№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 6909 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 5757/09.01.2019г., постановено по гр. д. № 10045/2018г. по
описа на Софийски районен съд (СРС), е уважен предявения по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК от „Г.“ ЕООД срещу „Ч.Е.Б.“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 35,36лв.,
представляващо недължимо платена сума от „Т.“ ЕООД по фактура №
**********/03.12.2012г. в качеството му на абонат на ответника, което вземане е
прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 07.09.2017г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 80985/2017г. по описа на СРС.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.“ АД срещу
първоинстанционното решение. В жалбата се поддържа становище за неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални
нарушения и необоснованост. Изразява се несъгласие с формираните от СРС изводи,
че начислената и фактурирана от ответното дружество цена за достъп до
електроразпределителната мрежа не се дължи и заплащането й от цедента, което изрично
се оспорва, представлява неоснователно обогатяване. Посочва се, че по делото не
е доказано средствата за търговско измерва (СТИ) да са демонтирани от обекта.
Излагат се съображения, че при услугата - достъп до електроразпределителната
мрежа действа принцип на солидарност и такава се дължи от всички клиенти,
притежаващи обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа, без
значение дали е налице действителна консумация на ел. енергия през периода. Съобразно
изложеното се моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да
се отхвърли предявената претенция. Претендират се сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се оспорва същата. Излагат се
съображения за правилност на обжалваното решение и се моли за неговото
потвърждаване. Претендират се разноски.
По делото е постъпила и частна жалба срещу Определение № 65242/14.03.2019г.,
постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ответника
за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа се, че насрещната
страна извършва злоупотреба с процесуални права в нарушение на чл. 3 ГПК, като
завежда отделни производства за част от вземанията си с цел реализиране на
разноски за адвокатско възнаграждение. Сочи се, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, а присъденото възнаграждение надхвърля
многократно вземането, предмет на иска, което води до неоснователно
обогатяване. Моли се за отмяна на определението и отхвърляне искането на ищеца
за присъждане на разноски, евентуално – за намаляването им до една двадесета от
минималното възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004г.
Депозиран е отговор на частната жалба от насрещната страна,
в който се излагат доводи за неоснователност на същата.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
За да постанови обжалваното решение,
СРС е приел, че по делото е установено прекъсване на електрозахранването на
имота и демонтиране на средствата за търговско измерване от страна на
преносното предприятие, поради което не е възможно разпределителната мрежа да
бъде използвана и не се дължи заплащане на цена за достъп до мрежата. Счел е,
че с плащането на сумата от 35,56лв. по издадената фактура е настъпило
имуществено разместване, довело до неоснователно обогатяване на ответника и
последният дължи връщане на сумата.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е
установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на
сума, получена без наличие на правно основание.
Между страните в производството не
се спори, че за процесния период между „Т.“ ЕООД (прехвърлител на процесното
вземане по сключен с ищеца договор за цесия) и ответника е бил налице договор
за продажба на електрическа енергия.
От представената с исковата молба
фактура № **********/03.12.2012г., издадена от „Ч.Е.Б.“ АД, се констатира, че
последната е с посочен получател „Т.“ ЕООД и е на стойност 35,56лв. с ДДС,
представляваща цена за достъп до разпределителната мрежа за брой дни и
предоставена мощност /по обекти/ и с предмет на сделката - електрическа енергия
за м. 11.2012г. Във фактурата е определен и срок за плащане на същата – до 20.12.2012г.
От представената по делото разписка
№ 04000256079498/09.07.2014г. /л. 7 от първоинстанционното дело/ се установява,
че в полза на ответника е заплатена сумата от 41,02лв., от които 35,56лв. сума
по фактура № *********/03.12.2012г. и 5,46лв. неустойка за просрочени плащания.
Ирелевантно в случая е кое лице фактически е заплатило сумата, тъй като видно
от разписката същата е платена за погасяване на задължение на „Т.“ ЕООД с кл. №
210007930686. Разписката се представя по делото от ищеца, тоест същата се е
намирала в негово държане, поради което следва да се приеме, че плащането
изхожда от това лице.
От намиращите се на л. 11 и л. 62 от
първоинстанционното дело съобщения № 100000023074/08.05.2012г. и №
100000066394/02.07.2014г., изходящи от насрещната страна, се установява, че електрическата
енергия за обект с адрес гр. София, „парк Витоша“ се е измервала посредством
електромер № 11846816 и електромер № 0046697 по клиентски № 210007930686 с
титуляр по сметка „Т.“ ЕООД. Посочено е, че на 30.01.2012г. поради непогасени
задължения електрозахранването на средствата за търговско измерване на кл. №
210007930686 е преустановено, а на 15.03.2012г. електромерите са демонтирани от
мрежата, като електромер № 11846816 е демонтиран с констативен протокол №
1037183, а електромер № 0046697 с констативен протокол № 1037183. Тези
изявления представляват извънсъдебно признание на горните факти от страна на
ответника и противно на твърденията му, доказват демонтирането на СТИ от обекта.
Между страните не се спори, че цената
за достъп до разпределителната мрежа за процесния период възлиза на 35,56лв.,
колкото е посочена в издадената фактура.
От представения към исковата молба договор за цесия от
07.09.2017г. се установява, че процесното вземане е прехвърлено от „Т.“ ЕООД на
ищеца. За прехвърлянето ответникът е уведомен със съобщение – телепоща /л. 10/,
в което изрично е посочено, че „Т.“ ЕООД е прехвърлил на „Г.“ ЕООД вземане в
размер на 35,56лв., произтичащо от недължимо платена с разписка №
04000256079498/09.07.2014г. сума по фактура № *********/03.12.2012г. Същото е
изпратено на адреса на управление на ответното дружество и видно от обратната
разписка на л. 9 е получено от служител на 13.09.2017г. Предвид тези
обстоятелства, направените от въззивника оплаквания по отношение сключването на
договора за цесия между „Т.“ ЕООД и ищеца и уведомяването му за извършената
цесия, са неоснователни. Не може да се сподели и виждането на жалбоподателя, че
с договора за цесия се утежнява положението му, доколкото с него е прехвърлена
същата сума, която се дължи по издадената фактура и ответникът отговаря пред
цесионера до размера, до който е отговарял и пред първоначалния кредитор –
цедент.
Същностният спорен въпрос по делото
се свежда до това дали е налице основание ищецът да заплаща цена за достъп до електроразпределителната
мрежа в период, когато електрозахранването му е било прекъснато.
Съгласно чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ, енергийното предприятие –
краен снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на
битови и небитови крайни клиенти, които обекти са вече присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната
лицензионна територия; като съгласно разпоредбите на чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл.
98а от ЗЕ продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по
регулирани от ДКЕВР цени и при общи условия на енергийното предприятие – краен
снабдител. В §1, т. 15 от ДР на ЗЕ се съдържа легална дефиниция на понятието
„достъп“, според която това е правото за използване на преносната мрежа и/или
разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ
срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Приложима към
процесния период е Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия
/обн. ДВ бр. 17/02.03.2004г., отм. ДВ бр.38/23.04.2013г./. Съгласно чл. 2, т. 10
от нея, цените по които се заплаща за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи, се регулират по предвидения в същия ред, по
който ред ДКЕВР осъществява ценово регулиране. За процесния период продажбата
на електрическа енергия се регламентира и от Правилата за търговия с
електрическа енергия /обн., ДВ, бр. 64 от 17.08.2010г., отм., бр. 66 от 26.07.2013г.,
в сила от 26.07.2013г./. Съгласно чл. 25, ал. 1 от същите, потребителите на
крайните снабдители, които използват
разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички
мрежови услуги, включително добавки за зелена енергия и енергия от
високоефективно комбинирано производство на крайния снабдител, а съгласно чл. 26,
ал. 1 мрежовите услуги се заплащат върху използваната
електрическа енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване
в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от ДКЕВР цени. Както е посочено в Решение № 452/26.02.2018г. по т.
д. № 5341/2017г. по описа на САС, на което се позовава въззиваемата страна –
ответник, и което се споделя от настоящия съдебен състав, „Дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е
обвързана с потреблението на електроенергия, а само с предоставената мощност
или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата. Липсата на потребление на
електроенергия в свързания с електроразпределителната мрежа обект не води до
отпадане на задължението на потребителя да заплаща определената цена за достъп
до електроразпределителната мрежа. Освобождаването от такова задължение след
присъединяване към визираната мрежа, сключване на договор за продажба на ел.
енергия и предоставянето на заявената от потребителя и договорена между
страните по договора мощност, може да е следствие само от прекратяване на
облигационната връзка по визирания договор или
от преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа“. При
прекъсване на електрозахранването в електроснабдения обект и демонтиране на
средствата за търговско измерване от страна на преносното предприятие - краен
снабдител, както е в настоящия случай, разпределителната мрежа не се ползва, не
се потребява електрическа енергия, като възможността да бъде използвана
договорената мощност е преустановена. Независимо дали това прекъсване е правомерно,
тъй като се дължи на неизпълнение на задължението за заплащане на цената на
потребена електрическа енергия /каквато право за продавача е предвидено в чл. 123а
от ЗЕ и чл. 42, ал. 2 от Общите условия/, или е неправомерно /този въпрос има
значение само относно евентуалната отговорност за вреди между страните/ – и в
двете хипотези потребителят е лишен от достъп до разпределителната мрежа. След
като последната не се използва от потребителя не по негово желание, а поради
липсата на техническа възможност за това, вследствие на прекъсване на
захранването и демонтиране на електромерите от страна на ответното дружество,
заплащането на цена за достъп до нея като вид мрежова услуга не се дължи от потребителя,
тъй като фактически такава не му е била предоставена. Обективно потребителят не
е бил присъединен към електроразпределителната мрежа в този период, тъй като предоставянето
на ел. мощност към процесния обект е било преустановено от снабдителя, с оглед
на което в тежест на същия не могат да се възлагат разходи за поддръжката и
управлението на тази мрежа. От това следва, че плащането на сумата по
издадената от ответника фактура е лишено от правно основание, поради което
подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
От ответната страна не са ангажирани
доказателства за връщане на дължимата сума от 35,56лв., поради което
предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява
основателен.
Поради съвпадение изводите на
настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
Частният жалбоподател излага
твърдения за злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца. Тези твърдения
обаче не са подкрепени с доказателства. По делото са представени съдебни
актове, които са постановени по две сходни дела. Цитирани са още пет висящи
дела, но не е ясно пред кой съд са заведени, с какъв предмет са и между кои
страни. Страната, която твърди злоупотреба с право, следва да ангажира
доказателства в подкрепа на твърденията си, за да може съдът да извърши
преценка досежно наличието на такова, тъй като злоупотребата не се презюмира. От
събраните данни по делото не може да се направи извод за недобросъвестно, в
нарушение на добрите нрави упражняване на права от страна на ищеца, поради
което направеното оплакване е неоснователно.
Присъдените с първоинстанционното
решение разноски са съобразени с минималните размери на адвокатските
възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004г. Извършването им е доказано с
представените договори за процесуално представителство и банкови преводни
нареждания, поради което същите се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, определението на СРС, с което
е оставена без уважение молбата на ответника по чл. 248 ГПК, е правилно.
По разноските:
С оглед изход на спора, на
жалбоподателя не се дължат разноски за въззивното производство, а същият следва
да заплати на въззиваемата страна направените от нея такива в размер на 300лв.,
представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивната инстанция съгласно договор /л. 21/ и банково
преводно нареждане /л. 20/.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5757/09.01.2019г., постановено по гр. д. №
10045/2018г. по описа на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение,
72-ри състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1
вр. чл. 273 ГПК „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***,
БенчМарк Бизнес център, да заплати на
„Г.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, НП, сумата от
300 /триста/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №
5061956/08.04.2019г. на „Ч.Е.Б.“ АД срещу Определение № 65242/14.03.2019г.,
постановено по гр. д. № 10045/2018г. по описа на СРС, с което е отхвърлена
молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.