РЕШЕНИЕ№
260318
гр. Пловдив,
16.05.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря П.
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 8033 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „Стойков Транс - 26” ЕООД, ЕИК *********, против
„Парсек Груп” ЕООД, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, вр. с чл. 258 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 9 344, 64 лв. с ДДС по фактура №
*********/31.07.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер от 905, 91 лв.
за периода от 31.07.2019 г. до 13.07.2020 г. и сумата от 6 739, 44 лв. с ДДС по
фактура № **********/14.08.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер от 569,
11 лв. за периода от 14.09.2019 г. до 13.07.2020 г., които вземания са дължими
на основание договор за изработка, обективиран в издадените фактури, за
извършена услуга с багер, транспорт на баластра, транспорт на земни маси и
извозване на земни маси за обект на канализация “ЕВН” на К. ш., ведно със
законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 13.07.2020 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че по възложение на ответника, с който
се намирал в търговски правоотношения, осъществил услуга с багер, транспорт на
баластра, транспорт на земни маси и извозване на земни маси за обект на
канализация “ЕВН” на К. ш.. Сочи, че е издадена фактура № *********/31.07.2019
г. за сумата 9 344, 64 лв., към която били издадени 26 броя товарителници и 15
бр. кантарни бележки за извозваната до обекта баластра. Твърди, че е издадена
фактура № **********/14.08.2019 г. за сумата от 6 739, 44 лв., към която били
издадени 7 броя товарителници и 9 бр. кантарни бележки за извозваната до обекта
баластра. Поддържа, че до ответното дружество е изпратена нотариална покана,
получена на 05.10.2019 г. от страна на ответника, който не изпълнил доброволно
задълженията си. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените
искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът – „Парсек Груп” ЕООД, не е депозирал отговор на исковата молба. С
молба, депозирана преди първото по делото съдебно заседание ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер, като твърди, че между страните не е
възникнало валидно облигационно правоотношение, респ. посочените услуги не са
предоставени в полза на ответното дружество. Сочи, че представените по делото
фактури не са подписани от управителя на ответното дружество, а приложените
товарителници не са подписани от представител на дружеството, поради което не
установяват наличие на валидно възникнало правоотношение между страните, по
което да се дължи плащане. По така изложените съображения се моли за отхвърляне
на предявените искове.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, вр. с
чл. 258 ЗЗД, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява,
че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за
изработка.
По делото е представена фактура № **********/14.08.2019 г., издадена от
„Стайков Транс – 26“ ЕООД с получател „Парсек Груп“ ЕООД, на обща стойност от
6 739, 44 лв. с ДДС, за предоставена услуга по баластра и транспорт на
баластра от 353, 620 тона и транспорт на земни маси – 26 курса. Фактурата носи
подписите на представители на двете дружества, като в графата „получател“
фактурата е подписана от Бончо Бонев – управител на ответното дружество към
посочения момент, което обстоятелство съдът служебно установи при извършена
справка за вписани обстоятелства в Търговския регистър. Фактурата е с падеж на
плащане – 14.09.2019 г.
Приложена е фактура № **********/31.07.2019 г., издадена от „Стайков
Транс – 26“ ЕООД с получател „Парсек Груп“ ЕООД, на обща стойност от
9 344, 44 лв. с ДДС, за предоставена услуга с багер – 14 мсм, баластра и
транспорт – 425, 22 тона, транспорт на земни маси 12 курса. Фактурата носи
подписите на представители на двете дружества, като в графата „получател“
фактурата е подписана от представител на ответника, без посочване на неговите
имена. Фактурата е с падеж на плащане – 31.07.2019 г.
Подписите, положени от управителя на ответника по отношение на
посочените фактури, са оспорени от ответника, след изтичане на срока за отговор
на исковата молба, с молба депозирана преди първото по делото съдебно
заседание, поради което оспорването е заявено извън преклузивния за това срок
по чл. 193, ал. 1 ГПК и следва да се приеме, че тези частни диспозитивни
документи се ползват с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК
и изявлението на ответника, изхожда от лицето, сочено като негов автор.
Към фактурите са представени товарителници, които носят подписа на
получател – представител на ответното дружество, както и кантарни бележки за
извозената баластра, които не са подписани от представител на ответника.
От приложените по делото доказателства се установява, че страните са в
трайни търговски правоотношения във връзка с други предоставени услуги, които
не са предмет на правния спор.
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че процесните фактури са намерили счетоводно
отражение в счетоводството на ищеца „Стойков транс – 26“ ЕООД, като е отразено
непогасено салдо от 16 084, 08 лв. Вещото лице е установило, че фактура №
**********/31.07.2019 г. е включена в дневника за продажбите по ЗДДС за м.
07.2019 г. при „Парсек Груп“ ЕООД, като дружеството е ползвало данъчен кредит
по тази фактура, като последната е отразена като незаплатена и салдото по
сметка на клиенти „Стойков транс – 26“ ЕООД към м. 09.2021 г. е за сумата от
9 344, 64 лв. Експертизата е установила, че фактура №
**********/14.08.2019 г. не е осчетоводено в счетоводството на ответника и
ответното дружество не е ползвало данъчен кредит по тази фактура.
Съдът намира заключението по допуснатата и
приета без възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза за компетентно
и безпристрастно изготвено, дало пълен и обоснован отговор на всички поставени
за разрешаване въпроси, поради което възприема фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е достигнало.
От показанията на свидетеля К. Г. К., заемал
длъжността „б.“ при ищеца „Стайков Транс – 26“ ЕООД преди две години, се
установява, че ищецът е работил на обекти на „Парсек Груп“ ЕООД, като е
възлагана работа за обект на К. ш. от страна на П.П., която е „техничка“ при
ответника. Работата се изразявала във възстановяване на канализацията, която
била пропаднала. Свидетелства, че работил един месец на обекта. Твърди, че било
пропаднало – слагали пръст, минавали валяци да валират, отнемали и слагали
камъни и пръст – това основно била работата с багера. Свидетелства, че всеки
ден предавали работата си на „Парсек Груп“ ЕООД като всеки ден П.П. се
подписвал. Сочи, че П.П. бил техник при ответника – той приемал работата и им
казвал какво да правят. Твърди, че при приемане на работата не е имало
възражения и забележки.
В производството по делото са снети показанията на свидетелката П.С.П. –
служител при ответника „Парсек Груп“ ЕООД, която свидетелства, че знае „Стойков
Транс“ ЕООД да е работил за „Парсек Груп“ ЕООД за повече от един обекти, като
сочи, че познава управителя на „Стойков Транс“ ЕООД. Сочи, че знае „Стойков
Транс“ ЕООД да е работил на обект на К. ш. при пропадналия път на канализацията
на ЕВН, като работата се е състояла в подсигуряване на канализация – услуги с
багер и транспорт, изкопаване на земна маса. Свидетелства, че мисли, че
технически ръководител на обекта е била З.Л., но не е убедена в посоченото
обстоятелство. Твърди, че работата била поета от „Стойков Транс“ ЕООД след като
свидетелката осъществявала разговори с ищеца, както и нейният ръководител.
Сочи, че Петър Петров е контролирал до някъде нещата на обекта, във връзка с
общите работници на дружеството.
В производството са снети и показанията на свидетелката З.П.Л., служител
при ответника „Парсек Груп“ ЕООД в периода юни 2017 г. до края на 2020 г. – с
прекъсване, на длъжност „с.о.“. Свидетелства, че знае, че делото се води за
обект – канализация и водопровод на обект на ЕВН. Свидетелства, че бе си спомня
кой е правил изкопа и кой е доставял баластра и инертен материал за обекта,
като свидетелства, че е била технически ръководител при изграждането на
канализацията на ЕВН, а не при пропадане на пътя.
Правното
действие на процесния договор за изработка попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учредените от него договорни правоотношения са възникнали между
търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ –
арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Следователно, проявените юридически факти по повод
сключването и изпълнението на процесния договор следва да се субсумират под
правните норми, уреждащи търговските сделки.
Договорът за
изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален,
двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за ответника са породени две основни облигаторни
задължения – да извърши възложената работа съобразно поръчката в срок и без
отклонение от нея и недостатъци на процесните дейности, и да предаде работата
на възложителя, а за ищеца – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати
уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Обстоятелството,
че между страните е възникнало правоотношение по договор за изработка съдът
намира за установено от представените по делото доказателства.
Константна е съдебната практика на Върховния
касационен съд, обективирана в Решение №
51/10.12.2012 г. по гр. д. № 962/11 г. на ВКС, Решение № 166/26.10.2010 г. по
т.д. 991/09 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2008 г.
на ВКС, І т.о., Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/08 г. на ВКС, ІІ
т.о., решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/09 г. на ВКС, ІІ т.о. и др., в
която се приема, че фактурата може да бъде приета като доказателство за
възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните
доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин
на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по
себе си, обаче, отразяването на фактурата в счетоводството на ответника -
купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен
кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото
съществуване.
В случая от допуснатата по делото и приета без
възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
ответното дружество е осчетоводило фактура
№ **********/31.07.2019 г., по който начин последното е признало възникналото
правоотношение и дължимостта на сумата от 9 344, 64 лв.
Следващият счетоводен документ, на който се
позовава ищецът е фактура № **********/14.08.2019 г., която не е осчетоводена
от страна на ответника, но обстоятелството, че посочените в тази фактура
облагаеми доставки са възложени от страна на ответника се установява от
обстоятелството, че последната носи подпис на управителя на ответното
дружество, който не е оспорен в преклузивните за това срокове по чл. 193, ал. 1 ГПК и в този смисъл се ползва с формална доказателствена стойност. В този
смисъл са и показанията на свидетелката П., която свидетелства пред съда, че
ищецът е осъществявал дейност по поръчка на ответника на обект на К. ш. при
пропадналия път на канализацията на ЕВН, като работата се е състояла в
подсигуряване на канализация – услуги с багер и транспорт, изкопаване на земна
маса. Следва да се посочи, че препис от исковата молба ведно с приложенията
следва да се счита за редовно връчен на ответника, в който смисъл е изявлението
на процесуалния представител на ответника в първото по делото съдебно
заседание, който посочва, че по данни на неговите доверители книжата са им
предадени от лицето, приело съобщението и последното е пълномощник на
дружеството.
Фактурата е първичен счетоводен документ, с
който доставчикът документира доставка на стока или услуга към получателя й.
Съгласно чл. 113, ал. 1 ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е
длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга
/или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато
доставката се документира с протокол по чл. 117 ЗДДС/.
Последователна е практиката на ВКС, че
двустранно подписаната фактура, съдържаща съществените елементи на конкретната
сделка има доказателствено значение за сключен договор за изработка и е
основание за плащане на уговореното възнаграждение; тя може да бъде ценена и
като доказателство за приемане от поръчващия на фактически извършените работи,
независимо от липса на подписан приемо-предавателен протокол - Решение
138/17.10.2011 г. по т.д. № 728/2010 г. на ІІ т.о. и Решение № 65/16.07.2012 г.
по т.д. 333/2011 г. на ІІ т.о.
Съдът съобрази и практиката на Върховния
касационен съд, обективирана в Решение № 107 от 13.07.2016 г. по т. д. №
764/2015 г., TK, I т. о.
на ВКС, в което се приема, че съдът следва да съобразява (да обсъжда и да
зачита доказателствената сила) на писмени доказателства, приложени към исковата
молба и приети по делото, които са оспорени от ответната страна, но оспорването
е направено след изтичане на преклузивния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК.
В този смисъл между страните са възникнали договорни
правоотношения по два договора за изработка, обективирани в процесните фактури.
Законът
задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането
като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2)
признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е
налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното
или мълчаливото изразено
изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане
означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на
одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако
не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена,
както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция.
Съгласно
правната норма, уредена в чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, поръчващият (възложителят)
трябва да заплати възнаграждението за приетата осъществена работа. С аргумент от обратното основание възложителят
не дължи заплащане на уговореното възнаграждение за неизпълнена работа.
Съдът намира,
че възложената работа е осъществена съобразно поръчката на възложителя и е
надлежно приета без възражения, което обстоятелство се установява от
представените по делото доказателства – издадени от ищцовото дружество
товарителници, които носят подпис на лице, посочено като представител на
възложителя - ответник.
Ответникът,
едва с молба, депозирана преди първото по делото съдебно заседание, е релевирал
възражение, че представените документи, удостоверяващи осъществяване на
възложената услуга, не са подписани от представители на ответното дружество – в
качеството му на възложител. Според съда в настоящия му съдебен състав,
релевирането на това материалноправно възражение се преклудира с изтичане на
срока за отговор на исковата молба, и не може да бъде надлежно заявено след
това, извън случаите на чл. 133 ГПК и чл. 147 ГПК. Т.е. съдът не следва да
обсъжда това възражение, а да приеме, че изискуемостта на насрещната престация
на купувача е възникнала с приемане на стоката от негов представител, положил
подпис в полето “получател” от името на дружеството – купувач. В посочения
смисъл е и формираната задължителна практика на ВКС, която настоящият съдебен
състав изцяло споделя, че възраженията на ответника срещу предявения иск
поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.
131, ал. 1 ГПК, освен в изрично посочените в процесуалния закон изключения.
Затова и по силата на концентрационното начало страната не може да поправи
пропуските, които поради собствената си процесуална небрежност е допуснала в
първоинстанционното производство.
Въпреки това
в първото по делото съдебно заседание съдът е разпределил допълнителна
доказателствена тежест между страните, като е указал на ответника, че следва да
установи момента, в който е узнал за осъществените без надлежна представителна
власт действия, както и че незабавно след това се е противопоставил, с оглед
приложение на разпоредбата на чл. 301 ТЗ.
С оглед
разпределената от съда доказателствена тежест ответникът не е ангажирал
доказателства за установяване на момента, в който е узнал за осъществените без
представителна власт действия, респ. че незабавно се е противопоставил. С оглед
горното и предвид оспорването на ответника, следва да се приеме, че най-късният
момент, в който ответникът е узнал за осъществената работа е с получаване на
препис от исковата молба, ведно с приложенията, като в срока за отговор не се е
противопоставил на осъществените действия, като противопоставянето едва с
молбата, депозирана против първото по делото съдебно заседание, не следва да се
приеме като незабавно. В този смисъл е Решение № 51 от 10.02.2012 г. по гр.
д. № 962/2011 г., ГК, II г. о. на ВКС, в което се приема, че към датата на узнаване за предприетите
без представителна власт действия, следва да е налице противопоставяне по
смисъла на чл. 301 ТЗ, за да не се зачетат действията на лицата без
представителна власт.
Предвид така
изложеното ответното дружество следва да се счита обвързана от така
осъществените действия по силата на презумпцията, установена в разпоредбата на
чл. 301 ТЗ, като следва да се приеме, че
осъществената работа е приета без възражения от страна на възложителя.
Следователно
в полза на изпълнителя е възникнало правото по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за получаване
на възнаграждения по процесните два неформални договора за изработка, както
следва: за сумата от 9 344, 64 лв. с ДДС по
фактура № *********/31.07.2019 г. и сумата от 6 739, 44 лв. с ДДС по фактура №
**********/14.08.2019 г. Настъпил е и падежът за заплащане на установената
цена, посочен в двете издадени от изпълнителя – ищец фактури.
Обстоятелството,
че възникналите от процесния договор за изработка парични задължения са
изпълнени, подлежи на доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, който не е представил доказателства за установяване, че задължението за
заплащане на цената е погасено.
Предвид така
изложеното предявеният иск за главница следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация за заплащане на цената на
предоставената услуга, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това
обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД върху главницата. Ответникът дължи обезщетение за забава, считано от
датата на падежа на всяка фактура, тъй като с изтичане на установения срок
последният изпада в забава, без да е необходима покана – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Съдът определи служебно размерът на обезщетението за
забава чрез https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, който по отношение на главницата от 9 344, 64 лв. с ДДС по фактура № *********/31.07.2019 г. е в размер на
сумата от 905, 91 лв. за периода от 31.07.2019 г. до 13.07.2020 г., а по
отношение на главницата от 6 739, 44 лв. с ДДС по фактура № **********/14.08.2019
г. е в размер от 569, 11 лв. за периода от 14.09.2019 г. до 13.07.2020 г.
Предвид така установеното предявените акцесорни искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъдат уважени в пълния им предявен размер.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него
разноски, които в настоящото производство са в общ размер от 1 883 лв., от
които сумата от 703 лв. за заплатена държавна такса, 1 000 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение (по банков път, за което са представени доказателства
на л. 220 по делото за превеждане на сумата от 1 000 лв., в който смисъл
не се присъжда претендираната съгласно списъка сума от 1 300 лв.), сумата
от 130 лв. – депозит за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза и сумата от
50 лв. – депозит за разпит на свидетел.
В настоящото производство следва да бъдат
присъдени и разноските, сторени от ищеца в производството по допускане на
обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 6757/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
в размер на сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение, за заплащането на
което са представени доказателства пред настоящия съдебен състав. За да
достигне до този правен извод съдът съобрази задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Парсек
Груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „21-ви
век“ № 17, ет. 4, ап. 6, да заплати на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 266, вр. с чл. 258 ЗЗД, и чл.
86, ал. 1 ЗЗД в полза на „Стойков Транс - 26” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Калековец, ул. „Зорница“ № 9, сумата от 9
344, 64 лв. с ДДС по фактура № *********/31.07.2019 г., ведно с обезщетение
за забава в размер от 905, 91 лв. за
периода от 31.07.2019 г. до 13.07.2020 г. и сумата от 6 739, 44 лв. с ДДС по фактура № **********/14.08.2019 г., ведно с
обезщетение за забава в размер от 569,
11 лв. за периода от 14.09.2019 г. до 13.07.2020 г., които вземания са
дължими на основание договор за изработка, обективиран в издадените фактури, за
извършена услуга с багер, транспорт на баластра, транспорт на земни маси и
извозване на земни маси за обект на канализация “ЕВН” на К. ш., ведно със
законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 13.07.2020 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Парсек Груп” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Стойков Транс - 26” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лв. –
разноски в обезпечителното производство по гр.д. № 6757/2020 г. на Районен съд
- Пловдив, и сумата от 1 883 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 8033/2020 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК