Определение по дело №2478/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№I-260838                17.11.2020 г             град Бургас

 

                        БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, на седемнадесети ноември, две хиляди и двадесета година в закрито съдебно заседание, в следния състав:

                                          

 Председател: Мариана Карастанчева

                                                                           Членове:    1.Пламена Върбанова                                                                                                                                  

                             2.мл.с. Детелина Димова

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от  младши съдия Детелина Димова частно гражданско дело номер 2478 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

                        Производството е по чл.274 от ГПК, във връзка с чл. 407, ал. 1 от ГПК.

                        Постъпила е частна жалба от И.И. Б., ЕГН **********, с адрес: *** против Определение № 26060 от 02.09.2020 г. постановено по гр.д. №10233/2019 г. по описа на БРС, с което съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на Ц.И. Б., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Н.Д.Д., ЕГН **********, против И.И. Б., ЕГН **********, за сумата от 430 лева, представляваща разноски, присъдени с Решение №1270/10.06.2020 г., поправено с Решение №1578/08.07.2020 г., и двете постановени по гр.д. №10233/2019 г. по описа на БРС.

                        С Решение №1270/10.06.2020 г. по гр.д. №10233/2019 г. по описа на БРС, поправено с Решение №1578/08.07.2020 г. по същото дело, съдът, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, е дал разрешение детето Ц.И. Б., ЕГН **********, да напуска пределите на Република България до държавите-членки на Европейския съюз, Русия и Молдова, придружавано от майка си Н.Д.Д., ЕГН ********** и упълномощени от нея лица, за период до навършване на пълнолетие, като е заместил съгласието на бащата  И.И. Б., ЕГН ********** за това. Със същото решение, съдът е осъдил бащата И.И. Б., ЕГН ********** да заплати на Ц.И. Б., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Н.Д.Д., ЕГН ********** сумата от 430.00 лева съдебно –деловодни разноски. Решението е влязло в сила на 12.08.2020 г.

                        На 01.09.2020 г. по делото е постъпило заявление от Ц.И. Б., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Н.Д.Д., ЕГН **********, чрез адв. Арнаудова с искане за издаване на изпълнителен лист за присъдената с цитираното по – горе решение сума от 430 лева.

                        Въз основа на постъпилото искане и на основание чл. 406, ал. 1, във връзка с чл. 404, ал. 1 от ГПК , съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист за сумата от 430 лева, като видно от направеното върху решението отбелязване, същият е бил издаден на 04.09.2020 г. и на 14.09.2020 г. е получен от процесуалния представител на молителката –адв. Надежда Арнаудова.

                        Жалбоподателят оспорва разпореждането на БРС за издаване на изпълнителен лист за сумата от 430 лева, с аргумент, че към момента на постановяване на оспорения акт, тази сума е била заплатена от него по банков път, за което представя доказателства. Заявява, че на 06.07.2020 г. е заплатил по сметка на Н.Д.- майка и законен представител на детето Ц. Б. сума в общ размер на 1210 лева, като в основанието за плащане било посочено, че същата представлява дължими хонорари и такси по гр.д. №7036/2019г. БРС, възз.гр.д. №1047/2020 г БОС и гр.д.№ 10233/2019 г. БРС. Посочва, че сумата от 1210 лева е сбор от три суми, присъдени като разноски по цитираните три дела, а именно: 430 лева – разноски по настоящото гр.д. №10233/2019 г. на БРС; 420 лева – разноски по в.гр.д. № 1047/2020 г. по описа на БОС и 360 лева – разноски по гр.д. № 7036/2019 г. по описа на БРС.  Сметката, по която е направил плащането била посочена от Ц.И. Б.а по съобщение във Viber, за което представя разпечатка.

                        В жалбата не се излагат конкретни доводи относно допуснати от БРС нарушения на процесуалния или материалния закон, а се изразява несъгласие с издаването на изпълнителен лист за сума, която вече не е дължима поради извършеното плащане.

                        В срока по чл. 276 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата по частната жалба, действаща със съгласието на законния си представител, с който жалбата се оспорва като недопустима и неоснователна. Сочи се, че жалбата била подадена след законоустановения срок, поради което била недопустима. На следващо място подробно се описват отношенията между страните по повод на извършеното плащане, като се сочи, че заплатената от жалбоподателя сума, всъщност му била предоставена преди самото плащане от майката на молителката, съобразно постигната между страните уговорка. Срещу обещанието на жалбоподателя да не обжалва решението по делото, майката на детето – Н.Д. се съгласила да предостави сумата от 1210 лева на Б., която той още същия ден следвало да преведе обратно по нейна сметка за погасяването на присъдените в полза на Ц. Б. разноски. С оглед на това сочи, че жалбоподателят не е заплатил дължимите суми с негови лични средства и затова следвало реално да изпълни задълженията си. Представя разпечатка на разменена между страните комуникация в електронен вид. Прави искане за разглеждане на делото в открито съдебно заседание и ангажиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел.

Съдът намира, че частната жалба е допустима, като подадена в срок и от лице, имащо право да обжалва определението на БРС, което подлежи на съдебен контрол на основание чл. 121 от ГПК.  Неоснователно е възражението на ответната страна за недопустимост на жалбата поради просрочие. Препис от обжалваното определение е връчено на Б. на 09.09.2020 г., а жалбата е подадена на 15.09.2020 г., т.е. в срока по чл. 407 от ГПК. В действителност в цитираната разпоредба е посочено, че срока за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист за ответника започва да тече от връчване на поканата за доброволно изпълнение, като в настоящия случай няма данни да е започнало изпълнително производство. Макар и подадена преди този срок, жалбата не е недопустима, тъй като в случая районният съд изрично е указал на страната възможността й да обжалва акта, в едноседмичен срок от връчването на разпореждането. Ето защо, жалбата подлежи на разглеждане по същество, като не са налице основания за разглеждане на делото в открито заседание. Съдът намира, че с оглед правилното решаване на спора не е необходимо събирането на гласни доказателства, поради което искането за разпит на свидетел следва да бъде оставено без уважение.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид становищата на страните и представените писмени доказателства, като съобрази закона и постановките на ТР №6/15.01.2019 г по т.д. №6/2017 г на  ОСГТК на ВКС, съгласно които в производството по частна жалба, съдът действа при условията на пълен въззив, намира за установено следното:

Съгласно чл. 406, ал. 1 от ГПК изпълнителен лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. Законът не предвижда в производството по издаване на изпълнителен лист, съдът да събира доказателства дали присъдените суми са погасени чрез плащане или по друг начин. Производството е едностранно, развива се по молба на страната, в полза на която с актовете, посочени в чл. 404 ГПК са присъдени вземания. Съгласно чл. 405, ал. 7 от ГПК, молбата за издаване на изпълнителен лист се разглежда в закрито заседание, като не е предвидено препис от същата да се връчва на другата страна за становище.

В мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по т.дело № 5/2015 г. на ОСГТК по т. 3 от същото, е прието, че в производството по издаване на изпълнителен лист, проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която последните удостоверяват изпълняемото право. При произнасяне по молба по чл. 405, ал.1 ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл. 407, ал.1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение.

Ето защо, след като районният съд се е уверил, че решението, въз основа на което е поискано да бъде издаден изпълнителен лист е влязло в сила, и представлява редовно от външна страна съдебно изпълнително основание, както и че същото установява вземане, което подлежи на изпълнение, същият правилно е разпоредил такъв да бъде издаден. В този смисъл Определение № 2492 от 03.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 2240 / 2018 г. на III състав на Окръжен съд – Варна; Определение № 3881 от 26.08.2015 г. по гр. д. № 671/2015 г. на Окръжен съд – Благоевград; Определение № 2845 от 13.10.2014 г. по гр. д. № 3071/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив.

На свой ред, действията по снабдяване с изпълнителен лист, макар да са предпоставка за образуване на принудително производство, нямат характер на действия по изпълнението. За взискателя, който е удовлетворен извън рамките на принудителното изпълнение, не съществува правен интерес от предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземането му, а  дори и да предприеме такива,  то длъжникът може да се освободи от изпълнение като представи доказателства за извършеното от него  плащане преди образуване на изпълнителното дело. В този случай разноските по изпълнението следва да останат в тежест на взискателя по аргумент от чл. 79, ал. 1 ГПК.

                        По изложените съображения, въззивният съд намира, че постановеното от съда определение, с характер на разпореждане е правилно, като същото е постановено при спазване на процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.

                        Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване по аргумент от т. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по т.дело № 5/2015 г. на ОСГТК.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА Определение № 26060 от 02.09.2020 г. постановено по гр.д. №10233/2019 г. по описа на БРС

                        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                        ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

                                                          2.