МОТИВИ към присъда по НОХД №64/2013г.по описа
на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247 ал.1
т.1 от НПК-по внесен обвинителен акт от НПРП против Е.Н.А. ***,обвиняем по ДНП
№281/2012г.по описа на РУП Н. в това,че в периода от 24.06.2012г.до 14.01.2013г.в
гр.К.,обл.Ш.,на ул.”***” в дом №*,при условията на продължавано престъпление се
заканил с убийство на Н.Н.Х. ***,както следва:1/На 26.06.2012г.в гр.К.,обл.Ш.,на
ул.”***”в дом №* се заканил с убийство на Н.Н.Х. *** с думите:”Ще те убия”, “Ще
те заколя” и с действия-като насочил нож към тялото й , 2/На 09.10.2012г.в гр.К. обл.Ш.,на ул.”***”в
дом №* се заканил с убийство на Н.Н.Х. *** с думите:”Ще те убия”, “Ще те
заколя”, 3/На 24.10.2012г.в гр.К.,обл.Ш.
на ул.”***”в дом №* се заканил с убийство на Н.Н.Х. *** с думите:”Ще ти отрежа
главата”, “Ще те убия”, 4/На
30.10.2012г.в гр.К. обл.Ш. на ул.”***”в дом №* се заканил с убийство на Н.Н.Х. ***
с думите:”Ще ти отрежа главата” и 5/ На
14.01.2013г. в гр.К. обл.Ш. на ул.”***”в дом №* се заканил с убийство на Н.Н.Х.
*** с думите:”Ще ти отрежа главата” и тези закани са възбудили основателен
страх за осъществявянето им-престъпление по чл.144 ал.3 във вр.с ал.1 във вр.с
чл.26 ал.1 от НК.
Подсъдимият се явява лично и с назначеният му в досъдебното производство
служебен защитник-адв.М.М.,вписан в ШАК.Подсъдимият Е.А. призна изцяло
фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да
не се събират допълнително доказателства за тях,като производството по делото
беше разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК/в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК/.
Като прецени самопризнанията на
подсъдимия,в съвкупността им с писмените доказателства,събрани в хода на
воденото ДНП/ показанията на разпитаните свидетели Н.Н.Х. ,Е.Н.А.,И.К.И.,Д.Я.Д.,В.Б.В.,Д.Т.В.,К.Б.Б.,В.К.В.,К.Н.М./
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е.Н.А. живее със майка си св.Н.Н.Х.
в жилище,находящо се в гр.К.,обл.Ш.,ул.”***”№*,като той е безработен от много
години,а освен това ,в резултат на злоупотреба с алкохол,страна от
т.нар.-“синдром на алкохолна зависимост”.През 2000 година е претърпял
черепно-мозъчна травма,която е обусловила в следващите години развитие на
травмена болест на мозъка.
Под влияние на алкохолна злоупотреба,през
2012 година А. започнал често да упражнява физически и психически тормоз над
майка си,изразяващ се в отправяне на обиди,нанасяне на леки телесни повреди и
закани с убийство.По повод на това му поведение,св.Х. е сезирала органите на
полицията и съда,като с Решиение №277/24.07.2012г.по гр.д.№477/2012г.по описа
на НПРС,влязло в законна сила на 01.08.2012г.,по което е допуснато
предварително изпълнение,съдът е задължил Е.Н.А. да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо пострадалото лице-негова майка Н.Н.Х..А. е отстранен
от съвместно обитаваното с пострадалото лице жилище,находящо се гр.К.,обл.Ш.,ул.”***”№* за срок от шест
месеца,както и му е забранено да прибилижава жилището,в което живее
пострадалото лице,местоработата и местата за социални контакти и отдих за срок
от шест месеца.
На основание чл.15 ал.2 от Закона за
защита от домашното насилие е издадена заповед за защита,която е връчена на
извършителя,на пострадалото лице,както и препис е изпратен на РУ”Полиция”Н. за
оказване съдействие при неизпълнението й.
Въпреки съдебното решение и заповед за защита,които са му станали
известни,подсъдимият е продължил да живее в жилището,посочено по-горе,заедно
с майка си Н.Х..,като по този начин
демонстративно е отказл да изпълни съдебния акт.Освен това,подсъдимият
продължил да упражнява физически и сихически тормоз спрямо майка си,в това
число отправяйки й сериозни закани за убийство .Заканите с убийство са били
осъществени в дома им,находящ се в гр.К.,ул.”*** “№*,както следва:На
26.06.2012г.той се заканил с убийство на Н.Н.Х. *** с думите:”Ще те убия”, “Ще
те заколя” и с действия-като насочил нож към тялото й ,На 09.10.2012г.на същото
място се заканил с убийство на майка си с думите:”Ще те убия”, “Ще те
заколя”,На 24.10.2012г.в гр.К.,обл.Ш. на ул.”***”в дом №* подсъдимият Е.А. се
заканил с убийство на Н.Н.Х. ***,отправяйки й думите:”Ще ти отрежа главата”,
“Ще те убия”.На 30.10.2012г.в жилището
им в гр.К. обл.Ш. ,на посочения адрес ,подсъдимият А. се заканил с убийство на
майка си чрез думите”Ще ти отрежа главата” .На 14.01.2013г. в гр.К. обл.Ш. на
ул.”***”в дом №* Е.А. отново се заканил
с убийство на Н.Н.Х. *** с думите:”Ще ти отрежа главата”.
Тези негови закани са възбудили у св.Н.Х.
страх за осъществявянето им.,като тя сигнализирала органите на РУ”Полиция “Н.
,конкретно ПУ гр.К..
В хода на воденото ДНП са назначени
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза в състав вещи лица д-р
С.С./съдебен психиатър/ и Е.Д. /клиничен психолог/,със задача да се даде
заключение на следния въпрос:В резултат на извършените спрямо нея действия от
страна на сина й Е.А.,създаден ли е у св.Н.Х. основателен страх от това?
Назначена е и единична съдебно-психиатрична
експертиза в състав вещо лице д-р С.С.,който да даде отговор на следните
задачи:Води ли се подсъдимия Е.А. на учет в ДПБ с.Ц.? Страда ли от психично
заболяване?
Отговарят ли психическото и
физическото развитие на възрастта на Е.А.? Могъл ли е правилно и точно да
възприема фактите и обстоятелствата по време на извършване на деянието ,както и
да ги запаметява и възпроизвежда достоверон в обясненията си? Налице ли е
зависимост на Е.А. от алхокол? Осъзнавал ли е Е.А. извършеното от него деяние и
могъл ли е да ръководи постъпките си към момента на извършване на деянието?
Заключенията по назначените експертизи не
бяха оспорени от страните по делото,съдът ги кредитира с нужното доверие като
добросъвестно и компетентно изготвени и от тях се установява следното :
Подсъдимият Е.А. е добре известен на
психиатричната служба от неколкократните си престои за лечение в ДПБ с.Ц..Към
него са прилагани и задължителни медицински мерки.Същият фигурира в
диспансерния регистър на болницата.Страда от Синдром на алкохолна
зависимост.Получена през 200г.тежка ЧМТ с мозъчна контузия е обусловила в
следващите години развитие на травмена болест на мозъка.Ходът на това
заболяване е предизвикал трайни нарушения в емоционалната
,мисловната,паметовата,интелектуалната,характеровата и поведенческите сфери.Органичният мозъчен синдром
представлява трайно болестно състояние.В конкретния случай тежестта на
гореописаната патология е причинила увреди на когнитивните функции,които са
умерено изразени.Физическото развитие на Е.А. е нормално и няма данни за
отклонения в детската и юношеската възраст.Психическото му развитие също е било
в границите на нормата.Пследващата хронична алкохолна употреба и
черепно-мозъчните травми са довели до гореописаните,специфични за
тях,физиологични ,психологични и психични отклонения.
Като крайна преценка вещото лице
заключава,че подсъдимият е могъл
правилно и точно да възприема фактите и обстоятелствата по време на
извършване на деянието ,както и да ги запаметява и възпроизвежда достоверон в
обясненията си,осъзнавал е извършеното
от него деяние и могъл ли е да ръководи постъпките си към момента на извършване
на деянието.
Що се касае до задачата,възложена на
комплексната експертиза досежно това,дали в резултат на извършените спрямо нея
действия от страна на сина й Е.А., у св.Н.Х. е създаден основателен страх от това,експертите сочат,че
периодичните заплашващи и насилствени действия на подсъдимия Е.А. са довели до
развитието на основателен страх у неговата майка –Н.Н.х. и представляват реална
опасност за физическия и психичния й интегритет.
При така установеното от фактическа
страна,съдът стигна до следните правни изводи:
Безспорно се установи,че за периода
24.07.2012г./постановяване на съдебното решение по ЗЗДН,по което е допуснато
предварително изпъление/и издадена въз основа на него заповед за изпълнение/до
посочения в тях 6-месечен срок,изтекъл на 24.01.2013г.,подсъдимият Е.А.,въпреки,че
е бил задължен от съда да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
пострадалото лице-негова майка Н.Н.Х..,бил е
отстранен от съвместно обитаваното с пострадалото лице жилище,находящо
се гр.К.,обл.Ш.,ул.”***”№* за срок от
шест месеца,както и му е забранено да приближава жилището,в което живее
пострадалото лице,местоработата и местата за социални контакти и отдих за срок
от шест месеца.,той не е напуснал посочения дом ,като по този начин е имал
ежедневни преки и косвени контакти с пострадалото лице ,вкл. и упражнявайки му
физически и психически тормоз.
Като не е изпълнил заповед за защита от
домашно насилие,а именно заповед от 24.07.2012г.на НПРС,издадена въз основа на
влязло в сила от 01.08.2012г.решение по гр.д.№477/2012г.по описа на същия
съд,от обективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление по
чл.296 ал.1 пр.2-ро от НК.
Чрез отправянето на периодични закани с
убийство към своята майка –св.Н.Н. ,довели до възбуждането и поддържането на
основателен страх у нея,че те могат да бъдат осъществени от него,от обективна
страна подсъдимият Е.А. е осъществил състава на престъпление по чл.144 ал.3 във
врс ал.1 от НК.Тъй като деянията са повече от две,осъществяват поотделно състав
на едно и също престъпление,извършени са през непродължителни периоди от
време,при една и съща обстановка и еднородност на вината,като последващите
деяния се явявят от обективна страна продължение на предшестващите,съдът
намира,че престъплението ,съставомерно по чл.144 ал.3 във вр.с ал.1 от НК се
явява “продължавано престъпление” по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.
Съдът намира,че от субективна страна и
двете престъпления са били извършени от подсъдимия при наличието на пряк
умисъл-той е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното престъпление и
неговите противоправни последици,като е целял тяхното настъпване.
За въпросното инкриминирано деяние,съставомерно по чл.296 ал.1 от НК законът
предвижда наказание “лишаване от свобода” до три годиниили глоба до
5 000лв.
За престъплението по чл.144 ал.3 във вр. ал.1 от НК наказанието е
“лишаване от свобода” до шест години.
Тъй като и при двете престъпления не е
предвиден специален минимум,а с оглед заболяването на подсъдимия ,което не е
оправдание за действията му,но пък съдът го намери за изключително смекчаващо
вината му обстоятелство,съдът прие,че при определяне на наказанията по двете
отделни престъпления следва да приложи нормата на чл.55 ал.1 т.2 б”б”от НК,като
замени наказанието”лишаване от свобода” с по-леко по вид,а именно
“пробация”,със пробационни мерки между минималния и средния размер,предвидени в
съответната норма на чл.42а ал.2 т.1,т.2 и т.6 от НК.
Доколкото двете престъпления са извършени
от подсъдимия преди да е налице влязла в законна сила присъда по отношение на
кое да е от тях,на основание чл.23 ал.1 от НК съдът извърши кумулиране на
същите,налагайки по-тежкото от двете наказания,а именно:ПРОБАЦИЯ със следните пробационни
мерки:1/по чл.42а ал.2 т.1 от НК-“задължителна регистрация по настоящ адрес “
за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване
пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ
СЕДМИЧНО, 2/по чл.42а ал.2 т.2 от НК-“задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА
И ШЕСТ МЕСЕЦА и 3/по чл.42а ал.2 т.6 от НК-безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 /двеста/ часа за срок
от ЕДНА ГОДИНА.
Съдът счете,че при така определеното по вид
и размер наказание,биха били постигнати целите на генералната и индивидуална
превенция на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.
На основание чл.189 от НПК в тежест на
подсъдимия бяха възложени направените по делото разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
29.04.2013г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: