Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Враца, 20.08.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в закрито заседание на двадесети август през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5747 по описа на ВрРС за 2017 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.247, ал.1 ГПК.
По делото е постъпила молба от ищеца „Водоснабдявание
и канализация” ООД, гр.Враца, чрез пълномощника му юрк.Ал.А., с която се иска
от съда да поправи допуснатата в постановеното по делото решение № 525/02.07.2018
г. очевидна фактическа грешка в името на ответника.
В срока по чл.247, ал.2 ГПК по делото е постъпил
отговор от адв.В.И., в качеството му на особен представител на ответника П.Д..
В отговора се сочи, че особения представител няма връзка с ответника, чийто
интереси защитава и не са му известни точните имена по документ за самоличност,
поради което и не изразява конкретно становище.
Като взе предвид изложеното в молбата и отговора на
същата, и като провери данните по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Съдът намира, че в случая не е необходимо да призовава
страните в открито съдебно заседание или събиране на допълнителни доказателства.
Молбата е подадена от активно легитимирано лице и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С постановеното по делото решение, чиято поправка се
иска съдът е признал за установено на основание чл.422 ГПК, че П.И.Д., с ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца, ЕИК
********* сумите, както следва: на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр.чл.198о, ал.1 ЗВ - сумата от 144,25
лева, представляваща главница за
доставени, но незаплатени ВиК услуги за жилище с адрес: гр.Враца, *******, за
периода от 16.09.2016 г. до 18.05.2017 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
21.09.2017 г. до окончателното изплащане и на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата от 7,17 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 16.10.2016 г. до 13.09.2017 г.
Със същото решение и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца
направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
Видно от мотивите на решението /стр.2/ е, че съдът е
приел за безспорно обстоятелството, че лицето П.Д.Д.
и П.И.Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** е едно и също
лице. Видно от приложените в хода на заповедното и исковото производство
справки по реда на Наредба № 14/2009 г. за постоянен и настоящ адрес *** за
регистрирани трудови договори на ответника е, че презимето му е И., а не както
е посочил ищеца „Д.”.
С оглед предходното, настоящият съд намира, че не е
допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото
решение.
Действително в
мотивите на съдебното решение съдът е посочил, че е предявена искова молба
против ответника П.Д.Д., но следва да се има предвид, че с разпоредбата на чл.247 ГПК законодателят
е предвидил ред за отстраняване на допуснати очевидни фактически грешки в
решенията по граждански спорове, но единствено в тяхната диспозитивна част, но
не и на мотивите им. Това е така, тъй като съгласно чл.236, ал.1 ГПК задължителни реквизити на
решението са: датата и мястото на постановяването му; посочване на съда,
имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в
делото; номера на делото, по което се постановява решението; имената, съответно
наименованието и адреса на страните; какво постановява съдът по съществото на
спора; в тежест на кого се възлагат разноските и подлежи ли решението на
обжалване, пред кой съд и в какъв срок. Съграсно ал.2 на цитираната разпоредба
към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и
възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите
констатации и правните изводи на съда. С оглед предходното следва извода, че
мотивите на решението не са част от съдебното решение, респективно същите не подлежат
на поправка /в този смисъл е и правната
доктрина - Ж.Сталев-Българско гражданско процесуално право, която
възприема, че мотивите не са част от решението, макар и да са материализирани в
един и същ писмен документ, тъй като решението е правен акт, който в качеството
му на волеизявление коренно се различава от съображенията /мотивите/, поради
които то е предприето/. На поправка
по реда на чл.247 ГПК подлежат единствено удостоверителната част и диспозитивът
на постановения съдебен акт, които единствено съдържат пряката разпоредителна
воля на правораздавателния орган. Ето защо, всяка молба за поправка на очевидна
фактическа грешка в мотиви на съдебен акт, е лишена от основание /в този смисъл е и определение №519/31.07.2013г.
по ч.гр.д.№707/2012г., ІV г.о. на ВКС/.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че дори да се приеме, че е възможно по реда на чл.247 ГПК да се
поправят мотивите на решението, то в случая не е налице грешка в смисъл на
фактическо несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението по посочените по-горе и
възпроизведени в мотивите на решението съображения относно личността на
ответника.
По изложените съображения молбата за
поправка на ОФГ следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
Р
Е
Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 11207/30.07.2018 г. от ищеца
„Водоснабдявание и канализация” ООД, гр.Враца, чрез пълномощника му юрк.Ал.А. за
поправка на очевидна техническа грешка в
решение № 525/02.07.2018 г. по гр.д.№ 5747/2017 г. по описа на РС – Враца.
Решението е неразделна част от решение № 525/02.07.2018
г. по гр.д.№ 5747/2017 г. по описа на РС – Враца.
На основание чл.247, ал.4 ГПК решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: