РЕШЕНИЕ
№
гр.
Ловеч, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №11 по описа на съда за 2022
г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл. 38 от Закон за държавната собственост.
Административното дело е образувано по жалба с
вх.№ 25/05.01.2022 г. подадена от Д.А.М., ЕГН**********,***, чрез чрез адв. Б.Ц.
***, ст.402, против Решение № 794/16.11.2021
г. на Министерския съвет на Р България за отчуждаване на имоти и части от имоти
– частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала
„Хемус“, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП ≡ 167+572 по
техническия проект от 2020 г. (след пресичане с път ІІІ-301) до км 189+344 от
идейния проект на НКСИП ≡ 190+771,67 по техническия проект от 2020 г.
(след пресичането с път ІІІ-303), на територията на област Ловеч и област
Велико Търново, съгласно одобрен устройствен план – парцеларен план, одобрен с
влязла в сила Заповед № РД-02-15-12/02.02.2021 г. на заместник-министър на
регионалното развитие и благоустройството, имоти и части от имоти – частна
собственост, намиращи се в землищата на с.Крушуна, гр.Летница и с.Горско Сливово,
община Летница, област Ловеч, с. Чавдарци, община Ловеч, област Ловеч, гр.
Сухиндол, община Сухиндол, област Велико Търново, гр.Павликени, с.Върбовка и
с.Бутово, община Павликени, област Велико Търново, подробно описани в
приложението по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и
собственици.
Оспорва се решението в частта относно
отчуждаването и определянето на размера на обезщетението за отчуждаването на
площ от 14,576 дка, част от съсобствения на жалбоподателя имот с № 40261.66.7 (с
притежавани 42/72 ид.ч. от правото на собственост) в землището на с.Крушуна,
общ. Летница, обл. Ловеч, представляващ НИВА с обща площ от 19,999 дка, ІV
категория, с определено обезщетение в размер на 7917 лв.
В жалбата си оспорващият излага, че административният
орган не е обсъждал възможност за друго обезщетяване освен паричното, като
счита, че е била налице възможност за прилагането на чл.42а от ЗДС. На следващо
място, жалбоподателят не е доволен от размера на определеното парично
обезщетение за отчуждаваната част от имот, тъй като счита същото за занижено и
неотговарящо на действителната пазарна цена на имота. Иска се отмяна на
решението на Министерски съвет в оспорената част, след което административната
преписка да бъде върната на АО за постановяване на решение, с което жалбоподателят
М. да бъде обезщетен по реда на чл.42а от ЗДС. Алтернативно, жалбоподателят
иска да се измени оспореното решение, касаещо имот с идентификатор 40261.66.7,
в частта му относно размера на паричното обезщетение.
В съдебно заседание жалбоподателят, представляван
от адв. Ц., поддържа жалбата, като излага доводи по съществото на спора. Претендират
се разноски по приложен списък.
Ответникът Министерски съвет не изпраща
представител в съдебно заседание. В писмено становище по делото оспорва жалбата
като неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в
оспорената част като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие
с целта на закона. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на
регионалното развитие и благоустройството не се явява и не се представлява. В
писмена молба заявява, че следва да бъде кредитирано заключението на вещото
лице с вх. № 491/03.02.2022 г. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на финансите,
в съдебно заседание не се явява и не се представлява. С писмена молба ангажира
становище за неоснователност и недоказаност на жалбата.
Заинтересованата страна Агенция „Пътна
инфраструктура” гр. София в съдебно заседание се представлява от адв.Ф., излага
доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на
решението на МС в оспорената част.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 250/25.04.2013г. на Министерския
съвет републикански път А-2 „София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна“, част от който
е и Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с национално значение по смисъла
на §5, т.62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията
и за национален обект по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС.
Предпоставка за извършване на отчуждаването е
наличието на влязъл в сила подробен устройствен план – парцеларен план, и в
случая такъв е одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-12 от 02.02.2021г. на
Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство, предвиждащ
изграждането на национален обект: „Автомагистрала „Хемус“, участък от км
166+144 от идейния проект на НКСИП = 167+572 по техническия проект от 2020г.
(след пресичането с път ІІІ-301) до км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км
190+771,67 по техническия проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-303).
От Агенция „Пътна инфраструктура“ е направено
мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на
регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени
документите, изброени в чл.34, ал.2 от ЗДС.
Направено е предложение от двамата министри до
МС за отчуждаване на имотите, с приложен към него съвместен доклад и
изискуемите от чл.34а, ал.4 от ЗДС приложения. Решението е разгласено по реда
на чл.34а, ал.3 от ЗДС. В табличен вид са определени имотите за отчуждаване с
техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците.
Приложена е финансова обосновка и оценка на имотите, извършена в
административното производство от лицензиран оценител, който е изготвил оценителски
доклад за определяне на равностойно парично обезщетение на засегнатите имоти.
С Решение № 794/16.11.2021г. на Министерски
съвет на Република България в оспорената му част, е определено обезщетение в
размер на 7917 лв. за отчуждаването на правото на собственост върху имот, който
преди влизане в сила на ПУП – ПП е представлявал НИВА с обща площ от 19,999
дка, ІV категория в землището на с.Крушуна, общ. Летница, обл. Ловеч, съсобственост
на жалбоподателя, представляващ поземлен имот с идентификатор 40261.66.7.
Ответникът е приложил административната преписка
по издаване на обжалвания акт, експертната оценка (оценителски доклад) за
обезщетение на частта от отчуждения имот, както и удостоверение по чл.32, ал.4
от ЗДС с пазарни аналози на магнитен носител, изпратени от Агенция по
вписванията на Агенция „Пътна инфраструктура”. По делото са събрани писмени
доказателства, назначена е съдебно-оценителна експертиза в различни варианти.
По искане на жалбоподателя е допуснато допълнително заключение на ВЛ.
Въз основа на така приетото от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация и с интерес от оспорване, и пред местно
компетентния административен съд по местонахождение на отчуждавания имот,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със
събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки
административен съд, втори административен състав намира жалбата за частично
основателна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол е Решение №
794/16.11.2021г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на
имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на
обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП
= 167+572 по техническия проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-301) до
км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км 190+771,67 по техническия проект от
2020г. (след пресичането с път ІІІ-303), на територията на област Ловеч и
област Велико Търново, издадено на основание чл.34а, ал.1 във връзка с чл.34б
от ЗДС и §1 от ДР на ЗДС.
Съгласно разпоредбата на чл.34а, ал.1 от ЗДС
отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за
изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет
по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на финансите.
Според §1 от ДР на ЗДС, национален обект е
обект, определен като такъв със закон, както и подробно посочени
инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на
Министерския съвет. Както бе изложено, с решение № 250/25.04.2013г. на
Министерския съвет републикански път А-2 „София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна“,
част от който е и Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с национално
значение по смисъла на §5, т.62 от ДР на Закона за устройство на територията и
за национален обект по смисъла на §1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който
се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде
процесното решение е именно министерския съвет.
Оспореното решение е постановено от Министерски
съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството
и министъра на финансите. С него са отчуждени имоти/части от имоти-частна
собственост, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала.
По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материално-правна
компетентност, чийто режим за издаване е регламентиран със Закона за държавната
собственост.
Решението е издадено в изискуемата от закона
форма, като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която се
отчуждават имотите, вида, местонахождението и размера им, стойността на
дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил
изискването за съдържание, регламентирано в чл.34б от ЗДС.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното
решение да е допуснато съществено нарушение на административно-производствените
правила. Спазена е регламентираната в чл.34, чл.34а и чл.34б, ал.2 от ЗДС
процедура за вземане на решението.
Предпоставка за извършване на отчуждаването е
наличието на влязъл в сила Подробен устройствен план – Парцеларен план
(ПУП-ПП), който предвижда изграждането на национален обект „Автомагистрала
„Хемус“ за процесния участък.
Няма спор по делото, а и видно от данните към
административната преписка, обектът, който ще се изгражда и за чиито нужди е
извършено процесното отчуждаване, е предвиден с влязъл в сила ПУП-ПП, одобрен с
влязла в сила на 20.02.2021 г. Заповед № РД-02-15-12/02.02.2021г. на
Зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн. ДВ, бр. 10 от
2021г.). В табличен вид са представени имотите и частите от имоти за
отчуждаване, включително и в землището на с. Крушуна, с техните характеристики,
вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е финансова
обосновка, възлагателно писмо и оценка на имота, извършена в административното
производство (оценителски доклад за определяне на равностойно парично
обезщетение). Оценката на имота в административното производство е извършена от
лицензиран оценител на имоти, отговарящ на определените в ЗДС изисквания
(чл.38, ал.9 вр. с § 1а, т.3 от ДР на ЗДС).
Видно от приложения по делото оценителски
доклад, равностойното парично обезщетение, в т.ч. относно процесния имот, е
определено при осигурено удостоверение от Службата по вписванията, придружено с
копие на всички вписани сделки с имоти – реални пазарни аналози, отговарящи на
изискванията на чл.32, ал.4 и §2 от ЗДС, като оценката е извършена по реда на
чл.32, ал.2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на възложената оценка е въз
основа на „пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания” – имоти в земеделска територия, намиращи се в едно и
също землище, по пазарни цени по смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния
случай са взети предвид сделки със земеделски земи, сключени в рамките на 12 месеца
преди датата на възлагане на оценката и вписани в Служба по вписванията гр.
Ловеч.
По отношение приложението на материалния закон
съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от
имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават
принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.
Доводът на жалбоподателя, че видът на
обезщетението е неправилно определен, тъй като за отчуждената част от имот с
идентификатор № 40261.66.7 следва да му бъде предоставен като обезщетение
равностоен имот частна държавна собственост от държавния поземлен фонд, е
неоснователен. Действително, разпоредбата на чл.42а, ал.1 от ЗДС предвижда, че
когато за държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се
отчуждават принудително имоти – частна собственост, представляващи земеделски
земи или горски територии, като равностойно обезщетение може да се предостави
имот – частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските
територии – държавна собственост. Този начин на обезщетение е една от
възможностите, предвидени от законодателя, за определяне на равностойно
обезщетение за отчуждения имот или имоти. Алтернативният вариант е за
отчуждените имоти или части от имоти да се определи равностойно парично
обезщетение по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС.
В случая, в съответствие с предоставената от
законодателя оперативна самостоятелност, органът е предпочел втория вариант за обезщетение
и е разпоредил за отчуждената част от имота жалбоподателят да получи
равностойно парично обезщетение. Изборът е направен в границите на
компетентност на органа, при спазване на съответната процедура и е
законосъобразен. Ето защо, доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са
неоснователни.
В този смисъл е и константната съдебна практика
на ВАС: Решение № 12982/02.10.2019г. по адм. д. № 11371/2018г., Решение №
1828/11.02.2019г. по адм. д. № 9837/2018г., Решение № 12495/24.09.2019г. по
адм. д. № 10237/2018г., Решение № 7568/21.05.2019г. по адм. д. № 11700/2018г. и
др.
По искането за определяне на равностойно парично
обезщетение:
Равностойното парично обезщетение за имотите,
предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което те
са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда
изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане
за допускане на предварително изпълнение въз основа на пазарните цени на имоти
с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл.32, ал.2
от ЗДС.
В §1а, т.1 от ДР на ЗДС е дадена легална
дефиниция на понятието „равностойно парично обезщетение” – това е цената на
отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон.
Тоест, парично обезщетение е дължимо само за
имота или частта от него, която се отчуждава, и то се формира от оценката на
този имот. Едновременно с това, съгласно §1а, т.2 от ДР на ЗДС, „пазарни цени”
са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна,
учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за
строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез
търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и
общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет
идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в
рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата
по вписванията по местонахождението на имота.
Съгласно §1а, т.4 от ДР на ЗДС, приложим с оглед
изискването на чл.32, ал.2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай, „имоти,
намиращи се в близост до отчуждавания” са имотите, които са разположени в едно
и също землище в земеделските територии.
Видно е от изготвената в хода на
административното производство експертна оценка, въз основа на чието заключение
е определено обезщетението в оспореното решение, че оценителят, след надлежна
проверка на вписаните сделки в същото землище и установяване наличието на поне
две сделки, е приложил метода по чл.32, ал.2, вр. §1а, т.2 от ДР на ЗДС.
Според приложения по делото оценителски доклад,
равностойното парично обезщетение за частта от процесния имот е определено по
реда на чл.32, ал.2 от ЗДС, като са взети предвид три сделки със земеделски
земи извършени в периода 12.02.2020 г. - 12.02.2021 г. в землището на с.
Крушуна. Две от сделките са с предмет покупко-продажба на земеделски земи с
начин на трайно ползване „ливада“, а предмет на третата сделка са няколко имота
– земеделски земи с начин на трайно ползване „нива“, „пасище“ и „зел. градина“.
За землището на с. Крушуна, община Летница оценителят е определил осреднена
цена в размер на 543,16 лв./дка. Този размер на обезщетение за отчуждената част
от процесния имот съответно е определен и в Решение № 794/16.11.2021г. на МС.
Във връзка с оспорването размера на
обезщетението съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза.
Съгласно заключението с вх. № 491/03.02.2022г.,
изготвено от вещото лице по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС, вр. с §1а от ДР на ЗДС,
при използване на същите пазарни аналози като тези, съдържащи се в оценителския
доклад от административната преписка, пазарната цена за частта от отчуждавания
имот с идентификатор 40261.66.7 в землището на с. Крушуна е 543.16 лв./дка или
общо 7917 лв.
От Служба по вписванията Ловеч са представени
общо 21 броя сделки, от които в оценката са използвани само 3 броя сделки като
пазарни аналози, отговарящи на изискванията на § 1а, т.2 от ДР на ЗДС.
Останалите 18 броя сделки не са използвани като
пазарни сделки, тъй като при някои от тях има извършени сделки с идеални части,
други представляват констативни нотариални актове, възбрани, договори с Община
Летница, сделки със застроени имоти и други. Използваните сделки при определяне
на равностойното парично обезщетение от вещото лице по допуснатата
съдебно-оценителна експертиза по делото са описани изчерпателно в табличен вид
в заключението. От последното се установява, че пазарната стойност на
отчуждаемата част от имота, определена по правилата на ЗДС, съвпада с оценката,
определена с решението на МС в оспорената му част.
Въз основа на направеното възражение за правилно
определяне в оценителния доклад на сделките, които са пазарни аналози и след
оспорване на изводите на вещото лице кои сделки следва да бъдат определени като
пазарни аналози, по искане на жалбоподателя е допуснато извършването на
допълнителна СТЕ. Оспорено е включването на сделките, които са за продажба само
на имоти с начин на трайно ползване „ливада“, с напълно различен НТП от
отчуждавания имот, при наличието на други сделки, в които са включени
земеделски земи – ниви, какъвто е и отчуждаваният имот, но не са включени при
изготвянето на оценката от административния орган, както и в оценката на вещото
лице по делото.
Като сделки, които отговарят на изискванията на
ЗДС за определяне на пазарни аналози, жалбоподателят посочва тези по Нотариален
акт № 16, вх. peг. № 5692 от 17.11.2020г. на СВ Ловеч и Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 176, вх. peг. № 2112 от 12.05.2020г. на
СВ Ловеч. Излагат се твърдения, че под „имоти с подобни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждавания“ по смисъла на чл.32, ал.2 от ЗДС следва
да се разбират имоти със същите предназначение и начин на трайно ползване.
С допълнително заключение вх. № 733/14.02.2022г.
вещото лице е определило пазарната стойност на частта от недвижимия имот,
предмет на отчуждаване, като за пазарни аналози са използвани всички сделки, в
които се включват поземлени имоти, представляващи земеделски земи с НТП ниви,
както следва: по Нотариален акт № 16 от 17.11.2020г. и Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 176 от 12.05.2020г.
Съгласно допълнителното заключение, за землището
на с. Крушуна е определена осреднена цена от 809.98 лв./дка равностойно парично
обезщетение, като обезщетението за отчуждаемата част от процесния поземлен имот
40261.66.7 е следната: 14,576 дка х 809.98 лв/дка = 11806 лв. Оценката е
изготвена по реда на чл.32, ал.2 във вр. с § 1а от ДР на ЗДС, като са
използвани за пазарни аналози цитираните два нотариални акта с предмет на
продажба ниви.
Първият НА е с предмет на продажба 6 ниви, от
които четири от четвърта категория (същата като отчуждавания имот), а два от
по-ниска пета категория, както и два други имота с начин на трайно ползване –
зеленчукова градина и пасище. Общата цена за покупката на имотите е 48 000 лв.,
без разграничаване на имотите по НТП и определяне на индивидуални продажна
цена. Зеленчуковата градина и пасището са имоти с друг НТП, но в случая цената
по нотариалния акт е определена общо за всички имоти, а делът на зеленчуковата
градина и пасището като площ са незначителни спрямо площта на нивите, предмет
на сделката.
Вторият НА включва две ниви от същата четвърта
категория и две лозя. Общата цена за покупката на имотите е 18 800.00 лв.
В доклада на оценителя, съдържащ се в
административната преписка, е отбелязано, че „прецизният оглед на място установи, че тези насаждения са амортизирани
и изоставени, а терените под тях необработваеми“, „насажденията са завършили експлоатационния си период“, както и „предмет на оценката, изготвена по реда на
ЗДС, са само земеделските земи (терените върху които са създадени тези погинали
вече насаждения)“.
Според приложеното писмо изх. № РД-12-02-363-1
от 16.04.2021г. на ОСЗ Ловеч „всички
имоти с начин на трайно ползване НТП лозе и НТП овощни насаждения, попадащи в
трасето на магистралата, са възстановени по реда на ЗСПЗЗ с този НТП. Няма
имоти, които да са засадени с нови трайни насаждения, както и такива, които да
се ползват като насаждения към момента. От 1991г. тези имоти са пустеещи и не
се използват като овощни градини и лозя“.
От изложеното следва извода, че лозята в
землището на с.Крушуна, въпреки вписания НТП, не се ценят като трайни
насаждения, а единствено като земя/терен, върху които тези насаждения са се
намирали. С оглед общо определената цена по тази сделка и възможността според площта
на продаваемите имоти да се определи осреднена цена на дка от терена, е напълно
възможно да се определи пазарната цена на дка за имотите с НТП „нива“.
По изложените съображения съдът намира, че
неправилно административният орган не е използвал като пазарен аналог посочения
от жалбоподателя нотариален акт от 12.05.2020 г., който съдържа сделки с ниви
от същата категория като отчуждавания имот.
Съдът приема, че допълнителното заключение с
вх.№ 733/14.02.2022г., изготвено при поне два пазарни аналога, които включват сделки
с ниви, и спазено изискването за използване като пазарни аналози имоти с
еднакво предназначение, начин на трайно ползване и сравнително сходни
характеристики, се явява най-близко до определянето на равностойно обезщетение,
така че жалбоподателят да може да закупи подобен имот със сходни характеристики
на отчуждения му.
Законът не дава легална дефиниция на понятието
„имоти с подобни характеристики”. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
23.03.2015г. на ВАС по т.д. № 6/2014г., сравнителният анализ се прави въз
основа на имоти, чиито начин на трайно ползване и предназначение са сходни с
тези на отчуждавания недвижим имот. Не се посочва изискване за идентичност в
категорията на имотите, а само сходен начин на трайно ползване и предназначение.
Този критерий изисква да се сравнят пазарните цени на други имоти, различни от
отчуждавания, но със сходни характеристики и начин на трайно ползване, за да
бъде оценката на подлежащия на отчуждаване имот актуална и съответна на цените
на свободния пазар, което означава, че срещу получената в обезщетение сума
лицето, чийто имот или част от имот се отчуждава, ще има възможност, ако реши,
в същия момент (на отчуждаването), на същия географски пазар, да закупи
аналогичен имот за задоволяване на потребностите, които е задоволявал и с
отчуждения.
При принудително отнемане на собствеността по
реда на ЗДС за изграждане на национален обект срещу парично обезщетение, целта
на законодателя е собственикът на имота да получи парично обезщетение в такъв
размер, който да е равностоен като размер на паричната сума, която би получил
при свободно предлагане на пазара на този имот. Т.е. целта на закона е да се
обхване възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените
критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите,
предмет на отчуждаването, и да бъдат защитени интересите на засегнатите
собственици, а именно същите да бъдат възмездени парично с цена, близка до
тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижимите
имоти, при отсъствие на каквато и да е принуда.
Изложеното налага извод, че така определеното
обезщетение не води до постигане на целите на закона, а именно да се получи
равностойно парично обезщетение от собственика на земята. В подкрепа на
изложеното е и Решение на ЕСПЧ по дело Kostov and Others v. Bulgaria от
14.05.2020г., образувано по съединени жалби на български граждани с оплакване
за нарушаване на чл.1 от Протокол 1 във връзка с недостатъчния размер на
определеното обезщетение за отчуждените им земи. Видно от същото решение,
следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който да е в
съответствие със стойността на отчужденото имущество, като е прието допуснато
нарушение на чл.1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна
оценка на отчуждените имоти – земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва,
че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната
пазарна стойност.
С оглед на горното съдът възприема оценката по
изготвеното допълнително заключение на вещото лице, и изцяло кредитира същото
като обективно и компетентно изготвено, поради което приема, че стойността на
равностойното парично обезщетение за притежавания от оспорващия имот е в размер
на 809.98 лв./дка, или общо 11806 лв. за отчуждаемата част от процесния имот.
По изложените съображения съдът намира, че
жалбата е основателна, а административният акт в оспорената му част е
незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материално-правните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона, която е собствениците на
отчуждавани имоти да получат равностойно парично обезщетение. В обжалваната
част решението на Министерския съвет следва да бъде изменено, като се определи
законосъобразен размер на равностойното парично обезщетение за частта от
отчуждавания поземлен имот, в съответствие със заключението на изготвената по
делото допълнителна съдебно-оценителна експертиза.
При този изход на спора е основателна
претенцията на жалбоподателя за възстановяване на направените по делото разноски
съгласно приложения списък – за внесена държавна такса в размер на 10.00 лева,
за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., за депозити за вещо лице в
общ размер на 250 лв., или разноски в общ размер 760 лв., за което следва да се
осъди ответника.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2,
предл. четвърто от АПК във връзка с чл.38, ал.8 от ЗДС, Ловешки административен
съд, шести административен състав,
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Решение № 794/16.11.2021г. на Министерски съвет на Република България за
отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда
за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км 166+144 от идейния
проект на НКСИП = 167+572 по техническия проект от 2020г. (след пресичането с
път ІІІ-301) до км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км 190+771,67 по
техническия проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-303), на територията
на област Ловеч и област Велико Търново, в ЧАСТТА му, с която е определен
размерът на обезщетението за отчуждаването на площ от 14,576 дка, част от
съсобствения на Д.А.М., ЕГН**********,***, имот с № 40261.66.7 (с притежавани
42/72 ид.ч. от правото на собственост) в землището на с.Крушуна, общ. Летница,
обл. Ловеч, представляващ НИВА с обща площ от 19,999 дка, ІV категория, с
определено обезщетение в размер на 7917 лв., КАТО:
УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично
обезщетение за отчуждаваната част от поземлен имот с идентификатор 40261.66.7,
на 11806 лв. (единадесет хиляди осемстотин и шест лева).
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България
да заплати на Д.А.М., ЕГН**********,***, направените съдебни разноски по делото
в размер на 760 (седемстотин и шестдесет) лева.
Решението е окончателно на основание чл.38, ал.8
от ЗДС.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
Административен
съдия: