Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 01.12.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 23.09. 2020 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1138 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано
е решение № 213/10.02.2020 г., постановено по гр.д. №3540/2019г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора, с
което К.С.В. е осъден да заплати на „Ю. Б.” АД сумата 10 000 лв.,
представляваща неизпълнено задължение като авалист по запис на заповед от
14.11.2007 г., претендирано като част от цялата дължима сума в размер на 50000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 08.07.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 1 346 лв. представляваща разноски по делото.
Въззивникът
К.С.В. излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
решение. Развива подробни съображения
във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението
като незаконосъобразно и да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан по
основание и размер. Претендират се разноските по делото пред двете инстанции.
В
законния срок е постъпил отговор от страна на „Ю. Б.” АД, в който е взето
становище, че жалбата е неоснователна, а решението законосъобразно и правилно. Развити
са подробни съображения в отговора. Направено е искане да се отхвърли жалбата и
да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноските пред въззивната
инстанция.
Окръжен съд – гр. Стара
Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и
въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд
е предявен иск с правно основание чл. 538 от ТЗ.
Ищецът „Ю. Б.” АД моли съда да
постанови решение, с което да осъди авалиста К.С.В. да му заплати задължение,
произтичащо от запис на заповед от 14.11.2007 г., като искът е предявен като частичен
за 10 000 лв. от общо дължимата сума от 50 000лв., представляваща главница
по записа на заповед, ведно със законната лихва върху главницата от дата на
подаване на исковата молба. Моли съда да осъди ответника да му заплати
направените съдебни и деловодни разноски.
В законоустановения срок е
постъпил отговор от ответника К.С.В., в който счита, че предявеният иск е неоснователен, като
излага подробни съображения.
От представения по делото
запис на заповед от 14.11.2007 г. се установява, че издателят „С.“ ЕООД се е
задължил безусловно и неотменимо да заплати на „Ю. И Е. Д. Б.“ АД / с
настоящото наименование „Ю. Б.” АД / сумата 50 000 лв., ведно с годишна лихва в размер на 9 % върху тази сума, считано от издаване на
записа на заповед. Падежът на
задължението е на предявяване, като е посочено, че записът на заповед може да
бъде предявен за плащане в срок до 14.12.2021 г. Записът за заповед е авалиран
при условията, при които е издаден, от ответника К.С.В..
Процесният запис на заповед
от 14.11.2007 г., е издаден като обезпечение по сключения между „Ю. Б.” АД и „С.“ ЕООД договор
за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия" № BL 3840/09.11.2006 г.,
допълнен и изменен с анекс № 1 от 06.04.2007 г., анекс № 2 от 08.11.2007 г. и
допълнително споразумение от 12.11.2010 г.
С решение № 392 от
07.12.2017 г., постановено по т.д. № 94/2017 г. на Окръжен съд - Стара Загора,
издателят на процесния запис на заповед „С.“ ЕООД е обявен в несъстоятелност.
С решение № 19.10.01.2019 г.,
постановено по т.д. № 94/2017 г. на Окръжен съд - Стара Загора е прекратено производството
по несъстоятелност на „С.“ ЕООД и дружеството е заличено от Търговския регистър
при Агенцията по вписване.
С оглед изясняване на делото
от фактическа страна, в производството пред РС е била назначена и приета съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение РС е възприел. Настоящата инстанция също намира,
че заключението е обосновано и компетентно и също го възприема. От заключението
на експертизата се установява, че постъпилите по изп.д.№ 2883/2016 г. по описа
на ЧСИ Г.И. суми не са използвани за погасяване на задълженията по договор за
банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия" № BL 3840/09.11.2006г.,
каквито доводи излага ответника. Видно от заключението, към момента на
проверката задължението за главница в размер на 50 000 лв. по горепосочения
договор не е погасено.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В разпоредбата на чл.535 от ТЗ
изрично са посочени задължителните реквизити, които следва да се съдържат в
записа на заповед. Съдът следва да извърши проверка дали записът на заповед от 14.11.2007 г. е
редовен от външна страна и дали удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника.
В настоящия случай съдът намира, че записът на заповед от
14.11.2007 г. е редовен от външна страна, като съдържащ всички изискуеми в чл.
535 от ТЗ реквизити. В
ценната книга падежът е определен на предявяване, като изрично е посочено, че
записът на заповед може да бъде предявен за плащане в срок до 14.12.2021 г.,
т.е. издателят е предвидил по-дълъг срок за предявяване от предвидения в чл.
487, ал. 1 ТЗ едногодишен
срок.
Процесният запис на заповед е с падеж
"на предявяване", поради което следва да бъде предявен на издателя,
за да настъпи изискуемостта му, както по отношение на издателя, така и по
отношение на авалиста, като по отношение на авалиста предявяване не е
необходимо /в този смисъл Решение № 77/14.08.2015 г. по т. д. № 1156/2014 г. на
ВКС, І т. о., Решение № 113/12.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 640/2016 г., І т.
о./. В настоящия случай, обаче, по отношение на „С.“ ЕООД е било образувано
производство по несъстоятелност, като с решение № 392 от 07.12.2017 г. постановено
по т.д. № 94/2017 г. на Окръжен съд - Стара Загора, издателят на процесния
запис на заповед „С.“ ЕООД е обявен в несъстоятелност. Съгласно чл.
617, ал. 1 ТЗ, всички
парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на
решението за обявяване в несъстоятелност. Горепосочената разпоредба се отнася както
за предявените, така и за непредявените в производството по несъстоятелност
вземания, като е без значение основанието, от което същите произтичат.
Следователно, изискуемостта на вземането по процесния запис на заповед е настъпила
спрямо издателя на 07.12.2017 г. (от датата на решението за обявяване на „С.“
ЕООД в несъстоятелност), като от този момент вземането по менителничното
правоотношение е изискуемо и по отношение на авалиста, доколкото последният
отговаря като издателя. Изискуемостта по силата на чл.
617, ал.1 ТЗ настъпва
автоматично, без да е необходимо записът на заповед да е бил и да бъде
предявяван, включително, когато падежът му е "на предявяване" – в
този смисъл Решение № 207/12.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1100/2017 г., І т. о.
Впоследствие производството по
несъстоятелност е прекратено на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ и е постановено
заличаване на търговеца „С.“ ЕООД, от търговския регистър. Безспорно е
установено, че между заличения търговец и Банката е налице каузално правоотношение,
по повод на което е издаден записът на заповед от 14.11.2007 г., както и че
източник на това правоотношение е договор за банков кредит, продукт „Бизнес
револвираща линия" № BL 3840/09.11.2006 год., допълнен и изменен с анекс №
1 от 06.04.2007 г., анекс № 2 от 08.11.2007 год. и допълнително споразумение от
12.11.2010 г., сключен между ищеца и издателя на записа на заповед. Ответникът
е направил възражения във връзка с непредявяване на вземането по записа на
заповед в производството по несъстоятелност срещу издателя, както и за
погасяване на задължението от издателя в производството по индивидуално
принудително изпълнение срещу същия.
Следва да се посочи, че независимо, че
длъжникът е загубил правосубектността си, за кредитора по каузално правоотношение,
обезпечено със запис на заповед съществува възможността да получи изпълнение от
страна на авалиста по ефекта. Предявяването на иск срещу авалиста, на основание
записа на заповед, при знанието на кредитора за заличаването на длъжника,
издател на ефекта, не съставлява "недобросъвестност" или
"злоупотреба с право" по смисъла на чл. 465 от ТЗ/ в този смисъл решение
№ 103 от 04.08.2016 г. по т. д. № 1588/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о/. Хипотезата
на чл.465 от ТЗ би била налице, ако с предявяване на иска, целта на кредитора е
да получи плащане, както по каузалното правоотношение, така и по менителничното
правоотношение. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че постъпилите по изп.д.№ 2883/2016 г. по описа на ЧСИ Гергана
Илчева суми не са използвани за погасяване на задълженията по договора за
банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия" № BL 3840/09.11.2006 г.
Според вещото лице, към момента на проверката задължението за главница в размер
на 50 000 лв. по посочения договор не е погасено.
Правата си кредиторът би изгубил с
изтичане на тригодишния давностен срок по чл.
531, ал. 1 ТЗ. В случая от
датата на решението за обявяване на издателя „С." ЕООД, гр.С.З. в
несъстоятелност - 07.12.2017 г., до датата на
предявяване на настоящия иск срещу авалиста - 08.07.2019 г., не са
изминали три години, поради което възражението на ответника е неоснователно.
С оглед на изложеното, въззивният съд
намира, че предявения иск от „Ю. Б.” АД против
К.С.В. за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща неизпълнено
задължение като авалист по запис на заповед от 14.11.2007 г., претендирано като
част от цялата дължима сума в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума от 08.07.2019 г. до окончателното й изплащане е основателен и
следва да бъде уважен. В този смисъл е и обжалваното решение, което настоящият
състав на Окръжен съд намира за законосъобразно и правилно, поради което счита,
че следва да го потвърди.
Въззиваемият
„Ю. Б.” АД е направил искане за
присъждане на разноски за въззивната инстанция, но не
са представени доказателства, че такива са направени пред настоящата инстанция.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 213/10.02.2020 г., постановено
по гр.д. №3540/2019г. по описа на
Районен съд – гр.Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.