О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№________________
гр. Варна, 03.04.2019г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на трети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
Мл.с.ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното
от съдията Юлия Бажлекова в.гр.д.№ 570 по описа за 2019г. на
ВОС, съобрази:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 1348/27.02.2019г.,
подадена от В.Ю.Я., чрез адв. С.П. - ВАК, срещу
решение № 30 от 13.02.2019г., постановено по гр.д. №456 по описа на Районен
съд-Провадия за 2018г., в частите, с които е дадено разрешение детето Делян-Ян Д.Д., ЕГН ********** да пътува до Федерална Република
Германия два пъти годишно – през м. Юли и м. декември, на основание чл.127а,
ал.2 СК, определен е режим на лични отношения на детето с бащата Д.Д..
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваните
части е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи, се че даването на
разрешение детето да пътува само до една от страните от ЕС и до месеците
декември и юли е необосновано, би могло да създаде проблеми и трудности за
плануване на пътуванията, осъществяване на режима на контакти с бащата и не е в
интерес на детето. По отношение на определения режим на лични контакти, се
излага, че задължаването на майката на детето да уведоми ответника за настоящ
телефонен номер и профили в платформите, интернет-сайтове и софтуерни продукти
за интернет комуникации в едномесечен срок от влизане в сила на решението,
както и да го уведомява за промяна на телефонния си номер и профил в платформите,
интернет-сайтове и софтуерни продукти в 1-седмичен срок от промяната,
представлява неоправдано и грубо вмешателство в личния й живот. Такава намеса в
личния и семеен живот представлява и задължаването на семейството всяка събота
от 18ч. до 19 часа да остава в къщи и да осъществява мобилна комуникация.
Излага се също, че в нарушение на нормата на чл.59, ал.6 СК, обжалваното решение
е постановено без да са изслушани двамата родители.
Иска се
отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което като
се съобразят наведените в жалбата доводи, се разреши на детето да пътува
свободно, без да е придружавано от бащата в страните от Европейския съюз и да
се определи режим на личен контакт, като се даде възможност на бащата да вижда
и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от 9 часа в събота до 17
часа в неделя с преспиване, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, по една седмица на коледно-новогодишните празници на
всяка четна година и на Великденските празници-всяка нечетна година.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемият Д.Д., с писмен отговор е оспорил жалбата като неоснователна.
Моли за потвърждаване на решението на РС, като правилно и законосъобразно.
Съдебният състав на въззивния
съд, като взе пред вид предмета на делото и необходимостта от събиране на относимите към него доказателства и след като съобрази
разпоредбата на чл. 266 от ГПК, намира
следното:
Съгласно
тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури
прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на
страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален
закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда
служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение
е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от
страните допустими и относими доказателства без
ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на
тази императивна материалноправна норма е необходимо
събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната
жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално
нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на
първоинстанционното решение.
Спорът пред
въззивната инстанция е досежно
определяне, режима на лични отношения на детето с неговия баща и даване на разрешение, заместващо съгласието
на родителя, детето да пътува извън страната, тоест при разрешаването на спора,
съдът следва да съобрази интересите на детето.
Доколкото
във въззивната жалба и отговора не се твърдят новонастъпили обстоятелства относно състоянието на детето и
отношенията му с двамата родители, както и, че при първоинстонционното
разглеждане на делото са събрани относимите към спора
и обстоятелствата по чл.59, ал.4 СК доказателства, настоящият състав на съда
намира, че не е необходимо събирането на доказателства при въззивното
разглеждане на делото.
Предвид
това, че при първоинстанционното разглеждане на
делото, съдът не е изслушал страните по делото – родители на детето Делян –Ян,
същите следва да бъдат задължени на основание чл. 59, ал.9 СК да се явят лично
за изслушване в съдебно заседание от настоящият състав на въззивния
съд.
СЪДЪТ
приканва страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването
на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество
пред спорното производство.
НАСОЧВА
страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията. Медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено
от съда.
С
оглед гореизложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАДЪЛЖАВА В.Ю.Я. и Д.Г.Д. да се явят лично в съдебно заседание за
изслушване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.05.
2019 година от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА
страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество
пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца
държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА
страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА,
че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да
разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и
да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може
да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес
гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС
при ВРС/, без заплащане на такси.
За
участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора
Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.** .
За
предприемане действия по започване на процедура по медиация следва да уведомят
съда
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.