№ 5
гр. Момчилград, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20215150200269 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба срещу наказателно
постановление и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Жалбоподателят ЮС. ОСМ. ЮС. с ЕГН- **********, от с.Дрянова
глава, общ.Кирково, е обжалвал НП № 21- 0318- 000 414 от 24.11.2021г. на
Началника на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, упълномощен със
заповед № 8121з-515/14.05.2018г., с което за нарушение по чл.140 ал.1 от
Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
лева, както и с „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца“. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваният акт, и се иска отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.Н.М.,
който поддържа жалбата и моли съда наказателното постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно, и сочи, че неговият подзащитен не е бил
уведомен за служебното прекратяване на регистрацията- а самата кола била
1
на друго лице, и нямало данни и другото лице да е уведомено за прекратената
регистрация. Претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна- АНО, не се представлява и чрез гл.юрисконсулт
на ОДМВР- Кърджали изразява становище за неоснователност на жалбата, и
иска потвърждаване на атакуваното нак.постановление по изложените
подробни съображения. В молбата на ю.к. на ОДМВР- Кърджали се иска
същото и се претендира ю.к. възнаграждение, респ. намаляване на
адв.хонорар поради прекомерност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
в жалбата доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на
атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата срещу процесното НП е процесуално допустима, като отговаряща на
изискуемите реквизити по чл.59– 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и
надлежна страна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на
17.06.2021г. за времето от 10,00 до 22,00 часа трима служители на ЗЖУ-
Кърджали /А.К., Ж.А. и Е.К./ са изпълнявали служебните си задължения по
охрана на общественият ред и контрол на пътното движение на територията
на общ.Кирково. На същата дата, около 18,50 часа, на кръстовище,
образувано между 3 –то класен път № 867 и с.Дрянова глава, по посока на
движение от с.Фотиново за с.Дрянова глава, са спрели за проверка
л.а.“ПЕЖО 206“ с рег. № ******, управляван от жалбоподателят по
настоящото производство- и собственост на друго лице /Ю. Сали Осман/. При
извършената проверка са установили, че автомобилът е бил с поставени
регистрационни табели, няма задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, и е бил с служебно прекратена регистрация по реда на чл.143
ал.10 от ЗДвП от 23.02.2021г. За така установеното служител на РУ-Кирково
към ОДМВР- Кърджали е съставил АУАН серия АА № 465869/ 17.06.2021г.
против жалбоподателят, за допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. С
този акт е бил иззет контролният талон на водача. Актът е връчен на същата
дата, и в законоустановеният срок няма постъпило възражение срещу него.
По този повод в РП- Кърджали, т.о.Момчилград, е била образувана
проверка, която е приключила с отказ на Прокуратурата да образува срещу
жалбоподателят досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 от
2
НК /за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежният ред/.
Посочено е, че жалбоподателят по настоящото производство не е собственик
на автомобила, а собственик е друго лице- Ю. Сали Осман от с.Дрянова глава,
общ.Кирково, и че със жалбоподателя са от едно село, но и двамата живеели в
Турция, и жалбоподателя е влез ключовете от друг техен съсед, за да възбуди
работата на акумулатора на автомобила. Така, като е решил да го управлява
автомобила е бил спрян за проверка, като не знаел, че регистрацията на
автомобила е служебно прекратена, няма застраховка „ГО“ и не е бил
уведомен от собственика за това- за последното разбрал едва когато е бил
спрян за проверка.
Прокуратурата е приела в мотивите, че жалбоподателят по
настоящото производство не е бил уведомяван от собственика на МПС за
служебно прекратяване на регистрацията, и не е бил уведомен за служебно
прекратената регистрация на автомобила и то друго лице- не знаел за
последното. Прокуратурата е приела, че за неспазването на срока за
заплащане на задължителната застраховка „ГО“ и служебното прекратяване
на регистрацията на осн.чл.140 ал.10 от ЗДвП не прави МПС „нерегистрирано
по съответният ред“ по смисъла на НК. Прокуратурата е приела, че
автомобилът е собственост на друго лице, а самият автомобил който по
време на проверката е бил с поставени регистрационни табели, въпреки, че е
бил с служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, но
нямало доказателства, че и собственикът е уведомен за това. Поради това е
отказано образуването на нак.производство срещу жалбоподателя по чл.345
ал.2 от НК, и преписката е изпратена на съответният адм.орган. Няма данни
това прокурорско постановление да е било обжалвано, поради и което се
приема, че същото е влязло в законна сила. В самата преписка са приложени
докладна записка, АУАН сер.АА № 465869/ 17.06.2021г.; справка за
нарушител, изд.на името на жалбоподателя; справка за собственост, от която
е видно, че автомобилът е собственост на друго лице; справка за регистрации,
пререгистрации и прекратени регистрации, касаещи автомобила,
предмет на настоящото нак.постановление, и от която не става ясно дали и
кога собственик е бил уведомен за служебно прекратената на 23.02.2021г.
регистрация по смисъла на чл.143 ал.10 от ЗДвП на автомобила; проверка за
сключена застраховка „ГО“ в Гаранционен фонд; Копие на докладна записка
от ЗЖУ- Кърджали; саморъчни обяснения от жалбоподателя- в които сочи, че
3
не знаел за липсата на застраховка „ГО“ на колата; справка за съдимост и
характеристика.
Въз основа на горното срещу жалбоподателят е било издадено
процесното НП № 21- 0318- 000 414 от 24.11.2021г. на Началника на РУ-
Кирково към ОДМВР- Кърджали, упълномощен със заповед № 8121з-
515/14.05.2018г., с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението
по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева, както и с
„лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца“.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите и
актосъставителят, които потвърждават описаната в АУАН фактическа
обстановка- при извършена проверка на посоченото място, дата и час на
управляваното от жалбоподателя МПС са установили, че същото е с
прекратена служебна регистрация. Същите заявяват, че водачът им показал
уведомление за служебно прекратена регистрация.
Като доказателства са представени; извлечение от информационните
масиви на МВР, че е прекратена по служебен ред регистрацията на
посоченият л.а. по чл.143 ал.10 от ЗДвП- при получено от „Гаранционен
фонд“ уведомление; извлечение от масивите на КАТ- МВР /от което е видно,
че посоченият по-горе автомобил е със служебно прекратена регистрация от
14.05.2019г./, както и че автомобилът е собственост на друго лице,
посочените НП и АУАН. Приложени са и докладна записка и обяснения от
жалбоподателя- дадени по повод на проверката.
В съдебно заседание съдът служебно е задължил АНО да представи
доказателства, че собственикът на процесният автомобил е бил уведомен за
служебно прекратената регистрация на автомобила поради липса на сключена
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като е
представено копие на Уведомление от 25.02.2021г., адресирано до
собственика на автомобила в тази насока. От това уведомление не става ясно
дали е било връчено на адресата, кога и по какъв начин, сиреч за съда е
неясно обстоятелството дали уведомлението е достигнало до адресата, дали и
било връчено, т.к. по същото липсват всякакви отбелязвания на тези факти.
При така установената фактическа обстановка, могат да се направят
следните правни изводи: Жалбата е основателна, като съображенията са
4
следните; Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление- по арг. от нормата на чл.84 от ЗАНН във вр. с
чл.14 ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума
на ВС, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият по
делото закон.
При извършена служебна проверка не се констатират допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление,
ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и
водещи до отмяна на наказателното постановление на това основание. Съдът
приема, че АУАН е съставен от компетентен орган при спазване на
предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на
чл.42 от ЗАНН. Деянието е установено по несъмнен начин от формална
страна, индивидуализиран е извършителят и му е дадена възможност да
направи възражение във връзка с констатираното нарушение, като същият не
е посочил такива възражения.
В конкретният случай съдът счита, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган– началник на РУ към ОДМВР- Кърджали,
видно от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи /което е служебно известно на съда, предвид много на брой дела от
тази категория, разглеждани от съда/. АУАН е съставен от компетентно
/териториално и материално/ лице– посоченото, което безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по
силата на чл.189 ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения
по ЗДвП. Административно наказателното производство е образувано в срока
по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
5
срещу какво да се защитава. Съдът счита, че деянието е описано достатъчно
изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати
нарушения в тази връзка.
Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, действала към
момента на извършване на нарушението– по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на
чл.175 ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Не се спори по
делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил/л.а./ безспорно е
моторно превозно средство по смисъла на § 6 т.11 от ДР на ЗДвП, както и че
същият е бил управляван от жалбоподателят на път, отворен за обществено
ползване. Жалбоподателят не оспорва и фактът, че автомобилът е
собственост на друго лице, който той е взел за да управлява /за да възбуди
акумулатора на същият/.
Съдът споделя доводите на жалбоподателят, обективирани в жалбата,
че деянието не било съставомерно, както и че жалбоподателят е нямал
възможност да узнае, че МПС е било с служебно прекратена регистрация по
реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП, като и че не е бил уведомен за прекратяването
на регистрацията- и това е така защото автомобилът се води на името на
друго лице- което е собственик, и че деянието е извършено без вина,
доколкото жалбоподателят не е узнал за този факт по надлежният ред- до
деня на проверката.
Съдът намира, че в случая приложение намира разпоредбата на
чл.143 ал.10 ЗДвП /в сила от 01.01.2016г./, съгласно която служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.11 от Кодекса за
застраховането, и за това обстоятелство се уведомява собственикът на
пътното превозно средство за този факт. Служебно прекратена регистрация на
пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни
за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.6 от
същият нормативен акт, или, по желание на собственика, след представяне на
валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
6
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, но
само след като бъде уведомен собственика, като в случая това не е сторено от
компетентния орган съгласно на чл.143 ал.10 от ЗДвП /като в тази насока е и
подзаконов нормативен акт, а именно Наредба №1-45/ 24.03.2000г./- като не
са ангажирани доказателства от АНО за сторено уведомяване на собственика
на МПС в тази насока. Представеното уведомление /служебно и
допълнително изискано от съда/ не съдържа информация, че същото е
достигнало до своят адресат, и нещо повече- това уведомление не е било
представено на Прокуратурата при извършената проверка за деяние по чл.345
ал.2 от НК, приключила с постановление за отказ да се образува
нак.производство. Съдът не възприема и показанията на свидетелите, че
жалбоподателят по време на проверката им бил показал такова уведомление,
защото тези показания са неподкрепени с други доказателства по делото и
същите са изолирани. Именно АНО следва да ангажира доказателства в тази
насока, които въпреки усилията на съда, не бяха представени.
Както и по-горе се посочи, и от показанията на свидетелите не може
да се установи дали до времето на проверката жалбоподателят е знаел, че
регистрацията на управляваният от него лек автомобил е била прекратена- на
първо място той не е собственик на автомобила, и на второ място- няма
доказателства, че собственикът е бил уведомен за прекратената регистрация, а
оттам пък последният да е уведомил жалбоподателя за това.
Освен изложеното следва да се подчертае, че наличието на поставени
регистрационни табели на МПС и регистрационни талони, дават достатъчно
основание на водача да приеме, че същият е надлежно регистриран,
доколкото водачите нямат достъп до база данни КАТ. Предвид изложеното,
съдът намира, че не е доказана субективна страна на нарушението.
Сиреч, за да бъде съставомерно деянието на жалбоподателя
административно нарушение, то трябва да бъде виновно извършено, като
съгласно чл.11 от ЗАНН за вината са приложими разпоредбите на общата
част на НК, като в случая деянието на жалбоподателя следва да бъде
умишлено с оглед ограничителната разпоредба на чл.7 ал.2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.18 т.2 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000г. за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на
моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е че
7
регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно,
като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18 „б“ ал.1 т.8
от същата наредба - по реда на чл.143 ал. 10 от ЗДвП след уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, като
съгласно разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП, възпроизведена и в
разпоредбата на чл.18 „б“ ал.2 от горепосочената наредба, задължително
следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство от съответните
органи на отдел КАТ/ПП към съответното ОДМВР за тази прекратена
регистрация.
И понеже това не е било направено, т.к. липсват доказателства в тази
насока, се стига до закономерният извод, че жалбоподателят е управлявал
процесното МПС, без да знае за отмяната на регистрацията на превозното
средство и по този начин негово извършено деяние е безвиновно, респ., той
няма вина за неговото извършване. И освен това, жалбоподателят дори не е
собственик на този автомобил. И тъй като неговото деяние не е виновно
извършено, то съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН не се явява
административно нарушение и затова съдът намира, че жалбоподателят не е
извършил нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗАНН, и поради
което наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. В този смисъл е постоянната практика на
Административен съд- Кърджали, обективирана в Решение № 36/
16.03.2020г. по КАНД № 252/ 20г. и други подобни решения.
При този изход на делото и съгласно нормата на чл.63 ал.3 от ЗАНН
следва да полза на жалбоподателят да се присъдят сторените от последният
разноски, чийто размер възлиза на 360 лева /адв.възнагарждение/, за която
сума следва да се осъди ОДМВР- Кърджали. Не са налице основанията за
намаляване размера на адв.възнаграждение, т.к. същият е съобразен с
изискванията в тази насока.
Така мотивиран, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21- 0318- 000 414 от
24.11.2021г. на Началника на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което
на ЮС. ОСМ. ЮС. с ЕГН- **********, от с.Дрянова глава, общ.Кирково,
8
за нарушение по чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и
на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лева , както и с „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца“.
ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали да заплати на ЮС. ОСМ. ЮС. с ЕГН-
**********, сумата в размер на 360 лева- сторени от последният разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване Административен съд-
Кърджали в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
9