№ 3208
гр. Варна , 14.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100501098 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, чл. 250 от ГПК и чл. 251 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 14970/26.07.2021г., подадена от СТ. П. Ж., чрез адв.
Ц.Д., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските по реда на чл. 248
от ГПК, допълване по чл. 250 от ГПК и тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК на Решение №
1117/24.06.2021 г. по настоящото дело. Претендира се да бъдат намалени присъдените в
полза на „Енерго – Про Продажби“ АД разноски за адвокатски хонорар до нормативно
установения минимум, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. Направено е искане да бъде
допълнено съдебното решение като съдът се произнесе относно обстоятелствата дали следва
да се доказва точния момент, от който потребяваната в обекта ел. енергия е започнала да се
отчита в невизуализирания регистър, защо са кредитирани изцяло заключението на вещото
лице, защо към момента на издаване на фактура №********** от 05.05.2020 г. на стойност
4598.93 лв. с ДДС ответникът е разполагал с право да продава, т. е да издава фактура за
потребена ел. енергия, както и защо в процесната фактура са включени такси „задължение
към обществото“ и „достъп ниско напрежение“. Моли се и за тълкуване на съдебното
решение в сочения смисъл.
В сроковете по чл. 248, чл. 250 и чл. 251 от ГПК, насрещната страна
„Енергоразпределеине Север“ АД, чрез адв. Христо Игнатов, е изразила становище за
неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за разноските.
За да се произнесе по молбите, настоящият състав съобрази:
1
Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по въззивна
жалба, депозирана от СТ. П. Ж. срещу решение №260014/23.02.2021г., постановено по гр.
дело № 437 описа за 2020г. на ПРС, с което е отхвърлен предявеният от СТ. П. Ж. срещу
“Електроразпределение Север” АД иск за приемане за установено в отношенията
между страните, че СТ. П. Ж. не дължи на “Електроразпределение Север” АД, с ЕИК
********* сумата в размер на 4598.93лв. начислена с фактура №********** от дата
05.05.2020г. за периода 21.09.2017г. до 22.04.2020г. на партида с клиентски № **********,
абонатен № ********** за адрес на потребление, находящ се в гр. Дългопол, ул.“Матей
Стоянов“ №18 по извършена корекционна процедура по констативен протокол № 5100565
от 22.04.2020г. и са присъдени разноски в полза на “Електроразпределение Север” АД в
размер на 1270 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
С Решение № 1117/24.06.2021 г. съставът на ВОС се е произнесъл като е потвърдил
обжалвания първоинстанционен съдебен акт. В резултат на това произнасяне са присъдени
направените в производството пред ВОС разноски в размер на 1320 лева в полза на
Електроразпределение Север” АД.
Молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в законоустановения срок, изхожда от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна по следните съображения:
Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 78, ал. 5 от ГПК е направено своевременно от СТ. П. Ж., чрез адв. Ц.Д.. Настоящият
състав на ВОС приема същото за основателно, съобразно фактическата и правна сложност
на спора, обема на извършените процесуални действия и продължителността на
съдопроизводството. При материален интерес 4598.93 лв. дължимото минимално адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство възлиза на 551.93 лв., на основание чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Върху това възнаграждение следва да бъде начислен ДДС в размер на 20
%, възлизащ на 110.39 лв.
По изложените съображения, молбата на СТ. П. Ж., чрез адв. Ц.Д., по чл. 248, ал. 1 от
ГПК е основателна, поради което решението следва да бъде изменено в частта за разноските,
като бъдат редуцирани присъдените такива в полза на „Електроразпределение Север“ АД до
размер от 662.32 лв.
Молбата по чл. 250 от ГПК е подадена в законоустановения срок, изхожда от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението,
ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от
страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално
2
право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от
спорния предмет. В конкретния случай не е налице непълнота на съдебния акт, тъй като
съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, отхвърляйки изцяло въззивната жалба на
СТ. П. Ж. срещу решение №260014/23.02.2021г., постановено по гр. дело № 437 описа
за 2020г. на ПРС.
В случая, така както са изложени съображенията в молбата за допълване на въззивното
решение, целят промяна на резултата, който е постановен с решението, което е
недопустимо в производството по член 250 ГПК.
По изложените съображения, Варненският окръжен съд приема, че се е произнесъл по
целия според предмет, въведен с жалбата, поради което молбата за допълване на решението
следва да се остави без уважение, като неоснователна.
Молбата по чл. 251 от ГПК е подадена в законоустановения срок, изхожда от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
Тълкуване на решение по реда на чл. 251 от ГПК е способ за отстраняване на
неяснота в съдебното решение.Тълкуването трябва да изхожда от мотивите на решението, а
не от нова преценка на доказателствата, както в случая се иска, или изцяло нова преценка на
спорните по делото моменти. По реда на тълкуване на решението не може да се променя
волята на съда и да се пререшава спора.
Тълкуването може да се отнася само до изявената воля на съда, когато същата е
неясно изразена в диспозитива на съдебния акт. В настоящия случай не е налице неяснота
по отношение волята на съда, обективирана в диспозитива на въззивното решение.
При така изложеното, съдът счита, че молбата за тълкуване на въззивното решение е
неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1117/24.06.2021 г., постановено
по в. гр. дело № 1098/2021 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските като:
НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски, направени пред ВОС, в полза на
“Електроразпределение Север” АД, ЕИК104518621 от 1320 лв. на 662.32 лв. (шестстотин
шестдесет и два лева и 32 стотинки).
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 14970/26.07.2021г., подадена от СТ. П.
Ж., чрез адв. Ц.Д. с искане за допълване по чл. 250 от ГПК и тълкуване по реда на чл. 251 от
ГПК на Решение № 1117/24.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1098/2021 г. по описа на
ВОС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4