Присъда по дело №210/2023 на Районен съд - Русе

С тъжба от 31.05.2014г. частният тъжител Т. В. С. от гр.Две могили
Русенска обл. е обвинил С. И. Г. от гр.Русе в това, че на 21.04.2022 г. в
с.Иваново обл.Русе разгласила позорно неистинско по отношение на него в
качеството му да длъжностно лице – полицейски инспектор при изпълнение
на службата му,като заявила, „че е употребил алкохол,че е пиян и има вид на
алкохолик“,като клеветата е разгласена публично и разпространена чрез
обаждане на телефон за спешни повиквания 112 – престъпление по чл.148
ал.1 т.1,2 и 3 от НК вр. чл.147 от НК
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от
тъжителя против подсъдимата за сумата 10000лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди състоящи се в накърняване на доброто
име,унижаване на честта и достойнството,злепоставяне в обществото и
изпитано неудобствох,в едно със законната лихва върху сумата считано от
21.04.2022г. и за заплащане на разноски състоящи се в адвокатски хонорар за
повереник .
Частният тъжител лично и чрез своя процесуален представител
поддържа обвинението и гражданската претенция.
Подсъдимата дава подробни обяснения,в които не се признава за
виновна.Твърди,че е изрекла подобни на посочените в тъжбата изрази и е
подала сигнал на тел.112 изпълнявайки гражданския си дълг.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимата не е осъждана.Завършила е средно образование. Разведена
е. Не работи и се издържа от заплатата на едното си дете и от пенсията на
майка си.
Частният тъжител работи като полицай мл.автоконтрольор в ОДМВР
Русе РУ Две могили.На 21.04.2022г. застъпва нощна смяна извършвайки
охрана на вътрешния ред и пътен контрол. В наряд е със свид.Б.. След 22:00
по план извършват проверка на водачите на МПС преминаващи през центъра
на с.Иваново Русенска обл. ул.Олимпийска
Също на 21.04.22г. вечерта свид.Х. управлявайки л.а. Тойота пътува за
с.Табачка. На предна дясна седалка се вози подсъдимата. При преминаване
през с.Иваново С. спира за проверка автомобила управляван от Х.. При
проверката констатира,че водачът не е сключил договор за задължителна
застраховка Гражданска отговорност. Докато С. проверява водача за употреба
на алкохол от автомобила слиза подсъдимата и се насочва към него.
Приближавайки се към него на висок глас казва : „ти си алкохолик,лъхаш на
алкохол,имаш вид на алкохолик,личи си ,че си употребил алкохол“ Заявява,че
в това състояние не воже да прави проверка на водачите за алкохол. Тъй като
С. продължава проверката на водача,подсъдимата набира телефон за спешни
повиквания 112 и заявява на оператора,че ги е спряла патрулка и единият от
катаджиите е пиян.Обяснява точното място на проверката. Докато операторът
я свърже с дежурен ОДМВР Русе тя затваря и веднага още веднъж набира
1

тел.112. Отново заявявя мястото и причината: че се е возила в
автомобил,който е спрян от пиян полицай,който се клати и е пиян с изцъклен
поглед.Свързана с дежурен ОДМВР и на него заявява,че единия от
полицаите,този който се вози в автомобила е пиян.Дежурният разпорежда
да остане на място и да присъства на проверката на полицая за алкохол като
изпраща на мястото патрул на Сектор ПП Русе,конкретно да извърши
проверка на полицай Т. С.. На място пристигат свид.Ч. и К. –
мл.автоконтрольори в Сектор ПП Русе. В присъствието на подсъдимата
заявяват на С.,че им е разпоредено да му извършат проверка за употреба на
алкохол и че с оглед на службата си е задължен да даде проба.Изпробват го и
уредът дава отрицателен резултат. След като вижда резултата от пробата
подсъдимата заявява,че щом С. не е пил да отиде да се прегледа защото има
нужда от помощ.
По повод на сигнала на подсъдимата и извършената проверка е
образувана дисциплинарна проверка по която С. е давал писмени
обяснения.При проверката са направени разпечатки от записи на разговори на
тел.112 и са снети писмени обяснения от свид.Й. – оперативен дежурен РУ
Две могили.
Горната фактическа обстановка,съдът намира за безспорно установена
от обясненията на подсъдимата,показанията на свидетелите Б., Й., К.,Х. и
Ч.,свидетелство за съдимост и рапорти от служебни проверки.
При установяване на фактите, съдът цени обясненията на подсъдимата,
отчитайки защитната теза. Тя кара подсъдимата да омаловажава вината си и
да спестява факти за конкретни изречени изрази, които самата подсъдима
счита за неизгодни за защитата.Освен това по време на извършената проверка
за неверен сигнал на тел.112 тя е могла да се запознае с направените
експертни справки на записа от тел.112 и да съобрази защитата си с
разпечатката.
При установяване на фактите съдът цени изцяло показанията на
свид.Б.,Й.,К. и Ч.. Показанията на тези свидетели са логични в изложението
си , последователни и взаимно се подкрепят.Освен това тези свидетели не са
заинтересовани от изхода на делото. Те са възприели конкретните факти и
обстоятелства в служебно качество и нямат лични пристрастия нито към
тъжител,нито към подсъдим. Това обстоятелство ги прави обективни.
Показанията на свид.Х. съдът цени относно установяване на време и
място,както и участници. Свидетелката твърди,че не е имала възможност да
чува думите на подсъдимата отправени към С.. По отношение на състоянието
и тона на изречените от подсъдимата думи към С. показанията на тази
свидетелка противоречат на всички останали показания,поради което в тази
им част съдът не ги цени.
Анализирайки всички доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,съдът намира,че съставомерните факти се установяват от
следните доказателствени средства:
2

Приложеното по делото свидетелство за съдимост дава основание да се
направи извода,че подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от
наказателна отговорност.
Социалният статус и професионална ангажираност се установява от
нейните обяснения.
От показанията на свид. Б. и Й.,както и от приложените докладни
записки се установява длъжностното качество на С. и обстоятелството,че е
бил на служба към момента на деянието.
Авторството на деянието се установява от показанията на свид.Б., Й., Ч.
и К., а от докладните записки от извършената дисциплинарна проверка се
установяват точните думи на подсъдимата изречени по отношение на С. при
разговора на тел.112. Последното се потвърждава и от свидетелските
показания на свид.Й.,към когото е насочена подсъдимата да предаде сигнала
си.
Обстоятелството,че С. не е бил употребил алкохол и с поведението си
не е давал никакви признаци на лице употребило алкохол се установяват от
показанията на свид. Б., Й., Ч. и К.. Тези възприятия се потвърждават до
голяма степен и от показанията на свид.Х.,която лично е разговаряла със С. и
не твърди за наличие на твърдяните от подсъдимата признаци на лице
повлияно от употребен алкохол – „клати се,преплита си езика,погледът му е
изцъклен“ както твърди подсъдимата. Тази свидетелка е възприела
единствено,че гласът му е бил „разтегнат и неконцентриран“.
Приетата за установена фактическа обстановка дава основание на съда
да направи следните единствени и несъмнени правни изводи относно деяние
и вина:
Чрез изричане на думите „Вие сте употребил алкохол,пиян сте и имате
вид на алкохолик“ и насочването им към конкретно лице – С. в присъствието
първо на колегата на С. и на Л. Х. и малко по-късно на оператора на тел.112 и
на дежурния свид.С. подсъдимата е осъществила обективните признаци на
престъплението клевета по чл.148 ал.1 т.1,2 и 3 от НК вр. чл.147 от
НК.Подсъдимата е изрекла точно твърдените в тъжбата изрази и по своята
същност и вложения в тях смисъл те съдържат твърдения за позорящи факти
и обстоятелства.Навеждат на факти от позорно за честта и достойнството на
частния тъжител значение. Обстоятелството,че униформен полицай на смята
е пиян и извършва проверки,още по-вече за употреба на алкохол от водачите
на МПС е позорно за честта и достойнството,тъй като такова поведение за
каквото твърди подсъдимата е обществено укоримо и освен това е и
дисциплинарно нарушение. С. не е давал никакви конкретни признаци на
лице употребило алкохол и липсата в кръвта му се е установила по
единствения възможен и категоричен начин.
Направените от подсъдимата твърдения съдържат в себе си конкретно
съдържание за точно определено обстоятелство или явление.Фактът,че
полицай изпълнява задълженията си пиян е факт,чието разгласяване е опасно
3

за доброто име на човека и представлява разгласяване на отрицателни
качества на личността, които я характеризират негативно. Разгласените факти
и обстоятелства са позорящи от гледна точка на морала и наред с това не
отговарят на обективната действителност.
Твърденията са конкретни и обществено укоримият им аспект е насочен
точно към длъжностното качество на С. точно при изпълнение на служебните
му правомощия.
Думите на подсъдимата са станали първо достояние на по-вече от две
лица и след това са разпространени по телефон чрез обаждането на тел.112.
Възприети са сериозно от длъжностните лица отговарящи за спазването на
служебната дисциплина и са довели до извършване на служебна проверка,при
която се е установила неистинността на твърденията на подсъдимата.
От субективна страна подсъдимата е извършила противоправните
действия при пряк умисъл. На първо място тя е съзнавала,че възприетите от
нея признаци от поведението на С. не сочат несъмнено на употреба на
алкохол.Въпреки това без да има наличие на очевидни признаци е решила да
направи констатация,която да урони честта и достойнството на полицая,който
е констатирал нарушение на правилата за движение извършено от нейната
приятелка и предприема административнонаказателни мерки против нея. Без
да има категорични впечатления,които да потвърждават употреба на алкохол
и още по-вече повлияване от употребен алкохол решава да обяви публично
изводите си. Съзнава,че твърденията ѝ са относно позорящ факт и ще засегнат
честта и достойнството на този към който са адресирани и въпреки това
публично прави изявленията си. Съзнава,че С. е полицай и е на служба и
употребата на алкохол по това време от такова лица е обществено укоримо
поведение и целта е да уязви честта и достойнството на полицая. Съзнава,че
прави изявлението си и по телефон и по този начин то може да стане
достояние на неограничен кръг от лица, но прави това в изпълнение на целта
си – изявленията да достигнат до началниците на С. и с това да създаде у
тях негативно впечатление от неговата личност.
Съдът след като взема предвид, че за извършеното престъпление се
предвижда наказание глоба и обществено порицание, деянието е умишлено,
деецът не представлява голяма обществена опасност, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII раздел ІV от НК, не са причинени
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване,не е причинена тежка телесна
повреда или смърт и деянието не е извършено в пияно състояние или след
употреба на наркотични вещества и целите на наказанието могат да се постигнат
по този начин, прие, че са налице формалните предпоставки на чл.78а от НК за
освобождаване на Г. от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание.
При индивидуализацията на наложеното наказание, съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и
семейното положение.Като отегчаващи се отчетоха упоритост в
умисъла,множество квалифициращи признаци и липса на критичностт. При тези
4

обстоятелства съдът определи административно наказание на средата на
предвиденото в размер на три хиляди лева.
Безспорно със своите действия подсъдимата е причинила на тъжителя
негативни усещания ,което освен наказателната следва да ангажира и
гражданската отговорност.Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД
подсъдимата ще следва да репарира причинените на пострадалия
неимуществени вреди от деянието си.Представените от гражданския ищец
доказателства сочат,че той е изпитал унижение от твърденията,че пиян може
да извършва проверки на водачите на МПС за употреба на алкохол и че
неоснователните обвинения от подсъдимата са довели до съмнение в
началниците му,които са разпоредили проверка с техническо средство.
Изпитал е същото унижение при извършване на проверката в присъствието на
водача ,който самият той е проверявал и запознаването на случаен пътник с
резултатите от служебната проверка. Чувствал се е злепоставен и по-късно
при извършване на служебната проверка по време на която позорящите
твърдения са станали достояние на всичките му колеги от управлението и са
го злепоставили пред тях. Изтърпяното от пострадалия унижение на честта и
достойнството и засяганетоо на доброто му име в службата са пряка и
непосредствена последица от поведението на подсъдимата. Вземайки предвид
тези факти и правилата на чл.52 от ЗЗД,съдът намери,че претърпените от
пострадалия неимуществени вреди могат да бъдат репарирани със сумата от
4000лв. В останалата си част гражданския иск като неоснователен и недоказан
следва да се отхвърли.Предвид основателността на главния иск се явява
основателен и акцесорния за заплащане на законна лихва върху уважената
част от гражданския иск.Такава подсъдимата ще следва да заплати на
пострадалия от деня на деликта 21.04.2022г. до окончателното изплащане на
сумата.
Освен тази сума,подсъдимата следва да заплати на пострадалия и
направените разноските по делото в хода на съдебно производство,които са
държавната такса за образуване и адвокатски хонорар.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си

5

Номер на акта:	106
Дата:	29 септември 2023 г. (в сила от 17 октомври 2023 г.)
Съдия:	Пламен Георгиев Ченджиев

Дело:	20234520200210
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	19 януари 2023 г.

Присъда по дело №210/2023 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите