Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.******,
15.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
******КИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета
година в публично съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
При секретаря: К.М.
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №1078 по описа за 2016г. и за да се произнесе съобрази следното :
Предявен е иск с правно основание чл.233,ал.1,изр.1 от ЗЗД.
Ищецът И.И.И. с ЕГН **********, твърди в исковата си молба, че между нея, в качеството на наемодател, и ответното дружество „*****-****” **, в качеството му на наемател, е съществувало наемно правоотношение, съгласно сключен договор за наем от 04.05.2015г., а именно: обект „***”, находящ се в гр.****” в непосредствена близост до училище **** представляващо имот с идентификатор 72624.615.7671.1 по ** на гр.***.
Заявява, че поради системно неизпълнение на задълженията на наемателя ищеца прекратил едностранно договора за наем с уведомление, връчено на ответната страна на 11.08.2015г. Въпреки поканата за предаване н ключовете, ответника не се явил пред посочения в уведомлението нотариус.
Освен това, на 09.01.2016г. срока на договора изтекъл окончателно, като ищецът отправил нотариална покана до ответника, с която го уведомява, че не желае продължаване на договорните отношения. Поканата била връчена на ответната страна на 29.01.2016г., като посоченото време представител на ответното дружество не се явил да предаде ключа. До подаването на исковата молба ответното дружество продължавало да ползва имота въпреки прекратяване на договора.
На това основание наемодателят претендира връщане на имота от ответника, който продължава да се ползва от него без правно основание. Счита, че е налице правен интерес да предяви иск за предаване на имота, на основание чл.233,ал.1,изр.1 от ЗЗД. Моли съда да се произнесе с решение, с което „*****-2014” *** да бъде осъден да освободи и предаде на наемодателя недвижимия имот, предмет на прекратения договор за наем, а именно : обект „***”, находящ се в *****” в непосредствена близост до училище *****, представляващо имот с идентификатор 72624.615.7671.1 по ** на гр.****.
С исковата молба се претендират и сторените по делото съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск, като счита последния за такъв с правно основание чл.108 от ЗС.
Възражението на ответното дружество са следните:
-ищецът не бил собственик на имота тъй като от представения нотариален
акт пълномощника договарял със себе си, което нарушавало разпоредбата на чл.38
ал.1 от ЗЗД;
-между страните липсва сключен договор за наем. Представения с исковата молба договор за наем не бил подписан и не удостоверявал постигнато съгласие втази посока;
-ответната страна не владее процесния имот, не упражнява фактическа власт върху него;
Първото възражение на ищцата е неотносимо към предмета на установяване на заявения иск и не подлежи на разглеждане.
В открито съдебно заседание
ищцата лично и подпомагана от адвокат поддържа исковата си претенция. Уточнява, че страните планирали процесния
обект да бъде продаден на ответника, за което ищцата получила сумата от
25000лева. Тъй като до продажбена сделка не се стигнало, на 04.05.2015г.
страните се уговорили ответника да ползва имота под наем, като предоставените
25000лева се считат за предплатени наемни вноски до 09.01.2016г. Срока на
договора бил определен именно до изразходване на капарото. Ищцата изпратила
уведомление за прекратяване на договора, връчено на ответника на 11.08.2015г.
По –късно, на 29.01.2016г. ищцата изпратила покана до ответника, че договора не
се счита продължен и го поканила да предаде имота. Ответника не предал имота.
Ответникът, чрез надлежно
упълномощен адвокат поддържа възраженията си срещу исковата претенция съгласно
подадения отговор.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото са представени нот.акт№ 60, томІІ/2010г. и скица на процесния имот, представляващ обект „******”, находящ се в гр.******, **”**” в непосредствена близост до училище ****** гр.******, представляващо имот с идентификатор 72624.615.7671.1 по ** на гр.***.
По делото е представен договор за наем от 04.05.2015г., неподписан за наемодател и наемател, в който срокът на договора е определен към 09.01.2016г., след изчерпване на сумата от 25000лв., дадена като капаро за покупката на имота.
По делото е приложено уведомление от И.И. до ответното дружество, с което, поради неизпълнение на поетите задължения по договора ищцата прави изявление за прекратяването му от датата на получаване на уведомлението. Това уведомление е връчено на ответника на 11.08.2015г. съгласно разписка на куриер.
С нотариална покана от 15.01.2016г. ищцата е уведомила ответното дружество, че поради изтичане срока на договора на 09.01.2016г. не желае договора да бъде продължен и кани ответника да предаде ключовете за обекта.
От ищцовата страна по делото са представени клиентски сметки/л.37 и л.38/, за обект гр.******, ****** „…..”, **”****”2 с дати от м.март, април, май, юли 2016г. Издател на клиентските сметки е ответното дружество.
От ответната страна са представени фискални бонове от м.април и май 2016г, с издател „******”**** за обект ******”***”, гр.******, **”****”2.
По делото е приложен протокол№210/18.05.2016г. по н.чд№630 по описа на РС ******. В протокола представителя на ответното дружество ***** ***** дава обяснения пред следовател. В основен план … изяснява как са водени преговорите за покупката на процесния ******, постигната уговорка за цена от 25000лева, превеждане на сумата, както и как е подведен да подпише предварителен договор за покупко-продажба на имота от 04.07.2014г., в който договорената цена възлизала на 150 000лева. Въз основа на постигнатото съгласие за покупка на снек –бара ***** и ***** И., която станала съдружник започнали да престройват обекта, да ремонтират имота и осигуряват обзавеждане нужно за дейността. По молба на ищцата, на 01.09.2014г. ***** подписал фиктивен договор за наем на обекта, за да послужи на ищцата за удостоверяване на доход пред ***. Някъде през месец март 2015година ищцата, придружена от ***** поискала наем от 1500лв. на месец. ***** отказал. След неколкократни разговори, за около месец ***** се съгласил ищцата да консумира до 300лв. на месец с отстъпка от цената 25%. Договора от 04.05.2015г. ***** отказал да подпише договора и се обърнал към органите на реда, тъй като се чувствал измамен относно цената в договора за продажба и при подписване на фиктивен договор за наем.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. След извършената проверка на приложените по делото материали и в съответствие с отразеното в констативно-съобразителната част, експертизата дава заключение, че към датата на издаване на фискалните бонове, представени с молба вх.№ ***/05.08.2016 г., в ***, офис ****** , касовия апарат от който са издадени тези бонове с ФУ **** и ФП – *** е бил регистриран и въведен в експлоатация от 16.10.2015 г. , на името „ ***** – 2014 „ ****, с ЕИК : ***, за търговски обект - ****** „ ***”, с адрес гр.******, **.” **** „2. Тези фискални бонове са отразени в счетоводството на „ ***** – 2014 „ ****, ЕИК: **** и в *** ****** фискалните бонове, представени с молба с вх.№ ***/05.08.2016 г.
При проверката вещото лице установява, че „*****-2014 *** ЕИК: *** е регистрирало Фискално устройство в процесния обект на 18.11.2014г. с индивидуален номер на фискалното устройство *** и индивидуален номер на фискална памет ****. Въз основа на протокол за демонтаж на фискална памет от 16.10.2015 г. , с посочена причина за демонтажа „ Смяна на собствеността „ , е налице записване в системата на **** за отрегистриране на касовия апарат с дата 16.10.2015 г. и час 12:12 часа.
От служебно извършена от съда справка в търговския регистър е видно, че дружество „ ***** – 2014 „ ****, с ЕИК : **** е вписано в търговския регистър на 14.10.2015г. и едноличен собственик и управител е ***** *****.
По делото са събрани и гласни доказателства. Изслушани са свидетелите ***** И. *** и ***
Свидетелката *** до декември 2015г. била съдружник в „*****-2014” ***. До м.март 2015г. работила в обекта заведение - „***” в „**” срещу частната езикова гимназия. След март 2015 г. **** ***** си останал да стопанисва обекта.
Между И.И. и „*****-***” *** имало писмен договор за наем. Първият договор за наем свидетелката, като представляваща ответното дружество прекратила през декември 2014г. по взаимно съгласие. Този договор сочи свидетелката „ни трябваше да подновим категоризацията на обекта”. ***** ***** и до момента стопанисвал обекта. След март 2015г. свидетелката не е посещавала обекта, чула от счетоводителката на ответното дружество, че ***** имал друг договор и учредил нова фирма.По устна договорка с И. ***** продължил да стопанисва обекта. Имало е разговори между *** и И. как ще продължат работата си. ***** ***** носел наема на И.. Когато договора бил прекратен И.И. не се противопоставила стопанисването на имота да продължи от ***** и наема бил заплащан редовно.
Свидетелката **** посещава редовно заведението „***”, разположено срещу училище „*****”. Свидетелката получавала клиентски сметки при консумацията си и при предявяване разпознала приложените клиентски сметки.Човекът който стопанисвал обекта твърдял, че той е собственик на обекта.
******кия районен съд, след преценка и
анализ на доводите на страните, както и на събраните в хода на производството
доказателства извежда следните правни изводи:
Предявеният иск е по реда на чл.310 т.2 от ГПК, осъдителен, с правно основание чл.233,ал.1,изр.1 от ЗЗД. Съгласно рабопоредбата на чл.154 от ГПК, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи кумулативното осъществяване на следните елементи: наличие на валидна облигационно-правна връзка между него и ответника по силата на сключен договор за наем, прекратяване действието на последния и отказ от страна на наемателя да предаде държането на имота.
Производството се развива по реда на
глава 25от ГПК- „Бързо производство”.
От писмените доказателства и изготвената
експертиза, както и от доказателствата на съдружника ****,
безспорно се установява, че от 18.11.2014г. до 16.10.2015г. ответното
дружество е извършвало дейност в процесния ******, респективно, осъществявало е държане на
обекта. Свидетелката *** е категорична, че *****,
законния представител на ответното дружество е продължил след напускането и, и
до момента дейността си в обекта, не го е напускал. Контраверсния
въпрос е на какво основание ответното дружество е осъществявало дейност в
обекта. От изявленията на ищцата, както и от изявленията на *****
пред държавен орган съдът намира за безспорно, че между И.И.И. и ***** ***** е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на процесния
снек –бар. Изявленията на страните съвпадат и относно
факта на заплащане на сумата от 25000лева, платени от *****
за покупката на имота. Дали този предварителен договор е прекратен и
ищцата и ***** *****, в качеството му на законен
представител на ответното дружество са постигнали съгласие за наем на обекта и
за „приспадане” на платената цена от 25000лева като наемна вноска не са
представени категорични доказателства. Писмения договор от 04.05.2015г. е неподписан и като такъв следва да бъде ценен
като неподписан частен диспозитивен документ.
Неподписания частен диспозитивен документ, обаче
следва да бъде ценен в съвкупност с останалите, събрани по делото
доказателства. Свидетелските показания на ***** **** не
са достатъчни да мотивират извод, че страните са сключили договор за наем
помежду си. Последната е напуснала обекта на м.март 2015г., т.е преди датата на
процесния наемен договор и „чула” от счетоводителката
на ответното дружество, че е сключен договор за наем. Освен това показанията и,
че наема бил редовно плащан не съответстват на твърденията на самата ищца, че
наема е предплатен до 09.01.2016г., когато договора се считал прекратен.
Данните от счетоводната експертиза са, че действително ответника е извършвал
дейност в обекта до 16.10.2015г., а след това чрез други две търговски
дружества, представлявани от ***** *****. Но това
обстоятелство не влече задължителен извод, че това е ставало единствено въз
основа на договора за наем. Възможни са хипотези държането да е почнало въз
основа на сключения предварителен договор за покупко-продажба на обекта или при
неговото прекратяване, да се държи обекта без основание. Така, настоящия състав
намира конкретните
елементи от фактическия състав на предявения иск за недоказани, а именно
сключен договор за наем и уговорка за прекратяването му на определена дата.
Нещо повече, не става ясно по делото, защо ищцата И. е изпратила до ответното
дружество още на 11.08.2015г. уведомление за прекратяване на срочния договор
поради неизпълнение на кои задължения, щом това за наема е платено до
09.01.2016г. При така констатираната недоказаност на иска, последния подлежи на
отхвърляне.
ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ: На осн.чл.78 ал.3 от ГПК и с оглед изхода от спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на сторените по делото съдебни разноски. Представени са доказателства за заплащане на разноски за ССЕ в размер на 70лв. и 600лв. адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
По изложените съображения, ******кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.И.И. с ЕГН **********, срещу „*****-2014” ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***** иск иск за осъждане на ответника да освободи и върне на ищеца нает по договор за наем от 04.05.2015г. имот, а именно: обект „******”, находящ се в гр.******, **”**”, до училище „******” гр.******, представляващо имот с идентификатор ***** по ** на гр.******.
ОСЪЖДА И.И.И. с ЕГН **********, да заплати на „*****-2014” ***, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****** сторените разноски и адвокатски хонорар в размер на 670лв.