РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 08.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на тридесети октомври две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 6627/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 161731/30.12.2015 г., предявена от П.Й.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
против З. "Б.И." АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***.
Ищцата
твърди, че на 03.02.2015 г., около 08.40
ч., в гр. София, М.М. В., при управление на лек автомобил „Фолксваген Лупо“, с
рег. № *******, по ул. „Любляна“, с посока на движение от ул. „Околовръстен
път“ към бул. „Цар Борис ІІІ“, в района на кръстовището с бул. „Овча купел“, при
извършване на маневра „десен завой“, нарушила правилата за движение по пътищата
и реализирала пътно-транспортно произшествие с пресичащата бул. „Овча купел“,
на пешеходна пътека, пешеходка П.Й.А..
По
случая било образувано ДП № 11064/2015 г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР, пр. пр. № 2508/2015
г. по описа на Софийска районна прокуратура. С
влязло в сила решение от 15.10.2015 г. по НАХД № 5456/2015 г. по описа
на Софийски районен съд, М.М. В. била призната за виновна за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б.
„б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
След
ПТП, ищцата П.Й.А. била приет за лечение УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където й били направени
прегледи и изследвания и било установено счупване на шийката на дясната бедрена
кост. Била извършена оперативна интервенция, при която счупването било
фиксирано с 3 канюлирани винтове. Престоят в лечебното заведение продължил 7
дни, след което на ищцата било препоръчано да не стъпва 3 месеца на десния крак
.
Ищцата твърди, че вследствие на получената
от ПТП травма – счупване на шийката на дясната бедрена кост, е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес, силен емоционален
шок, който бил резултат от внезапността на удара и от осъзнатата невъзможност
занапред да се грижи за себе си, а и за хората около нея, по начина, по който
го е правила до ПТП. Ищцата загубила съня си, отслабнала драстично, стигнала до
крайно изтощение, което наложило да приема успокоителни таблетки. Притеснявала се когато пресича улиците и се
страхувала, да не би някой отново да не връхлети върху нея.
Ищцата сочи, че през първите 3 месеца след
операцията, е използвала проходилка или две патерици, впоследствие около 2
месеца използвала само едната, а на шестия и седмия месец използвала бастун. За
подобряване на състоянието си, ищцата започнала рехабилитационни процедури. На първия месец след инцидента се наложило
ищцата да бъде прегледана от съдов хирург, който констатирал висок подкожен
хематом по дясната седалищна област, от който ищцата изпитвала болки и който се
разнесъл трудно. Ищцата твърди, че в резултат на ПТП е получила и екстрасистолна
аритмия, което наложило да посети кардиолог, който й предписал лекарства за
сърцето. Ищцата твърди, че към
предявяване на исковата молба, все още изпитва болки, ходи по-бавно, уморява
се, накуцва. Ищцата получила и козметичен дефект – огромен белег, който пречел
на самочувствието й, когато се налагало да ходи на почивка или да прави
рехабилитационни процедури. Стараела се винаги да подбира облеклото си, за да
не показва дефекта на крака си.
Ищцата претърпяла и имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за закупуване
на канюлирани винтове, проходилка, надстройка за тоалетна, такса за преглед,
такса за ЕКГ.
Ищецът твърди, че към датата на
увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „Фолксваген Лупо“, с рег. № *******,
включително и на водача М.М. В., по силата на застрахователна полица № 02114002008111,
със срок на валидност от 02.08.2014 г. до 02.08.2015 г.
Предвид
изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът З.
"Б.И." АД да бъде осъден да й заплати: сумата от 60 000 лева - частичен иск от 120 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и сумата от 1053 лева, представляваща обезщетение
за претърпените имуществени вреди.
Сумите
се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 03.02.2015
г. до окончателното плащане
Ищцата
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Б.И.“ АД е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Твърди,
че не е налице деликт от страна на водача на лекия автомобил. Евентуално, прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
тъй като последната е пресичала без да се съобрази с посоката и скоростта на
движение на приближаващото я МПС, дори и да е пресичала на обозначеното за
целта място. Ответникът сочи, че ищцата е можела да се предпази от удара ако
беше изпълнила задължението си да се съобрази с посоката и скоростта на
приближаващия я автомобил, да изчака да види дали автомобилът ще спре и тогава
да премине. Ответникът оспорва исковете и по размер, като счита, че са
предявени за прекомерно високи суми, несъответстваща на действително претърпените вреди. Сочи, че
хематомът в седалищната област не носи никаква опасност за живота. Липсвали
доказателства и че е било констатирано някакво драстично сърдечно нарушение.
Обръща внимание, че в исковата молба е посочено, че на шестия месец ищцата се е
предвижвала с бастун, което сочело, че възстановяването е било много добро да
такава травма. Претендира разноски.
В
допълнителната искова молба, ищецът поддържа исковете. Заявява, че възраженията
на ответника за липсата на деликт и за съпричиняване са неоснователни. Счита,
че претенцията е съобразена с принципа на справедливостта и съдебната практика.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл.
267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 03.02.2015 г. (датата на процесното ПТП), по силата на
Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 02.08.2014
г. във формата на застрахователна полица № 02114002008111, валидна от
02.08.2014 г. до 02.08.2015 г., З. „Б.И.“ АД е застраховало гражданската
отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Фолксваген Лупо“,
с рег. № *******, включително и на водача М.М. В.. Този факт е отделен като
безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с
определението от 01.03.2017 г.), а и се установява от представената Справка от
базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 44).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На
03.02.2015 г., около 08.40 ч., в гр. София, М.М. В., при
управление на лек автомобил „Фолксваген Лупо“, с рег. № *******, по ул.
„Любляна“, с посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към бул. „Цар Борис
ІІІ“, в района на кръстовището с бул. „Овча купел“, при извършване на маневра
„десен завой“, нарушила правилата за движение по пътищата и реализирала
пътно-транспортно произшествие с пресичащата бул. „Овча купел“, на пешеходна пътека,
пешеходка П.Й.А..
Тези факти се установяват от решение от 15.10.2015 г. по НАХД №
5456/2015 г. на Софийски районен съд, 22 състав, с което М.М. В. е призната за
виновна, за
това, че на 03.02.2015 г., около 08.40 ч., при управление на лек
автомобил „Фолксваген Лупо“, с рег. № *******, по ул. „Любляна“, с посока на
движение от ул. „Околовръстен път“ към бул. „Цар Борис ІІІ“, в района на
кръстовището с бул. „Овча купел“, при извършване на маневра „десен завой“, на пешеходна
пътека тип М-8.2 от ЗДвП, нарушила правилата за движение по пътищата,
установени в Закона за движение по пътищата – чл. 119, ал. 1 „При приближаване
към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре“; чл. 120, ал. 1, т. 1: „Когато преминаването на
пешеходците през пешеходната пътека се регулира с пътен светофар или от
регулировчик, водачът на ППС е длъжен … след подаване на сигнал, който му
разрешава преминаването, да пропусне пешеходците, които все още се намират на
пешеходната пътека“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
пешеходката П.Й. А., изразяваща се във вклинено счупване на шийката на дясната
бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник, за период от повече от 30 дни от датата на травмата, като деянието е
извършено на пешеходна пътека и представлява престъпление по чл. 343, ал. 3,
предл. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 НК. Със същото решение, на основание чл. 78а, ал. 1 НК, М.М. В. е освободена от
наказателна отговорност и й е наложено административно наказание. Видно от извършеното
отбелязване, решението на СРС е влязло в сила на 31.10.2015 г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Постановеното
от съда решение има последиците на влязла в сила присъда, тъй като нормата на
чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за
актовете по глава двадесет и осма (каквото е постановеното от СРС решение).
Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановеното
от СРС решение по НАХД № 5456/2015 г., настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния
акт и да приеме, че от него се
установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че М.М. В. е извършила деянието, че то е
противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че на ищцата е причинена вреда, изразяваща се в описаното в
решението увреждане – вклинено
счупване на шийката на дясната бедрена кост, което е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак
„трайно затруднение на движенията на долен десен крайник“ за срок по-дълъг от
тридесет дни. Доколкото това увреждане е
елемент от престъпния състав на престъплението средна телесна повреда, то
силата на присъдено нещо на постановеното решение обхваща и установяването на техния вид и
характер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е
задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. №
3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010
г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено,
че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач, на 03.02.2015 г., на ищеца е причинено
описаното в травматично увреждане.
В
исковата молба са описани още увреждания, настъпили в резултат на процесното
ПТП, а именно – подкожен хематом по дясната седалищна област, екстрасистолна аритмия,
козметичен дефект – огромен белег.
Наличието на подкожен хематом по дясната седалищна област на ищцата не се
оспорва от ответника. Същото се установено и от Консултация, съставена за
извършен първичен преглед на 13.03.2015 г. от лекар от „МЦ за СМП-НКБ“ ЕООД (л.
30 от делото).
При
прегледа на ищцата на 25.05.2017 г., д-р В.С. – ВЛ по СМЕ, е констатирал на
дясното бедро 2 оперативни белега, с дължина 4 и 8 см.
Поради
това, съдът приема за установено по делото, че в резултат на процесното ПТП, на
ищцата е бил причинен и хематом по дясната седалищна област, а в резултат на наложилата се
операция – и 2 оперативни белега с дължина 4 и 8 см.
Не
се установява, че в резултат на процесното ПТП, ищцата е получила екстрасистолна
аритмия. Видно от заключението по съдебно – медицИ.ката експертиза, извършена
от д-р Д.Ц.Б., специалист по Вътрешни болести и Кардиология, което
не е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно, мотивирано и
компетентно, няма преки доказателства за екстрасистолна аритмия. ВЛ е посочило, че Холтер-изследването
от НКБ показва нормални стойности по брой за надкамерните и камерните
екстрасистоли за 24-часовия период. Претърпеният стрес от ПТП е повлиял на
психическата устойчивост на пострадалата, но няма преки доказателства, че
екстрасистолите са следствие от преживения стрес от ПТП. Ако това е така, то
тези екстрасистоли биха се появили веднага или в по-кратък интервал след
преживения стрес. Видно от заключението, възможно е появилата се екстрасистолна
аритмия да е свързана с ендокринологични заболявания на ищцата и с възрастта й.
В
приетото по делото заключение по съдебно-медицИ.ката експертиза, извършена от вещото
лице д-р В.С. са посочени факти, който са установени по делото с решението на
СРС, а именно, че в резултат на процесното
ПТП, П.Й.А. е получила следното увреждане: счупване на
шийката на дясното бедро – вклинено. Вещото лице е посочило и че ищцата е имала
нужда от описаното в представените фактури, които са били предписани от
лекуващия лекар и са в причинна връзка с процесното ПТП. В открито съдебно
заседание на 05.06.2017 г., ВЛ е заявило, че по принцип, поставените на
ищцата винтове не се изваждат, но при
ищцата са извадени и не предстои изваждане. „Там“, обаче, имало бавно срастване,
ставата не се хранела добре. Болките, които ищцата изпитвала „към днешна дата“
са резултат на инцидента и те щели останат за цял живот, при промяна на времето
и при по-голяма натоварване.
По
делото е прието заключението по извършената от д-р Д.П. съдебно-психологична
експертиза (СПЕ), което не е оспорено от страните и което съдът кредитира.
Вещото лице по СПЕ е посочило, че понастоящем (заключението е представено в СГС
на 26.05.2017 г.) ищцата е в силно флустрираща ситуация, породена от няколко
фактора, като водещият е претърпяното ПТП. Най-травматично за нея е било
1-годишното й възстановяване, провокирало тотална промяна в начина й на живот.
Физическата травма й нанесла сериозна психотравма, лишавайки я от обичайните
активности, които носели радост в живота й, най-вече, че е лишена от
възможността да ходи в планина и да бъде активна и жизнена. В значителна степен
на нейната депресивност повлиял и фактът, че се е пенсионирала. Вещото лице е
посочило, че темата за претърпения инцидент се явява изключително стресогенна и
се преживява от ищцата, като току-що случил се. Налице са индикации за
посттравматичен стрес, който не е преодолян и провокира наситени негативни
емоции и вегетативни реакции на изключителна тревожност. Типът психика на
ищцата е по-предразположен към по-интензивно преживяване, както на позитивните,
така и на негативните стимули на средата. Вещото лице е посочило, че травмата
не е преработена и ищцата се нуждае от системна психотерапевтична работа за
преодоляването й. Психотравмата е ирадиирала и на телесно ниво, като е
провокирала и значими физиологични изменения, рефлектиращи в соматичната
симптоматика.
Видно
от представени болнични листове, за периода от 03.02.2015 г. до 01.08.2016 г., на
ищцата е било предписан режим на лечение, от който 7 дни – болничен, а за
останалия период – домашно-амбулаторен.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.Н.С..
Свидетелката сочи, че на 03.02.2015 г. е била с П. А. в „Пирогов“. Ищцата била
в шок, дезориентирана, изпитвала силни болки. След операцията, ищцата била в
болница 7 дни и била изписана. След изписването й, през първите 20-30 дни за
ищцата се грижил съпругът. След това, за ищцата се грижили свидетелката и
жената, с която синът на ищцата живее на семейни начала. Двете поели всички
обичайни, ежедневни грижи за ищцата и за дома й. Освен физическите болки, ищцата
била много деморализирана, в депресия, в много тежко психическо и физическо
състояния. Не можела да стои на едно място, трябвало да лежи. След това, ищцата
ходила на рехабилитация. Всичко това й се отразило на начина на живот, особено
на психиката. Свидетелката сочи, че ищцата още е в психическа депресия, спомня
си непрекъснато за случилото се. Преди ходела на Витоша, карала ски, а сега
правела само кратки разходки. Често си спомняла за инцидента и плачела. И сега
(свидетелката е разпитана на 05.06.2017 г.) ищцата имала болки при клякане, при
ходене, при изкачване на стълби. Покрай болния крак увредила и здравия, тъй
като 6 месеца стъпвала само на здравия крак.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗ. не беше
опровергавана. Събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" ЗД
„Б.И.“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на
увреденото лице, каквото като пострадал се явява П.Й.А. (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи (определение
№ 682/05.12.2017 г. по т. д. № 1886/2017 г. на ВКС, II ТО, решение № 78/13.11.2017 г. по гр. д. №
60397/2016 г. на ВКС, II ГО, и др.) и отчете вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; необходимостта от чужда помощ за
задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца в периода след ПТП;
общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията
които е търпяла пострадалата, възрастта
на ищцата към датата на ПТП – 61 години, отражението, което е дало процесното
ПТП върху живота на ищцата, вкл. върху психическото и емоционалното й
състояние, наличието на загрозяващ белег
на крака, който ще остане за цял живот, както и че при промяна на времето и по-голямо натоварване,
ищцата ще продължи да изпитва болки, както и социално-икономическите условия
към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на П.Й.А., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 38 000 лева, за която
сума искът е основателен и следва да се уважи, а за разликата до пълния
предявен размер, следва да се отхвърли.
По
отношение на иска за обезщетение на имуществени вреди:
По
делото е представена фактура № **********/04.02.2015 г., издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
ЕАД, като доставчик на описаната стока „канюлирани винтове“, с получател П.Й.А.,
за сумата от 840 лева (с ДДС).
Видно от фискален бон от същата дата, сумата по фактурата е била
заплатена. Видно от СМЕ, извършена от д-р В.С., този разход е в причинна-връзка
с процесното ПТП.
Представени
са стокова разписка № 990/05.02.2015 г. за сумата от 65 лева и стокова
разписка № 992/06.02.2015 г. за сумата от 58 лева. Същите доказват
получаването на описаните в тях стоки. По делото не са представени, обаче,
доказателства, които да установяват заплащането на сумите по двете стокови
разписки. Стоковата разписка е документ, с който се документира фактическото
предаване на стоки, материали и активи. Този документ, обаче, не установява
извършването на плащане във връзка с доставката на стоките. Следователно, не се
установява извършването на твърдения разход и искът за обезщетяването му е
неоснователен в тази си част.
Неоснователен
е и искът в частта за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в разходи в размер на 50 лева – такса за преглед при кардиолог и 40
лева – такса за ЕКГ Холтер, тъй като тези разходи не се намират в причинна
връзка с процесното ПТП. В тази връзка съдът не кредитира заключението на СМЕ,
извършена от ВЛ д-р В.С. (който е ортопед), в частта с която се сочи обратното,
тъй като в тази част, заключението се опровергава от СМЕ, извършена от д-р Д.Ц.Б., която е
специалист по Вътрешни болести и Кардиология. Видно от заключението на д-р Б.,
няма преки доказателства, че екстрасистолите са следствие от преживения стрес
от ПТП. Ако това е така, то тези екстрасистоли биха се появили веднага или в
по-кратък интервал след преживения стрес, като е възможно появилата се екстрасистолна аритмия да е
свързана с ендокринологични заболявания на ищцата и с възрастта й.
Поради изложеното, искът за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди е основателен и следва да се уважи
за сумата от 840 лева, а за
разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№ 98/24.06.2013
г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗ. не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или беЗ.ействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗ. и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за И.титута на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай съдът приема, че ответникът не доказа възражението си за
съпричиняване.
Видно
от решение от 15.10.2015 г. по НАХД № 5456/2015 г. на СРС, при настъпване на
процесното ПТП, П.Й.А. *** на пешеходна пътека тип М-8.2 от ЗДвП, и при подаден
зелен сигнал на светофарната уредба.
Видно
от заключението по извършената автотехническа експертиза, което не е оспорено
от страните и което съдът кредитира, автомобилът е застигнал пешеходката откъм
гърба. Пострадалата не е можела да вижда директно автомобила. За да го види, тя
е трябвало да се обърне наляво и назад и ако прецени, че водачът на автомобила
няма намерение да спре и да пропусне
автомобила.
От
така установеното съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия е неоснователно и недоказано. Ищцата
е пресичала на обозначеното за целта място, а именно пешеходна пътека, на зелен
сигнал на светофарната уредба. Не се установява нито противоправно пресичане от
страна на пострадалата, нито същата внезапно да е излязла на пешеходната
пътека, поради което водачът на автомобила да не е могъл да реагира бързо и
адекватно. По делото не се установи
ищцата по някакъв начин да е създала опасност както за самата себе си, така и
за останалите участници в движението. Точно обратното, същата е предприела
пресичане на обозначеното за това място и дори и да е успяла да види
автомобила, тя не е имало как да предположи, че водачът му няма да спре и няма
да я пропусне при положение, че пострадалата не просто е стъпила на пешеходната
пътека, а се е намирала на около 2 метра от бордюра (видно от АТЕ). Поведението
на водача на процесния автомобил е било неправилно и противоправно с оглед на
факта, че при приближаване към пешеходна пътека той е длъжен да пропусне
стъпилите на нея или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта и
спре. В случая причина за настъпването на процесното ПТП са само субективните
действия на водача на увреждащото МПС. С
оглед на изложеното, съдът намира, че с поведението си пострадалата П.Й.А. не е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат, а направеното възражение за
съпричиняване е неоснователно, поради което и определените по-горе обезщетения
не следва да бъдат намалявани.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня
на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и постоянната
практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по описа на
ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК,
решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение №594/17.10.2006г.
по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 03.02.2015 г., а
за имуществени вреди – от настъпването им – 04.02.2015 г.
Относно разноските:
Ищцата е представила доказателства за извършени разноски в размер на 7901.13
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 20.05.2016 г., приложен на лист 58 от делото.
Ответникът е представил доказателства за извършени разноски в размер на 11 000
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 26.08.2016 г., приложен на лист 106 от делото,
върху което е начислен ДДС в размер на 2200 лева, като след приспадане
на дължимия данък, сумата е преведена в полза на процесуалния представител на
ответника (л.108).
В съдебно заседание на 30.10.2017 г., и двете страни са направили възражения
за прекомерност на възнаграждението на противната страна и са поискали същото
да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския
процесуален кодекс, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и
да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя
на проведените открити съдебни заседания, вида и обема на събраните
доказателства, както и след като съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004г., приема, че възнаграждението на ответника следва да
бъде намалено до размера на възнаграждението, платено от ищеца, за който размер
и двете страни очевидно са съгласни, че не е прекомерно. Към адвокатското
възнаграждение на ответника, доколкото се касае за облагаема сделка и адвокатът
е регистриран по ЗДДС, следва да се начисли 20 % (1580.23 лв.), или общо
9481.36 лева.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, сумата от 5174.48 лева
от общо направените разноски в размер на 8085.13 лв. (8085.13 лв. х 0.64), в
т.ч.: платено адвокатско възнаграждение (7901.13 лв.), 24 лв. – такса за
издаване на 2 бр. дискове и 160 лв. – такси за прегледи и изследвания,
необходими за извършване на СМЕ по делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на
ответника следва да се присъди сумата от 3521.29
лева от общо направените разноски в размер на 9781.36 лева (9781.36 лв. х
0.36), в т.ч.: платено адвокатско възнаграждение (9481.36 лева), депозит за АТЕ (250 лева, л. 68) и депозит за
СМЕ (50 лв., л. 141).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 2050 лева, които включват:
1570 лева – държавна такса и 480 лева (750 лв. х 0.64) – депозити за вещи
лица, от внасянето на които ищцата е била освободена.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.Й.А., с ЕГН: **********,
с адрес: ***:
-
на
основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 38 000
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от П.Й.А. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 03.02.2015 г., в гр.
София, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2015 г. до окончателното плащане,
-
на
основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 840 лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди – разход за
„канюлирани винтове“, за което е издадена фактура № **********/04.02.2015 г., ведно
със законната лихва, считано от 04.02.2015
г. до окончателното плащане, както и
-
на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата от 5174.48
лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни: иска по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 38 000 лева до пълния
предявен размер от 60 000 лева - частичен иск от 120 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди; иска по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 840 лева до пълния
предявен размер от 1053 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди; и претенцията за законна лихва върху сумата от 840 лева, за периода от
03.02.2015 г. до 04.02.2015 г.
ОСЪЖДА П.Й.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на ЗД "Б.И."
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 3521.29 лева
– разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 2050 лева – разноски по делото, представляващи държавна такса и
депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: