РЕШЕНИЕ №260082
гр. П., 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двайсет и първи
май през две хиляди двайсет и първа година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Петя Борисова
като разгледа
докладвано от съдията т. д. № 202/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава 39 от ТЗ.
Образувано е по подадена молба вх. №
264064 от 29.12.2020 г. от „С. Х.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „С. П.“ № **, чрез адв. Ш. ***, за откриване на
производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност и свръхзадълженост,
на основание чл. 625
вр. чл. 626, ал. 1 от ТЗ. В
уточнителна молба вх. № 260540 от 18.01.2021 г. молителят сочи, че основанията за откриване на производство по
несъстоятелност са кумулативно съединени. Фактическите твърдения, изложени в
молбата са, че от 01.12.2020 г. дружеството е в трайна неплатежоспособност към
всички кредитори по търговски сделки и най-вече към Националната агенция за
приходите за публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската
дейност на длъжника. Предвид динамиката в търговските отношения дружеството е
разчитало на оздравяване на предприятието, но това се оказало трудна, скъпа и с
неопределен период на резултатност задача. Твърди се, че към момента единствен
кредитор на дружеството е НАП.
Съдът съобрази следното:
За откриване на
производство по несъстоятелност е необходимо наличие на три кумулативни предпоставки, от които две материалноправни (по
основателността на молбата), а третата – процесуална (по допустимостта на
молбата). Процесуалната предпоставка е длъжникът да е лице, по отношение на
което може да бъде открито производство по несъстоятелност, а
материалноправните са молбата за откриване на производството по несъстоятелност
да е от легитимирано лице по см. на чл. 625 от ТЗ и длъжникът да е в състояние на
неплатежоспособност или свръхзадълженост. Производство по несъстоятелност може
да бъде открито по правило по отношение на търговците (чл. 607а от ТЗ) и по
изключение спрямо ограничен кръг други субекти, изрично посочени в закона.
По допустимостта на производството:
Длъжникът е лице, по отношение на което може да бъде открито
производство по несъстоятелност, а именно търговец, тъй като е търговско дружество – чл. 1, ал.
2, т. 1 от ТЗ. Сезиран
е компетентният съд по смисъла на чл. 613 от ТЗ – окръжният съд по седалището
на търговеца към момента на подаване на молбата.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Дружеството „С. Х.“ е вписано в ТР към Агенция по
вписванията на 24.04.2012 г. с капитал от 2 лева и основна дейност външно и
вътрешно търговска дейност, покупка на стоки и други вещи с цел препродажба и
т. н.
Искането за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството е направено от молителя и на двете
основания, визирани в чл.607а
от ТЗ – неплатежоспособност и свръхзадълженост, при условията на кумулативност, което е допустимо (в този смисъл Решение № 201/11.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 659/2014 г., I т. о.).
От изслушаното по делото
заключение по съдебноикономическа експертиза се установява, че актуалните
публични задължения към единствения кредитор НАП са в размер на 95 724.26
лева, от които 52 792.16 лева главница и 42 983.10 лева лихви. От посочените най-старите с падеж
08.06.2012 г. представляват дължими осигуровки за пенсионните фондове и за
здравно осигуряване в размер на 1 590.96 лева главница, като всички
задължения са възникнали до 31.12.2013 г., тъй като дружеството е осъществявало
активна стопанска дейност през 2013 г., през което време е правело разходи, но
е реализирало и приходи. Началният момент, от който дружеството не извършва
стопанска дейност е 01.01.2014 г. За събиране на публичните вземания е образувано изпълнително
дело през 2015 г. при публичен изпълнител, като не са налагани обезпечителни
мерки поради липса на активи на длъжника. Установява се, че в предоставения по
делото счетоводен баланс към 01.12.2020 г. молителят е декларирал активи по
перо „Вземания от клиенти и доставчици, с падеж над 1 година“ в размер на
144 000 лева, които след проведена инвентаризация и установяване
невъзможност за събирането им са отписани към 31.12.2020 г.
В открито съдебно заседание от
16.04.2021 г. процесуалният представител на молителя излага, че не може да
представи доказателства за съществуването на вземанията от 144 000 лева и изобщо
кога са възникнали, като предполага, че не става въпрос за вземания по
изпълнителни листове.
В
счетоводния баланс на дружеството към 01.12.2020 г. е отразено, че то притежава
единствено активи под формата на вземания в размер на 144 000 лева и
единствените му задължения са тези за данъци, осигуровки и лихва в размер на 53
000 лв. Вещото лице е посочило съответните коефициенти за финансовото състояние
на дружеството, вземайки предвид вземането от 144 000 лв., за което липсва
счетоводна обоснованост - няма никакви данни какви са тези вземания и защо са
записани счетоводно. От 08.06.2012 г. молителят продължава да има задължения
само към НАП, които е натрупал до 31.12.2013 г., а от 01.01.2014 г. е
преустановил търговската си дейност.
Експертът
обобщава, че с оглед вписаните счетоводно данни, съобразявайки обаче и вземането
от 144 000 лева, стига до извод, че дружеството-молител е в трайна
неплатежоспособност от 01.01.2021 г., въпреки че считано от 09.06.2012 г. –
датата, следваща последната дата за доброволно плащане на декларираните и
дължими суми за осигуровки за м. май 2012 г., дружеството е спряло плащанията
към единствения си установен към този момент кредитор НАП. Спрямо другите си
съконтрахенти-кредитори длъжникът е извършвал плащания и през 2013 г., т. е.
вещото лице сочи, че считано от 01.01.2014 г. категорично няма данни за
плащания към който и да е кредитор.
Според разпоредбата на чл. 607а от ТЗ, производството по несъстоятелност се открива за търговец, който е
неплатежоспособен, а
съгласно
чл. 608, ал. 1 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо: парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, вкл. нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане или
задължение за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е
изпълнено повече от два месеца.
Съгласно разпоредбата
на чл. 742, ал. 1 от ТЗ, търговското
дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да
покрие паричните му задължения.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице, но не възприема изводите му в частта досежно посочените коефициенти за
ликвидност и финансова автономност, тъй като те са изчислени на база
съобразяване на вписаното в счетоводните регистри вземане на дружеството в
размер на 144 000 лева, за което липсва каквато и да е документална
обоснованост, че изобщо е съществувало някога. На това основание съдът приема,
че такова вземане към доставчици не е съществувало изобщо.
Следва да се приеме, че относно доказателствената тежест при оспорване редовността на вписванията в счетоводните книги, с оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, тежестта на доказване
редовността на вписванията в счетоводните книги, се носи от ползващата се от
тези вписвания страна (така решение № 187 от
24.01.2013 г. на ВКС по т. д. №
436/2012 г., II т. о.). В случая съдът изрично предостави възможност на молителя да ангажира
доказателства за възникването на тези вземания от 144 000 лв., но такива
не бяха представени. Доколкото вписванията в счетоводните/търговските книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е
равнозначна на материалната
доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, независимо от разпоредбите на чл. 182 от ГПК, респ. чл. 55 от ТЗ, като производна, основана на доказателствената сила на първични счетоводни документи,
тази доказателствена сила не се презумира
и при оспорване подлежи на доказване, а по начало – на преценка, с оглед всички обстоятелства по делото
– чл. 182, ал. 1 от ГПК.
Както неплатежоспособността, така и
свърхзадължеността са обективни трайни икономически състояния, които са правно дефинирани в
чл. 608, ал. 1 и чл. 742, ал. 1 от ТЗ, предмет са на делото, образувано по молбата по чл.
625 ТЗ, като по отношение на тях и на началния
им момент се формира сила на пресъдено нещо с постановеното
по молбата по чл. 625 ТЗ решение. Състоянието трябва да е налице към момента на
устните състезания. При определяне на началния момент на това състояние
се изхожда от принципа
на непрекъснатост на същото. Влошаването на икономическото състояние
на търговеца, имащо траен характер, може да настъпи плавно или рязко. При констатирана
неплатежоспособност съдът е длъжен да постанови решение, с което да обяви
неплатежоспособност, респ. свръхзадължеността при условията на чл. 630, ал. 1 ТЗ, както и да определи началната дата. Законодателят не е регламентирал
някакви формални изисквания за определяне началната дата или юридически факти,
с настъпването на които да се определя тя. Съдът е задължен самостоятелно да
преценява началния момент на това състояние, въз основа на обективните данни по
делото. Той не е обвързан от диспозитивното начало, тъй като решението му има
действие спрямо всички. За определяне на началната дата на
неплатежоспособност съдът не е ограничен до вземанията, с които се легитимира
молителят по чл. 625 от ТЗ, а взема предвид и тези по
чл. 608, ал. 1, т. 1-3 от ТЗ.
Състоянието на неплатежоспособност на
длъжника се предполага в случаите, в които не е изпълнено изцяло или частично което и да е от съществуващите
изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1–3 от ТЗ на длъжника, тъй
като това неизпълнение по силата на закона е приравнено на „спиране на
плащанията”.
В
случая безспорно се установи, че дружеството е преустановило дейност, считано
от 01.01.2014 г., от който момент
окончателно е спряло и плащанията си към всички кредитори, като досежно
публичноправните си задължения към държавата длъжникът
е спрял плащания още от 09.06.2012 г.
Тежестта
на доказване, че затрудненията са временни или че е налице
имущество, достатъчно да покрие задълженията без опасност за кредиторите се
носи
от длъжника – решение
№ 488/04.07.2006 г. на ВКС по т. д. № 169/2006 г., I
т. о.
Както се посочи, влошаването на икономическото състояние
на търговеца, имащо траен характер, може да настъпи плавно или рязко. В случая съдът приема, че именно 01.01.2014 г. е датата,
от която преустановяването на обслужването на дълговете е следствие на трайно
наложилата се невъзможност на предприятието да покрива част от текущите си
задължения, като фактът, че търговецът е спрял плащанията към държавата още на
09.06.2012 г. е допълнителен аргумент в подкрепа на този извод. Последващо
извършваната, неустановена като обем и интензивност, стопанска дейност през
2013 г. не може да убеди съда, че тези трудности са били с временен характер. Напротив
– видно от данните по делото, окончателното спиране на плащанията настъпва
именно на 01.01.2014 г., която дата следва да се приеме за начална дата на неплатежоспособността.
От същата тази дата – 01.01.2014 г. следва да се приеме, че
дружеството е и в състояние на свръхзадълженост,
тъй като имуществото му (каквото не се установи изобщо да съществува) не е
достатъчно да покрие паричните му задължения – собственият капитал е формиран
единствено от текущи задължения, неговата стойност е отрицателна величина и то
не притежава собствен реален източник за финансиране на своята дейност.
Производството по несъстоятелност може да се открие и на двете основания, ако
началните дати на неплатежоспособността
и свръхзадължеността съвпаднат и двете състояния са налице към момента на устните прения, както е в случая.
С оглед
категорично установеното по делото, че ответникът
не разполага с налично имущество, с което да покрие началните разноски в
производството по несъстоятелност, съдът приема, че производството по
несъстоятелност ще следва да се открие при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Водим от горното и на основание чл. 607а, ал. 1 вр. чл. 608, ал. 1, т. 2 и чл. 742, ал. 1 и чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността и свръхзадължеността на длъжника „С. Х.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С. П.“ № **.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособност и свръхзадълженост – 01.01.2014 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „С. Х.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С. П.“ № **.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА на предприятието на „С. Х.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С. П.“ № **.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „С. Х.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С. П.“ № **.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника
във фирмата си да добави “в несъстоятелност”.
ОСЪЖДА „С. Х.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „С. П.“ № **, да заплати от масата на несъстоятелността в полза на Окръжен съд – П. сумата от 250 (двеста и петдесет)
лева – държавна такса
за производството, съгласно чл. 620, ал. 1 от ТЗ.
СПИРА производството по търговско дело № 202/2020 г. по описа на Окръжен съд – П. при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, като указва на длъжника и
кредиторите, че производството може да бъде възобновено в едногодишен срок от
вписване на настоящето решение в ТР по молба на длъжника или кредитор, ако депозира необходимата
сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ в размер на 7 000 (седем хиляди) лева.
Препис от решението
служебно да се изпрати на Агенцията по вписвания за вписване в Търговския
регистър.
Решението да се
впише в книгата по чл.634в от ТЗ.
Решението подлежи
на незабавно изпълнение и има действие по отношение на всички.
Решението подлежи
на въззивно обжалване в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър
пред Апелативен съд –
Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: