№ 146
гр. гр. Добрич , 25.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теменуга И. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500270 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ №49 бл.53Е вх.В
против разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение №260324 от 24.03.2021г. на
ДРС по ч. гр. д. №653/2021г. по описа на същия съд в частта, с която е отхвърлено
заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК против длъжника И. Р. М., ЕГН ********** за следните суми: 773,49 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 03.06.2018 г. до 15.08.2019 г.; 133,10 лв.,
представляваща законна лихва за периода от 04.02.2017г. до 25.02.2021г.
Жалбоподателят счита, че обжалвания съдебен акт е постановен в нарушение на
материалния закон, като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от
въззивната инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК за претендираното вземане.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес от
обжалване и в законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като
съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД в развилото се производство
по ч. гр. д.№653/2021 по описа на ДРС е издадена Заповед №260324 от 24.03.2021г. за
изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът И. Р. М., ЕГН
1
********** да заплати на заявителя следните суми: 2093,51 лв. – главница по договор за
потребителски кредит №**********/22.12.2016г.; ; 360,26 лв.- лихва за забава за периода от
04.02.2017г. до 25.02.2021г; 99,07 лв. – съдебно-деловодни разноски.
С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за изпълнение за следните
суми: 773,49 лв., представляваща договорна лихва за периода от 03.06.2018 г. до 15.08.2019
г.; 1583,25 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги;
405,56 лв., представляваща законна лихва за периода от 04.02.2017г. до 25.02.2021г.,
/сформирана от разликата от претендираните 765.82 лв. общо и уважените 360.26 лв./.
Настоящата частна жалба е подадена срещу разпореждането в частта му, с която е отказано
издаването на заповед за изпълнение за следните суми: 773,49 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 03.06.2018 г. до 15.08.2019 г.; 133,10 лв., представляваща
законна лихва за периода от 04.02.2017г. до 25.02.2021г.
Относно претенцията за договорно възнаграждение:
В случая се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на „потребител” и съдът е
задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.
В случая се установява, че процесният договор за потребителски кредит е сключен
при Общи условия, т.е. при предварително определени от страна на финансовата
институция договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че
същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните, от което следва
извод, че кредитополучателя не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. В
случая е бил подписан стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е
предварително изготвено от самия заемодател. Видно още от договора е, че кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема, ГПР и годишното му оскъпяване. Липсва обаче ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,90 %. Следва да се
посочи още, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен
от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе в
случая остават неизвестни. Следва да се има предвид още, че към датата на сключване на
договора за потребителски кредит основният лихвен процент е 0 %, от което следва, че
размерът на законната лихва е бил 10 %, т.е. уговореният в договора за кредит годишен
лихвен процент надвишава повече от четири път законната лихва. В настоящият случай
договорената между страните лихва в размер на 41,17% годишно надхвърля с над 4 пъти
законната, което представлява нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния
размер на законната лихва /В тази насока: Решение №330/ 05.12.2019 г. по възз.т. №
582/2019г. на ДОС; Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС; Решение №
2
378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д.
5093/2007 г. на ВКС; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС/.
Високата възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити /над 15 години/, когато,
независимо от обезпечението, рискът на заемодателя е увеличен поради възможните
инфлационни процеси, които биха намалили стойността на даденото обезпечение. В
настоящия случай такива обстоятелства не са налице.
С оглед предходното и предвид липсата на индивидуално договоряне на параметрите в
т.VI от договора за потребителски кредит - за ГЛП, ГПР, въпросните договорни клаузи са
неравноправни, и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП същите са нищожни.
Относно претенцията за законна лихва:
Като последица от отхвърлянето на претенцията за договорна лихва и възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги /в която част разпореждането не е обжалвано/, правилно
районният съд е уважил претенцията за законна лихва до размера на 360.26 лв. само върху
главницата от 2093.51 лв., а за разликата от 405.56 лв. до първоначално претендирания
размер 765.82 лв. е постановил отхвърляне.
При това следва извода, че обжалваното разпореждане не страда от визираните в жалбата
пороци и следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение №260324 от
24.03.2021г. на ДРС по ч. гр. д. №653/2021г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено
заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул.“България“ №49 бл.53Е вх.В за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника И. Р. М., ЕГН
********** за следните суми: 773,49 лв., представляваща договорна лихва за периода от
03.06.2018 г. до 15.08.2019 г.; 133,10 лв., представляваща законна лихва за периода от
04.02.2017г. до 25.02.2021г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4