РЕШЕНИЕ
№ 604
гр. Казанлък, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20245510102832 по описа за 2024 година
В исковата молба пълномощникът на ищеца адв. Н. заявява, че срещу М.
Т. е било образувано изпълнително дело № 2013***0400003 на ЧСИ Р. М..
Твърди, че изпълнителното дело било образувано по молба на
първоначалния взискател - „Р.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист,
издаден срещу ищеца на *** г. по ч.гр. дело № 3340/2012 г. по описа на PC К.,
по силата на който М. С. Т. бил осъден да заплати на „Р.“ ЕАД следните суми:
7 835,20 лева - главница, дължима по Договор за кредит, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 20.12.2012 г. до окончателното изплащане
на вземането; 870,38 лева - редовна лихва за периода 20.02.2012 г. - 04.11.2012
г.; наказателна лихва в размер на 281,97 лева за периода от 20.03.2012г. до
19.12.2012г., както и 179,75 лева - сторени съдебни разноски.
Сочи, че междувременно процесното вземане било прехвърлено, като
съгласно информацията по изпълнителното дело и тази в Централния
кредитен регистър към БНБ, към момента ответното дружество - „Е.“ ЕООД,
се явява кредитор на вземането.
Предвид това моли съда да установи, че М. С. Т. не дължи на „Е.“ ЕООД
следното вземане, установено с горецитирания изпълнителен лист от *** г. по
ч.гр. дело № 3340/2012 г., по описа на PC - К., а именно: 7 835,20 лева -
главница, дължима по Договор за кредит, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 20.12.2012 г. до окончателното изплащане на вземането,
870,38 лева - редовна лихва за периода 20.02.2012г. - 04.11.2012г., наказателна
лихва в размер на 281,97 лева за периода от 20.03.2012г. до 19.12.2012г., както
и 179,75 лева - сторени съдебни разноски.
1
Счита, че вземането се явява погасено по давност, поради което не може
да бъде предмет на принудително изпълнение.
Сочи, че след образуване на изпълнителното дело са извършвани
действия с цел проучване имущественото състояние на длъжника, като е
направена справка от Национална база данни „Население”, както и справка за
налични трудови правоотношения, по които длъжникът полага труд.
Извършена е справка в Агенция по вписвания за придобити от длъжника
недвижими имоти. Всички тези действия обаче не съставляват същински
изпълнителни действия, а само обезпечават успешното провеждане на
изпълнението. Поканата за доброволно изпълнение също е действие,
обезпечаващо законосъобразното провеждане на изпълнението, а не
изпълнително действие. Липсата на надлежно връчена покана за доброволно
изпълнение опорочава изпълнението, но сама по себе си поканата не
съставлява същинско изпълнително действие.
В конкретния случай вземанията, претендирани с горецитирания
изпълнителен лист, се явяват погасени по давност към датата на предявяване
на настоящия иск, тъй като е изтекъл петгодишен период от време, през който
Взискателят е бездействал, като не е предприел действия по принудително
събиране на дълга.
На 03.05.2016 г. взискателят - „Е.“ ЕООД, депозирал пред ЧСИ молба, с
която заявил предприемането на последващи действия по принудително
изпълнение.
Счита, че така извършеното действие съставлява последното валидно
извършено, годно да прекъсне погасителната давност. След подаване на
посочената молба, в период от 03.05.2016г. до 03.05.2018г., не са извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна
давност. И тъй като в течение на двегодишен период не са извършвани
никакви валидни изпълнителни действия, то на 03.05.2018 год., на основание
чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното дело се явява прекратено по силата
на закона.
Не отрича, че с прекратяване на самото изпълнително производство
вземането не се погасява само по себе си, но при прекратяване на
изпълнителното производство, било то и по силата на закона, с обратна сила,
считано от датата на последното валидно предприето изпълнително действие,
започва да тече давността, с която се погасява самото вземане.
В случая последното валидно предприето изпълнително действие е
извършено на 03.05.2016 г. Относно момента, от който започва да тече
давността - дали това е моментът на последното изпълнително действие, или
датата на прекратяване на изпълнителното производство, е налице
задължителна съдебна практика, съгласно която давността тече от последното
валидно предприето изпълнително действие. В този смисъл / Тълкувателно
Решение № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/
Предвид гореизложеното сочи, че от 03.05.2016 г. започва да тече нова
погасителна давност, която е петгодишна такава, тъй като се касае за вземане
по договор за кредит, поради което в конкретния случай на 11.07.2021 г.
вземането по изпълнителния лист се явява погасено по давност и след тази
дата, установеното въз основа на влязла, в сила заповед за изпълнение по ч. гр.
2
дело № 3340/2012 г., по описа на PC - К., не може да бъде предмет на
принудително изпълнение. При изчисляването на давностния срок са взети
предвид и разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., съгласно които давностни срокове не текат в периода 13.03.2020г.
- 21,05.2020 г.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
установи, че М. С. Т. не дължи на „Е.“ ЕООД следното вземане, установено с
влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 3340/2012 г., по описа на
PC - К., въз основа на която е издаден изпълнителен лист от ***г., а именно: 7
835,20 лева - главница, дължима по Договор за кредит, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 20.12.2012 г. до окончателното изплащане
на вземането, 870,38 лева - редовна лихва за периода 20.02.2012г. -
04.11.2012г., наказателна лихва в размер на 281,97 лева за периода от
20.03.2012г. до 19.12.2012г., както и 179,75 лева - сторени съдебни разноски,
поради погасяване на вземането по давност и респективно на възможността за
неговото принудително събиране.
Претендира присъждането на разноски. Моли, в случай, че на първото
заседание по делото не се яви ищецът или негов процесуален представител,
делото да се гледа в тяхно отсъствие. За съдебно заседание ищецът е редовно
призован не се явява и не изпраща процесуален представител.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на
ответното дружество юриск. М. М., с който заявява, че счита предявения иск
за недопустим, поради липса на правен интерес от водене на процеса:
Счита, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска и ако в хода на делото, твърденията за наличието на
такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството, без да се
произнася по основателността на иска - в тази насока ТР № 8/2013 г. по т.д. №
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Сочи, че съгласно депозираната искова молба, ищцовата страна излага,
че последното изпълнително действие по образуваното изпълнително дело №
3/2013 г. по описа на ЧСИ Р. М., е извършено на 03.05.2016 г. В този смисъл,
изпълнителното производство е прекратено ex lege на 03.05.2018 г. Нещо
повече, за прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК е издадено нарочен акт на съдебния изпълнител от
05.05.2020 г. След прекратяването не са приложени писмени доказателства, а
и не се твърди от ищеца да са извършени последващи действия, с които да
бъдат засегнати правата на длъжника в изпълнителното производство.
Константната и последователна практика на ВКС е в насока, че наличието на
издаден изпълнителен титул не може да обективира правен интерес за водене
на производство по реда на чл. 439 ГПК. Действащите разпоредби на ГПК не
предвиждат производство по унищожаване на изпълнителен лист. Счита, че в
настоящия случай, ответното дружество е действало добросъвестно по
смисъла на всеки един нормативен акт. Оригиналът на процесния
изпълнителен лист към момента се намира в кориците на изпълнително дело
№ 3/2013 г. по описа на ЧСИ Р. М., като от прекратяването на изпълнителното
производство, не са предприемани последващи действия, който да накърнят
правата на длъжника. С това счита, че е изразена ясно волята на кредитора за
3
дезинтересоване касателно процесния титул.
Във връзка с изложеното, счита, че между страните липсва спорно
право, респективно за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящото
производство, поради което същият се явява недопустим.
Моли съда да прекрати производството на това основание.
В случай, че приеме иска за допустим, с настоящия отговор на искова
молба изрично заявява, че признават предявения иск за недължимост на
вземанията, предмет на събиране по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №
3340/2012 г. по описа на PC К., като погасени по давност. Въпреки това и
предвид гореизложеното, считат, че е редно да се признае за установено, че е
погасена по давност възможността за принудително изпълнение на вземането,
но не и на самото вземане.
По отношение на разноските счита, че предвид признанието на иска по
отношение вземанията, предмет на събиране по изпълнителен лист, издаден
по ч. гр. д. № 3340/2012 г. по описа на PC К., както и предвид
обстоятелството, че „Е.“ ЕООД не е дало повод за завеждане на същия, на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, направените по делото разноски следва да
останат в тежест на ищцовата страна.
В настоящия случай, „Е.“ ЕООД, в качеството на частен правоприемник
на процесиите вземания, предмет на събиране по изпълнителен лист, издаден
по ч. гр. д. № 3340/2012 г. по описа на PC К., не е дало повод с процесуалното
си поведение за завеждане на настоящия иск. Обстоятелството, че след като е
било прекратено образуваното изпълнително дело № 3/2013 г. по описа на
ЧСИ Р. М., като не са били предприети последващи действия, които да
накърнят правата на длъжника по изпълнителното дело, било чрез депозиране
на последващи молби за действия, било чрез депозирането на молба за
образуване на ново изпълнително производство, свидетелства в тази насока.
Кредиторът чрез процесуалното си поведение е показал, че се е
дезинтересирал от последващи действия по отношение на длъжника.
Преди завеждане на иска, ищцовата страна не е търсила доброволно
разрешаване на взаимоотношенията им и не е заявявала, че счита вече, че не
дължи въз основа на настъпила в нейна полза погасителна давност, на което
да е получила негативен отговор и което да бъде основание за завеждане на
настоящото дело.
Моли съда да постанови разноските, направени по настоящото
гражданско дело, да останат в тежест на ищеца поради обстоятелството, че
ответното дружество не е дало повод за неговото завеждане.
Моли съда да прекрати производството като недопустимо поради липса
на правен интерес от водене на иск по чл. 439 от ГПК, във връзка с чл. 124
ГПК или в условие на евентуалност.
Ако намери иска за допустим, моли съда да го уважи като основателен,
предвид изричното му признаване, като остави разноските в тежест на
ищцовата страна, предвид обстоятелството, че ответното дружество не е дало
повод за завеждане на иска - след дата на цесията не са извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат давностния срок и да накърнят
правната среда на ищеца, като същевременно е направено и съдебно
признание на иска.
4
С настоящия отговор изразяват готовност на предадат на ищцовата
страна оригинала на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3340/2012 г. по
описа на PC К., който се намира в кориците на изпълнително дело № 3/2013 г.
по описа на ЧСИ Р. М..
В случай, че съдът присъди разноските в настоящото производство в
тежест на „Е.“ ЕООД, прави възражение за прекомерност на претендираните
от ищеца разноски, с оглед на правната и фактическа сложност на делото.
Моли, в случай, че на първото редовно открито съдебно заседание не се яви
представител на „Е.“ ЕООД, делото да се разгледа в тяхно отсъствие, като
съдът приеме, че отговорът на исковата молба се поддържа. Претендира
юрисконсултско възнаграждение, изчислено в съответствие с разпоредбите на
чл.78, ал.4 ГПК, във вр. с чл.37 Закон за правната помощ, във вр. с чл.25
Наредба за заплащането на правната помощ. За съдебно заседание ответното
дружество е редовно и своевременно призовано не изпраща процесуален
представител.
Съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването на
настоящия иск по следните съображения:
В практиката на ВКС се е наложило разбирането за допустимост на така
предявения отрицателен установителен иск, независимо от липсата на висящо
изпълнително производство за събиране на вземането към момента на
предявяването му. Достатъчен е безспорния интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на изпълнително производство, независимо, че и
в хода на същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна
хипотеза и за препятстване на изпълните действия следва да предприеме
обезпечение на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ за
обезпечение, все действия обективно засягащи правната му сфера /в този
смисъл Определение №513 от 24.11.2016г. по ч.т.д. №1660/2016г. на Върховен
касационен съд, I т.о; Решение по гр.дело №903/2021г. на ВКС, III г.о.
цитираните в Определение №337 от 21.07.2022г. по ч.т.д.№854/2022г. на ВКС,
I т.о/.
Съдът приема, че за ищеца е налице правен интерес от търсената по
този ред защита, тъй като горепосоченото вземане фигурира като непогасено в
Централния кредитен регистър към БНБ, независимо, че кредиторът не е
пристъпил към принудително му събиране.
Съдът като взе предвид, че ответникът признава предявения иск, както и
че ищецът изрично е направил искане съдът да постанови решение при
признание на иска на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, намира че следва да се
произнесе с решение съобразно признанието.
На следващо място съдът намира, че не са налице пречките за
постановяване на решение при признание на иска по чл.237, ал.3 от ГПК, тъй
като признатото право не противоречи на добрите нрави и е признато право, с
което ответникът може да се разпорежда.
Няма спор между страните по делото, че сумите: 7 835.20 лева
изискуема главница, 870.38 лева изискуема редовна лихва за периода
20.02.2012 г. до 04.11.2012 г., 281.97 лева изискуема наказателна лихва за
периода 20.03.2012 г. – 19.12.2012 г., законна лихва върху главницата, считано
от 20.12.2012 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски в
5
размер на 179.57 лева, за които е осъден длъжникът М. С. Т. с изпълнителен
лист от *** г. издаден по ч. гр.дело № 3340/2012 г. по описа на Районен съд –
К. са погасени по давност, поради което предявеният иск е основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
По отношение на претендираните от страните разноски, съдът
възприема следното:
Съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК - възлагане
на разноските върху ищеца, по следните съображения: съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
За целта двете предпоставки трябва да са налице едновременно. В настоящия
случай не е налице нито една от двете предпоставки. Ако ответникът е отказал
доброволно да изпълни задължението си и с това е причинил предявяване на
иска, извършеното в хода на процеса признание на иска не го освобождава от
разноски. Значението на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е не непременно
изходът на делото, а поведението на ответната страна. Вземането не е
погасено от ответника, чрез предаване на оригинала на изпълнителния лист
на ищеца /чрез плащане/ преди предявяване на иска, което означава, че същият
е дал повод за завеждане на делото и дължи на ищеца направените разноски –
арг. от чл.78, ал.2 от ГПК /в този смисъл са Определение №605 от 10.06.2002г.
на ВКС по гр.дело №1093/2001г., II г.о., Определение №475 от 1.12.2005г. на
ВКС по ч.т.дело №275/2005 г., II о., ТК/.
Относно възраженията на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 78, ал .5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл.36 от Закона за
адвокатурата /ЗА/. В чл. 36 от ЗА е предвидено, че за размера на минималните
адвокатски възнаграждения Висшият адвокатски съвет приема Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно т.3 на тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, при намаляване на подлежащото на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са: при интерес от
1000 до 10 000 лева – 4 плюс 10 % за горницата над 1000 т.е. минималния
размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 1 216.73 лева.
Договореното и заплатено от ищеца на пълномощника му адвокатско
възнаграждение е в размер на 1 020 лева т.е. под минимума, определен
съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което, съдът намира, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
По изложените съображения съдът намира за основателно искането на
6
ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл.
78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 1 410.69 лева, представляващи заплатена
държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1,
във вр. с чл. 439 от ГПК, че М. С. Т., ЕГН **********, с адрес ***, не дължи
на „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Р.И.М. сумите: 7 835.20 лева изискуема
главница, 870.38 лева изискуема редовна лихва за периода 20.02.2012 г. до
04.11.2012 г., 281.97 лева изискуема наказателна лихва за периода 20.03.2012 г.
– 19.12.2012 г., законна лихва върху главницата, считано от 20.12.2012 г. до
изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 179.57
лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.дело №
3340/2012г. по описа на Районен съд – К., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 2013***0400003 по описа на ЧСИ Р. М., с рег. № *** на
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – С., поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя Р.И.М. да заплати на М. С. Т., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 1 410.69 рева, представляващи направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7