Окончателна диагноза по епикризата е:
„остра левостранна сърдечна недостатъчност II клас по Килип (МКБ I 50.1). Рецидивиращо пристъпно
предсърдно мъждене (МКБ I 48). Лекостепенна
митрална регуртитация (МКБ I 34.0). Умерена
трикуспидална регургитация (МКБ I 36.1). Пулмонална хипертония
гр. II.
Хипертонична болест III стадий, лека степен, сърдечна и мозъчна форма (МКБ I 11.0). Нарушена гликемия на гладно (МКБ E 11). Желязо-дефицитна анемия (МКБ D 50).“. Индикациите за
дехоспитализация са подобряване на функционалния клас и овладяване на
симптоматиката; оптимизирана терапия. Изход от заболяването – изписва се с
подобР.е. Без задух. Везикуларно дишане без хрипове, АН 100/60, СЧ 90 / мин.
От удостовеР.е, издадено
от ТП на НОИ – Варна се установява, че Д.Л. Н. е получавал лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, отпусната от 15.09.1985г. в размер на 117,10 лв.,
а Р Й Н е получавала пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната от
-09.06.1986г. в размер на 122,30 лв.
Приобщена към
доказателствения материал по делото е справка от „ВиК – Варна“ ООД за периода
2007г. – 2019г., като видно от същата, че партидата за водомера, монтиран в
процесния апартамент се води на името на Д.Л. Н. и общо заплатената сума за
периода за потребената вода е 2 899,92 лв.
От издаденото удостовеР.е
от Дирекция МД към Община Варна се
установява, че извършените плащания за данък върху недвижимите имоти и такса за
битови отпадъци за процесното жилище в периода -01.01.2010г. – 31.12.2018г. са:
1.На името на Р Й Н – 1413,40 лв. 2. На името на Л.Д.Л. – 353,37 лв. 3. Д.Д.Л.-
531.02лв. Няма данни за фактическия платец на местните данъци и такси.
От справка от „Енерго-
Про Продажби“ АД за периода 01.2009г. до 08.2009г. се установява, че партидата
за процесния имот се води на името на Д. Н.. В справката е посочена стойността
на фактурите по месеци, като няма отбелязване за фактически платец на сумите.
От представеното
съобщение за смърт на лицето Р Й Н се установява, че причината за смъртта й е ОССДН /остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност/, рецидивиращо
ППМ /предсърдно мъждене/, ХСН /хронична сърдечна недостатъчност/ дължаща се на Хипертонична болест III стадий
/ХБ III ст./
По делото са
допуснати и изслушани заключенията по СМЕ на вещите лица д-р Д.Д. и д-р С.М.,
които са отговорили на следните въпроси: ”1/ от какви заболявания е установено,
при престоя й в болницата, че стР.майката на страните - Р Ни сериозни ли са те,
т.е. дали са такива, предполагащи скорошно настъпване на летален изход?, както
и 2/ каква е била тяхната прогноза, предвид личността и възрастта на Р. Н.?“.
Заключенията и на двете вещи лица са в насока, че Р Й Н е стР.ла от
хипертонична болест III стадий, сърдечно-мозъчна форма, повишено налягане в
белодробните съдове, увреждане в областта на митралната и трикуспидалната
клапи, довели до остра левокамерна сърдечна недостатъчност, за което е
провеждано лечение от 11.06.2018год. до 25.06.2018год. По
време на престоя е установена желязодефицитна анемия - ниски стойности на
хемоглобина и хематокрита, установено е повишаване стойностите на левкоцитите,
като се обсъжда неопластичен процес. По време
на престоя в болницата пациентката е била с висока температура, провеждала е
лечение с антибиотици по повод на септично състояние от неизяснен произход. Установените
заболявания на сърцето са с хронично прогресиращ ход и налагат провеждане на системно
консервативно лечение. Установените
ниски стойности на хемоглобина и хематокрита във връзка с анемията, са наложили
неколкократно преливане на кръв. Установеното
септично състояние е наложили провеждане на антибиотична терапия. Несъмнено
всички установени заболявания са с прогресиращ ход, но от медицинска гледна
точка не може да бъде даден отговор за скорошно настъпване на летален изход.
Допуснато по делото е
изготвяне на заключение по СОЕ със задача каква е пазарната цена на процесния
недвижим имот към датата на прехвърлянето му през 2018г. Вещото лице инж. Ж.Б.
е изслушана в с.з, проведено на 27.06.2019г., заключението е прието и е не е
оспорено от страните. Вещото лице сочи, че пазарната стойност на недвижими имот
към датата на прехвърлянето му е 158 800 лева.
Допуснато по делото е и
изготвяне на заключение по ССчЕ, по което вещото лице Д.П. е изслушано в с.з,
проведено на 27.06.2019г.. Заключението е прието и не е оспорено от страните,
като в.л. сочи, че необходимият размер на издръжклата за Р. Н., предвид нейните
нужди за периода от 2009г. до датата на прехвърляне на недвижимия имот през
2018г., съобразно данните на НСИ и коригирани с извършения в заключението
анализ е, както следва: 2009г. – 161,66 лв; 2010г. – 157,28 лв.; 2011г. –
166,45 лв.; 2012г. – 188,62 лв.; 2013г. – 208,72 лв.; 2014г. – 216,52 лв.;
2015г. – 225,68 лв.; 2016г. – 233,33лв.; 2017г. – 246,61 лв.; към м. 06. 2018г.
– 285,21лв..
За установяване на
твърденията си страните са ангажирали гласни доказателства посредством разпита
на свидетели. По инициатива на ищеца са разпитани свидетелите Н. Г. К. и С. М. Р.. Свидетелят Н. Г. К. е зет на ищеца,
поради което и съдът кредитира неговите показания, след като прецени
евентуалната им заинтересованост. И двамата свидетели разказват за факти и
обстоятелства, които са възприели от ищеца или от неговата дъщеря, като те не
са разговаряли с лекуващите лекари на Р Й Н. И двамата свидетели споделят, че
при престоя в болницата са научили, че състоянието на Р Нне е добро, като
същата била неподвижна в болничното легло и не отреагирала. По сведения от
ищеца и двамата свидетели сочат, че по желание на придружителката на Р.-
нейната снаха – съпругата на ответника, са изписали Н.а, за която се е очаквало
скоро да почине и поради тази причина да изживее последните си дни в домашна
среда.
По искане на
ответниците са разпитани свидетелите д-р Р. В. Б., Г. Н. Т.и И.
А.Н.а.
Свидетелката д-р Б.сочи,
че през
лятото на 2018 г. направила домашно посещение на пациентката Р. Н., след
обаждане от снаха й. Посетила дома им, който бил
в изключително подредено и чисто състояние. Възрастната жена била
в самостоятелна стая, лежала, била спокойна и
с жив поглед. Външният й вид не говорел за
някакви дементни прояви, които биха могли да се очакват в тази напреднала
възраст. Пациентката осъществила словесен контакт със свидетелката. Първо разговаряли за
детството й и децата й, а след това говорили и за заболяванията,
които има. Свидетелката в качеството си на лекар - специалист сочи,
че нямало
данни за активна психотична продукция, Р Нбила
ориентирана, паметта и интелекта й отговаряли на нивото
на социалния опит и образованието й. Нямала прояви на
когнитивни нарушения или снижение до деменция.
Свидетелят Трошев не е
възприел конкретното състояние на Р. Н., доколкото същият не е я виждал и не я
познава. Твърди, че е бил свидетел на спор между двамата братя – Д. и Л., като
е чул Д. да казва на брат си Л.: „Майка ми е жива, ти за имоти искаш да
говорим. Аз какво съм ти казал на теб - гледай майка ни и баща ни, нищо не
искам от този апартамент“.
Третият свидетел на
ответната страна -И. А. Н.сочи, че е Р Не
починала
миналата година, на 14 юли 2018 година. Последно я видяла в
деня преди да почине. Преди да почине Р.била две
седмици в болницата, а след това прекарала три седмици
вкъщи. Тя била на легло, краката и ръцете й били
подути, говорела бавно и тихо. Когато свидетелката я посетила в дома й, Н.а я разпознала.
Провели разговор за общото лозе, което си били поделили. Н.а
споделила и че е много доволна, тъй като била прехвърлила
апартамента на Л.. Свидетелката сочи,
че Л.
и Н. полагали
грижи за родителите си – Р.и Д., тъй като
живеели заедно. Известно на свидетелката
било,
че Л. бил плащал телефона, тока и вода. След смъртта на
баща му, Л. давал
по 100 лв. на майка си. Иваничка Н.а била
виждала когато
Л. е давал пари на майката си и на баща си. Знае, че
всички се хранили заедно. Л. и Н. пазарели.
Данъците за апартамента ги плащали Л.
и Н..
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Договорът, с който се прехвърля недвижим имот срещу
насрещно задължение за издръжка и гледане не намира изрична регламентация в закона. Неговото сключване се основана на общото правило на чл.9 ЗЗД за свобода на
договарянето, доколкото не противоречи на повелителни правни норми
и на добрите нрави. Правната теория и
трайната практика на ВКС са единодушни по въпроса за правната природа на
договора за издръжка и гледане - двустранен,
възмезден /доколкото се дължат се насрещни престации/, алеаторен. Една от особеностите на договора, а именно неговият алеаторен характер
произтича от обстоятелството, че обемът и
продължителността на престацията на преобретателя не е определена във времето, т.е. тя е поставена в една зависимост от качеството и продължителността на
живота на прехвърлителя.
В тази връзка следва да се има предвид, че трайната и непротиворечива
практика на ВКС приема, че в случаите, когато имотът е прехвърлен само срещу задължение за бъдещи
грижи при знанието на преобретателя за предстоящата близка смърт на
прехвърлителя и той няма намеР.е да изпълнява поетото задължение, договорът е
нищожен поради липса на основание. По-различен е, обаче, случаят, в който договорът е сключен, както за
минали, така и за бъдещи грижи. Задължението за минали и бъдещи грижи е неделимо, но от тази неделимост на задължението не следва, че когато
клаузата за бъдещи грижи е нищожна, това води до нищожност на целия договор.
„Договор,
с който се прехвърля недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в
миналото и за в бъдеще има за основание придобиване на едно право и при
сключването му това основание е налице, защото вече са полагани грижи. За
бъдещите грижи престацията е неопределена по обем и зависи от продължителността
на живота на прехвърлителя, което към момента на сключването е в повечето
случаи е неизвестно. Но дори и ако към този момент прехвърлителят е бил
неизлечимо болен и приобретателят е знаел за близката му смърт , не може да се
приеме във всички случаи, че липсва основание за бъдещите грижи, преценката
следва да бъде направена с оглед обстоятелствата, при които е сключен договора
и неговото съдържание.“ /в този смисъл Решение No 98 /
10.02.2010г. по гр. дело N 5114 / 2008 г. по описа на ВКС, I г.о/.
Спорен момент по делото се явява въпросът дали договорът е сключен както за
минали, така и за бъдещи гржи? След като волята на страните в нотариалния акт,
в който е обективиран договорът за прехвърляне на недвижимия имот срешу
задължението за издръжка и гледане, е недостатъчно ясна, настоящият състав
извърши тълкуване по реда на чл. 20 от ЗЗД и намира, че отразеното в
нотариалния акт „….така, както я е издържал и гледал от 2009г. до настоящия
момент….“ не отразява воля, че имотът се прехвърля заради грижи полагани в
миналото. Съдът намира, че настоящият договор е сключен единствено срещу
задължението за полагане на бъдещи грижи.
След като става въпрос за бъдещи грижи, спорен е моментът дали е налице знание у преобретателя за предстоящата близка смърт на
неговата майка и било ли е намеР.ето му да не изпълнява поетото задължение, което да обуслови и нищожност на
договора.
От приетото по делото
заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза, както и от показанията
на свидетелите, рапитани по искане на ответниците, се установява, че към
момента на сключване на договора здравословното състояние на прехвърлителката
не е предполагало близка смърт. Видно от епикризата, с която е изписана
наследодателката Р Нна 25.06.2018г., окончателната диагноза, която й е
поставена е : „остра левостранна сърдечна недостатъчност II клас по Килип,
рецидивиращо пристъпно предсърдно мъждене, лекостепенна митрална регуртитация,
умерена трикуспидална регургитация, пулмонална хипертония гр. II., хипертонична болест III стадий, лека степен,
сърдечна и мозъчна форма, Нарушена гликемия на гладно, желязо-дефицитна анемия.“.
В епикризата изрично е отразено, че индикациите за дехоспитализация са
подобряване на функционалния клас и овладяване на симптоматиката, като болната
се изписва с подобР.е. От заключението
и на двете вещи лица безпорно се установи, че несъмнено всички установени
заболявания са с прогресиращ ход, но от медицинска гледна точка не може да бъде
даден отговор за скорошното настъпване на летален изход. Съдът не възприема
тезата на ищеца, че този смъртен изход е могъл да се предвиди и прогнозира.
Свидетелите на ищцовата страна, които съдът изслуша в рамките на производството
твърдят, че по желание на придружителката на Р.- нейната снаха – съпругата на
ответника, са изписали Н.а, за която се е очаквало скоро да почине и поради
тази причина да изживее последните си дни в домашна среда. Тези твърдения,
обаче, не намират опора в останалите събрани доказателства по делото. Нито в
медицинската документация, нито и след изслушване на заключенията на двете вещи
лица и на свидетелите на ответната страна, съдът намира основание да приеме, че
се е очаквало Н.а скоро да почине. Действително,
договорът между страните е сключен едва след като е станало ясно, че
занапред ще са необходими грижи за Р. Н., но нито едно от заболяванията, които
са посочени в епикризата, не е по естеството си такова, че да предположи скорошна смърт. Отделно, по
делото не се установи ответниците да са били запознати и да са наясно с това
предположение – видно от показанията и на свидетелката Р. Б.и Иваничка Н.а,
наследодателката е била в състояние да комуникира, макар и на легло, т.е. не е
била в едно състояние на пълна изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни
движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т. н. – белези или
предвестник на скорошно настъпване на
смъртта.
С оглед на гореизложеното и съдът намира за неоснователен главният иск,
поради което и същият следва да бъде отхвърлен.
Поради
отхвърлянето на главния иск е налице сбъдване на
вътрешнопроцесуалното условие, при което съдът дължи произнасяне по предявения
в условията на евентуалност иск.
Съгласно разпоредбата
на чл. 31, ал.1 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то
при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
Съобразно разпоредбата на ал.2 на същия член унищожението на такъв договор не
може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано
поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността
произлиза от същия договор.
Предвид разпоредбата
на чл. 44 от ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към
едностранните волеизявления, какъвто е процесният казус. Данните по делото
сочат, че приживе наследодателката на ищеца и ответника не е поставяна под
запрещение, т.е. била е дееспособна. Твърдението на ищеца е, че данни за
недееспособността следва да се черпи от самото пълномощно и това било
обстоятелството, че упълномощителката е поставила отпечатък от палец, вместо
подпис, като удостоверяването било извършено в болничното заведение, а не били
посочени основанията за тези действия.
В процесното
пълномощно, действително вместо подписа на Н.а се съдържа отпечатък от десния й
палец. Съгласно чл. 579, ал. 2 ГПК,
когато някое от участващите лица в нотариалното производство не може да подпише
акта поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 189 ГПК, като актът не
се приподписва от свидетели. В пълномощното изрично е посочено, че в същото се
полага отпечатък, поради „физически недъг“. Това обстоятелство, както и че е
заверено в болничното заведение без да е изрично отбелязано в него, не сочат,
че съдържанието на пълномощното свидетелства за неспособността на лицето да
действа разумно. „Недееспособността
трябва да произтича от съдържанието на самия договор и в този смисъл
сключването му да е лишено от всякаква житейска и правна логика, като самото му
съдържание следва да свидетелства за неспособността на страната да действа
разумно, напр. личат налудни мотиви, съдържат се безсмислени изисквания и др.“
Когато вместо подпис, лицето е положило пръстов отпечатък, този факт не може да
се счита за доказателство за недееспособността на лицето, произлизащо от същия
договор по смисъла на чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. / Решение №
73/ 05.07. 2018г. по гр.д. № 3228/2017 г. на ВКС, III г.о./.
В този смисъл
предявеният иск е неоснователен само на основание на гореизложеното, като съдът
намира, че ищецът не може да иска унищожаване на упълномощителната сделка след
смъртта на Н.а, на основание чл. 31 ал.2 от ЗЗД. Предявеният в условията на евентуалност иск
също следва да се отхвърли.
Ответниците са
направили искане за присъждане на разноски, като са приложили
и списък по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на спора на ответниците се дължат разноски. Общо двамата
претендират сумата от 600 лв. за заплатени възнаграждения за вещи лица. А
ответникът Л.Д.Л. претендира заплатеното от него адвокатско възнаграждение в
размер на 2043 лв., за което е представил надлежни доказателства /л. 238/. От
страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на възнаграждението,
което съдът намира за основателно. Минималното адвокатско възнаграждение,
изчислено съобразно Наредба № 1 от 9 Юли
2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е в размер на 1728,20 лв. По делото са проведени
четири съдебни заседания, като съобразно разпоредбата на чл.7 ал. 8 от Наредба № 1 от
9 Юли 2004г. при
защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително по 100 лв., или на ответника следва да се
признаят допълнителни 200 лв. като адвокатско възнаграждение. С оглед на
гореизложеното и адвокатското възнаграждение, изчислено по минумума, установен
в Наредба №
1 от 9 Юли 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер на 1928,20 лв., което се надвишава от реално уговореното и заплатено с
малко над 100 лв. В тази връзка и съдът съобрази, че възнаграждението следва да
се редуцира до 1928,20 лв., който размер да се присъди на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Д.Л., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу 1/ Л.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***«****.“
24, ет.1, ап.4, и
2/
Н.И.Л., ЕГН **********, с адрес: ***«****.“
24, ет.1, ап.4, иск с правно основание чл.
26 ал.2 предл. 4 от ЗЗД, съдът да ПРОГЛАСИ ЗА НИЩОЖЕН договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен на 22.06.2018г ., обективиран
в Нотариален акт № 54, том IV,
рег.№ 5993, дело № 527/2018г. пред Нотариус Ж. Т.с район на действие
Варненски Районен съд, по
силата на който Р Й Н, ЕГН ********** прехвърля на сина си Л.Д.Л., ЕГН:**********
по време на брака му с Н.И.Л., ЕГН **********, 4/6 /четири шести/ от самостоятелен обект в сгР.с
идентификатор: 10135.2560.247.1.4 по КК и КР, находящ се в гр.Варна, район
Приморски, ул."****."' № 24, ет.1, ап.4, намиращ се в сгР.No 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор: 10135.2560.247 с предназначение: жилище, апартамент No 4, с площ от 104,76 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сгР.та: на същия етаж - 10135.2560.247.1.5; под обекта –
няма; над обекта - 10135.2560.247.1.10, заедно с ИЗБА No 50 от 3,31 кв.м., ведно с 1,1847% от
общите части на сгР.та и от правото на строеж върху дворното място, срещу
поетото от приобретателите задължение за издръжката и гледането на
прехвърлителката, ДО РАЗМЕРА на наследствените права на ищеца или за ½
идеална част от прехвърлените 4/6 идеални части от описания по-горе имот или
общо за 1/3 идеални части от процесния имот, поради за липса на основание, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ и предявения в условията на евентуалност
от Д.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Л.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***«****.“
24, ет.1, ап.4, иск с правно основание
чл.27 вр. с чл. 31 от ЗЗД за унищожаване на извършеното от общата
наследодателка на страните Р Й Н, ЕГН **********, упълномощаване на ответника Л.Д.Л.,
ЕГН **********, осъществено с пълномощно рег. № 5850 за заверка на подписа и
рег. № 5851 за заверка на съдържанието, извършени на 20.06.2018г. от нотариус Ж.
Т., рег.No 214 на НК и с район на действие – РС - Варна, тъй като
упълномощителката не е могла да разбира и ръководи действията си, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Д.Л., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на 1/ Л.Д.Л., ЕГН **********, с
адрес: ***«****.“ 24, ет.1, ап.4, и 2/ Н.И.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***«****.“ 24, ет.1, ап.4, сумата от 600
лв. /шестстотин лева /, представляващи стоР. по делото разноски за
заплатени възнаграждения за вещи лица, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Д.Л., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Л.Д.Л., ЕГН **********, с
адрес: ***«****.“ 24, ет.1, ап.4, сумата от 1928,20
лв. /хиляда деветстотин двадесет и осем лева и двадесет стотинки/, представляващи стоР. по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: