№ 8781
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря К.А М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110168432 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове от /фирма/, ЕИК: ************, седалище и
адрес на управление: /населено място/ срещу Е. Х. Г., ЕГН **********, адрес:
/населено място/ по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания:
- сумата 7754,29 лв. – регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“, ведно със законната лихва от 14.04.2021 г. до
изплащане на вземането;
- мораторна лихва от 3741,74 лв. за периода 09.07.2016 г. – 10.04.2021 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 21129/2021 г. на СРС.
Ищецът твърди, че на 25.11.2015 г. в 16,50 ч. в гр. София, при движение по
/населено място/ на кръстовището с ул. „П.“ е настъпило ПТП, документирано с
констативен протокол за ПТП № 1639940/25.11.2015 г. Твърди, че вината за
настъпилото ПТП е на ответника, който при управление на лекотоварен автомобил
„Пежо Партнер“, с рег. № *********** реализирал ПТП с три моторни превозни
средства, включително с лек автомобил „Дачия Логан“, с рег. № *************,
застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС и злополука“ при ищцовото
дружество с полица № 0306Х0077345. Вследствие настъпилото ПТП на лекия
автомобил, за който имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети,
заведени при ищеца под № 10115030108502, като на собственика на увредения
автомобил било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 7754,29 лв.
Твърди, че към датата на ПТП лекотоварен автомобил „Пежо Партнер“, с рег. №
*********** не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Обосновава правния си интерес от предявяване на исковете с
възражение на ответника срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение.
В срока за отговор ответникът оспорва предявените искове. Оспорва механизма
на настъпване на процесното ПТП, както и причинната връзка между него и описаните
щети. Твърди, че щетите по увредения автомобил са надписани и надценени. Прави
1
възражение за погасителна давност.
С влязло в сила протоколно определение от 20.02.2023 г. производството по
делото е прекратено в частта по иска за мораторна лихва от 3741,74 лв. за периода
09.07.2016 г.-10.04.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
21129/2021 на СРС, 31 състав, което налага обезсилване на заповедта за изпълнение в
същата част от исковия съд, постановил определението за прекратяване (т. 13 от ТР №
4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е допустим като предявен за вземане в размер и на основание,
за които е издадена процесната заповед за изпълнение.
Не се спори между страните, че на 25.11.2015 г. е настъпило застрахователното
събитие, към който момент автомобил Дачия Логан, рег. № ************* е имал
валидна застраховка „Каско на МПС и Злополука“ към /фирма/, както и че ищецът е
заплатил на собственика на „Дачия Логан“, рег. № ************* застрахователно
обезщетение в размер на 7 754,29 лв. с включени ликвидационни разноски за 15 лв.
Наличието на застрахователно правоотношение относно процесния автомобил се
установява и от неоспорени от ответника комбинирана застрахователна полица от
28.11.2014 г., сключена за период, който обхваща и датата на процесното ПТП, и досие
към същата полица, а изплащането на застрахователно обезщетение от 7 744,29 лв. – от
платежен документ от 21.04.2016 г. Изводът за липса на спор между страните относно
валидно сключена застрахователна полица се потвърждава и от заявеното в открито
съдебно заседание на 20.02.2023 г. от ответниковият представител, че оттегля искането
за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза относно установяване дали е
сключена процесната полица с оглед представена от ищеца в същото заседание заповед
от 19.08.2020 г. на изпълнителните директори на ищеца, от която е видно, че
оригиналът на застрахователната полица е унищожен.
Ответникът оспорва механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между
ПТП и процесните щети. В тази връзка по делото е допусната и приета съдебна
автотехническа експертиза (САТЕ), чието заключение съдът цени като компетентно и
обективно изготвено.
Според неоспореното от страните заключение на САТЕ на 25.11.2015 г. около
14:05 ч., товарен автомобил „Пежо Партнер“, с рег.№ *********** се е движил по бул.
„инж. И. И.“ с посока от бул. „Т. А.“ към ул. „Ц. С.“ и на кръстовището с ул. „П.“ при
наличието на пътен знак Б-1 („Пропусни движещите се по пътя с предимство“),
водачът не пропуска и реализира ПТП с движещия се по ул. „П.“ в посока ул. „О.“,
товарен автомобил „Грейт Уолл Стийд“, с рег.№ *************. Вследствие на удара
товарен автомобил „Грейт Уолл Стийд“, с рег.№ ************* променя траекторията
си на движение, отклонява се надясно и се удря в процесния лек автомобил - „Дачия
Логан“, с рег.№ *************. В заключението на САТЕ е посочено, че всички
увреждания по лек автомобил „Дачия Логан“, с рег.№ *************, отразени в
описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие, а стойността, необходима за възстановяването на
тези увреждания, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, е 7 744,29 лв.,
като обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в
размер на 15,00 лв. Така механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка между
ПТП и процесните вреди са категорично установено по делото, имайки предвид и
2
показанията на свид. Й., които съдът цени като житейски логични и правдоподобни
като съответстващи на останалите доказателства по делото, и от които показания се
установява същият гореописан механизъм на процесното ПТП, причинено от
ответника.
Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК с отговора на исковата молба ответникът
следва да посочи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се
основават, а когато не стори това, съгласно чл. 133 ГПК той губи възможността да го
направи по-късно. С изтичане на срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК невъведените
от ответника възражения срещу предявения иск се преклудират, в т.ч. и възражението
за съпричиняване от страна на пострадалия от деликт (т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г.
по т.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС; Решение № 17 от 06.03.2015 г. по гр.д. № 3174/2014
г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 163 от 31.10.2013 г. по т.д.№ 82/2012 г. на ВКС, II т.о.).
Надлежно възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното
производство може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на исковата
молба, ако е налице хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК по отношение на обстоятелствата,
на които се основава възражението (Определение № 197 от 30.03.2020 г. на ВКС по т.
д. № 1615/2019 г., I т. о.; Решение № 41 от 26.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 3133/2015 г.,
I т. о.; Решение № 98 от 29.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 1499/2015 г., I т. о.).
С протоколно определение от 03.04.2023 г. на основание чл. 253 ГПК е изменен
обявения за окончателен доклад в предходно съдебно заседание в частта, в която е
прието, че ответницата прави възражение за съпричиняване на пострадалия водач,
който се е намирал на място, на което е забранено спирането и паркирането, като не са
приети и доказателствата към молба от 15.03.2023 г. на „С.о.“ по съображения, че
същите доказателства са във връзка с преклудирано доказателствено искане на
ответника, тъй като същото е заявено във връзка с възражение за съпричиняване, което
ответниковият представител направи едва в първото открито по делото съдебно
заседание. Възражението за съпричиняване, направено в първото открито съдебно
заседание, не е прието за съвместно разглеждане с предявения иск, тъй като
възражение за съпричиняване може да се прави извън срока за подаване на исковата
молба по чл. 131 ГПК само при наличие на причини по смисъла на чл. 147 ГПК, като
такива уважителни причини по чл. 147 ГПК ответниковият представител не е посочил
нито изрично и устно в предходното съдебно заседание, нито писмено в срок до
откритото съдебно заседание на 03.04.2023 г.
С Определение от 04.12.2022 г. по реда на чл. 140 ГПК е допуснат един свидетел
на ответника при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на
исковата молба обстоятелства, като ответникът е предупреден, че свидетелят ще бъде
заличен при неявяването му без уважителни причини в първото открито по делото
заседание. С протоколно определение от 03.04.2023 г. съдът е констатирал, че делото е
било отложено за същото съдебно заседание и с оглед на разпит на допуснат при
режим на довеждане свидетел на ответника, чийто процесуален представител е бил
предупреден в открито съдебно заседание от 20.02.2023 г. за горните неблагоприятни
последици, имайки предвид, че на 20.02.2023 г. ответникът отново не е довел
допуснатия при режим на довеждане свидетел, нито е поискала изменение на режима
на участие по делото на същия свидетел. С оглед повторно недовеждане на свидетеля,
допуснат на ответника при режим на довеждане с протоколно определение от
03.04.2023 г. е отменено на основание чл. 158, ал. 1 ГПК Определение от 04.12.2022 г.
в частта, в която на ответника е допуснат един свидетел при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба. Поради това
3
във връзка с оспорване механизма на процесното ПТП ответникът не е проявил
процесуална деятелност, като не е реализирал уваженото му в тази връзка
доказателствено искане за разпит на един свидетел и неговото възражение за недоказан
механизъм на ПТП остава бланкетно заявено и изцяло недоказано.
Следва да се обсъди направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност на исковата претенция. Същото се явява неоснователно поради
следните съображения.
По въпроса за приложимите давностни срокове за регресните искове по чл. 213
КЗ намира приложение постоянната практика, формирана с т. 14 от ППВС № 7/1977 г.,
съгласно която за регресните суброгационни искове на застрахователя срещу третите
лица, които са причинили вредите, се прилага общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД,
която започва да тече от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на
правоимащите лица, тъй като основанието за тези искове не е застрахователното
правоотношение, а възниква по силата на даденото от закона право на регрес с факта
на изплащането на сумата от застрахователя (Определение № 253 от 29.03.2016 г. на
ВКС по т. д. № 1051/2015 г., II т. о.).
В случая исковата претенция се погасява с общата погасителна давност по чл.
110 ЗЗД. Погасителната давност при регресния иск на застрахователя тече от деня на
плащането на застрахователното обезщетение при известен делинквент, какъвто
настоящия случай е. При плащане на застрахователно обезщетение по застраховка на
имущество и произтичащото от това встъпване на застрахователя в правата на
увредения застрахован, вкл. в прекия му иск срещу застрахователя на гражданската
отговорност на причинителя на вредата, се прилага общата 5-годишна погасителна
давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече не от застрахователното събитие, а от
момента на суброгацията с плащането на застрахователното обезщетение (Решение №
727 от 1.03.2019 г. на САС по т. д. № 4380/2018 г.).
Установи се, че обезщетението е заплатено от ищеца на 21.04.2016 г., а съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът за заплащане на същото обезщетение се смята предявен на
14.04.2021 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение при
спазен едномесечен срок за предявяване на иска по чл. 415, ал. 4 ГПК, което в случая е
сторено (Решение № 1140 от 21.06.2019 г. на СГС по т. д. № 110/2019 г.), тоест преди
изтичането на общата 5-годишна давност.
Предвид изложеното, с оглед и на липсата на представени от ответника
доказателства за погасяване на дълга към момента на приключване на съдебното
дирене, следва уважаване на главния иск.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от исковете, в случая само по главния иск, тъй като
производството по акцесорния иск за лихви е прекратено, в който случай се дължат
разноски не на ищеца, а на ответника. Въпреки това на ответника не се следват
разноски при липса на претенция за тяхното присъждане както в заповедното, така и в
исковото производство.
Поради това ищецът има право на разноски за заповедното производство от
188,81 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а за исковото
производство – сумата от 424,89 лв. за държавна такса, депозити за свидетел и САТЕ и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 50 лв. за
4
заповедното производство и 100 лв. за исковото производство при изчисляване на
дължимите разноски на ищеца.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86
ЗЗД по отношение на Е. Х. Г., ЕГН: **********, адрес: /населено място/, че дължи на
/фирма/, ЕИК: ************, седалище и адрес на управление: /населено място/,
следната сума:
- 7754,29 лв. - регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“, ведно със законната лихва от 14.04.2021 г. до изплащане на
вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 21129/2021 г. на
СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Х. Г., ЕГН: **********, адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ************, седалище и адрес на
управление: /населено място/, следните суми:
сумата от 188,81 лв. – разноски за заповедното производство;
сумата от 424,89 лв. – разноски за исковото производство.
Решението в тази част подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 21129/2021 г. на СРС В
ЧАСТТА, с която е разпоредено длъжникът Е. Х. Г. да заплати на кредитора /фирма/
сумата от 3 741,74 лв., представляваща мораторна лихва за периода 09.07.2016 г. -
10.04.2021 г., както и В ЧАСТТА относно разноските за разликата над сумата от
188,81 лв. до пълния присъден размер от 279,92 лв.
Решението в тази част с характер на определение подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5