Решение по дело №337/2018 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                    / 08.05.2018 г., гр.П.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд                         II състав                           

На единадесети април                                две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

Районен съдия:  Елена Стоилова

при секретар И. В.

Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова

гражданско дело № 337 по описа за 2018 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 4 във вр. с чл. 8 т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).

 Подадена е молба от Л.Д.Ф. ЕГН ********** *** срещу А.С.К. с ЕГН **********, с адрес *** -  лице, с което живее на съпружески начала за постановяване на мерки за защита.

В молбата се твърди, че молителката и ответникът живеели на семейни начала от 2013 г., като от съвместното си съжителство имат едно дете В., на три години и половина. Излага, че живеела под постоянен стрес от страна на К., който злоупотребявал с алкохол, което предизвиквало конфликти и в следствие на което започвал да тормози молителката в присъствието на двете й по-големи дъщери.

На 12.02.2018 г. се разбрали с ответника да се разделят и той да живее в същия имот, но на първия етаж - самостоятелно.

На 19.02.2018 г. около 11.00 часа в двора на дома им в гр. П., на ул**** срещнала К., който й предложил да правят секс. Молителката му отказала, като му заявила, че всичко между тях е приключило и няма желание за това. По стълбите към вратата К. я настигнал и я хванал силно за кръста. Молителката го блъснала, отскубнала се и влязла в къщата. Тя се уплашила много, защото многократно я насилвал сексуално, дори в присъствието на дъщеря им. Ф. решила да напусне квартирата и прибрала необходимите вещи на детето и нейните в един куфар. Ответника хванал куфара и блъснал силно молителката, в следствие на което си ударила силно гърба в една детска градинска люлка. К. й оправял заплахи „никъде няма да ходиш, ще те убия, ще те очистя“. Хванал я за врата и започнал да я души, като тя едва си поемала въздух.

На 25.02.2018 г. К. се изнесъл от дома им. Въпреки, че не живеят заедно той продължил да я преследва, да я моли да заживеят заедно с обещанието, че ще се промени. На 12.03.2018 г. ответника К. заплашил молителката, че ако не го приеме „ще те намерят убита и в сак“, „ще ти се случи нещо лошо“.

Иска се издаване на заповед за защита като се задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката; да му се забрани да доближава на разстояние по-малко от 30 метра дома на молителката, местоработата й и местата й за социални контакти. Претендират се заплащане на разноски.

В отговор на подадената молба ответникът заявява, че всичко описано в нея с изключение, че страните имат общо дете не отговаря на истината.

В проведените по делото открито съдебно заседание, молителката се явява лично,  като поддържа подадената молба и моли за налагане на исканите мерки. Ответникът, лично и чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на подадения иск.

След съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към молбата и събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, Провадийският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т. 1 във вр. с  чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗЗаДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди следното:

В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по предвидения в закона ред. В случая молителката и ответникът са лица в отношенията по чл.3, т.1 от ЗЗДН лица, които са били във фактическо съпружеско съжителство.

Разгледана по същество молбата е основателна.

Видно от подадената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се установява, че Ф. е декларирала, че ответника е упражнил домашно насилие над нея на 19.12.2018г. в дома й в гр.П., ул***  като я блъскал, заплашвал, като й казал „ще те убия, ще те очистя“, направил опит за принудително удовлетворяване на сексуално желание и се опитал да я удуши.

От показанията на св.Х., които съдът кредитира като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че страните са живели заедно на семейни начала, като от съвместното си съжителство имат едно дете В., която е на 3 години. По време на съвместния си живот страните често се карали. Ответникът употребявал често алкохол, като след това ставал агресивен, заядлив и обиждал молителката. На караниците между страните присъствала св.Х. и детето на страните, което ставало нервно. На 19.02.2018г. около обяд молителката се обадила на дъщеря си св.Х. и я помолила да се прибере. Св.Х. чула по телефона виковете на ответника и блъскане по врата. След като се прибрала св.Х. видяла ответника в коридора да натиска вратата на спалнята, за да влезе вътре, тъй като там била молителката. Св.Х. видяла, че майка й е много разстроена, плачела, била със зачервен врат и си събирала багажа. Тя разказала на дъщеря си, че ответникът я блъснал в една детска люлка и започнал да я души, след като тя започнала да си прибира багажа. След случилото се ответникът се изнесъл. Молителката се притеснявала за живота и здравето си. Ответникът заплашвал св.Х., като й казал по телефона, че ще ги сложи в черни чували. Молителката позволявала на ответника да се вижда с дъщеря си няколко дена в седмицата.

От показанията на св.Ж., които съдът кредитира като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че той не знае за случилото се на 19.02.2018г.. Св.Ж. е посещавал семейното жилище на страните по-често в началото на взаимоотношенията им. Св.Ж. няма наблюдение ответника да злоупотребява с алкохол. Ищцата не одобрявала приятелите на ответника да го посещават.

От правна страна съда намира следното:

Предявена е искова молба с правно основание  чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.3, т.1 вр. с чл. 5 от ЗЗаДН.

 Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. От събраните по делото доказателства коментирани по-горе - свидетелски показания, подадената от молителката Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, чиято презумптивна доказателствена сила не бе оборена от ответника се установява, че ответника е извършил акт на домашно насилие  - психическо и физическо такова над молителката. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че страните са съжителствали на семейни начала от 2013г. до 19.02.2018г., от което съжителстване имат едно дете. От показанията на св.Х. и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН се доказа, че на 19.02.2018г. в дома на страните в гр.П. около обяд ответникът е упражнил психическо и физическо насилие над молителката като й викал, бутнал я и тя паднала, опитвал се да я души и да осъществи принудителен сексуален контакт. Действията на ответника са оказали негативно влияние над молителката тя се е разстроила, уплашила се, затова е повикала за подкрепа дъщеря си св.Х.. След случилото се ответникът заплашвал св.Х. и молителката, от които заплахи молителката се уплашила. Предвид поведението на ответника молителката следва да получи защита с мерките предвидени по ЗЗДН с цел осигуряване на спокойствието й.

Гореизложеното води до извода, че подадената молба за защита е основателна, като на молителката следва да бъде предоставена защита от извършения акт на домашно насилие спрямо нея. Предвид агресивното поведение на ответника съдът намира, че подходящи мерки за защита са следните: да се задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, да се забрани на ответника да доближава молителката, жилището, обитавано от нея в гр.П., ул***, местоработата й Студио за красота „Л.“, местата й за социален контакт – заведения „Еспресо“, „Частен клуб“ в гр.П., клуб по народни танци „Хоп троп“ гр.П. на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 6 месеца.

Налагането на парична глоба е обусловено от основателността на молбата за защита и е винаги кумулативно, съобразно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на ответника следва да бъде наложена и такава санкция. Съдът не разполага с доказателства за доходите и имущественото състояние на последния, поради което преценя, че подходящия размер на глобата би бил близко до минималния такъв – 300 лева.

  На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и предвид изхода на делото, в тежест на ответника по молбата следва да се възложи задължението за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 25 лева.

Молителката е претендирала разноски, според доказателствата по делото разноските сторени от молителката са 300 лева за адвокатско възнаграждение и следва да й бъдат присъдени предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15 във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и т.3 и ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие, Провадийският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на Л.Д.Ф. ЕГН ********** *** от осъщественото спрямо нея домашно насилие от А.С.К. с ЕГН **********, с адрес ***, като:    

ЗАДЪЛЖАВА А.С.К. с ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Л.Д.Ф. ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на А.С.К. с ЕГН ********** да се доближава на по-малко от 50 м. разстояние до: Л.Д.Ф. ЕГН **********, жилището, обитавано от нея в гр.П., ул***, местоработата й Студио за красота „Л.“, местата й за социален контакт – заведения „Еспресо“, „Частен клуб“ в гр.П., клуб по народни танци „Хоп троп“ гр.П. на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 6 месеца.

НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на А.С.К. с ЕГН **********, с адрес *** в размер на 300 лв. (триста лева), платима по сметката на ПРС в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение.    

ОСЪЖДА А.С.К. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на Провадийският районен съд сумата от 25 лева, представляваща държавна такса по делото, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.  

ОСЪЖДА А.С.К. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Л.Д.Ф. ЕГН ********** *** сумата от 300 лева, разноски по делото, на основание 78, ал.1 от ГПК. 

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

Предупреждава А.С.К. с ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата.      

  Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните, като в изпълнение на чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно и на  на РУ П..

  Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

 

                                                            

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................