Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
гр.Плевен, 04.03.
2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, I-ви състав, в открито съдебно заседание на трети февруари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Даниела
Дилова
при секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Дилова административно дело № 1434 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.Й.К. *** против
заповед № ЗХУ –ИО/Д-ЕН 5443/ФП /04.11.2019г. , потвърдена с решение № 15
–Д06-084/22.12.2019г. на РДСП Плевен, в частта й относно началната дата 01.10.2019г.,
от която на жалбоподателя е отпусната месечна финансова подкрепа по реда на чл.
70 т.1 от ЗХУ в размер на 24,36 лв. В
жалбата се излагат доводи за неправилност на оспорения акт относно определяне
на началния момент на плащане, тъй като
не е съобразен с целта на закона. Твърди, че е ощетен неправомерно, тъй като
няма вина за възникналата забава на ЕР на НЕЛК 0991/119 от 12.07.2019г., което
е получил на 31.10.2019г.Счита, че тъй като забавянето не е по негова вина,
месечната финансова подкрепа следва да бъде изплатена със задна дата, считано
от началото на месеца през който е прекратена.
Ответникът по жалбата, в
представена молба изразява становище че няма основание за преразглеждане на случая,
тъй като съгласно чл. 67 ал.1 от ППЗХУ в случаите на преосвидетелстване за да
се отпусне месечна финансова подкрепа от месеца, от който е прекратена, новото
заявление-декларация трябва да се подаде в двумесечен срок от издаването на
новото ЕР на ТЕЛК.
Административен съд Плевен, като
взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна.
Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице и
срещу годен за обжалване акт, е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна по следните
съображения:
От данните по административната преписка се
установява, че с ЕР на НЕЛК специализиран състав по неврологични и УНГ болести № 991/12.07.2019г. е потвърдено решение на ТЕЛК
0725/12.03.2019г. на ТЕЛК първи състав към УМБАЛ д-р „Г.Странски“ Плевен е
преосвидетелстван със 70 % намалена работоспособност за срок от три години до 01.03.2022г. С решението е потвърдено ЕР на
ТЕЛК по всички поводи. Определен е краен процент 70% ТНР за общо заболяване по
НМЕ/2018г. и начална дата на инвалидизация 09.05.2002г. Видно от представеното
копие от обратна разписка е, че решението на
НЕЛК е било изпратено на адреса на жалбоподателя на 29.10.2019г. и е
получено от него на 31.10.2019г.
По делото е представено заявление- декларация от 31.10.2019г. , от което е видно че С.К. е
подал заявление да му бъде изготвена социална оценка, към което прилага
експертното решение на НЕЛК. На 31.10.2019г. комисия от ДСП Плевен е издала
социална оценка, с която предлага на осн. чл. 70 т.1 от ЗХУ да му бъде
отпусната месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждане в размер на 7 % от линията на бедност.
Въз основа на това решение със заповед № ЗХУ-ИО/Д-ЕН/
5443/ФП/04.11.2019г. на директора на ДСП - Плевен на осн. чл. 25 ал.1 от ЗХУ и
чл.65 ал.1 и чл. 66 от Правилника за прилагане на ЗХУ на жалбоподателя е отпусната месечна финансова
подкрепа по чл. 70 т.1 от ЗХУ в размер
на 24,36 лв, считано от 01.10.2019г. до 31.03.2022г.
Видно от приложената по делото жалба
от С.К. е,че заповедта на директора на
ДСП Плевен е обжалвано пред Директора на
РДСП Плевен. По делото е представено решение № 15-РД06-0084/02.11.2019г. на
РДСП, с което жалбата на С.К. е оставена без уважение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи :
Оспорената заповед е издадена от компетентния за това
административен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при посочване на
фактическите и правните основания за издаването и. Такива се съдържат и в
потвърдителното решение на по-горестоящия административен орган и при спазване
на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на
материалния закон.
По делото не се спори, че жалбоподателят е лице,
което съгласно чл. 70 ал.т.1 от ЗХУ има
право на месечна финансова подкрепа по чл. 69,
т. 1 в размер 7 на сто от линията на бедност. Разпоредбата на чл. 69 от ЗХУ установява, че финансовата подкрепа за
хората с увреждания се състои от два компонента - 1. месечна финансова подкрепа
съобразно степента на увреждането; 2. целеви помощи съобразно вида на
увреждането.
Спорен по делото е въпросът е коя от двете хипотези на
чл. 67 от ППЗХУ е приложима по отношение на началната дата на отпускане на финансовата
подкрепа в полза на жалбоподателя.
Съгласно чл. 67 ал. 1 от ППЗХУ в случаите на
преосвидетелстване на хора с трайни увреждания месечната финансова подкрепа се
отпуска от началото на месеца, през който е прекратена, въз основа на новата
индивидуална оценка на потребностите и издадената заповед за нейното отпускане,
в случай че заявлението декларация за извършване на индивидуална оценка на
потребностите е подадено в 2-месечен срок от издаването на новото експертно
решение.Съгласно ал. 2 при неспазване на срока по ал. 1 месечната финансова
подкрепа се отпуска по реда на чл. 66, ал. 3
Именно на тази разпоредба се позовава
административният орган, който приема, че двумесечния срок по чл.67, ал.1 от
ППЗХУ е пропуснат, тъй като заявление – декларацията за отпускане на месечни
добавки е подадено на 31.10.2019г., докато новото решение на НЕЛК е издадено на
12.07.2019г.
От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че
целта на законодателя е да обезпечи на правоимащите лица получаването на
следващата им се месечни добавки за социална интеграция за целия период на
инвалидизирането им, през който са налице предпоставките за получаването на
добавките, независимо от датите на преосвидетелстването им от органите на
медицинската експертиза. Изискването, което той поставя, за да осигури
непрекъснатост на получаването на месечните добавки, е преосвидетелстването да
не води до промяна на датата на инвалидизиране или в степента трайно намалена
работоспособност/вида и степента на увреждане, доколкото тези факти са от
значение за възникване на самото субективно право на подпомагане. Действително
с разпоредбата на чл. 67, ал.1 от ППЗХУ е предвидено и изискване по отношение
на срока на подаване на заявление – декларацията, но то се нуждае от корективно
тълкуване предвид на вида и характера на експертните решения на ТЕЛК/НЕЛК и
особеностите на производствата по тяхното издаване и контрол. Съгласно чл.52 от
ПУОРОМЕРКМЕ Националната експертна лекарска комисия изпраща екземпляр от своето
решение на освидетелстваното лице, на ТП на НОИ и връща в РКМЕ медицинското
експертно досие заедно с екземпляр от решението.Следователно решенията на ТЕЛК/НЕЛК
подлежат на съобщаване на освидетелстваните/преосвидетелстваните лица, поради
което двумесечният срок по чл. 67 ал.1 от ППЗХУ следва да брои от деня, следващ
деня на съобщаването им, а не деня на издаването им. Обратното разбиране би
поставило преосвидетелстваните лица в неблагоприятно положение и би ги лишило
от възможността да получават без прекъсване признатите им от закона добавки за
социална интеграция, защото така би се стигнало до ситуации, в които срокът за
упражняване на правото по чл. 70 ал.1 от ЗХУ би започнал да тече още преди
правоимащите лица да са узнали, че имат издадено ново решение на ТЕЛК / НЕЛК.
Такъв правен резултат е в разрез с целите посочени в чл. 2 на ЗХУ чл. 2. насърчаване, защита и гарантиране
пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с
увреждания; създаване условия за
социално приобщаване на хората с увреждания;зачитане на вътрешно присъщото
човешко достойнство на хората с увреждания; предоставяне на подкрепа за хората
с увреждания и техните семейства включително и съгласно чл. 5 ал.2 т. 6 чрез
предоставяне на финансова подкрепа. Този резултат е в разрез и с общите правни
принципи на упражняване на субективни материални права, срокът за упражняването
на които не може да бъде поставян в зависимост от обстоятелства, стоящи извън
волята на носителя на правото, какъвто е датата на издаване и връчване на
новото решение на ТЕЛК/НЕЛК. Действително срокът за подаване на заявление –
декларация цели да предотврати недобросъвестното упражняване на правото на
получаване на добавки за социална интеграция, но той не трябва да бъде такъв,
че да накърнява същността на самото право и да възпрепятства или затруднява
неговото реализиране. Упражняването на правото по чл.70, ал.1 от ЗХУ следва да
е гарантирано и да зависи само и единствено от поведението на
преосвидетелстваните лица, поради което за целите на закона срока по чл. 67 жт от
ППЗХУ следва да се обвърже с датата на съобщаване на новите решения на ТЕЛК/
НЕЛК, като само по този начин може да се осигури изискването за непрекъснатост
на подпомагането. В конкретния случай
лицето е подало заявлението за подпомагане в деня , в който му е връчено
решението на ТЕЛК/НЕЛК. Съдът намира, че обективно жалбоподателят не е могъл да
спази срока по чл. 67 от ППЗХУ тъй като
решението на НЕЛК издадено на 12.07.2019жг. му е
връчено на 31.10.2019г., поради което пропускането на двумесечния срок по чл.
67 ал.1 от ППЗХУ не следва да се вменява
в тежест на жалбоподателя. С оглед на изложеното съдът намира, че неправилно
е административния орган е определил
датата на отпускане на финансовата подкрепа – 10.10.2019г. Като такава следва
да бъде определена датата, от която е прекратена месечната финансова помощ.
Административния орган е тълкувал буквално закона, в ущърб на лицето което има
гарантирано право на социално подпомагане, съгласно чл. 51, ал.1, предл. 2 от Конституцията на Република България. Лицата с физически увреждания са под
особена закрила, дадена им по силата на чл. 51, ал.3 от Конституцията на
Република България, а административният орган, когато прилага ЗХУ, следва да
съобрази и прокламираните с основния закон цели - повишаване качеството на
живот и активното включване на тези български граждани в обществото, които цели
се постигат именно чрез механизмите и правилата, уредени в ЗХУ и ППЗХУ.
С оглед на
изложените аргументи, съдът приема, че процесната заповед противоречи на
материалния закон и целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и
т. 5 от АПК, поради което я отменя.
На осн. чл. 173, ал.2, предложение второ от АП следва преписката да се изпрати на ответника за
издаване на нов акт при съобразяване с представените доказателства и с дадените
от съда в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона, за
което съдът определя двуседмичен срок (в изпълнение
на чл. 174 от АПК).
По изложените
съображения съдът приема жалбата за основателна, а издадената заповед, като
незаконосъобразна, следва да бъде отменена.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗХУ-ИО/Д- ЕН/5443/ФП/04.11.2019г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, с която на С.Й.К. е
отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70 ал.1 от ЗХУ относно началната
дата на отпуснатата финансова подкрепа.
ВРЪЩА преписката по заявление-декларация
вх.№ ЗХУ-ИО/Д- ЕН/5443/
31.10.2019г
на С.Й.К. ЕГН *********** за отпускане на месечна финансова подкрепа по
чл.70 ал.1 от ЗХУ за ново произнасяне съгласно мотивите на настоящето решение,
в двуседмичен срок от влизането му в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/