Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 25.10.2013 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВО, ІІА състав, в публично съдебно
заседание на десети
октомври през две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАШЕВ
ВИОЛЕТА НЕШКОВА
при
секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдия П.а в.гр.дело № 1808 по
описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК/отм/ вр.пар.2,ал.1 от ПЗР на ГПК.
С
решение от 23.03.2009г постановено по гр.д. № 5266/2006г СРС, 27 състав е
отхвърлил предявения иск от И.П.Д., действащ със съгласието на попечителя си А.Д.
против К.Б. иск с правно основание чл.31 от ЗЗД за унищожаване на сделка
сключена на 10.12.1991г за покупко- продажба на недвижим имот- апартамент и е
отхвърлил предявения иск за установяване, че ищецът е собственик на този
апартамент. Съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца И.П.Д. , действащ със съгласието на
попечителя си А. Иванов Д.. Въззивникът поддържа, че неправилно СРС, 27 състав
е приел, че исковата претенция е погасена по давност. Поддържа,че давността е
била спряна, тъй като съпругата му е предявила иск за поставянето му под
запрещение и в това производство са участвали купувачите на имота и защото
съпругата му е предявила иск по чл.23 от СК за унищожаване на сделката. Поддържа,
че до назначаването му на попечител
давност не тече, както и че давност не теч докато виси процес относно спорното право.
По
тази въззивна жалба е образувано гр.д. № 4899/2010г по описа на СГС, ІІг състав
и въззивният съд е отменил решението на СРС, 27 състав и е уважил предявен иск
за прогласяване нищожност на сделката на
осн. чл.26,ал.2 от ЗЗД и е признал за установено, че ищецът е собственик на
процесния имот.
Това
решение на СГС, ІІг състав е касирано от ВКС с решение № 6 от 31.01.2013г
постановено по гр.д. № 470/2012г и
делото е върнато на въззивната инстанция за произнасяне по депозираната
въззивна жалба против решението на СРС, 27 състав.
В
о.с.з. на 10.10.2013г ищецът е заявил ,че поддържа предявения иск за
унищожаемост на сделката между него и пъвоначалния ответник с правно основание
чл.31 от ЗЗД. Въззивникът поддържа, че от документите по делото се
установява,че Б. е измамила ищеца, като го е въвела в заблуждение относно
сключената между тях сделка . С това ищецът , според изявлението му в о.с.з, доказва иска по чл.31 от ЗЗД, а именно ,че
ищецът не е могъл да разбира и ръководи действията си при сключването на
процесната сделка.
В
хода на процеса е починала въззиваемата страна К. Брестовична и вместо нея като
въззиваеми по делото са конституирани наследниците й по закон Г.С., Б.Т. и Е.П.
.Същите не се представляват в процеса.
Въззиваемите
С.И. и Т.И. и третото лице помагач В.Р. оспорват
въззивната жалба и подържат,че иковете за унищожаемост на сделката са погасени
по давност.
Въззивникът
е депозирал писмени бележки в смисъла на съображенията му изложени в о.с.з.
Поддържа,че водените дела между страните опровергават твърдението за погасяване
на исковата претенция по дваност. Претендира разноски.
Третото
лице помагач В.Р. депозира писмена защита, с която оспорва въззивната жалба.
Поддържа,че решението е недопустимо, тъй като въпросът за собствеността е решен
с влязло в сила решение по гр.д. № 625/1991г на СРС, 45 състав и всички
възражения във връзка със съществуването на правото на собственост са преклудирани.
Поддържа,че по делото не е установено, че ищецът към момента на сделката не е
разбирал свойството и значението на действията си и поддържа, че искът по чл.31
от ЗЗД е погасен по давност. Моли съда да остави в сила първоинстанционното
решение.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
СРС е бил сезиран
с иск от И.П. Д. против К.Б. и С.И. с твърдения,че
ищецът вследствие ПТП и фамилна
обремененост претърпял промяна на личността, която през 1991г довела до
поставянето му под запрещение. Преди това вследствие настъпилите изменения в
личността му , в състояние без да разбира свойството и значението на действията
си , ищецът продал на К.Б. единственото си жилище. Твърдял, че не е получил
продажната цена и че Б. е използвала здравословното му състояние за да придобие
имота му. Поддържа, че сделката е била извършена в нарушение на чл.31 от ЗЗД и
се търси унищожаване на сделката и установяването на неговото право на
собственост.
Така наведените твърдения в ИМ и формулирания петитум
обосновават правната квалификация на
иска по чл.31 от ЗЗД. Ищецът твърди, че без да е бил недееспособен, но в момент
в който не е разбирал и могъл да ръководи
действията си, е сключил договор, който претендира да бъзе унищожен.
Твърди ответникът Б. да се възползвала от неговото здравословно състояние,
което съдът приема,че означава ,че се е възползвала от това ,че не е бил годен
да разбира и пъководи действията си, за да придобие имота му. Наведените твърдения не са противоречиви или непълни и са
в синхрон с искането до съда , поради което съдът приема,че предявения иск е за
унищожаване на сделка сключена от дееспособен, но без да е могъл да разбира или
ръководи действията си с правно основание чл.31 от ЗЗД. В ИМ ищецът не е навел твърдения, че подтикнат
от причина или съображения съзнавано е изразил воля без намерение за
обвързване/ реш. № 249/2010г по гр. д. № 92/2009г, ІV ГО, реш. № 309/2011г по
гр.д. № 1890/2010г ІVГО на ВКС/ или че е налице друго основание за нищожност на
сделката. В ИМ не се съдържа и твърдение
за друго основание за унищожаемост на сделката, освен това,че лицето към
момента на изповядването на сделката нве е разбирало и ръководело действията
си поради здравословното си състояние и
от това се е възползвала ищцата. Не се твърди наличие на грешка, измама,
заплашване или крайна необходимост, който съобразно чл.27 от ЗЗД са пороци
обременяващи волята и водещи до унщожаемост на изявлението. Посоченото, че ищецът не е получил цена по
сделката не е основание за нейното унищожаване . Ето защо и направените опити
пред въззивната инстанция да се добави ново основание за унищожаване на
сделката е недопустимо. След като в ИМ не се съдържа твърдение за такова
основание , последващото прибавяне на ново основание за унищожаване следва да
стане по реда на чл. 116 от ГПК и е
недопустимо такова прибавяне на основанието да се прави пред въззивната
инстанция. Мотивиран така съдът приема, че е сезиран и разглежда единствено иск
с правно основание чл.31 от ЗЗД – за унищожаване на сделка сключена между ищеца
и първоначалния ответник Б. на 10.12.1990г и с иск за защита на право на
собственост по реда на чл.97,ал.1 от ГПК.
По допустимостта на производството- възражение относно
допустимостта на производството прави третото лице помагач на Б., респективно
на нейните правоприемници Г.С., Б.Т. и Е.Петров. Независимо
от това направеното възражение касае обстоятелства, за които съдът има
правомощие да следи служебно и без наведен довод от страните. От представените
по делото преписи на решения по гр.д. № 625/1991г по описа на СРС и по гр.д. №
996/2003г по описа на ВКС, постановено при касационно разглеждане на първото
решение, се установява, че с молба от
22.06.1995г В.Р. е встъпил главно в производство водено от П. Д. против И.Д. и К.Б.
и е поискал да бъде установено неговото право на собственост върху процесния
имот, придобито на основание нот. акт №12/1992г по силата на покупко продажба
от С. и Т. И. . С влязло в сила
решение на 26.10.2004г ВКС по гр.д. №
996/2003г постановява,че сделката между И.Д. и К.Б. не е нищожна на осн. чл.26,
ал.2 от ЗЗД вр. чл.23 от КТ, признава по отношение на П. и И. Д. и на К.Б. , че В.Р. е собственик на
процесния имот и осъжда П. и И. Д. да му предадат владението на имота. С оглед
изложеното следва извод,че спорът за собствеността върху процесния имот между
настоящите страни е разрешен със сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено
нещо установява съществуването на едно спорно право към момента на приключване
на устните състезания през въззивната инстанция. Всички съществуващи възражения
отричащи пораждането и съществуването на
спорното право към този момент следва да бъдат изчерпани от заинтересованата
страна – ответника, тъй като в противен случай тези възражения се преклудират
от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. В този смисъл са
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона дадени от ВКС с
ТР№1/2001г, т.6 на ОСГК, решение №133/2011г по гр.д. № 2020/2009г на ІГО,
постановено по реда на чл.290 от ГПК и опред. № 544/2012г постановено по
ч.гр.д. № 535/2012г на ІГО на ВКС, постановено по реда на чл.274,ал.3 от ГПК и
двете последни задължителни за първоинстанционните и въззивните съдилища. С
оглед изложеното следва да се приеме извод, че при главното встъпване на В.Р. в процеса по гр.д. № 625/1991г по описа
на СРС, 45 състав и след като той е заявил собственическите си права върху
процесния имот ответниците по неговия иск – страни в настоящото производство и
техни наследници по закон - е следвало да изчерпят всички свои възражения
отричащи правото на собственост на В.Р. върху спорния имот. Действително
разглежданите сделки по двете дела не са идентични – по настоящото дело се разглежда
сделка между И.Д. и К.Б. от 10.12.1990г, по гр.д. № 625/1991г са разглеждани
правата на В.Р. придобити вследствие сделка от 08.01.1992г по нот. акт №12/1992г. Настоящият състав на
съда обаче приема, че между двете сделки има връзка, доколкото те
последователно прехвърлят права върху един и същ имот и валидността на първата
сделка/ по настоящото дело/ има отражение върху вещнопрехвърлителния ефект на
последващите сделки. По предходното дело разглеждайки въпроса дали В.Р. е
придобил право на собственост върху процесния имот съдът , като част от фактически състав , е
разгледал и неговото придобивно основание. Всички възражение против това
придобивно основание- прехвърлителната сделка от И. на Р., в това число че Р. е
придобил от несобственици, поради порок на предшестваща сделка - първоначалната
между Д. и Б. е следвало да бъдат наведени в това производство, като в противен
случай ненаведените възражения следва да се приемат за преклудирани. Тези
възражения съществували към момента на приключване на устните състезания по
гр.д. № 625/1991г не могат да послужат за преразглеждане на спора разрешен със
сила на пресъдено нещо, а именно това би била последицата при разглеждане по
същество на настоящия иск. Вторият иск е недопустим не само ако повтаря първия
иск и цели още веднъж да се установи съществуването на съдебно признатото
право, но и когато цели да установи , че това право не съществува през същото
време, за което е съдебно признато, че то съществува, по аргументи, които не са
изчерпани , а са съществували по време на висящност на първото дело. Посочената разлика между делата не обосновава извод за липса на обективен
идентитет, напротив спорното право е едно, независимо че по повод на него се
търси различна по вид правна защита. Ето защо въззивната инстанция приема,че по
отношение на иска по чл.31 от ЗЗД
производството по делото е недопустимо, тъй като се основава на възражения,
които е следвало да бъдат наведени, като съществуващи, в спора за собственост
по гр.д. № 625/1991г на СРС и като ненаведени са преклудирани от силата на
пресъдено нещо, а вторият иск – за защита на собствеността на ищеца е абсолютно
идентичен- обективно и субективно- с иска, разрешен по това дело , предявен от
главно встъпилото лице Р.. По настоящото дело не са наведени твърдения
непреклудирани от силата на пресъдено нещо- възникнали след постановяване на
решението по предходното дело.
С оглед изложеното следва да
се приеме,че постановеното решение е недопустимо, на осн. чл.224 от ГПК/отм/. Спорът
между страните за собствеността на процесния имот е разрешен с влязло в сила
съдебно решение, а наведените понастоящем възражения касаещи действителността на сделката са преклудирани от силата на
пресъдено нещо по гр.д. № 625/1991г на СРС, 45 състав. Наличието на сила на
пресъдено нещо по отношение на наведения
спор, предмет на делото , е процесуална пречка от категорията на абсолютните по
съществуването на правото на иск на ищеца, за която съдът следи служебно и при
констатирането на която пречка съдът дължи прекратяване на производството по
делото поради недопустимост. С оглед това постановеното решение от СРС, 27
състав се явява постановено по недопустим иск и същото следва да бъде
обезсилено , а производството по настоящата въззивна жалба прекратено.
С оглед данъчната оценка на процесните имоти/ л.л.4 и 62
от делото на СРС/ и по арг. от чл.
280,ал.2 от ГПК настоящото решение подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение от 23.03.2009г постановено по гр.д. № 5266/2006г по описа на СРС, 27
състав и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото поради наличие на сила на пресъдено
нещо и на осн. чл.224 от ГПК/отм/.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна
жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/