РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500292 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. Р. К. против Решение № 3907/22.11.2022г.,
пост. по гр.д.№ 9624/2022, ПдРС, с което е изменен размера на издръжката, която
жалбоподателят В. Р. К. е осъден да заплаща на сина си А. В. К., чрез неговата майка и
законен представител Т. А. Л., съгласно Решение № 3049/17.07.2019г. по гр. дело №
3076/2019г., ПРС, като е увеличен размера й от 260,00лв. месечно на 460,00лв. месечно
на основание чл. 150 от СК, считано от 30.06.2022г. до навършване на пълнолетие от
детето или до настъпване на друга установена в закона причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва върху всяка месечна вноска от
падежа до окончателното изплащане
Жалбоподателят В. К. обжалва решението в посочената част с мотиви, че
същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с чл.6 на
ЕКПЧОС. Твърди, че съдът е игнорирал факта, че бащата дължи издръжка на още едно
непълнолетно дете, като е и отказал да обедини делата за общо разглеждане, както и с
иска на бащата за промяна на родителските права и местоживеенето на децата. Сочи и
че съдът не е отразил възраженията му, че майката отглежда децата по вреден за тях
1
начин, като им е обещала да им даде увеличението от издръжката за търговия с
криптовалута, което според жалбоподателя е вид хазарт. По същество на предявения
иск сочи, че по делото не се установяват предпоставките за изменение на размера на
определената с предходното съдебно решение издръжка. На първо място развива
доводи относно тезата се, че по делото остава недоказана нуждата от увеличение на
издръжката, като твърди че обективни доказателства в тази насока липсват. Развива и
доводи за наличие на белези на синдром на родителско отчуждение у детето А.. Счита,
че съдът е нарушил правата на децата по чл.3 §1 от Конвенцията на ООН за правата на
децата, като е отказал да обедини за общо разглеждане двете дела за издръжка – на А. и
на неговия брат. На следващо място сочи, че не се установява наличие на втората
кумулативно изискваща се предпоставка - възможност на родителя. Поддържа, че
доходите му не позволяват той да заплаща издръжка в определения от съда размер.
Поддържа, че не реализира доходи над официално обявените, не упражнява дейност по
специалността си, поради което и изводите на съда за материалните му възможности са
произволни. Също така твърди, че майката упражнява свободна професия и също
реализира добри доходи. Моли съда да отмени обжалваната част на решението и да
отхвърли иска.
Въззиваемата страна А. В. К., действащ като непълнолетен със съгласието на
майка си Т. А. Л. не е подал отговор на въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано
лице – ответник, останал недоволен от постановеното решение в частта в която е
уважен предявения иск, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява
допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Обжалвано е първоинстанционно решение, с което е уважен, предявен от
непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен представител, иск за
изменение на съдебно определена издръжка, дължима от бащата. Предявеният иск е с
правно основание чл.150 от СК – за изменение на определена със съдебно решение
издръжка, дължима от родител на непълнолетно дете.
За да уважи предявения иск първоинстанционният съд е приел, че за изминалия
период от време са налице изменение в обстоятелствата, при които е определен
предходния размер на дължимата от бащата издръжка, като е отчел нарасналите нужди
на детето, предвид факта, че е *** в ***.
Пред настоящата инстанция е постъпила молба от ищеца , с която прави отказ от
иска. Доколкото същата не е преподписана от родителя, на когото е възложено
упражняването на родителските права, а от родител, който е насрещна страна по иска,
съдът не е разглеждал същата. Отделно от това отказ отказ от иск за издръжка е и
2
недопустим. По тези съображения не е допуснато и исканото процесуално
представителство на новоупълномощен адрокат, т.к. волята на непълнолетния не е
скрепена със съгласие на родителя, който не е насрещна страна по предявения иск.
Независимо от това, обаче, доколкото непълнолетния ищец се е явил лично в съдебно
заседание, съдът го е изслушал относно фактическите отношения с родителя –
ответник по иска за издръжка. В с.з. на 23.03.2023г. А. К. заявява, че не иска да се
гледа делото за издръжка и че живее при баща си. Жалбоподателят В. К. твърди, че от
три месеца детето живее при него в гр. С. и учи в *** училище. Твърди, че има висящо
производство за промяна на родителските права. Майката Т. Л. и упълномощеният
процесуален представител пред първата инстанция не са се явили и не са взели
становище.
При така очертаната фактическа обстановка към момента, съдът намира, че не са
налице обстоятелства, обосноваващи изменение на съдебно определената издръжка.
Безспорно / при липса на каквито и да било други доказателства/ детето, търсещо
издръжка, живее при родителя, от когото се претендира такава, т.е. той осигурява
необходимото за неговото съществуване, обучение и живот. В случая става въпрос за
дете на ***г., на което му остава *** до пълнолетие, което има осъзната воля и
предпочитания. Вярно е, че няма данни родителските права за неговото отглеждане да
са променени с влязъл в сила съдебен акт, но настоящата инстанция намира, че следва
да се съобрази с реалното фактическо положение – а именно, че детето трайно се
отглежда от бащата, като дори е променено и училището на детето в друг град.
Предвид изложеното, съдът намира, че постановеното първоинстанционно
решение следва да бъде отменено, предвид новите обстоятелства, а искът отхвърлен.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3907/22.11.2022г., пост. по гр.д.№ 9624/2022, ПдРС, В ЧАСТТА,
в която е изменен размера на издръжката, която В. Р. К., ЕГН **********, е осъден да
заплаща на сина си А. В. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Т. А. Л., ЕГН **********, съгласно Решение № 3049/17.07.2019г. по гр.
дело № 3076/2019г., ПРС, като е увеличен размера й от 260,00лв. месечно на 460,00лв.
месечно на основание чл. 150 от СК, считано от 30.06.2022г. до навършване на
пълнолетие от детето или до настъпване на друга установена в закона причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва върху всяка
месечна вноска от падежа до окончателното изплащане, както и в частта, в която В. Р.
К., ЕГН **********, е осъден да заплати на адв. А. Г. Б., АК-П., сумата от 370лв.,
3
разноски на осн. чл.38 от ЗА, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. К., ЕГН **********, действащ като
непълнолетен със съгласието на своята майка и законен представител Т. А. Л., ЕГН
**********, против В. Р. К., ЕГН **********, иск за изменение на определената с
Решение № 3049/17.07.2019г. по гр. дело № 3076/2019г., ПРС, издръжка, като бъде
увеличен размера й от 260,00лв. месечно на 460,00лв. месечно на основание чл. 150 от
СК, считано от 30.06.2022г. до навършване на пълнолетие от детето или до настъпване
на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законна лихва върху всяка месечна вноска от падежа до окончателното
изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4