Р Е Ш Е Н И E
№ 264
17.09.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на осемнадесети август две хиляди и двадесета
година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Станка
Чавдарова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
гр.дело
номер 1144 по описа за 2019 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на И.Р.Т., ЕГН **********,***, гр.
Бургас, ул. „Македония” № 61-63, партерен етаж, офис 1, против М.Х.М., ЕГН **********,***;
Х.М.Х., ЕГН **********,***; Ф.Ш.Х., ЕГН **********,***; „Топ Билдингс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Айтос, обл. Бургаска, п.к. 8500, ул. „Гоце Делчев” № 48,
представлявано от управителя му Шасине Х. Аръкан, и „Делта строй 2003” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Македония” № 61-63, партер, офис 1,
представлявано от управителя му Мустафа Бозкурт, за осъждане на ответниците по
следния начин: всички ответници, а именно Х.М.Х., М.Х.М., „Топ Билдингс” ООД, Ф.Ш.Х.
и „Делта строй 2003” ЕООД да заплатят солидарно на ищеца следните суми: 50 000
€ - главница по невърнат паричен заем по договор за паричен заем от 11.11.2008
г., новиран с договор от 11.11.2013 г., ведно с уговореното възнаграждение по
чл. 3, ал. 1 от договора за заем в размер на 2 500 €, както и заедно с
мораторна лихва върху главницата за периода 01.08.2016 г. — 30.07.2019 г. в
размер на 27 000 €, уговорена в чл. 3, ал. 2, вр. c ал. 1 от договора за заем,
във вр. с чл. 1, изр. трето от договора от 11.11.2013 г., и ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и отделно
само ответниците Х.М.Х., „Топ Билдингс” ООД, Ф.Ш.Х. и „Делта строй 2003”
ЕООД да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца следните суми: 30 000
€ - главница по невърнат паричен заем по
договор за паричен заем от 01.12.2008 г., новиран с договор от 11.11.2013 г.,
ведно с уговореното възнаграждение по чл. 3, ал. 1 от договора за заем в размер
на 1 500 €, както и заедно с мораторна лихва върху главницата за периода
01.08.2016 г. - 30.07.2019 г. в размер на 16 200 €, уговорена в чл. 3, ал. 2,
вр. с ал. 1 от договора за заем, във вр. с чл. 1, изр. трето от договора от
11.11.2013 г., и ведно със законната лихва върху тази главница от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на
11.11.2008 г. ищецът предоставил паричен заем в размер на 50 000 € на
ответниците М.Х.М. и Х.М.Х. при условията на солидарност между тях двамата в
качеството им на заематели, за срок от 1
месец от сключването му. Заемната сума била предадена на заемателите при
подписването на договора, удостоверено в чл. 2, ал. 2 от същия и представляващо
същевременно и разписка съгласно изрично отразеното в тази разпоредба.
С идентичен договор от 01.12.2008 г.
предоставил отделно сумата от 30 000 € като заем на ответника Х.М.Х., със срок
на връщане - 1 месец от сключване на договора, като тази сума също била
предадена на заемателя в момента на сключване на договора, удостоверено в чл.
2, ал. 2 от същия.
Ищецът твърди, че и в двата договора (в
чл. 3, ал. 1 от тях), била уговорена възнаградителна лихва под формата на
месечна лихва в размер на 5 % от заемната сума. При забава за връщането на
заемните суми било регламентирано заемателите да дължат мораторна лихва в същия
размер (5 % месечно) върху главницата за времето на просрочието — чл. 3, ал. 2
от договорите.
Тъй като заемите, в т.ч. уговорените
възнаграждения и лихвите, не били платени на падежите им, на 11.11.2013 г.
между ищеца, от една страна, и от друга страна — Х.М.Х., М.Х.М., „Топ Билдингс”
ООД, ЕИК ********* и Ф.Ш.Х., ЕГН **********, последните двама като поръчители,
бил подписан договор, с който (в чл. 1) тези задължения били новирани, като бил
определен нов срок за погасяването им, а именно — до 31.07.2014 г. Страните
уговорили в чл. 1 от договора, че за периода от сключването на договорите за
заем до датата на подписването на договора за новация ще се дължат
възнаградителни лихви и лихви за просрочие в размерите по чл. 3, ал. 1 и ал. 2
от договорите за заем, като мораторните лихви по чл. 3, ал. 2 ще се дължат и
след настъпването на договорения падеж на 31.07.2014 г. до окончателното
погасяване на задълженията. В чл. 2 от договора от 11.11.2013 г. „Топ Билдингс”
ООД и Ф.Ш.Х. се съгласили да встъпят като поръчители по двата парични заема в
общ размер на 80 000 €, ведно с дължимите лихви, такси и разноски, като
отговарят солидарно с длъжниците пред кредитора, а отделно с М.Х.Х. било
учредено поръчителството му за задълженията на длъжника Х.Х. от предоставения
на последния паричен заем от 30 000 € на 01.12.2008 г.
С договор, сключен на 15.07.2014 г., на
основание чл. 101 ЗЗД поръчителите Ф.Ш.Х. и „Топ Билдингс” ООД, чрез
пълномощника му Ф.Ш.Х., се съгласили да встъпят като съдлъжници в същите
задължения на Х.М.Х. и М.Х.М. в общ размер на 80 000 €, ведно с дължимите
лихви, такси и разноски.
С отделен договор от 12.09.2017 г.,
сключен с ищеца, ответникът „Делта строй 2003” ЕООД, чрез пълномощника му Ф.Ш.Х.,
също встъпил като съдлъжник по тези задължения на Х.М.Х. и М.Х.М. — главници в
общ размер на 80 000 €, ведно с дължимите лихви, такси и разноски.
Ищецът твърди, че до предявяването на
исковата молба заетите суми не му върнати, въпреки настъпилия падеж, както и не
са платени и дължимите възнaградителни лихви
и лихвите за забава за претендирания период 01.08.2016 г. - 30.07.2019
г.
С исковата молба се претендира осъждане
на ответниците да заплатят, освен главниците, също и уговореното възнаграждение
в чл. 3, ал. 1 от двата договора за заем, както и договорената мораторна лихва
по чл. 3, ал. 2, вр. с ал. 1 от договорите за заем, във вр. с чл. 1, изр. трето
от договора от 11.11.2013 г., за периода 01.08.2016 г. — 30.07.2019 г., а така
също и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното й заплащане.
В съдебно заседание претенциите се
поддържат.
Ответникът „Делта строй 2003“ ЕООД е
подал отговор, с който оспорва исковите претенции. Доводът на ищеца за
просрочие на отговора е неоснователен. Исковата молба с приложенията са били
връчени на дружеството при условията на чл.50 ал.4 от ГПК. Срокът за подаване
на отговор в този случай е започнал да тече от датата на разпореждането на
съда, с което връчването е прието за редовно – 15.10.2019 год., а не от датата,
на която е изтекъл срока по чл.47 ал.5 от ГПК. Предвид горното, отговорът,
подаден на 15.11.2019 год. по пощата, не е преклудиран.
От фактическа страна се твърди от
ответника „Делта строй 2003“ ЕООД, че ищецът е извършвал юридическо обслужване
на дружеството, а впоследствие и на „Топ билдингс“ ООД, като осъществил
процесуално представителство по искове срещу дружествата и физическите лица, в
качеството им на съдлъжници. Твърди се, че по предсрочно обявен за изискуем
кредит от „Сибанк“ ЕАД били образувани няколко
дела, включително изпълнителни, против „Делта строй 2003“ ЕООД, Х.Х. и Ф.Х.,
впоследствие и „Топ билдингс“ ООД. Сочи
се, че в деня на сключване на договора за заем с ищеца, съдружници в „Делта строй 2003“ ООД са били Х.Х. и Ф.Х., а
последната била управител на дружеството. Според ответника, ищецът поискал,
освен заплатения му значителен хонорар, и допълнителна сума от 50 000
евро, която да му се предостави след приключване на делата, ако страната остане
доволна от резултата. Поискал дружеството, чрез управителя си, да подпише запис
на заповед за тази сума, за да си гарантира получаването ѝ, в случай, че
страните се отметнат от уговорката. Сочи се, че съдружниците отказали да
подпишат запис на заповед, след което ищецът поискал друга гаранция. Предложил
на собствениците на фирмата да подпишат „безобиден“ договор за заем, без
нотариална заверка и без предоставяне на паричната сума, с оглед гарантиране на
допълнително възнаграждение при положителен изход от делата, като им обяснил,
че това е симулативен договор, подписан само за негова гаранция. Твърди се от
ответника, че ищецът ги уверил, че при изплащане на уговореното възнаграждение
ще анулират с анекс договора.
Ответникът твърди, че в деня на
сключване на договора ответницата Ф.Ш. отсъствала, поради което ищецът
предложил като страна по договора да бъдат вписани физическите лица М.Х.М. –
син и Х.М.Х.. Сочи се, че към този момент тримата имали пълно доверие на ищеца.
Заявява се, че предаване на паричните
суми не е било извършено, въпреки, че страните удостоверили предаването на
заемната сума.
Твърди се, че няколко дни по-късно
ищецът представил да подпис на ответника Х.Х. нов договор, като го уверил, че
намалява поисканата от него сума на 30 000 евро и че ще анулира предходния
договор. Отново се заявява, че и по този договор суми не са били предавани.
Ответникът твърди, че през 2013 год.
ищецът продължил да обслужва дружеството и да го представлява по няколко дела,
като междувременно поел и обслужването на „Топ билдингс“ ООД. През м.ноември
2013 год. ищецът се срещнал с Х.Х., Ф.Х. и М.М. и им обяснил, че е изминал
значителен период от време и трябва да подпишат документи за неговия
допълнителен хонорар под формата на нов договор за заем. Предложил да подпишат
нов договор, в който като длъжници да фигурират Ф.Х. и „Топ билдингс“ ООД.
Поради пълното си доверие към ищеца
ответниците се съгласили и подписали на 11.11.2013 год. нов договор, в
който се новира задължението и като поръчители встъпват Ф.Х. и „Топ билдингс“ ООД.
Сочи се, че на 15.07.2014 год. ищецът,
под предтекст, че в договора от 11.11.2013 год. е допусната грешка, представил
за подпис на Ф.Х. нов договор, в който са променени качествата на страните от
поръчител на съдлъжник, но поради ниската правна култура на Ф.Х. тя не намерила
разлика.
Твърди се, за осъщественото процесуално
представителство по т.д.№153/2016 год. на БОС, в.т.д.№47/2017 год. на БАС,
в.т.д.№253/2018 год. на БАС и т.д.№2776/2017 год. на ВКС ответникът заплатил на
ищеца хонорари в значителен размер, които са му присъдени с решенията.
Сочи се, че на 12.09.2017 год. ищецът
отново представил на Ф.Х. договор, който тя подписала като пълномощник на
„Делта строй 2003“ ЕООД. Така дружеството станало съдлъжник.
Твърди се в отговора, че през м.юни
2019 год. ищецът напомнил на Ф.Х., Х.Х. и М.М. за допълнителния си хонорар и за
договорите за заем. Поискал договорите да бъдат новирани, тъй като давностния
срок изтича. Сочи се, че ответниците отказали и у тях възникнало съмнение за
начина, по който ищецът изпълнява задълженията си. След извършени справки в БАС
и БОС се установило, че гаранцията по т.д.№153/2016 год. е върната по сметка на ищеца на 20.09.2016
год., но не е възстановена от него на дружеството.
Заявява се, че след този момент
отношенията между страните са се влошили и на 27.09.2019 год. ищецът изпратил
уведомление по електронната поща на дружеството, че преустановява едностранно
сключените договори. В телефонен разговор заявил, че ще заведе гражданско дело
за договорите за заем.
Ответникът твърди, че всички ответници
са заплащали хонорари, такси, гаранции и др. в значителни размери и нямат нужда
от получаване на лични заеми от ищеца.
Твърди се, че всички договори са заем
за нищожни на основание чл.26 ал.1 предл.второ от ЗЗД поради заобикаляне на
закона, тъй като тяхната цел е получаване на допълнително необлагаемо
възнаграждение по ЗДДФЛ и ЗДДС и е в противоречие с чл.14, 15 и 16 от Етичния
кодекс на адвоката; на основание чл.26 ал.1 предл.трето от ЗЗД поради
накърняване на добрите нрави поради явната недобросъвестност в отношенията
между ищеца и ответниците; на основание чл.26 ал.2, предл.последно от ЗЗД
поради привидност, тъй като договорите за заем от 11.11.2008 год. и 01.12.2008 год. са привидни и
прикриват допълнително уговорено възнаграждение под условие.
Ако се приеме, че договорите за заем са
нищожни, то сключените след това договор за новация и два договора за встъпване
на съдлъжници са нищожни поради липса на предмет.
В случай, че договорите се приемат за
валидни, се прави възражение за недействителност на клаузата за лихва над
законния размер на същата, поради невъзможен предмет и противоречие със закона.
Сочи се, че са недействителни договорът или клаузата в него, в които под
формата на процент или глобална сума е уговорено заплащането на неустойка за
забава при изпълнението на парично задължение
в размер, надвишаващ законната лихва.
Твърди се, че претенциите за мораторни лихви са прекомерни.
Прави се възражение за прихващане със
сумата от 102 960 лв., представляваща главница в размер на 78 000 лв.
и законна лихва от 20.09.2016 год. до 15.11.2019 год., представляваща
възстановена гаранция от Окръжен съд Бургас.
Прави се възражение за погасяване по
давност на главницата и лихвите.
Подаден е общ отговор от ответниците М.М.,
Х.Х. и Ф.Х., с който исковете се оспорват изцяло. Твърдят, че всички договори
за заем, за новация и за встъпване на съдлъжници са нищожни.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа от ответницата Ф.Х..
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Представени са два формални, писмени договори
за заем, сключени на 11.11.2008 год. и на 01.12.2008 год. С първия от тях
ищецът е предоставил в заем на М.М. и Х.Х.
в условията на солидарност между тях сумата от 50 000 евро, за срок от
един месец. Заемателите са се задължили да върнат сумата и да заплатят
възнаграждение под формата на лихва в размер на 5% от заемната сума – чл.3 ал.1
от договора. Уговорено е, че при забава в изпълнението заемателите дължат лихва
в размера по чл.3 ал.1 от договора за времето на просрочието. В чл.2 от
договора страните са удостоверили предаване на заемната сума в момента на
подписването му.
С втория договор ищецът е предоставил в заем на Х.Х. сумата от 30 000
евро, за срок от един месец, при същите условия, каквито се съдържат в по-рано
подписания договор от 11.11.2008 год.
С договор от 11.11.2013 год., сключен
между заемодателя, заемателите, „Топ билдингс“ ООД и Ф.Х., страните са се
съгласили, че задълженията по заемните договори не са изпълнени и са уговорили
нов падеж на задълженията – 31.07.214 год. Съгласили са се, че за периода от
сключването на договорите за заем до 11.11.2013 год. се дължат лихви
(възнаградителни и за просрочие) в размените по чл.3 ал.1 и ал.2, както и че се
дължи лихва за просрочие при неизпълнение на новираното задължение след
изтичането на новоопределения срок до пълното погасяване на задълженията. В
чл.2 от договора е уговорено обезпечение под формата на поръчителство, дадено
от „Топ билдингс“ ООД и Ф.Х., които се задължават да отговорят в пълен размер
солидарно с длъжниците. В чл.3 от договора М.Х. се задължава да поръчителства
задължението на Х.Х. по договора за заем от 01.12.2008 год.
С договор от 15.07.2014 год. „Топ билдингс“ ООД и Ф.Х. се съгласяват да
встъпят като съдлъжници в съществуващите задължения.
С договор от 12.09.2017 год. „Делта
строй 2003“ ЕООД, действащо чрез пълномощника си Ф.Х., също се съгласява да
встъпи като съдлъжник в съществуващите задължения по споразумение с кредитора.
Ответниците не оспорват, че са
подписали всички изброени по-горе договори, вкл.не се оспорва представителната
власт на пълномощниците. Твърдят обаче, че договорите са заем са нищожни, тъй
като са симулативни и прикриват друго съглашение с кредитора, сключени са при
заобикаляне на закона и накърняват добрите нрави.
Всяко от изложените основания за
нищожност е самостоятелно и е достатъчно за извода, че договорите не
произвеждат действие в отношенията на страните, но най-напред следва да се
разгледа възражението за относителна симулация, тъй като фактическите твърдения
на ответниците се свеждат до това, че договорите за заем прикриват съглашение
за допълнително възнаграждение под условие на ищеца като адвокат и на тези
твърдения се основават и останалите пороци.
Няма спор, че ищецът е бил адвокат на
„Делта строй 2003“ ООД и на съдружниците в него, като и че е осъществявал
правно обслужване и процесуално представителство по водени от и срещу
дружеството дела. От справка в ТР се установява, че Х.Х. и Ф.Х. са били съдружници в дружеството
до 02.02.2010 год., след който момент са се разпоредили с дяловете си.
Привидните сделки са тези, при които
страните съзнателно не желаят настъпването на правните последици, те се
сключват, само за да се даде вид, т.е. има съзнателно несъответствие между
изразеното и желаното, и поради това са нищожни – чл.26 ал.2 от ЗЗД. Страната,
която участва в облигационната връзка и
се позовава на симулативността, не може да я твърди и доказва произволно
– тя трябва да я разкрие или чрез обратно писмо – разпоредителен документ,
съставен нарочно за разкриване на привидността, или чрез т.нар. „начало на
писмено доказателство“, в което симулацията не е призната от страната, срещу
която се води процеса за установяване на привидността, но са обективирани други
изявления, създаващи индиция за симулативност, и които правят допустими
свидетелските показания за провеждане на пълно доказване (така решение
№484/11.06.2010 год. по гр.д.№375/2010 год. ІV г.о. на ВКС).
В конкретния случай липсва обратно
писмо, разкриващо пряко симулацията, както и липсва „начало на писмено
доказателство“, правещо допустимо събирането на гласни доказателства за
привидността на договорите за заем. Отделно следва да се посочи, че отношенията
между страните датират отдавна, те са сключвали помежду си множество договори,
вкл. и на 13.09.2017 год. ответникът „Делта строй 2003“ ООД е сключил договор
за прихващане с ищеца на техни взаимни задължения, и липсват каквито и да било
индици, че чрез съглашенията се прикрива друго, за заплащане на възнаграждение
под условие. Напротив – в договорите, следващи договорите за заем, се съдържат
признания за съществуващи и непогасени задължения от заемните сделки. Доброто
финансово състояние на дружествата и на съдружниците в тях също не е достатъчен
аргумент в подкрепа на твърдението за привидност на договорите за заем.
Възражението за нищожност на договорите
за заем поради заобикаляне на закона е неоснователно. То се основава на
фактическите твърдения, че целта на споразуменията е била да се получи
допълнително възнаграждение, което е необлагаем доход за ищеца по смисъла на
ЗДДФЛ и ЗДДС. От една страна, това фактическо твърдение е недоказано по
съображенията, изложени по-горе. От друга страна, дори и това фактическо
твърдение да се приеме за вярно, то не изпълва хипотезата на порока по чл.26
ал.1 предл.второ от ЗЗД, тъй като целеният правен резултат не е забранен, само
се санкционира от закона.
Неоснователно е и възражението за
нищожност на договорите за заем поради накърняване на добрите нрави. Липсват
доказателства, че ищецът е действал в нарушение на установените
нравствено-етични принципи, като установените доверителни отношения между него
като адвокат и клиентите му не представляват пречка за встъпване в друг вид
облигационна връзка, напр.от договор за заем на парични суми. Освен това,
липсва твърдяната нееквиваленстност на престациите – договорът за заем
действително е двустранен, но не се разменят насрещни престации. Срещу
получената в собственост сума длъжникът поема задължение за връщане, и само ако
е уговорено – и задължение за заплащане на възнаградителна лихва.
След като договорите за заем са
валидни, те обвързват страните.
Договорът за заем по Закона за
задълженията и договорите е реална сделка и това произтича от самия текст на
чл.240 ал.1 от ЗЗД, според който договорът се сключва с предаването на парите
или другите заместими вещи. Според константата съдебна практика, елементите от фактическия състав на договора
заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост
на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя – напр. решение № 837 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009
г., IV г. о., ГК. Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така
установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът,
защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за
заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния.
От самото съдържание на процесните
договори се установява, че ищецът е изпълнил задължението си за предаване на
заемните суми от 50 000 евро по първия и 30 000 евро по втория
договор – чл.2. За заемополучателите е възникнало насрещното задължение за
връщане на сумите на падежа и за заплащане на възнаградителна лихва, което те
не твърдят да са изпълнили.
С обвързващ ефект за страните са и
останалите, последващи договори. Договорът от 11.11.2013 год. разкрива белезите
на договор за новация, тъй като страните по договорите за заем са подновили
задълженията за връщане на заемните суми, определили са нов падеж и нови
обезпечения. От датата на договора – 11.11.2013 год. е възникнало ново
задължение за връщане на заемните суми и заплащане на възнаградителна лихва на
31.07.2014 год. Договорът е валиден, а възражението за липса на предмет е
неоснователно – налице е съществуващ стар дълг, който е погасен и на негово място е
възникнал нов. С по-късните съглашения „Топ билдингс“ ООД, Ф.Х. и „Делта строй
2003“ ООД са встъпили като сълдъжници. По този начин последните отговорят в
условията на солидарност.
В чл.3 ал.2 от двата договора е
уговорена лихва при забава в размер на 5%
месечно върху размера на заемните суми и същото задължение е
възпроизведено в договора за новация. Поради уговорения падеж на подновеното
задължение, вземането на кредитора е станало изискуемо на 31.07.2014 год. и от
този момент длъжниците са изпаднали в забава. Както се каза по-горе, те не са
предприели действия за връщане на заемните суми и от 01.08.2014 год. дължат
обезщетение под формата на мораторна лихва.
Страните са свободни да определят
размера на мораторното обезщетение отнапред, тъй като разпоредбата на чл.86 от ЗЗД не е императивна. Именно поради нейния характер, в практиката си ВКС
приема, че страните свободно определят
съдържанието на договора за заем, а уговорката за лихва в размер, по-висок от
законната, има за цел да мотивира и стимулира длъжника-заемател към изпълнение
на задължението си, без да изпада в продължителна забава, за да ограничи нарастването
на задължението за лихва – така решение № 530 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. №
4325/2008 г., V г. о., ГК. В случая
ищецът признава в писмените си бележки, че лихвата надвишава размера на тази по
чл.86 ал.2 от ЗЗД, но това според съда не представлява противоречие със закона,
защото такъв порок съществува само при нарушение на императивна правна норма,
каквато чл.86 от ЗЗД не е.
Автономията на волята на страните обаче
не е безгранична и както е прието в т.3 на тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, ограничението е в две посоки -
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави. В случая няма нарушение на императивна
правна норма, но има нарушение на добрите нрави под формата на прекомерност на
лихвата, както се сочи от ответниците в отговорите им. Уговореното обезщетение
за забава при изпълнение на парично задължение е винаги мораторно. В случая
страните са уговорили заплащане на лихва за забава в размер на 5% месечно,
което прави 60% годишно. В писмената си защита ищецът интерпретира размера на
законната лихва за забава към момента на подписване на двата договора за заем,
но не това е релевантния момент за преценка, тъй като задължението е новирано
на 11.11.2013 год. и е практически заменено с ново, което регулира отношенията
на страните от горната дата – 11.11.2013 год. При справка в сайта на БНБ
(общодостъпна информация за всички потребители), се установява, че към този
момент ОЛП на БНБ е бил 0.2% и е продължил да държи такива ниски нива в
следващите години. Считано от 01.01.2015 год. с МПС №426/18.12.2014 год. е уеднаквен
режима за определяне на законната лихва за всякакви просрочени задължения (в
лева и валута) в изпълнение на Директива
2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно
борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, като законната лихва за
забава за всички видове валути се формира на база основния лихвен процент на
БНБ плюс 10 процентни пункта. За процесния период, за който се претендира
мораторна лихва, ОЛП на БНБ и бил равен на 0. За процесния период глобално
изчислена от съда с помощта на онлайн калкулатор лихвата е 15 194,46 евро
върху сумата от 50 000 евро и 9116,65 евро върху сумата от 30 000
евро. Това показва несъответствие на уговорената
мораторна лихва с обезщетителната ѝ функция и прекомерност спрямо
претърпените от кредитора вреди. Действително, както се сочи от ищеца,
задълженията са били необезпечени и това е наложило уговаряне на по-висока
лихва, която да покрие по-високия риск, но от друга страна следва да се
съобрази, че отношенията са се развили в продължителен период от време, през
който кредиторът е привлякъл още длъжници, отговарящи в условията на
солидарност, включително дружества, без да предприема действия за принудително
удовлетворяване.
При съобразяване на критериите,
изложени в ТР №1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, което е приложимо по аналогия,
следва да се приеме, че дължимата според условията на договора от 11.11.2013
год. мораторна лихва се явява прекомерна и поради това – в противоречие с
добрите нрави. Макар, че ответниците не са се позовали пряко на порока по чл.26 ал.1 предл.трето от ЗЗД, достатъчно е, че са въвели възражение за прекомерност на обезщетението за
забава, която прекомерност според съдебната практика води до нищожност поради противоречие
с добрите нрави. В полза на ищеца следва да бъде присъдено мораторно
обезщетение в размер на законната лихва за периода от 01.08.2016 год. до
30.07.2019 год., а именно 15 194,46 евро върху сумата от 50 000 евро
и 9116,65 евро върху сумата от 30 000 евро.
Възражението на ответниците за
погасяване на вземанията по давност е частично основателно. Подновеното
задължение за връщане на заемните суми има падеж на 31.07.2014 год. и от този
момент започва да тече общата петгодишна погасителна давност, която изтича на
31.07.2019 год. Исковата молба е подадена в последния ден на срока и вземането
не е погасено. Претендира се вземане за възнаградителна лихва, което по арг.от
чл.111 б.“в“ от ЗЗД се погасява с
кратката тригодишна давност, която е започнала за тече от същата дата –
31.07.2014 год., тъй като заплащането на възнаградителната лихва се дължи
едновременно със заемните суми. Подновяването на задължението с договора от
11.11.2013 год. не променя характера на вземанията за лихви, а оттам – и на
срока на погасителната давност. Към момента на предявяване на исковете кратката
давност е била изтекла безрезултатно, поради което вземанията за
възнаградителни лихви и по двата договора са погасени. Мораторните лихви се
претендират за тригодишния период преди подаване на исковата молба – от 01.08.2016
год. до 30.07.2019 год. и не са погасени по давност.
Възражението за съдебно прихващане,
въведено от „Делта строй“ ООД, с насрещно вземане в общ размер от 102 960
лв., е неоснователно.
Не се оспорва от ищеца и от
документите, представени от ответника „Делта строй 2003“ ЕООД се установява, че
адв.Танев е подал молба на 13.9.2016 год. за връщане на гаранцията по
т.д.№153/2016 год. по негова сметка и че същата е ефективно получена от него.
Като пълномощник на дружеството, за него е възникнало задължение по чл.284 ал.2
от ЗЗД.
Ищецът представя договор от 13.09.2017
год., сключен между него и дружеството, с което двете страни са прихванали
насрещните си вземания, както следва: вземанията на ищеца за главница в общ
размер от 80 000 евро, 4000 евро възнаградителна лихва и 140 000 евро
лихви за просрочие за периода 01.08.2014 – 31.08.2017 год. са прихванати с
вземането на „Делта строй 2003“ ЕООД от общо 82 000 лв. – 4000 лв. върната
държавна такса и 78 000 евро върната гаранция по т.д.№152/2016 год. на
БОС. След прихващането вземането на дружеството за върнатата гаранция е
погасено изцяло, като по-малко по размер. С представения договор от 13.09.2013
год. се опровергава твърдението на ответниците, че узнали за връщане на
гаранцията по личната сметка на ищеца едва през 2019 год., потърсили му сметка
и това станало причина за влошаване на отношенията им.
Освен това следва да се посочи, че
погасителния ефект на прихващането по никакъв начин не е оказал въздействие
върху размера на вземанията, предявени в настоящото производство. Тъй като с
договора страните не са посочили кои вземания на ответника се погасяват с
прихващане, на основание чл.76 ал.2 от ЗЗД и по аргумент от ТР №327.03.2019
год. по т.д.№3/2017 год. на ОСГТК ВКС погасителния ефект е за лихвите, които са
били натрупани в периода 01.08.2014 – 31.08.2017 год. , т.е. извън процесния
период.
В обобщение съдът намира, че
основателни и доказани са претенциите за присъждане на главница срещу солидарно
задължените лица, както и претенциите за присъждане на мораторна лихва за
забава в периода 01.08.2016 год. до 30.07.2019 год. в размера на законната, а в останалата част
претенциите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски съразмерно на уважената част от исковете. По представен
списък разноските възлизат на 9951,26 лв. за заплатена държавна такса. От тях
на ищеца се дължат 8 160,60 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
М.Х.М., ЕГН **********,***; Х.М.Х.,
ЕГН **********,***; Ф.Ш.Х., ЕГН **********,***; „Топ Билдингс” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Айтос, обл. Бургаска, п.к.
8500, ул. „Гоце Делчев” № 48, представлявано от управителя му Шасине Х. Аръкан,
и „Делта строй 2003” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Македония” № 61-63,
партер, офис 1, представлявано от управителя му Мустафа Бозкурт, да заплатят
солидарно на И.Р.Т., ЕГН **********,***, Бургас, ул. „Македония” № 61-63,
партерен етаж, офис 1, сумата от 50 000 € (петдесет хиляди евро) - главница по
невърнат паричен заем по договор за паричен заем от 11.11.2008 г., новиран с
договор от 11.11.2013 г., мораторна лихва върху главницата за периода
01.08.2016 г. — 30.07.2019 г. в размер на законната от 15 194,46 € (петнадесет
хиляди сто деветдесет и четири 0.46 евро),
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за присъждане на сумата от 2 500 €,
представляваща възнаградителна лихва по
чл. 3, ал. 1 от договора за заем и за присъждане на мораторна лихва за периода 01.08.2016
г. — 30.07.2019 год. над уважения до предявения размер от 27 000 €.
ОСЪЖДА
Х.М.Х., ЕГН **********,***; Ф.Ш.Х.,
ЕГН **********,***; „Топ Билдингс”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Айтос, обл.
Бургаска, п.к. 8500, ул. „Гоце Делчев” № 48, представлявано от управителя му
Шасине Х. Аръкан, и „Делта строй 2003” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „Македония” № 61-63, партер, офис 1, представлявано от управителя му
Мустафа Бозкурт, да заплатят солидарно на И.Р.Т., ЕГН **********,***, Бургас,
ул. „Македония” № 61-63, партерен етаж, офис 1, сумата от 30 000 € (тридесет
хиляди евро) - главница по невърнат паричен заем по договор за паричен заем от
01.12.2008 г., новиран с договор от 11.11.2013 г., мораторна лихва върху
главницата за периода 01.08.2016 г. — 30.07.2019 г. в размер на законната от 9116,65
€ (девет хиляди сто и шестнадесет 0.65 евро),
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за присъждане на сумата от 1 500 €,
представляваща възнаградителна лихва по
чл. 3, ал. 1 от договора за заем и за присъждане на мораторна лихва за периода 01.08.2016
г. — 30.07.2019 год. над уважения до предявения размер от 16 200 €.
ОСЪЖДА
М.Х.М., ЕГН **********,***; Х.М.Х.,
ЕГН **********,***; Ф.Ш.Х., ЕГН **********,***;
„Топ Билдингс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Айтос, обл. Бургаска, п.к. 8500, ул. „Гоце Делчев” № 48, представлявано от
управителя му Шасине Х. Аръкан, и „Делта строй 2003” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Македония” № 61-63, партер, офис 1, представлявано от управителя
му Мустафа Бозкурт, да заплатят поравно на И.Р.Т., ЕГН **********,***, Бургас,
ул. „Македония” № 61-63, партерен етаж, офис 1 разноски в първоинстанционното
производство в размер на 8 160,60 (осем хиляди сто и шестдесет 0.60) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: