№ 21153
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110122151 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 136684/16.04.2025г. на СРС,
подадена от В. И. Г. срещу „**********“ ООД във връзка със Заповед № 40395/28.12.2024г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 57884/2024г. на
СРС.
Ищцата В. И. Г. чрез адв. С. С. – АК-София, е предявила срещу ответното
„**********“ ООД иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият ú дължи сумата от 70,73 лева,
представляваща законна лихва за забава върху главница от 799,99 лева за периода
16.08.2022г.-14.06.2023г., която главница ответникът следвало да заплати на ищцата във
връзка с влязло в сила Решение № 5887/13.04.2023г. по гр.д. № 59342/2022г. на СРС, 179
състав, поправено с Решение № 15335/21.09.2023г.
Ищцата твърди, че с Решение № 5887/13.04.2023г. по гр.д. № 59342/2020г. на СРС,
179 състав, поправено с Решение № 15335/21.09.2023г. по същото дело, и във връзка с ч.гр.д.
№ 44286/2022г. на СРС било признато за установено, че „**********“ ООД дължи на В. Г.
главница в размер на 799,99 лева. Законната лихва върху тази сума до изплащането ú не била
предмет на делото. Към дата 16.08.2022г. и до 14.06.2023г. „**********“ ООД било в забава
и не плащало установената като дължима сума, поради което дължало законната лихва върху
нея за посочения период, възлизаща според ищцата на 70,73 лева. За насроченото по делото
публично съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. Становище се
изразява в писмен вид, като предявеният иск се поддържа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното „**********“ ООД чрез адв. Х. АК-София, е
подало Отговор, вх. № 227920/30.06.2025г. на СРС, с който признава предявения иск.
Обосновава позиция, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, като не дължи
разноски по делото. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща
представител. Становище се изразява в писмен вид, като с него поддържа вече изразената
позиция по делото.
1
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения
с нея иск и становището на ответника, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска
или с неприсъствено решение.
Съгласно чл. 153 ГПК на доказване в процеса подлежат само спорните факти.
Доколкото ответникът е признал иска, то спорни факти по делото няма. Не са представени
доказателства процесната сума да е заплатена, поради което искът е основателен и следва
да бъде уважен.
При това положение спорът по делото се концентрира единствено досежно
отговорността за разноски.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Въпреки че искът бива уважен, съдът намира, че разноски
в полза на ищцата не следва да се присъждат нито за заповедното, нито за настоящото
исково производство. Съображения в съответната насока съдът е изложил вече и в заповедта
за изпълнение. Ищцата е следвало да заяви претенцията си за законна лихва по ч.гр.д. №
44286/2022г. на СРС и гр.д. № 59342/2022г. на СРС. По този начин тя е щяла да си спести и
разноски за държавна такса, тъй като върху претенцията за законна лихва от подаването на
заявлението до изплащане на сумата не се заплаща държавна такса. Демонстрираната
практика за целенасочено разделяне на претенциите и иницииране на отделни производства
с отделна претенция за разноски, включително адвокатско възнаграждение по всяко едно от
тях, според съда нарушава нормата на чл. 3 ГПК, за спазването на която той следи служебно,
като води единствено до самоцелно и лишено от полезен от правораздавателна гледна точка
резултат и изкуствено увеличаване на броя дела и съдебните разноски, съпоставени с тези,
реално съответни на практически необходимото за удовлетворяване интереса на кредитора-
заявител. Г. е следвало да заяви претенциите си към „**********“ ООД в едно производство,
при отчитане процесуалните възможности за това с оглед размера на търсената сума. Ако го
беше сторила, сега щеше да разполага с изпълнителен титул и за процесната по настоящото
дело сума, без да се наложи да води ново производство. Процесуално поведение като
предприетото не съответства на изискванията за добросъвестност и представлява
злоупотреба с процесуални права, като единствената му цел е да генерира допълнително
разноски, с които да се натовари насрещната страна. Както Конституцията на Република
България в чл. 57, ал. 2, така и ГПК в чл. 3 не допускат недобросъвестно упражняване на
права, като съдът е длъжен да възпира подобно поведение. Съдът не е длъжен да съдейства,
а напротив трябва да осуети такава злоупотреба. В подобен смисъл са Определение № 466 от
01.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2980/2020 г. на ВКС, III г.о., Определение №174 от 26.04.2021 г.
по ч. гр. д. №560/2021г. на ВКС, III г.о., Определение № 4834 от 12.03.2025г. по в.ч.гр.д.
2290/2025г. на СГС. Въпреки съвременните възможности за безналични разплащания,
ищцата и нейните процесуални представители неотклонно държат /л. 50/ процесните суми
да бъдат заплатени в брой на адв. М.Л. на посочен адрес /адв. Любомиров не е процесуален
представител на ищцата в исковото производство/. При това положение съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските по делото следва да останат в
тежест на ищцата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че „**********“ ООД, ЕИК *********, със седалище в град София, дължи на
В. И. Г., ЕГН **********, от град София, сумата от 70,73 лева, представляваща законна
лихва за забава върху главница от 799,99 лева за периода 16.08.2022г.-14.06.2023г., която
главница ответникът следвало да заплати на ищцата във връзка с влязло в сила Решение №
5887/13.04.2023г. по гр.д. № 59342/2022г. на СРС, 179 състав, поправено с Решение №
15335/21.09.2023г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните – на ищцата чрез
адв. С., на ответника – през ЕПЕП.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3