ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 07.12.2020 г.
Административен
съд - Русе, четвърти състав, в
закрито заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година,
в състав :
Съдия : Галена ДЯКОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело №
653 по описа за 2020г., установи следното:
Производството
по делото е образувано по внесена искова
молба от Д.Х.Г. с ЕКН ********** ***, с която е предявил иск против
Областна дирекция на МВР – Русе, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за
сумата от 400.00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се заплатено адвокатско възнаграждение по образувано АНД № 723/2020
г. по описа на РС – Русе, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба, както и раноските в настоящото
производство.
Административен съд -
Русе, като обсъди данните по делото намира за установено следното:
Срещу Д.Х.Г. било
образувано БП № 214/2020г. по описа на Първо районно управление при ОДМВР Русе
за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НПК. С постановление от
12.03.2020г. производството било прекратено на основание чл.9, ал.2 от НК и
материалите по него били изпратени на
ОДМВР Русе, на Началник Сектор „Пътна полиция“ по компетентност, който издал НП № 20-1085-001058 от
08.04.2020г. С него на Г. за нарушение
по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП било
наложено административно наказание Глоба в размер на 200лв и Лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6месеца. Посоченото
НП бил обжалван от Г. ***, като е образувано АНД № 723 /2020 г. По това дело било насрочено едно съдебно
заседание – на 16.06.2020 г. /т. е след приемане на Закона за изменение и допълнение на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019
г.), в сила от 03.12.2019 г./, като в съдебното заседание е даден ход на
делото, събрани са доказателствата и е обявено за решаване. Съгласно
постановеното Решение № 514/10.07.2020 г., влязло в законна сила на 24.08.2020
г., процесното НП било отменено.
В съдебно заседание на
16.06.2020г. жалбоподателят бил представляван от процесуален представител –
адв. С.К. от АК София. Представено било
по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 02.06.2020г.,
приложени на лист 17 по АНД № 723 по описа за 2020 г. на РС – Русе. От
съдържанието на цитирания договор се установява, че Г. е заплатил при подписване на договора в
брой уговореното в договора адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. За
съдебното заседание Г. е бил редовно призован и се е явил с неговия процесуален
представител. Не е направено искане за присъждане на разноски с жалбата, липсва
такова и в последствие заявено в с.з. и отразено в съдебния протокол, като не е
представен и списък на разноските.
При така изложената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск
срещу ОД на МВР – Русе за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер 400 лв., изразяващи се в заплащане на
адвокатско възнаграждение по АНД № 723/2020 г. по описа на Районен съд – Русе,
се явява процесуално недопустимо за разглеждане поради следните съображения:
Отговорността за разноски
по конкретно дело е правото на едната страна да иска и задължението на другата
страна да плати направените разходи от страната, в чиято полза е постановен
съдебния акт. Тази отговорност произтича от процесуалния закон и е уредена от
него, като фактическия състав, от който се поражда и включва: 1. неоснователно
предизвикан правен спор; 2. разноски, причинени от водене на делото по повод
този спор и 3. съдебно решение в полза на претендиращия разноските субект. Тя е
обективна, безвиновна отговорност, но не е отговорност за вреди, защото обхваща
само доказаните в текущия процес разходи на страната. Затова отговорността за
разноски може да се осъществи само по висящия процес, в който страната
своевременно е предявила искането си за заплащането им, но не и с отделен иск.
Отговорността за разноски по правило е санкция за неоснователно предизвикания
правен спор.
Действително при подаване
на жалбата и образуване на АНД № 723 по описа за 2020 г. на Районен съд Русе е
бил обнародван и влязъл в сила Закона за изменение и допълнение на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ДВ, бр. 94 от
29.11.2019 г.), в сила от 03.12.2019 г., с който според § 9 от същия, в чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания се създават ал. 3, 4 и 5 със следното съдържание:
"(3) В съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
(5) В полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. " При подаване на
жалбата на 14.04.2020г. цитираното изменение в разпоредбата на чл. 63 ал. 3 –
ал. 5 ЗАНН е било влязло в сила.
Следователно, считано от
03.12.2019 г., така настъпилата законодателна промяна създава ред за
реализиране на отговорността за разноски само по висящ процес, в който страната
своевременно е предявила искането си за заплащането им, което изключва
възможността за предявяване на отделен иск по реда на ЗОДОВ, какъвто е
настоящият случай.
В административния процес
отговорността за разноските е уредена в чл. 143 АПК. Според ал. 1 на
цитирания член от кодекса, когато съдът отмени обжалвания административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Но, за да се постанови съдебен акт в
този смисъл, ищецът е следвало да докаже, че в рамките на процеса е извършил плащания
(разноски), да установи техния размер и разбира се, както вече се посочи, да
предяви искането си за присъждане на понесените разноски в производството.
В случая, именно в
проведеното на 16.06.2020 г. съдебно заседание по АНД № 723/2020 г., ищецът е следвал
да направи пред Районен съд Русе, наред с искането си за отмяна на оспореното
наказателното постановление, и искане за присъждане на разноски за тази съдебна
инстанция – действие, което в случая не е извършено от страна на Г. и неговия
процесуален представител. Този негов пропуск не може да бъде преодолян чрез
предявяване на иск по реда на ЗОДОВ.
Действително Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 Г. на ВАС
на РБ предвижда допустимост на иска по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, с оглед
липсата на друг предвиден законов ред за овъзмездяване на разходите за заплатен
адвокатски хонорар в производството по оспорване на наказателно постановление,
но с приемането на нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, предвиждаща специален ред, се
дерогира задължителната сила на даденото тълкувание в тази насока.
Крайният извод на съда е,
че наличието на специален ред за обезщетяване на страната за понесените от нея
разходи в процеса, изключва приложимостта на исковия ред по ЗОДОВ на основание чл.8, ал. 3 от същия закон и обосновава извод за
недопустимост на обсъжданата искова претенция, което налага същата да бъдат
оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.
Мотивиран
от изложеното съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Д.Х.Г. с ЕГН ********** ***, иск за осъждане на
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Русе да му заплати
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400/четиристотин/ лв., изразяващи се заплатено адвокатско
възнаграждение по образувано АНД № 723/2020 г. по описа на РС Русе, в резултат
от незаконосъобразно издадено НП № 20-1085-001058 от 08.04.2020г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД№ 653/2020г. по
описа на АС – Русе.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: