Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 31.12.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г състав в публично съдебно
заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 10002 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С решение №258482 от 07.03.2019г. на
СРС, І ГО, 167-ми състав, по гр.д.№56312/2018г.
е осъдено ЗАД „Б.В.И.Г.“АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. София, пл. „*******, да заплати на Агенция „П.И.“,
БУЛСТАТ *******, с адрес гр. София, пл. „*******, чрез ОПУ Ямбол с адрес гр.
Ямбол, ул. „*******по искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл.
45 ЗЗД сумата от 361,86 лв.,
представляваща горницата над изплатения размер от 1809,28 лева обезщетение по
щета №471017171707536 до пълния размер на действителната стойност на
претърпените в следствие ПТП от 12.10.2017година, изразяващи се в повреждане на
4 метра обезопасителна система и 14 метра парапетна тръба, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 21.08.2018 година
до окончателното плащане на сумите, сумата
от 68,84 лева, представляваща горницата над платения размер от 344,20 лева,
обезщетение по щета №471017171704794 до пълния размер на действителната стойност
на претърпените в следствие на ПТП от 22.06.2017 година вреди, представляващи
повреждане на метален стълб с пътни знаци Г-9 и С4.1, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 21.08.2018 година до
окончателното плащане на сумите и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 31,56 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 361,86 лева за периода
от 12.10.2017 година до 21.08.2018 година, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450 лв., разноски в производството.
Така постановеното решение
е обжалвано с въззивна жалба от ответника ЗАД
„Б.В.И.Г.“АД, като неправилно и необосновано. Въззивникът посочва, че първоинстанционният
съд е приел за неоснователно възражението за недължимост на
данък добавена стойност без да са изложени мотиви и след като е налице практика по въпроса,
обективирана в решение №499/30.06.2010год. на ВКС, ІV ГО по гр.дело
№647/2009год. Посочва, че ищецът не е представил по делото доказателство за
заплащане на ДДС. Моли да се отмени решението като неправилно и вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят
предявените искове. Претендира за присъждане на разноските по делото.В съдебно
заседание пред въззивния съд представителят на въззивника юрисконсулт Георгиева
поддържа въззивната жалба и претендира за присъждане на разноските и представя
списък на разноските.
Въззиваемата страна Агенция
„П.И. не е депозирала отговор на
въззивната жалба.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима,
а разгледани по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, същото е и
правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се има в предвид и следното:
Ищецът Агенция „П.И.“ е предявил срещу
„ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД преки искове с
правно основание чл. 432 КЗ за сумата от
361,86 лева, представляваща
неизплатена сума за нанесени имуществени щети в резултат на настъпило на
12.10.2017год. застрахователно събитие, при което водачът на МПС, гражданската
отговорност за която била застрахована при дружеството - ответник станал
причина за ПТП, при което били нанесени материални щети, изразяващи се в
увреждане на 14 метра единична ограничителна система за пътища тип H1W5 и 4
метра единична ограничителна система за пътища тип H1W5, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 86 ЗЗД сумата
от 31.56 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 12.10.2017год. до 21.08.2018год., както и за сумата от 68,84 лева, представляваща неизплатена сума за нанесени имуществени
щети в резултат на настъпило на 22.06.2017год. ПТП, при което водачът на МПС,
чиято гражданска отговорност била застрахована при дружеството - ответник
станал причина за ПТП, при което били нанесени имуществени щети, изразяващи се
в нарушаване целостта на стоманен стълб и пътни знаци, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
В исковата молба ищецът,
сочи, че на 12.10.2017 година на път III-7602 при км. 35+660 по вина на водача
на лек автомобил с peг. № У3230АТ е настъпило
ПТП в следствие на което били нанесени щети по 18 метра единична ограничителна
система за пътища, от които 4 метра от тип N2W5 и 14 метра от тип H1W5. Сочи,
че по сметка на АПИ-ОПУ Ямбол постъпило частично плащане в размер на 1809,28
лева от ответника, като застраховател по застраховката гражданска отговорност на виновния водач, но размерът на
вредите е от 2171,14лв./ и с ДДС/ и претендира
разликата над този размер до пълния размер на вредите или от 361,86лв., както и
обезщетение за забава за периода от 12.10.2017год. до 21.08.2018год. от
31,56лв. Същота така се излага, че на 22.06.2017 година на път 1-7 при км.
294+407 настъпило ПТП, причина за което станал водачът на МПС с ДК№ ******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при дружеството ответник, като
увредени пътни знаци и стойността на ремонта им се равнява на 413,04 лева с
ДДС., като признава, че е получил плащане на сумата от 344,20 лева, поради
което претендира разликата от 68,84лв.
Ответникът „Б.В.И.Г.” АД в отговора на исковата молба е оспорил
исковете, като е оспорил ремонти на процесиите участъци да са извършени, както
и стойността им и смята, че размерът на вредите е силно завишен и, че не дължи
ДДС връху стойността на ремонтите.
Първоинстанционният
съд, за да уважи исковете е приел, че по делото от приложените доказателства е доказано осъществяването на всички елементи
от фактическия състав на спорното право, като релевантно обстоятелство се явява
размерът на действителните вреди и с оглед на заключението на САТЕ, която не е
оспорена и която е кредитирана е прието, че средната пазарна стойност на
нанесените щети в следствие на ПТП от 12.10.2017 година е от 2629,25 лева, а стойността на нанесените
имуществени щети в следствие на ПТП от 22.06.2017 година според вещото лице се
равнява на 413,04 лева. След като е съобразено, че е постъпило плащане от
ответника от сумата от 1809,28лв. по първата щета и от 344,20лв. съдът е уважил
исковете в претендираните размери и е осъдил ответникът да заплати разликите до
пълния претендиран размер на вредите, както и лихвата за забава върху
главницата по първата щета. Приел е за
неоснователни наведените доводи от ответника, че не следва да заплаща
стойността на ДДС и с оглед на чл. 2, т. 1 от Закона за ДДС in fine данък
добавена стойност е дължим за всяка извършена на територията на Република
България услуга на каквато се явява потребител ищеца, който не е данъчно
задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 4 ЗДДС и за него не е налице възможност
да използва данъчен кредит.
Настоящият съдебен състав намира, че при
определяне размера на обезщетението за имуществени вреди следва да бъдат взети
предвид следните правнорелевантни обстоятелства:
В конкретния случай няма спор между страните,
че към датата на ПТП както това от 12.10.2017год., така и второто от
22.06.2017год., гражданската отговорност на водачите и на двата автомобила,
участвали в ПТП, е застрахована при ответника по имуществена застраховка
„Гражданска отговорност. Обект на застраховане по тази застраховка е
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, съгласно нормата на чл.429, ал.1, т.1 КЗ.
В случая предявените искове са с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ и предявени са преки искове на увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен и което има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застрховка «Гражанска отговорност» при спазване на
изискванията на чл.380. За да бъде основателен предявения иск ищецът следва да
докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховката
Гражданска отговорност между ответното дружество застраховател и причинителя на
вредата, собствеността или стопанисването на увреденото имущество, настъпването
и механизма на ПТП, вината на застрахованите при ответника водачи, причинените
при ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП и
стойността на вредите. Спорен по делото е останал въпросът за размера на обезщетението,
което се дължи от застрахователя за повреденото имущество и което с оглед на
чл.499, ал.2 КЗ при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда. С оглед на чл.400, ал.1 от КЗ за
действителна застрахователна стойност се смята стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. В
случая се установява от приложените доказателства по делото както и от приетата
и неоспорена САТЕ, че при първото ПТП на 12.10.2017год. е повредена
обезопасителната система на пътя, като
стойността на увреденото имущество с оглед на САТЕ е от 2629,25лв. с ДДС, която включва стойността
на 4 м. обезопасителна система, метални стълбчета, 14м. парапетна тръба-
доставка, демонтаж и монтаж и транспорт, а при ПТП на 22.06.2017год. са
порведени два броя пътни знаци и тръбна стойка за тях и които са напълно
повредени и се налага замяна с нови и стойността на нанесените щети са за
413,04лв. с ДДС. За отстраняване на увреденото имущество- пътните съоръжения,
което е в тежест на ищеца АПИ, която следва да стопанисва и поддържа пътя и за чията сметка са
разходите за поддържане и ремонт на пътя и в случая за пътните съоръжения-мантинела
и пътни знаци на пътя и които изрично е посочено от вещото лице, а и не се
оспорва по делото, че следва да се подменят с нови, и повредите по тях не
позволява отремонтиране са приложени договори за възлагане на обществени
поръчки за доставка и монтаж на ограничителни системи по републиканските
пътища, по които трети лица търговски дружества са изпълнители на възложени
дейности от АПИ, както и задания за доставка и монтаж на пътни съоръжения,
планови заявки, сертификат за действително изпълнени и приети работи, отчет за
същите от изпълнителя и двустранен
констативен протокол за приетата работа и от които се установява, че ремонта на
пътните съоръжения, включително и за тези повредени при процесните ПТП са
възложени на търговски дружества изпълнители и в които в посочените стойностти
на извършените доставки на съоръжения и
услуги е начислен и включен ДДС. В тази връзка е неоснователно възражението на
въззивника, че след като не са представени фактурите за конкретните доставки и
услуги във връзка с поставянето на новите пътни съоръжения-мантинели и пътни
знаци не следва в определяне на
стойността на обезщетението да се включва и ДДС, след като ищецът АПИ
като възложител на ремонта и краен потребител дължи стойността на новити пътни
съобърежения с ДДС, така както са се задължили по договорите за обществени
поръчки за доставка и монтаж на ограничителни системи и по документите за
приетата работа, възложена на третите лица, в които изрично е посочен и начислен ДДС, дължим с
оглед на чл.2, т.1 от ЗДДС. В тази връзка неоснователно въззивникът се позовава
на посоченото решение №499/30.06.2010год. на ВКС, ІV ГО по гр.дело №648/2009год., в което също така изрично е посочено,
че когато увредения, чиято е
доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за заплатени материали,
за които се начислява печалба и ДДС, нито са ангажирали други
доказателства-договори за изработка или други, от които да е видно, че
заплащането на печалба и ДДС непременно ще се осъществи не следва да се имат в
предвид и дължимостта на печалба и ДДС
при определяне на вредите, но какъвто не е настоящия случай. В случая освен с оглед на посочената действителна
стойност по средни пазарни цени на увреденото имущество в САТА, но и с оглед на приложените писмени
доказателства за възложени и осъществени доставка и монтаж на пътни съоръжения- мантинела и пътни знаци от
ищеца на изпълнителя и тяхната стойност
с ДДС, след като и работата е приета, следва при определяне на обезщетението да
се вземе в предвид и включения ДДС върху доставката и услугата. При
съобразяване на горните обстоятелства предявените искове в претендираните размери се явяват основателни
и доказани.
Поради
съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението следва да бъде потвърдено,
като правилно.
Не следва да се присъждат разноски на
въззиваемата страна за въззивното производство, тъй като такива не са направени,
включително страната не е представлявана от юрисконсулт във въззивна инстанция.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №258482 от 07.03.2019г. на СРС, І ГО, 167-ми състав, по
гр.д.№56312/2018г.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.