ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 191
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
като разгледа докладваното от Иван Б. Бонев Въззивно частно наказателно
дело № 20215300601252 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.243, ал.1 и следващи от НПК.
Постъпил е протест от РП – Пловдив против Определение № 184/22.04.2021 г.,
постановено по ЧНД № 2162/21 г. по описа на ПРС, ХХ н.с., с което е отменено
постановление на РП – Пловдив от 01.03.2021 г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 517/2019 г. по описа на 4 РУ при ОД на МВР – Пловдив,
образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.323 ал.1 НК.
Представителят на РП – Пловдив моли атакуваното определение да бъде отменено
като се потвърди прекратителното постановление на РП – Пловдив.
Против протеста е постъпило и възражение от Д.М. и К.М., с което намират
същият за неоснователен като молят атакуваното определение да бъде потвърдено.
Пловдивски окръжен съд след като провери протестираното определение
служебно, във връзка с изложеното в протеста, намира протеста за основателен, а
възражението на Д.М. и К. М. за неоснователно.
В хода на разследването органите на досъдебното производство и
първоинстанционният съд, с малки различия, са приели сходна фактическа обстановка,
макар да са достигнали до различни правни изводи.
Установено е безспорно по делото, че на адрес гр. П., бул. Ц.О.№ ****живеели
свидетелките Д.и К.М., като към жилището им имало и избено помещение.
На същия адрес два апартамента била закупила свидетелката П.П.също с
прилежащи към тях избени помещения и общи части. Съответно ал.11 и ап.12, които се
намирали на ет.5.
На същия адрес свидетелката Р.П.също притежавала два апартамента – ап.***.
Също с прилежащите към тях избени помещения и общи части на сградата.
На същия адрес собственик на ап.10 бил свидетелят Н.В. със съответните избено
1
помещение и идеални части от общите части на сградата.
На този адрес живеели също свидетелите П. И., Д.Е.Е.М., Р.К.и П.П..
На адреса, в който се намирали апартаментите имало две стълбища – ляво и
дясно, като те поотделно водели до всеки един етаж. В лявата част имало по три
апартамента на етаж, а в дясната по два апартамента на етаж като партерния етаж бил
общ. От партерния етаж имало две отделни стълбища, както за етажите, така и за
избените помещения, като в лявата част на избените помещения се намирали ВИК
кранове, противопожарни кранове и котелно помещение.
Тъй като избените помещения се намирали в лошо състояние свидетелят
С.П.баща на свидетелките П.П. и Р.П.решил да ремонтира тези принадлежащи към
апартаментите собственост на дъщерите му като ги обединил и превърнал в помещение
за почивка на хора с увреден слух, занимаващи се с проект от ръководения от
свидетеля П.Национален християнски център. Свидетелят П.поставил и две нови врати
на входа към избените помещения.
Таванското помещение също било общо за номер **на бул. Ц.О.и също било в
неугледен вид. Свидетелят С.П.ремонтирал същото като изградил стена отделяща
двете части на таванското помещение, поставил врати, а ключ за вратите дал на
свидетелката Н.И.за този, който го поиска. Самият ключ за таванското помещение бил
най-обикновен като всеки който желаел можел да го закупи от всеки магазин.
Живущите в обекта нямали избран домоуправител като свидетелят Д.М., живущ
в ап.**в дясната част на стълбището бил касиер на апартаментите в дясната част на
сградата. Свидетелите Р.К., П.П.и П.И.нямали претенции към извършените от
свидетеля С.П.преустройства, нито ползвали избените помещения към жилищата си.
Свидетелката Е.М.след направените преустройства от свидетеля П.се опитала да
вземе багаж от тавана, но не успяла да го отключи, тъй като била сменена ключалката.
При опита си да намери свидетеля П., за да потърси от него ключ, също не успяла да го
открие.
Свидетелите Д.и К.М.имали желание да ползват прилежащото към апартамента
им избено помещение, но вследствие на извършените от свидетеля П.преустройства те
не успели да установят кое е точно тяхното избено помещение, а и според показанията
им, достъпът до него бил ограничен от блиндирана врата, поставена от свидетеля П..
Според свидетелките след извършеното преустройство там където било избеното им
помещение всичко било порутено, поради което поискали свидетелят П.да възстанови
избените им помещения в първоначалния им вид.
От показанията на свидетеля Н.В., живущ в същата жилищна сграда, никой от
живущите във входа не можел да ползва избените помещения защото бил
възпрепятстван достъпът до тях от поставените от П.врати, за които ключ имал само
той.
Според изготвена от Община Пловдив справка от 28.08.2017 г. от Район
Централен в администрацията на същия не са постъпвали никакви жалби и сигнали за
извършване на незаконно строителство от страна на свидетеля С.П.в общи части на
недвижим имот, находящ се в гр. П., на бул. Ц.О.№ **.
Както стана дума по-горе тази фактическа обстановка съдът е приел за
установена като се е позовал на показанията на разпитаните в досъдебното
производство свидетели, протокола за оглед от местопроизшествието от 11.03.2020 г. с
2
приложения към него фотоалбум и постъпилите справки от Район Централен на
Община Пловдив.
От показанията на всички тези свидетели Районният съд и органите на
досъдебното производство са установили по един безспорен начин, че избените и
таванските помещения са били в неугледен вид, свидетелят Петров е извършил
преустройства в избените помещения като е поставил врати на входа към тях и на
таванското помещение където е изградил стена. От показанията на всички разпитани
по делото свидетели единствено М.заявяват, че след извършените от
С.П.преустройства не могат да ползват поради обстоятелството, че не могат да
установят кое е тяхното избено помещение. Те заедно със свидетеля В.заявяват, че
свидетеля П.бил заграбил общи части и желаят в първоначалния си вид да бъдат
възстановени избените помещения.
При тези констатации на фактическата обстановка първостепенният съд
необосновано е пренебрегнал показанията на свидетеля С.П.. Същият ясно е заявил, че
е съобщил на всички, които са пожелали, че желаят ключ за избените помещения да го
потърсят и ще им бъде предоставен такъв. Тези негови показания се подкрепят от
показанията на свидетелката Н.И., според която тя е предоставила ключ за избените
помещения на всеки един от живущите във входа, който го е поискал.
ПРС е пренебрегнал протокола за оглед от 11.03.2020 година с фотоалбума към
него като според същия органите на досъдебното производство безпрепятствено са
успели да достигнат до ремонтираните от свидетеля П.избени помещения.
При тази фактическа обстановка ПРС е развил подробно съждения досежно
правото на собственост на всеки от съсобствениците на сградата върху общите части
на сградата, качеството им на пострадал, както и възможността им да защитят своето
право на собственост, които принципно са правилни, но не съотносими към
конкретния случай.
Както представителят на държавното обвинение в протеста сочи за ограничения
достъп до таванските помещения, самата прокуратура не е приела случаят за
немаловажен, поради което съдът не е следвало изобщо да се произнася по него. Още
повече, че показанията на свидетелката М.са изолирани от показанията на другите
свидетели според които ключът е бил най-обикновен и всеки може да го закупи от
който и да е магазин.
Настоящата инстанция споделя изцяло изложеното в протеста, че няма данни по
делото свидетелят С.П.да е отказвал на живущите в сградата лица да предостави
ключове от вратите за избените помещения. Правилно е прието в прекратителното
постановление, че самата реконструкция на избените помещения е незаконосъобразна
от гледна точка на това, че свидетелят П.не е предприел необходимата дейност по
снабдяване с разрешения за това и е в разрез с установените правила и норми, за което
именно е сизиран и Район Централен при Община Пловдив. Извършеното обаче от
свидетеля П.представлява административно нарушение и следва да бъде санкциониран
по административен ред.
Както представителят на държавното обвинение сочи в протеста и
прекратителното постановление никой от живущите във входа при извършване на
ремонтните дейности от свидетеля П.или от момента на узнаването им не е предприел
каквито и да е действия по сизирането на компетентните контролни органи в лицето на
Община Пловдив – дирекция строителен контрол.
3
В настоящият случай е липсвал правен спор, доколкото самото несъгласие на
жалбоподателките М.от извършваните от свидетеля П.преустройства е заявено в един
по-късен етап, когато вече то е било приключило и вратите към избените помещения са
били поставени. Тоест, съгласно трайната съдебна практика на съдилищата и ВКС –
Решение № 329 от 06.10.2015 г. на ВКС, второ нак. отделение; Решение № 14 от
11.03.2016 г. на ВКС, второ нак. отделение необходимо условие дадено деяние да е
съставомерно по чл.323 ал.1 НК е, да е налице предварително оспорено имуществено
право от насрещната страна по правоотношението, което да е било обективно изразено
и безусловно обхванато от умисъла на дееца. Нещо, което в конкретния казус не се
констатира. Както стана дума по-горе жалбите на М.са подадени много по-късно от
извършване на преустройството на избените помещения от свидетеля П., както и са по
повод извършени течове в жилището им. Правилно освен горецитираните решение на
ВКС представителят на държавното обвинение се е позовал и на множество други
решения на ВКС, изброени подробно в протеста, сочещи на трайна и устойчива
практика на съдилищата в този смисъл.
С оглед на изложеното, изводите на наблюдаващия делото прокурор в
прекратителното постановление са обосновани и законосъобразни, протестираното
определение следва да се отмени, като се потвърди постановлението за прекратяване
на наказателното производство.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 184/22.04.2021 г. на ПРС, ХХ н.с.
ПОТВЪРЖДАВА постановление на РП – Пловдив от 01.03.2021 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 517/2019 г. по описа на 4 РУ
при ОД на МВР – Пловдив, образувано и водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.323 ал.1 НК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4