Определение по дело №24/2023 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 март 2023 г.
Съдия: Юлияна Василева Цонева
Дело: 20237190700024
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 януари 2023 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Разград, 27.03.2023г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-РАЗГРАД в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна Цонева

 

като разгледа адм.дело № 24 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.631, ал.1 от ГПК.

С Определение от 16.02.2023г. е насрочено открито съдебно заседание по делото за 30.03.2023г. от 10.30 часа, в исково производство по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с  чл.2в, ал.1, т.1, предл.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

С исковата си молба вх.№ 192/17.01.2023г. по Вх.регистър на Административен съд-Русе, изпратена по подсъдност на Административен съд-Разград с вх.№ 184/31.01.2023г. и поправена с молба вх.№ 269/13.02.2023г., ищецът „МИГ-МА-МАЛИНКА АЛЕКСАНДРОВА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, пл.Оборище, бл.Бозвели, вх.А, ет.10, представлявано от управител Малинка Александрова Илиева, моли съда да осъди Административен съд-Русе, БУЛСТАТ *********, адрес: гр.Русе, ул.“Цариброд“ № 6, представляван от Председател Диан Василев, да заплати на дружеството сумата от 3 000.00 (три хиляди) лева - обезщетение за причинени имуществени вреди от правораздавателна дейност при допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз и представляващи платената от ищеца имуществена санкция по Наказателно постановление (НП) № 38-0000813 от 27.06.2019г. на Началник ОО „Автомобилна администрация“-гр.Русе, потвърдено с Решение по КАНД № 372/2019г. на Административен съд-Русе, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 06.03.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението. С цитираното НП ищецът е санкциониран на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП, за извършено нарушение на чл.7а, ал.2, предл. последно от същия закон във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. (издадена от министъра на транспорта), за това, че транспортното предприятие, притежаващо лиценз № 14103 за международен превоз на товари, валиден до 25.10.2025г., е допуснало извършване на международен превоз на товари за периоди от 02.03.2019г. до 07.03.2019г. и от 24.02.2019г. до 28.02.2019г. от водач Боян Великов Тодоров, който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, видно от справка в Регистъра на психологическите изследвания на ИА „Автомобилна администрация“.

Ищецът счита, че касационният състав на Административен съд-Русе е бил длъжен, на основание чл.218, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, при разглеждане на КАНД № 372/2019г. и в условията на служебното начало, да съобрази всички приложими норми на Европейското законодателство, вкл. и тълкувателните решения на Съда на Европейския съюз, което не е направено и с това ответникът е станал причина, при пряка и непосредствена връзка, ищецът да понесе имуществената вреда от наложената му санкция. Изложени са съображения, че приложената от националния съд Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, издадена от министъра на транспорта и изготвена въз основа на задължението на Република България да транспонира Директива 2006/126/ЕО, противоречи на последната. Доводите на ищеца са, че решаващият съд не е съобразил неправилното привнесено европейско законодателство по отношение на резултата, предписан от Директивата, която повелява, че по причини свързани с прозрачността медицинските прегледи за физическа и психологическа годност на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки, следва да съвпадат с подновяване на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството, а предвидената в Наредба № 36 от 15.05.2006г.  тригодишна валидност на свидетелствата за психологическа годност в България не съвпада със срока за подновяване на свидетелствата за управление. В тази връзка ищецът приема, че националният съд следва да поправи вредите, причинени от неправилното привнесено европейско законодателство с цитираната Наредба и съобразно Тълкувателно решение по съединени дела С-6/1990 и С-9/1990 на Съда на Европейския съюз (СЕС), което регламентира, че когато Страна Членка не е изпълнила задължението да вземе всички мерки, необходими за постигане на резултатите, предвидени от директива, за да се изпълни ефективно целта на предвиденото в нея, Общностното право изисква наличието на начин за поправяне на това неизпълнение при три условия: първо - резултатът, предвиден от Директивата трябва да създава права, второ – следва тези права да могат ясно да се идентифицират от текста на директивата и трето – трябва да има пряка връзка между нарушението на задължението на държавата и загубите или вредите, понесени от страната. Ищецът счита, че конкретният случай, свързан с неговото санкциониране попада изцяло в обсъдената хипотеза, съобразно Решението на СЕС, което ангажира и отговорността на решаващия съд за поправяне на вредите от това санкциониране, тъй като е следвало да признае правото на директно приложение на правата, които Директивата създава, а именно че психологическата годност на водачите важи в рамките на срока на валидно издаденото свидетелство за управление на МПС, което право е ясно идентифицирано от текста на Директивата и е налице пряка връзка между неправилното привнасяне в националното законодателство на разпоредбите за сроковете на валидност на тестовете за психологическа годност и вредите, нанесени на ищеца – имуществената санкция, наложена от Автомобилната администрация.

В настоящото исково производство Административен съд-Разград служебно констатира, че с Определение № 270 от 22.03.2022г., постановено по КАНД № 11/2022г. по описа на Административен съд–Габрово, е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроси, които са пряко свързани със заявената искова претенция на „МИГ-МА-МАЛИНКА АЛЕКСАНДРОВА“ ЕООД, ЕИК *********, за обезщетяване на вредите, понесени от неприлагането пряко на Директива 2006/126/ЕО, а именно поставените въпроси са със следното съдържание: Дават ли нормите на Директива 2006/126/ЕО възможност на държавите членки, да изискат от водачите, управляващи превозни средства от категории C, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E, да преминават медицински прегледи, които да установят тяхната психическа и умствена годност през интервали от време, по-къси от срока на валидност на свидетелството за управление на МПС и в тази връзка да изискват отделен документ (различен от свидетелството за управление), който да удостоверява годността им, или притежанието на валидно свидетелство за управление на МПС от посочените категории удостоверява и психическата и умствена годност на водача, тъй като тази годност е вече установена при издаването, съответно подновяването на свидетелството за управление.

По отправеното преюдициално запитване е образувано дело № С-227/22г. на СЕС.

Съгласно чл.633 от ГПК решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Отговорите на поставените в преюдициалното запитване въпроси са от съществено значение за правилното решаване и на настоящото адм.дело № 24/2023г. по описа на Административен съд–Разград, във връзка с преценката за допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, поради което съдът счита, че производството по делото следва да бъде спряно до произнасяне на СЕС по дело № С-227/22г. В тази връзка и съдебната практика трайно е приела, че когато национален съд отправя преюдициално запитване, независимо дали запитването е от съда по висящото дело или от друг национален съд, отговорите на СЕС по зададени въпроси, които са от значение за решаването и на други висящи дела следва да се имат предвид, тъй като в противен случай съществува риск да бъде постановен съдебен акт на национална юрисдикция при неправилно тълкуване на правото на ЕС. Правилното прилагане на това право е задължение на националния съдия, поради което, при сходство на правните спорове и относимост на поставените пред СЕС въпроси, каквито се констатират в настоящото производство и с оглед правилното решаване на  повдигнатия съдебен спор, обусловеното дело следва да се спре до постановяване на решение по обуславящото.

Воден от изложените съображения и по арг. от чл.631, ал.1 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

СПИРА производството по адм.дело № 24/2023г. по описа на Административен съд–Разград до приключване на дело № С-227/22г. по описа на СЕС.

Определението не подлежи на обжалване.

ОТМЕНЯ насроченото открито съдебно заседание за 30.03.2023г. от 10.30 часа, за което ДА СЕ УВЕДОМЯТ страните.

                                                                               СЪДИЯ: