РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Велико Търново, 3.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
двадесет и трети юли две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при участието на секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм.д. № 372 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във вр. с чл.
171, т.2а от Закона за движение по пътищата - ЗДвП.
Образувано е по
жалба на В.К.В. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0268-000158 от 04. 06. 2020 година на Началник Сектор към ОДМВР
Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с която на основание чл. 22 от ЗАНН е
прекратена регистрацията на МПС лек автомобил ФИАТ ПУНТО, с регистрационен № ***,
собственост на жалбоподателя за срок от шест месеца.
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна и неправилна, по следните причини: приложената ПАМ е без
правно основание, наложена е при неяснота на фактическата обстановка. На първо
място не става ясно какво точно нарушение е извършено, с каква продължителност,
по кое време и на кое място. Няма яснота най-вече за правното основание,
послужило за издаване на тази заповед. Като такова е посочен чл. 171, т. 2а от ЗДвП - обширен текст с много хипотези, очевидно не е възможно да са нарушени
всичките изброени в правната норма. Без да е посочено точното правно основание
и в какво се състои виновното правонарушение и при положение, че
административното производство е строго формално, жалбоподателят намира административния
акт за незаконосъобразен, поради което не може да послужи за налагане на наказание.
От съда се
иска отмяна на оспорената заповед поради
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния
закон. В съдебното заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от ***Д.П.от
Великотърновската адвокатска колегия, който с молба иска даване ход на делото в
негово отсъствие. Не се претендира заплащането на съдебноделоводни разноски.
Ответник по жалбата - Началник Сектор към ОД МВР
Велико Търново, РУ Горна Оряховица, редовно призован, не се явява, не изразява
становище по жалбата.
Съдът като взе
предвид становищата на страните и събраните в хода на производството писмени
доказателства- тези в административната преписка и СУМПС, представено от
жалбоподателя в последното съдебно заседание от фактическа страна намира за
установено следното:
На 04. 06. 2020 г. в село Първомайци от ул. „
Козлодуй" в посока ул. „Княз Александър Батенберг" В. Д. В. , син на
жалбоподателката управлява лек автомобил ФИАТ ПУНТО, с регистрационен № ***,
нейна собстевност като при извършена проверка не е могъл да представи СУ МПС.
Без да е извършена справка, само въз основа на сведенията на водача и
пътника-свидетел по АУАН, на В.В. е съставен АУАН № 731 / 04. 06. 2020 г. върху
който е поставена резолюция ЗППАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП прекратяване на
регистрацията за срок от шест месеца и на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП глоба в размер на 300 лв. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя-
водач и надлежно му е бил предявен. На
04. 06. 2020 г. е издадена процесната заповед, с която на жалбоподателя е
наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца. Заповедта
е връчена на 08. 06. 2020 г., а на 11. 06. 2020 г. е подадена жалба до
компетентния съд - Административен съд Велико Търново. По делото е представена
заповед УРИ 366з-2141/27.07.2017 г. на Директора на ОД на МВР Велико Търново, с
която в т. 1.5. Началник Сектор в РУ при ОД на МВР са упълномощени да прилагат
ПАМ по чл. 171 т.2а от ЗДвП за територията, обслужвана от съответното РУ при ОД
на МВР Велико Търново. Към преписката са приложени и справки от МВР за наложени
наказания по ЗДвП на жалбоподателя и водача на автомобила, като от последното е
видно, че на него е отнето СУМПС на 1.12.2019г. с АУАН 15995/1.12.2019г. и
възстановено на 10.6.2020г. Представеното
в публично заседание свидетелство за
управление на МПС на третото лице - В. Д. В. е издадено на 9.10.2018г., който
факт се потвърждава и от приложената по делото справка за нарушител – водач
стр11 от делото.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Съдът намира, че
жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената
заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея. В
заповедна е налице отбелязване за датата, на която е връчена 08. 06. 2020 г., а
жалбата е подадена до Административен съд Велико Търново на 11. 06. 2020 г. , т.е.
в преклузивния срок. Следователно жалбата се явява процесуално допустима, а
разглеждана по същество неоснователна.
Съобразно
разпоредбите на чл. 168 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, независимо
от наведените от жалбоподателя оплаквания.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т . 5, буква „а", т. 6 и
7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица . Със Заповед УРИ 366з- 2141/27.07.2017 г. на Директора на ОД
на МВР Велико Търново са определени длъжностни лица, сред които и началниците
Сектор в РУ, на които е делегирано налагането на ПАМ, включително по чл. 171,
т. 2а от ЗДвП. Следователно оспорваният индивидуалният административен акт е
издаден от компетентен административен орган.
Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва
задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа предварително да уведоми
заинтересованите лица за започване на административното производство.
Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение
на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за
прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил
констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на
основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за
прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая -
както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие
на основания за отмяна на оспорения акт. Като всяка принудителна
административна мярка, процесната ПАМ има преустановителен и превантивен
характер, поради което при констатиране на съответното административно
нарушение, законът изисква предприемане на незабавни фактически действия, в
случая прекратяване на регистрацията на МПС. Тази незабавност на предприеманите
действия изключва възможността за уведомяване на заинтересованите лица съгласно
разпоредбата на чл. 22 от АПК. В случая, преди да издаде заповедта
административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 ал. от АПК, като е
събрал доказателства за релевантния факт - кой е собственик на управлявания от третото
лице лек автомобил.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма, като тя е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за
нейното издаване. Процесната заповед отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2
от АПК. Неоснователно е направеното възражение от страна на жалбоподателя, че в
същата липсва реквизити, а именно начална и крайна дата на действието й.
Съгласно представеният АУАН, към който препраща оспорваната заповед,
регистрационните табели на автомобила са били свалени на 4.6.2020г., на която
дата е издадена и процесната заповед. Това е началният момент на действието на
принудителната мярка до изтичане на срока от шест месеца. С оглед на
гореизложеното, след като на жалбоподателя е известно, че табелите са били
снети на горепосочената дата, то не е налице твърдяната неяснота относно срока
на действие на ПАМ, както и съществено
нарушение на процесуалните правила, накърняващо правото й на защита.
Заповедта е постановена при
правилно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗДвП.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а" от ЗДвП, (в
редакцията както следва нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21. 01. 2017
г., изм., бр. 54 от 2017., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26. 09. 2017 ., бр. 2
от 2018 г., в сила от 3. 01. 2018 г., за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административни нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано
от лице, за което налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една
година.
Видно от
посочената разпоредба, тази ПАМ се прилага за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения на
собственик на пътно превозно средство. Доколкото не е налице спор по делото, че
жалбоподателят е собственик на
превозното средство, на което е прекратена регистрацията, правилно същият е
определен като адресат на заповедта. В този смисъл неоснователни са направените
от жалбоподателя възражения, че не е предоставял собствения си автомобил на
третото лице да го управлява, не е следвало на него да се налага ПАМ, а е
следвало тя да бъде наложена на лицето предоставило автомобила. Законодателят
изрично в нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е предвидил, че ПАМ се налага
на собственика на автомобила, без значение дали той лично или друго лице е
предоставило управлението на МПС, поради което и административният орган има
задължението да издири единствено собственика на автомобила, но не и всяко
друго трето лице имащо отношение към случая. Съответно за налагането на
процесната ПАМ е ирелевантно знанието на собственика, че лицето, на което е
предоставено управление на автомобила е с отнето СУМПС, важен е самият факт на
управление на МПС от неправоспособно лице. Водачът правилно е бил квалифицирана като неправоспособен
водач, тъй като по делото безспорно се установява, че към момента на проверката
на 4.6.2020г., притежаваното от водача СУМПС № ********* е било отнето по
административен ред с предходно издадената ЗПАМ от 1.12.2019г. въз основа на АУАН и съответно възстановено на
10.6.2020г. видно от приложената справка. Тази заповед има предварително
изпълнение на основание чл.172, ал.6 от ЗДвП, поради което е породила правното
си действие от момента на издаването й, вследствие на което, последващото
управление на МПС от страна на водача се явява такова при отнето свидетелство,
с оглед на което налице е хипотезата на чл. 171, ал.1, т.2а, б. "а"
от ЗДвП - свидетелството за управление е временно отнето по реда на чл.171,
т.1. от ЗДвП. Правнозначимият факт е, че към момента на проверката водачът
обективно не притежава СУМПС, отнето по административен ред, върнато на 10.6.2020г.
видно от отбелязването в ЗПАМ с оглед на
което, към дата на издаване на сегаВ случая са налице и основанията за налагане
на процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява,
че МПС е било управлявано от В.В., за който в заповедта се сочи, че е
неправоспособен, като от жалбоподателя не се твърди и не се установява
положителния факт този водач да е бил правоспособен да управлява МПС към 04.06.2020г..
Действително в случая не е посочена коя точно е приложимата хипотеза на чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП, но тя се установява от изложените в заповедта фактически
основания, а именно ПАМ е наложена на жалбоподателя в качеството му на
собственик, чийто лек автомобил се управлява от неправоспособен водач.
В тази
връзка следва да се посочи, че неоснователни са възраженията в жалбата, че в
Заповедта остава неясно кога и при какви обстоятелства е установен фактът на неправоспособност
на водача. Предвид факта, че фактическите констатации по АУАН се ползват с материална доказателствена сила по
чл.189 от ЗДвП и при липса на достатъчно доказателства, които да оборят същата,
контролните органи след като са съставили АУАН, правилно са извършили преценка,
че са налице всички предпоставки за налагане на ПАМ. Следва да се подчертае и това, че ПАМ се прилага без
оглед на вина, превантивно и с изчерпателно предвидени условия за
прекратяването й, поради което и съображенията по съществото на вмененото на водача
на МПС административно нарушение, са ирелевантни за
конкретния правен спор. Законодателят, чрез въвеждането на принудителни
административни мерки с нормата на чл.171 от ЗДвП не я обвързва с преценка за
вина или други фактори, а предотвратява и преустановява извършването на
административното нарушение.
При
определяне срока на наложената ПАМ, административният орган правилно е преценил
конкретните обстоятелства и е определил минималния предвиден от законодателя
срок – 6 месеца. В този смисъл липсата на мотиви за определяне срока на
наложената ПАМ, не води до нейната незаконосъобразност, тъй като такива биха
били необходими при определяне на срок различен от минималния.
В случая, не
са налице и отменителни основания по смисъла на чл.146, т.5 от АПК, тъй като
процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ
има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения. Също така, с нейното прилагане се изпълнява и целта на
чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на
движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач,
който управлява МПС без да е правоспособен, тоест тя има и преустановителен
ефект. В конкретния случай, след като е установена неправоспособността на
водача за управление на МПС, мярката съответства на целта на ЗДвП, който в
чл.150 е регламентирал изискването ППС да се управлява от правоспособен
водач. Отделно от това, в хипотезата на
чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП административният орган действа при
условията на обвързана компетентност, респ. няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а е длъжен
да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. В случая са
налице и основанията за налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по
делото доказателства се установява, че МПС е било управлявано от В.В., за който
в заповедта се сочи, че е неправоспособен. Следва да се , като от жалбоподателя
не се твърди и не се установява положителния факт този водач да е бил
правоспособен да управлява МПС към 01.03.2019г.. Действително в случая не е
посочена коя точно е приложимата хипотеза на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, но тя
се установява от изложените в заповедта фактически основания, а именно ПАМ е
наложена на жалбоподателя в качеството му на собственик, чийто лек автомобил се
управлява от неправоспособен водач.
В процесната заповед е изяснена фактическата
обстановка, времето и мястото на правонарушението, както и основанието за
издаването и, това, че не е посочена конкретната хипотеза на чл. 171, т. 2а, а
именно буква „а", че нарушителя управлява МПС, след като СУМПС му е
отнето, не може да съставлява основание за отмяна на акта за прилагане на ПАМ,
защото в такъв случай не ще бъде изпълнена целта на закона - чл. 171 ЗДвП -
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения.
Гореизложените съображения обуславят извода, че
процесната заповед не следва да бъде отменена от съда, защото тя се явява
законосъобразна. Спазени са петте изисквания за законосъобразност на
административния акт, същият отговаря на целта на чл. 22 от ЗАНН, а именно
предотвратява и отстранява вредните последици от административните
правонарушения.
Предвид изхода
от спора и поради липса на искане за присъждане на разноски, такива не се
следват.
С оглед
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, осми състав на Административен
съдът Велико Търново
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.К.В. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0268-000158 от 04. 06. 2020 година на Началник Сектор към ОДМВР
Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с която на основание чл. 22 от ЗАНН е
прекратена регистрацията на МПС лек автомобил ФИАТ ПУНТО, с регистрационен № ***,
собственост на жалбоподателя за срок от шест месеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: