Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. г.т., 24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - г.т.,
наказателна колегия, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Росен
С.
В присъствието на секретаря Димитричка
Иванова, разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 19 по описа на
Районен съд - г.т. за 2020г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба на С.Х.М. *** с ЕГН - **********,
срещу Наказателно постановление № 19–0265–000367
от 23.01.2020г. на Началника на Районно
управление - г.т. при ОД на МВР - Д..
С атакуваното наказателно постановление на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 21, ал. І от ЗДвП, на основание чл.
182, ал. І, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер от 850 (осемстотин и
петдесет) лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3(три)месеца.
В жалбата се посочват доводи за
незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, и като
такова следва да бъде отменено.
В
съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. И.Ц.от АК - Д..
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се представлява. В приложеното становище се
излагат подробно доводи, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.
Съдът, след
като провери изложените в жалбата оплаквания, съобрази становището и доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за
установено от фактическа страна, следното:
Жалбата е подадена в предвидения от
закона срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Жалбоподателят е водач на МПС с правоспособност кат. „В,
АМ, В1” и като такъв се води на отчет в ОД на МВР - Д.. До 30.12.2018г. има
множество налагани наказания за нарушения на правилата за движение.
На 30.12.2018г. жалбоподателят управлявал лек
автомобил „БМВ Х5“ с рег. СА8066СМ, собственост на „К. – **“ ЕООД - гр. С.,
представлявано от М.Н.С.. Около 10.17ч. горепосоченият автомобил се намирал в
гр.г.т. и се движил по ул.”Я.” в посока с. Л., общ. г.т. до бензиностанция “Г.“.
На пътното платно, по което се движил автомобилът, в
района на бензиностанция „Г.” е позиционирана мобилна система за видеоконтрол TFR-1М № 590, която извършва измерване на скорост и
фиксира точния час и заснема превозното средство, скоростта на която е
засечена. Покрай мобилна система за видеоконтрол автомобилът, управляван от жалбоподателя,
преминал със скорост от 118 км.ч.
Извършена е справка относно собственика на автомобила,
като е установено, че същият е собственост на „К. – **“ ЕООД - гр. С. На представителят
на дружеството - М.Н.С., е дадена възможност да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП, в която е вписан като водач С.Х.М..
Свидетелят П.К. съставил срещу жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение на разпоредбите на чл.21 ал.І от ЗДвП
за превишение с 68 км.ч. на максимално разрешената за движение в населено място
скорост, след приспадане на допустимата грешка на системата от 3 км.ч. При
предявяването му жалбоподателят писмено заявил, че няма възражения, но в
депозираната жалба излага твърдения, че не той е управлявал процесния автомобил
на посочената дата и час.
С обжалваното Наказателно постановление №
19–0265–000367 от 23.01.2020г. на Началника на
Районно управление - г.т. при ОД
на МВР - Д., на основание чл.182 ал.І,
т.6 от ЗДвП налага на жалбоподателя административни глоба в размер от 850
(осемстотин и петдесет) лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от
3(три)месеца, като са му отнети 12 контролни точки.
Изложеното се установява от констатациите в АУАН, приложените
писмени доказателства в административнонаказателната преписка, както и от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели.
Съдът като взе предвид горното,прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от
оправомощено да обжалва лице в предвидения от ЗАНН срок,а разгледана по
същество е неоснователна.
Приетата за установена фактическа обстановка налага
следните изводи:
От
обективна страна при управление на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег.№ СА8066СМ са
осъществени обективните признаци на състава на нарушението по 221, ал.І във вр.
с чл. 182 ал.І т.6 от ЗДвП, като е нарушена забраната за превишаване на
максимално допустимата скорост за движение в населено място с 68 км.ч.
Скоростта е фиксирана с техническо средство, което извършва и заснимане на
регистрационния номер на МПС. Изготвеният с него запис представлява годно
доказателствено средство според разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДвП. Чрез
заснемане безспорно е установено, че фиксираната скорост от техническото
средство е тази на управлявания от жалбоподателя автомобил и този въпрос не е
поставен на субективната преценка на актосъставителя.
След като е установено, че собственик на автомобила е „К.
– **“ ЕООД - гр. С., с представител М.Н.С., на него е представена декларация по
чл.188 от ЗДвП, която е единственият правно регламентиран способ за разкриване
на нарушителя, не и подадената от жалбоподателя жалба, в която същият е посочил
възраженията си. Собственикът на автомобила е посочил С.Х.М. като лицето, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство по предвидения
в ЗДвП способ и съвсем обосновано наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя за това нарушение.
При определяне на наказанието за това нарушение
правилно е приложена действащата към момента на нарушението разпоредба на
чл.182 ал.І, т.6 от ЗДвП, за превишение на максимално разрешената скорост над
50км.ч. в населено място, санкцията на която е твърдо определена от
законодателя и не дава възможност за обсъждане на справедливостта му.
При провеждане на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Към
момента на съставяне на акта на жалбоподателя е предоставена възможността да
разбере кое точно негово действие е квалифицирано като нарушение и като какво
точно. Дадена му е възможност да възрази. Нарушението и нарушителят са
безспорно установени.
Поради изложеното съдът намери,че наказателното
постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди изцяло.
Воден от изложените фактически
констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал.І от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19–0265–000367 от 23.01.2020г. на Началника на
Районно управление - г.т. при ОД
на МВР - Д.,
с което на С.Х.М.
*** с ЕГН - **********, за извършено нарушение по чл. 21, ал. І от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. І, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер от
850 (осемстотин и петдесет) лева, както и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3(три)месеца.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Д., в 14-дневен срок от уведомяването на
страните.
Районен съдия: