№ 114
гр. Варна, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Д.а
Членове:Светослава Н. Колева
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213000600361 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №
260009/12.05.2021г. по НОХД № 307/2020г. на Силистренския окръжен съд, с
която подсъдимият ДЖ. ДЖ. ЕТ. е признат за виновен в това, че: на
24.11.2018г. в с. Окорш, област Силистра е нарушил правилата за движение
на чл.20,ал.1 и ал.2; чл.21, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, в резултат на което
е допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост е
причинил смъртта на Т. Р.Ш., като след деянието е избягал от
местопроизшествието - престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“, вр.
чл.342, ал.1 от НК. Наложено е наказание лишаване от свобода в размер на
5/пет/ години, търпимо при първоначален общ режим, както и лишаване от
право за управление на моторно превозно средство за срок от 5/пет/ години.
Налице е произнасяне по разноските и веществените доказателства.
Настоящата инстанция е сезирана с протест, чрез който се оспорва
правилността на постановения акт, единствено спрямо наложеното
кумулативно наказание. Стремежът е насочен към неговото увеличаване в
размер от 8/осем/ години.
1
Постъпила е и въззивна жалба от защитника на подсъдимия Е., чрез
която се оспорва аналитичната дейност на първата инстанция, довела и до
процесуални нарушения. Изтъкнатите доводи обосновават претенцията от
оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане, или
намаляване на размера на наложеното наказание с приложение на чл.66 от
НК. В допълнително изложение се развиват доводи за едностранен прочит на
доказателствената установеност, водещ и до неправилното осъждане на
подсъдимия Е., допуснати процесуални нарушения при приобщаването на
писмени доказателствени средства, както и неправилен подход при
индивидуализация на наказанието.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение намира,
че авторството на деяние е несъмнено, с доводи за множество допуснати
нарушения по ЗДвП обосновава необходимостта от увеличаване на размера
на кумулативната санкция и оставяне на жалбата без уважение.
Повереникът на частните обвинители, намира постановената присъда за
правилна и законосъобразна, а претенцията на подсъдимия за лишена от
основание. С акцент върху поведението на Е. след извършване на деянието,
обосновава нуждата от завишаване на размера на наложеното наказание за
правоуправление.
Защитникът на подсъдимия, оспорва подадения протест и наведените
доводи в съдебно заседание. Придържа се към изложеното в първоначалната
въззивна жалба и допълнението към нея.
Подсъдимият Е. твърди, че подмяната на части от лек автомобил,
негова собственост няма нищо общо с настъпилото ПТП.
В своята последна дума, желае оправдателна присъда или намаляване
на размера на наложеното наказание.
От фактическа страна е установено следното:
Подсъдимият Д.Е. е правоспособен водач на МПС категория - „В, С, А,
М“ и др.
На 24.11.2018 г. той и съпругата му трябвало да отидат до гр. Исперих,
обл. Разград, за да вземат дъщеря си от автогарата. В късния следобед
отпътували от с.Раздел, обл. Силистра за гр.Исперих, с лек автомобил марка
„Мазда“, модел „Примаси“ с рег.№ СС 6184АМ, управляван от подсъдимия.
2
Решили да минат през гр. Дулово, обл.Силистра, за да посетят търговски
обект. Когато пристигнали в града, обаче, се отказали тъй като закъснявали за
срещата с дъщеря си.
Напуснали гр. Дулово в посока за гр.Исперих, обл.Разград. Пътят им
минавал през с.Окорш, обл.Силистра, където около 17:08 ч. преминали по
ул.“Н.Петков“, в района на кръстовището, което се образува с ул.“Росица“.
По същото време и в същия участък се движел пострадалият Т. Р.Ш.. Ш.
живеел заедно с родителите си -св.М.Ю., св.Р.Ю. и сестра си - св.С.Ш. в
с.Окорш. От ранна детска възраст той страдал от епилепсия. Въпреки, че не
посещавал училище бил общителен, можел да се грижи сам за себе си,
ориентирал се правилно, излизал сам из селото, където всички го познавали.
На 24.11.2018 г. около 17:00 ч. Т. Ш. казал на св.М.Ю., че желае да
отиде до магазина, намиращ се в центъра на селото, за да си купи паста.
Св.М.Ю. дала пари на Т.Ш. и го предупредила да внимава, когато пресича
главната улица и да се огледа преди това. След като излязъл от дома си Т.Ш.
се отправил към магазина, като вървял по ул.“Н.Петков“ в посока към
участъка, образуващ кръстовище с ул.“Росица“.
Времето било ясно, започнало да се смрачава, уличното осветление -
включено. Пътната настилка по ул.“Н.Петков“ била суха, едрозърнест гладък
асфалт, без повреди и неравности по него, ширината на пътното платно - 8,06
м. В описания участък пътното платно е двупосочно с ясна видима
непрекъсната разделителна линия, с установен напречен наклон на пътя 3%, с
тротоари от двете страни. Движението по ул.“Н.Петков“, в посочения
участък, е двупосочно като установените пътни знаци по посоката на огледа
са Б3 (път с предимство) преди кръстовището и В 24 ( забранено
изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош) - след кръстовището.
Встрани от пътното платно и на него нямало препятствия, които да
пречат на видимостта на водачите на пътни превозни средства, движещи се по
ул.“Н.Петков“. В този пътен участък нямало пешеходни пътеки.
Пострадалият Т. Ш. стигнал до средата на пътното платно на
ул.“Н.Петков“ в района на кръстовището, образувано с ул.“Росица“. В този
момент по ул.“Росица“ към кръстовището вървял св.Ш. К., също живущ в
с.Окорш. Свидетелят забелязал Т. Ш., който отстоял на около 50 м, с гръб към
него, сам по средата на ул.“Н.Петков“ - на осевата линия на пътното платно. В
3
същото време св.К. чул шум от приближаващ автомобил, движещ се по
ул.“Н.Петков“ в посока от гр.Дулово към гр.Исперих, след което видял и
светлините от фаровете му. Автомобилът се движил с висока скорост и без да
намали, блъснал странично в лявата част на тялото, намиращият се по
средата на пътното платно Т. Ш.. Водачът на автомобила не подал звуков
сигнал и не задействал спирачната система. В резултат на удара тялото на
пострадалия Т. Ш. се отделило от уличното платно, автомобилът го понесъл
със себе си и след около 7-8 метра паднало на пътя, в лявото платно, в посока
към гр.Исперих. Автомобилът продължил движението си в посока към
гр.Исперих, като водачът му дори не намалил скоростта. Св.К. незабавно
отишъл при Т.Ш., който бил паднал на лявата си страна. Пострадалият не
говорел, бил със затворени очи, в безсъзнание, дишал тежко. По тялото му
нямало кръв, въпреки че на лявата ръка между китката и лакътя свидетелят
забелязал порезна рана.
Шумът от случилото се бил чут и от намиращи се в близост други хора,
които незабавно отишли при св.К. и Ш.. Между тях били свидетелите Ш.Я.,
О.Д. и Х.Н.. Последният около 17:05 - 17:10 ч. се намирал до автомобила си,
който бил паркиран на тротоар до имот, находящ се по ул.“Н.Петков“. Св.
Х.Н. чул шум от силен удар в момента, в който отварял вратата на
автомобила си, за да влезе. Не чул звуков сигнал и шум от задействани
спирачки. Обръщайки се към посоката на шума видял, че на около 50 м от
него в лявото платно в посока гр.Исперих, лежало човешко тяло. В
последствие разбрал, че това е бил Т. Ш..
Покрай св. Х.Н. преминал автомобил, движещ се в посока от гр.Дулово
към гр.Исперих в дясното пътно платно. Свидетелят Н. запомнил, че този
автомобил бил бял или светлосив на цвят с рекламни надписи на вратите.
Успял да види тези от лявата страна на автомобила, както й регистрационния
му номер и запомнил изписаните цифри, а именно 6184, като първите две
букви били „СС“. Той не забелязал движение на други автомобили. Също
отишъл при пострадалия, където вече били събрани и други хора.
Св. Ш.Я. незабавно се обадил на спешен телефон 112. Уведомил
диспечера за допуснатото ПТП, за тежкото състояние на пострадалия и
номера на автомобила.
Докато провеждал телефонния разговор на място пристигнали майката
4
и сестрата на Т.Ш. - св.М.Ю. и св.С.Ш.. След тях на място пристигнал и екип
на ФСМП – Дулово - свидетелите В.С. и Х.К.. Св.С. констатирал, че по
тялото и главата на Т.Ш. нямало открити рани, нито имало разкъсвания по
дрехите. Установил, че лявото слепоочие на Т.Ш. било по-жълто, но нямало
хематом. Т.Ш. лежал на пътното платно, бил видимо неадекватен и
извършвал хаотични движения с ръце и крака. Предвид заявеното от св.М.Ю.,
че страдал от епилепсия, св.С. му поставил инжекция с лекарство
„Фенобарбитал“. Пострадалият Т.Ш. бил качен в линейката и транспортиран
в болницата в гр.Силистра. В линейката св.С. решил да постави абокат на
лявата му ръка и тогава забелязал, че Т.Ш. има прорезна рана от вътрешната
страна на ръката, малко под лакътя, некървяща. Св.С. направил превръзка,
сложил абокат на другата ръка, след което включил и кислород. Малко по-
късно, когато наближили гр. Силистра, св.С. забелязал, че по лявото
слепоочие на Т.Ш. се появил хематом.
След извършен преглед в болницата в гр.Силистра и направен скенер,
Т. Ш. бил транспортиран до МБАЛ „Св.Ана“ в гр.Варна, където въпреки
оказаната му медицинска помощ, починал на 28.11.2018 г.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел
след анализ на гласните и писмени доказателства, установени чрез
доказателствените средства - показанията на разпитаните свидетели,
протоколи за оглед на пътнотранспортно произшествие и веществени
доказателства, заключения на експертизите, скици, медицинска
документация, справки, съобщения и др. приобщени по реда на чл.283 от
НПК. Съдът е анализирал внимателно всички доказателствени средства и
събраните чрез тях доказателства.
Значение за релевантните факти по делото имат извършеният оглед на
местопроизшествието, документиран чрез съответния протокол и приложения
към него фотоалбум. Чрез тях били установени, фиксирани и подробно
описани в протокола две следи от гуми, разстоянието между било 148 см.
Други следи от гуми не били констатирани.
В хода на разследването било установено наличието на три камери за
видеонаблюдение – една в с.Окорш, обл.Силистра, на кръстовището за
с.Паисиево и гр.Главиница, обслужвана от МДМ „Перфект“ ЕООД, втора - на
бензиностанция на изхода на с.Окорш, обл.Силистра в посока гр.Исперих,
5
насочена към ул.„Н.Петков“ и трета камера за видеонаблюдение, монтирана
на търговски обект в с.Вокил, обл.Силистра - насочена към главната улица в
селото.
Видеозаписите от камерите били приобщени към делото чрез
протоколи за доброволно предаване. Представителят на от МДМ „Перфект“
ЕООД - св.Д.Д. предоставил за нуждите на разследването видеозаписите от
камерата от 24.11.2018 г. От показанията му се установява, че имало
разминаване във времето между действителния час и този от записите от 50
минути.
Записите от другите две камери били предадени от представители на
търговските обекти - св.Т.Я. и св.Б.Х.. Видеозаписите от бензиностанцията и
търговския обект в с.Вокил били снети с помощта на св.К.Д., от чиито
показания се установява, че при снемане на записите е констатирал
разминаване на часа на записите и реалното време, а именно при този от
бензиностанцията от с.Окорш, обл. Силистра - с 1 ч. и 21 м. напред от
реалното време, а този от обекта в с.Вокил - с 12 минути назад от реалния час.
За изследването на видеозаписите била назначена видеотехническа
експертиза /ВТЕ/. Експертът изследвал над триста файла, от които са
прихванати 2 бр. кадри, имащи отношение по делото, подредени по
хронологичен ред. Видеофайловете са прегледани, анализирани, изведени са
данните за всички автомобили преминали през мястото на произшествието по
време на настъпване на пътнотранспортното произшествие. В резултат на
извършеното изследване и след коригиране на времевата разликата в
записите вещото лице е дало заключение, че на 24.11.2018 г. около 17:08 ч. в
с.Окорш, по ул.“Н.Петков“ в района, образуващ кръстовище с ул.“Росица“ е
преминал единствено л.а. марка „Мазда“ модел „Примаси“ с рег.№ СС 6184
АМ, сив на цвят.
След като била установена собствеността на автомобила, подсъдимият
Е. предал доброволно пна разследващия полицай л.а. марка „Мазда“ модел
„Примаси“ с рег.№ СС 6184 АМ, сив на цвят. Бил извършен оглед на ВД и в
съставения протокол е описано, че МПС е светлосиво на цвят, с рекламни
надписи на предните врати „Таллпринт ЕООД, тел: **********. Всичко за
вашата реклама", със залепен бял стикер, изобразяващ риба на ляво стъкло на
багажното отделение и рекламен надпис върху задно отопляемо стъкло:
6
WWW.tallprint.comwww.dulovo-bg.info., находящ се в горната част на
стъклото в средата и надпис „**********, находящ се в долен десен ъгъл на
задното отопляемо стъкло. В протокола подробно са описани всички следи,
повреди и побитости, констатирани по лекия автомобил
След измерване е констатирано, че разстоянието между вътрешният ръб
на протектора на предната дясна гума и външния ръб на протектора на
предната лява гума и е 148 см. Налице е съответствие между гумите на лекия
автомобил на подсъдимия и откритите и фиксирани следи по време на огледа
на местопроизшествието.
Окръжният съд е анализирал и заключенията на съдебномедицинските
експертизи. Съдът е приел заключенията, според които Т. Р.Ш. е получил
следните увреждания - тежка контузия на мозъка в областта на мозъчните
ядра, тежка контузия на мозъчния ствол по горностраничната повърхност на
дясното голямо мозъчно полукълбо, обширни кръвоизливи под меките
мозъчни обвивки по горностраничната повърхност на двете голямомозъчни
полукълба, двете малкомозъчни полукълба, вклиняване на малкомозъчните
полукълба, кръвонасядане по меките обвивки на главата в лява теменна и
теменнотилна области с приблизителен диаметър 15 см, счупване на черепния
покрив в лява теменнослепоочна област, кръвонасядане по меките обвивки на
главата в същата област и около оперативния разрез в дясно, разкъсно
контузна рана в областта на лява предмишница в средна трета, центърът на
която отстои на 113см от ръба на петата, ожулване в областта на лява
подбедрица с приблизително триъгълна форма и връх насочен назад,
диаметър около 5 см, върхът на което отстои на 51 см от ръба на петата, както
и други увреждания.
Съдебният лекар е дал категорично становище за причината за смъртта
на Т. Ш., която е тежка черепномозъчна травма, в резултат на тежка контузия
на мозъка в областта на мозъчните ядра, страничната повърхност на дясното
голямомозъчно полукълбо, тежка контузия на мозъчния ствол. Между
травматичните увреждания и смъртния изход ( настъпил на 28.11.2018 г.) е
налице причинно- следствена връзка.
В заключението са обсъдени и другите увреждания на пострадалия и
причините за настъпването им. Травматичните увреждания в лявата лицева
половина, лявата теменнотилна област на главата, са резултат на удар с или
7
върху твърд, тъп предмет, реализиран със значителна сила в посока отляво
надясно.
Установената разкъсно-контузна рана в областта на лява предмишница
е резултат на действието на предмет с подчертан ръб, ориентиран вертикално,
в посока отляво надясно, на височина 113 см от ръба на петата. Ожулването в
областта на лявата подберица е резултат на действието на твърд, тъп предмет
по страничната повърхност на лявата подбедрица в посока отляво надясно на
височина 51 см от ръба на петата.
Преценени в своята съвкупност такива травматични увреждания биха
могли да бъдат получени при удари от детайли на МПС /с указаните
характеристики в областта на лявата предмишница, лявата подбедрица,
последващ удар на главата в по-високо стоящи детайли на МПС - предно
панорамно стъкло и др./, но не и при падане и удар в подлежащата настилка.
Ръстът на пострадалия е 170 см.
Заключението на трасологичната експертиза е, че линиите на
протриването от автомобилни гуми, открити и фиксирани чрез заснемане при
извършен оглед на ПТП на 24.11.2018 г. в с. Окорш, обл.Силистра, са
оставени върху твърда следовъзприемаща повърхност - асфалт. По тази
причина релефният рисунък, строеж, контури и размери на съставните им
елементи са неясни, което ги прави негодни за определяне по групова
принадлежност, както и за идентификация на гумите оставили следите.
Първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено и приел за
научнообосновани и доказани отговорите на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза. От заключението, в
медицинската част, се установяват много на брой механични увреждания по
тялото на Т. Ш., като категорично е посочено, че уврежданията на
пострадалия Т.Ш. са с лява латерализация, разположени са изцяло в лявата
част на тялото, главата и крайниците.
Безспорно е определена причината за смъртта на Т. Ш., а именно -
тежка черепно-мозъчна травма със счупване на черепа, кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка и тежка мозъчна контузия на двете полукълба, и на
мозъчния ствол. Подобни травми обичайно са несъвместими с живота, а
тяхната локализация и тежест не могат да се получат, ако няма директен удар
от движещ се обект, с характеристиките на лек автомобил. Не е възможно
8
получаването им вследствие завихряне от преминаващо МПС, нито при
падане от собствен ръст върху платното за движение. Установените травми
не могат да се получат или да са следствие на епилептичен припадък,
независимо дали той е спонтанен или евентуално след ПТП.
Констатирана е пряка причинно-следствена връзка между настъпването
на смъртта и причинените травми.
При съпоставяне разположението на травмите на пострадалия с
разположението на деформациите, следите и елементите на лявата предна
част на автомобила на подсъдимия вещите са извели три изключително важни
решаването на делото изводи, а именно:
1. Ожулването на страничната повърхност на лявата подбедрица е
причинено от удар на издадената част в левия край на предната броня;
2. Деформацията в левия край на предния капак може да се е получила
при качването на тялото на пешеходеца върху предния капак от натиск на
левия му лакът. Контузионните промени в основата на левия бял дроб могат
да се получат при натиска на гръдния кош върху левия лакът. Възможно е
при този контакт на лявата ръка на пострадалия с твърдия горен ръб на
предния ляв калник да се е получила разкъсно-контузна рана;
3. Травмите в лявата част на главата на пострадалия са получени от
удара на главата в предната лява колонка на автомобила.
Скоростта на автомобила непосредствено преди водачът да предприеме
спиране е била около 77,90 км/ч. Скоростта на автомобила в момента на удара
с пешеходеца е била около 70,77 км/ч.
Мястото на удара по дължината на пътното платно на ул. „Никола
Петков” е на около 2,30 м след ориентира в посоката към Исперих, а по
ширината на пътното платно е на 2,90 м в ляво от десния му край. Дължината
на опасната зона за спиране при определената скорост на автомобила 77,90
км/ч е 67,41 м. В момента на попадането на стоящия на пътното платно
пешеходец в осветената зона от късите светлини на фаровете, отстоянието на
автомобила от мястото на удара е било около 50,00 м. В момента на
евентуалното навлизане на пешеходеца в пътното платно, отстоянието на
автомобила от мястото на удара е било около 40,73 м.
В заключението се сочи, че подсъдимият не е имал техническа
9
възможност да избегне удара чрез спиране, тъй като в момента на
възникването на опасността (възможността да възприеме пешеходеца като
опасност за движението) разстоянието от автомобила до мястото на удара е
било по-малко от дължината на опасната зона за спиране при скорост на
автомобила от 77,90 км/ч.
Експертът е разгледал два варианта, като и при двата заключението е
категорично, че водачът е могъл да избегне удара чрез спиране, ако
подсъдимият е управлявал автомобил с разрешената скорост от 50,00 км/ч.
Вещото лице е описал и механизма на произшествието: Пешеходецът е
ударен с предната лява част на автомобила в левия крак. Тялото му се е
качило върху лявата част на предния капак и върху горната част на предния
ляв калник, главата му се е ударила в предната лява колонка. От удара тялото
му е било отхвърлено напред и наляво, и е паднало в лявата пътна лента в
посока към Исперих.
Обосновано е и становището на експертизата и относно намерените на
местопроизшествието две спирачни следи от гуми на автомобил съответстват
на гумите на л.а, марка „Мазда Примаси" с peг. № СС 6184 АМ - по брой на
каналите на протектора, по размера на предната следа и по ширината на
протектора.
Съдът внимателно е обсъдил показанията на свидетелите Х.Н., Ш. К. и
Ш.Я., които са били непосредствено до мястото, където е настъпило
пътнотранспортното произшествие. Тези свидетели са възприели състоянието
на пътя, времето на настъпване, самото произшествие, автомобилът, участвал
в произшествието. Свидетелят Х.Н. видял регистрационния номер на
автомобила и запомнил цифрите 6184 и първите две букви“СС“ и цвета –
бял/светлосив с надписи на вратите. По негова преценка автомобилът се е
движел с висока скорост - около 70 км/ч. Свидетелят не забелязал други
автомобили да минават покрай него в рамките на десети минути преди и след
ПТП.
Пряк очевидец на случилото се е бил св. Ш. К., който заявил, че
автомобилът се е движел бързо, с около 80-90 км/ч., ударил е странично, от
ляво, намиращият се на осевата линия човек, който от удара изхвърчал два
метра нагоре и паднал. Шофьорът натиснал спирачки, но без да спре е
продължил движението си към гр. Исперих. Свидетелят се е намирал на
10
разстояние около 60-80 м. от мястото на сблъсъка и по тази причина не е
видял номера и цвета на процесния автомобил, но е категоричен, че е бил
фирмен „нещо като комби“.
Свидетелят Орхан Нешет Джемил видял в 17,08ч. да преминава в
посока гр. Исперих лек автомобил, на цвят бял или сив.
Свидетелят Ш.Я. е лицето, което се е обадило на ЕЕНСП 112 и е
повикал помощ.
Останалите свидетели имат възприятия за обстоятелствата след
приключването на произшествието и техните показания имат по-скоро
значение за уточняване и допълване на фактите, установени чрез огледа на
местопроизшествието и показанията на св. К., Н. и Ш.. Показания на
свидетелите Б.М., Ф.К., С.М., С.Х.а кореспондират с установената и описана
фактическа обстановка относно видяното и възприето от тях положение на
тялото на Т.Ш. след удара и предприетите действия след това.
Показанията на свидетелите дават категоричност относно причината за
настъпилия противоправен резултат. Възникналото съприкосновения между
лекия автомобил и пострадалия е причинната връзка и за настъпила смърт.
Свидетелите заявяват и с достатъчна категоричност, че автомобилът, който е
причинил пътно-транспортното произшествие е бял или сив на цвят, дадено е
дори описание на регистрационния номер на колата.
Показанията на свидетелите са преценени като ясни, последователни,
непротиворечиви и достоверни.
Подсъдимият оспорва авторството на деянието. Разпитан в хода на
разследването и в съдебното производство подс. Д.Е. отрича каквато й да е
съпричастност към пътнотранспортното произшествие. Твърди, че на същата
дата е управлявал собствения си л.а. марка „Мазда“ модел „Примаси“ с peг.№
СС 6184АМ в с.Окорш, в посока от гр.Дулово към гр.Исперих, но
категорично заявява, че не е допускал ПТП, нито е участвал в такова, в
посоченото населено място, а също така не си спомня в колко часа е преминал
през с.Окорш, Твърденията му кореспондират със заявеното от съпругата му -
св.Ю.Е. и от части с това на сина му, но съдът ги е приел изцяло за защитна
версия, която се опровергава от свидетелските показания, заключенията по
назначените съдебни експертизи и останалия доказателствен материал по
делото.
11
Защитата оспорва извода на първата инстанция, според който именно
подсъдимият е управлявал моторното превозно средство, отговорно за
смъртта на Т. Р.Ш., заявявайки, че по това време и място е имало и други
автомобили, които биха могли да бъдат отговорни за настъпилото
произшествие. На този довод може да се възрази. Свидетелите споменати по-
горе непосредствено са възприели външните белези на лекия автомобил,
което удостоверяват в своите показания. Няма никаква причина настоящият
състав, както и състава на първата инстанция да подлага на съмнение
достоверността на тази информация. Свидетелите нямат никаква
заинтересованост от изхода на делото, не се намират в роднински или друг
вид отношения с която и да е от страните; че са били на мястото на
извършване на деянието е сигурно, защото дават точно описание на дрехите,
с които е бил облечен пострадалия, т.е с категоричност може да се има вяра на
казаното от тях. Освен това, в разрез със защитната теза на подсъдимия е и
направена справка от АИС – КАТ – регистрация с технически данни и данни
за собственост на всички превозни средства, регистрирани в сектор ПП при
ОДМВР – Силистра с рег. №CC6184**. Справката/л.12-13, том 3-ти, ДП/ е
предоставила данни за пет леки автомобила, чиито регистрационни номера
имат подобни символи и цифри, като тези видени от свидетелите и само
лекият автомобил, собственост на подсъдимия отговаря на посочените
критерии. Всички останали МПС-та, за които е представена информация са с
различен цвят, от този който е възприет от свидетелите/червен, син, черен,
кремав/. Тоест, изключена е възможността друг автомобил със същите или
сходни белези да е бил причината за възникналото ПТП. Изводът се допълва
и от извършени справки, от които е видно, че движението на останалите леки
автомобили, обсъдени по-горе/както и допълнителни такива/ не включва
преминаването през с. Окорш, както и че се потвърждава невъзможността за
присъствие на мястото на извършване на деянието/л.23; 36-73; 85-90;93-
95;104-105;110-111;/. Освен това, лекият автомобил, управляван от
подсъдимия има отличителни белези, а именно залепените стикери върху
колата, за което няма спор, както няма спор и че свидетелите са възприели
непосредствено именно тези отличителни белези върху автомобила, блъснал
пострадалия пешеходец, като по този начин изключват и с категоричност
възможността друго МПС със сходни белези да е било причината за
настъпилия противоправен резултат.
12
И все в тази връзка може да се каже и следното: подсъдимият заявява,
че ожулванията по бронята на автомобила са следствие на възникналото ПТП
между него и друго лице, предхождащо датата 24.11.2018г. В съдебно
заседание от 08.03.2021г. проведеното пред първоинстанционния съд,
подсъдимия заявява: “Катастрофата със съседа ми беше 2017г., тогава
правихме на внучката рожден ден….Същата „Мазда Примаси“, но с друг
цвят. Тогава автомобилите се блъснаха челно.“ – л.84, НОХД № 307/2020г.
по описа на Силистренския окръжен съд.
С протокола за оглед на веществени доказателства, проведен на
12.12.2018г. подробно са описани и документирани всички увреждания и,
побитости по автомобила на подсъдимия. Според експертите/л.22, том 2-ри,
ДП/, описаните деформации водят до следните изводи: в предната част на
автомобила има две групи деформации, които е възможно да са причинени от
удар на пешеходец. Едната група деформации, която е в предната част на
автомобила, включва повредите по левия мигач, деформация в лявата част на
предния капак, охлузването по предния ляв калник и побитостите по предната
лява колонка. Втората група деформации, която е по средата на предната
страна на автомобила, включва деформациите на предния регистрационен
номер, на декоративната решетка, на предния край на предния капак в дясно
от емблемата и на предния ръб на предния капак над емблемата.
Заключението по изготвената комплексна СМЕ и АТЕ допълва извода
за съответствие между деформациите на лекия автомобил и получените
увреждания на пострадалия. Вещите лица са категорични, че „ожулването
на страничната повърхност на лявата подбедрица е причинено от удар на
издадената част в левия край на предната броня(1-2 на фиг.32).
деформацията в левия край на предния капак може да се е получила при
качването на тялото на пешеходеца върху предния капак от натиск на левия
му лакът. Същевременно при натиска на гръдния кош върху левия лакът
може да се получат контузионните промени в основата на левия бял дроб.
Допуска се за възможно при този контакт на лявата ръка на пострдалия с
твърдия горен ръб на предния ляв калник да се е получила отбелязаната на
фиг.31 разкъсно – контузна рана. Травмите в лявата част на главата на
пострадалия са получени от удара на главата в предната лява колонка на
автомобила, в мястото, означено с фиг.6 на фиг.34“/л.43, том 2, ДП/. И още
13
според заключението на експертизата, разположението и степента на
травмите на пострадалия, положението върху пътното платно след удара и
следите от удара по автомобила, съответстват напълно на описания от Ш. К.
механизъм на удара. От казаното по-горе може да се изведе следното
заключение: деформациите, намиращи се върху лекия автомобил марка
„Мазда Примаси“, собственост на подсъдимия Е., напълно съответстват на
травматичните увреждания, получени от пострадалия, вследствие на
възникналото пътнотранспортното произшествие, като по този начин напълно
опровергават защитната теза на Е..
В заключение може да се отбележи и още едно обстоятелство. Ако
деформациите върху лекия автомобил са следствие от сблъсък с друг лек
автомобил/както твърди Е. и то челно/, то съвсем различен щеше да бъде
механизма на следообразуване, съвсем различните щяха да бъдат и
пораженията.
Обясненията на подсъдимия са негова защитна теза, на която той има
право да се позовава. Съпоставени обаче с останалите доказателства по
делото, остават само и единствено такава – защитна теза, която няма никаква
доказателствена подкрепа, имайки също така изолиран характер. Напълно
логично и обяснимо е също, че показанията на съпругата на подсъдимия,
която е пътувала с него, както и на останалите членове на семейството му,
подкрепят в някаква степен казаното от него. Но дори и така, то колебания в
авторството на деянието не може да има/виж л.143, том 1-ви; л.135, том 1-
ви, ДП/.
По приложението на материалния закон:
В пределите на установените фактически положения, окръжният съд е
приложил правилно материалния закон като е приел, че деянието на
подсъдимия Е. е съставомерно по чл. 343, ал.3, б.„б“ вр. с ал.1, б.“в“, вр.
чл.342, ал.1 от НК, тъй като по непредпазливост е причинил смъртта на едно
лице, при управление на МПС и е избягал от местопроизшествието.
Настоящата инстанция взе под специално внимание нарушенията на
правилата за движение, за които подсъдимия Е. е бил обвинен и за които го е
осъдил окръжният съд. Инкриминирани са три нарушения – по чл.20,ал.1 и
ал.2; по чл.21, ал.1 и по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като относно релевантността
с настъпилия резултат, въззивният състав, счита следното:
14
За да може да се твърди с категоричност, че подсъдимият Е. е допуснал
и трите нарушения на специалните правила, следва да се установи по
доказателствен и дедуктивен път, че те стоят в причинно – следствена връзка
с настъпилия резултат.
Причината е необходимото условие за настъпването на резултата
/conditio sine qua non/. Причинната връзка от своя страна е отношение на
необходима поредност по време на явления, от които първото е причина, а
второто – последицата. Следователно, изследвайки причинната връзка между
дадено действие /деяние/ и настъпилия резултат, интересуват ни само тези от
тях, които ако мислено премахнем, резултатът не би настъпил, тъй като
деянието не е необходимо негово условие.
Изследвайки действията на подсъдимия Е. на плоскостта на
доказателствата, прави впечатление, че нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е
необходимото условие за настъпването на резултата. И това е така, защото
превишената скорост е поставила подс.Е. в невъзможност да реагира
своевременно и да предотврати инцидента. Действията в разрез с чл.21, ал.1
от ЗДвП са условията, които ако мислено премахнем, не би се достигнало до
смъртта на пострадалия. Което пък от своя страна води до извод, че
нарушенията по чл.20, ал.1 и ал.2, както и по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП не са
причина за настъпване на произшествието. Превишената скорост е
първопричината за настъпването на удара с пострадалия, а нарушението по
чл.20,ал.1 и ал.2 и чл.123 от ЗДвП не се намират в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия резултат.
Недостатъкът на първоинстанционния съд е отстраним от настоящата
инстанция, с оглед правомощията му по чл.337, ал.1, т.2 от НПК и
оправдаването на подсъдимия Е. по обвинението по чл.20,ал.1 и ал.2 и чл.123
от ЗДвП.
По възраженията:
След цялостна проверка на присъда, в рамките на правомощията и
задълженията по см. на чл.313 и чл.314 от НПК, настоящата инстанция счете,
че първоинстанционният съд е подложил на внимателна проверка всички
доказателства, относно тяхната относимост, допустимост и достатъчност. По
време на досъдебната и съдебната фаза на процеса не са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са довели
15
до ограничаването на правата, на която и да е страна в процеса. И тъй като
защитата твърди, че обвинителна присъда почива най-вече на показанията на
свидетеля Х.Н., намира в това съществен недостатък. Настоящата инстанция
вече взе отношение към доказателствената установеност и кореспондиращата
на нея аналитична дейност на първоинстанционния съд и обоснова своите
фактически и правни изводи, според които виновността на подсъдимия Е. се
базира върху цялостния доказателствен материал, а не само върху
показанията на един свидетел. Във въззивна жалба се твърди, че е налице
неправилност при приобщаването на свидетелските показания, от страна на
ОС – Силистра. Прочитът на проведените съдебни заседания, удостоверява,
че свидетелите са били разпитани отново в съдебно заседание/от 08.03.2021г.,
както и от 12.05.2021г./, като по този начин са допълнени гласните и
писмените доказателства и средствата за тяхното възпроизвеждане.
Единствено показанията на Д. Т. Б./л.102, том 1, ДП/ са били прочетени по
реда на чл.281 от НПК, за което всички страни, включително подсъдимият и
неговият защитник са изразили съгласие, без да отправят никакви
възражения. Освен това Д.Б., не е пряк свидетел на случилото се, поради
което не би могъл да допринесе за изясняване на предмета на доказване.
Единственият факт, имащ отношение към разкриване на обективната истина
е, че докато свидетелят е запазвал местопроизшествието не са преминавали
други леки автомобили, които биха могли да имат отношение към
разследването/виж протокол за разпит л.102, том 1, ДП/. Твърди се още, че
съставът на първоинстанционния съд е допуснал отстранимо съществено
процесуално нарушение, като не е предявил като веществено доказателство
лекия автомобил „Мазда Примаси“. Предявяването на веществени
доказателства по реда на чл.284 от НПК се осъществява чрез внасянето им в
съдебна зала, единствено когато не съществува пречка за това, поради обема
или качеството им. Очевидно е, че лекият автомобил, собственост на
подсъдимия няма как да бъде внесен в съдебната зала и предявен по този ред.
Ето защо, настоящият състав не съзира нередности, още по-малко пък такива,
които да водят до ограничаване на правата на подсъдимия
По справедливостта на наложеното наказание:
Индивидуализацията на наказанието е протекла по реда на чл. 54 от
НК, при липсата на конкуренция с нормата на чл.55. Съдът е отчел чистото
съдебно минало към момента на извършване на деянието, техническата
16
неизправност на скоростомера на автомобила, липсата на годишен технически
преглед, липсата на регистрация в промяна цвета на части от автомобила.
Определил е наказанието под средния размер в размер на 5 години лишаване
от свобода, което изключва възможността за приложение на чл.66 от НК.
Кумулативно наложената санкция също е в размер на 5 години. Именно в тази
насока е и претенция на държавното и частното обвинение, за увеличение на
лишаването от право да се управлява МПС за срок от 8 години. Настоящият
състав счита, че има основания за това. Степента на обществена опасност на
деянието безспорно е висока, предвид настъпилия тежък противоправен
резултат. Причинена е смъртта на млад мъж, в разцвета на силите си, на
когото е отнета възможността да реализира пълноценно живота си. Степента
на обществена опасност на личността на подсъдимия, според настоящия
състав следва да бъде определена като относително висока, поради следните
съображения: на първо място ще се обърне внимание на времето на
извършване на деянието. Множество са свидетелките показания, според
които произшествието е настъпило между 17:00 и 17:10 или 17:15.
Множество са и свидетелските показания, удостоверяващи, че видимостта е
била нормална, добра. Асфалта е бил сух, не е имало
мъгла/л.108;110;112;114;115;122;126;139;145, том 1-ви, ДП/. Единствено
показанията на СТ.Т. Х.а – л.149, том 1-ви и О.Д. – л.150, том 1-ви са в
насока, че видимостта не е била ясна, имало е и мъгла. Колебания се откриват
и относно факта дали уличните лампи са светели към момента на извършване
на сблъсъка между лекия автомобил и пешеходеца. Те се отстраняват
посредством метеорологична справка, изготвена от Националния институт по
метеорология и хидрология към БАН – л.102, том 2-ри. Видно от същата е, че
на 24.11.2018г., слънцето в с. Окорш е изгряло в 07:14 минути и е залязло в
16:42, като е имало 30 минутен сумрак. Това ще рече, че след 17:12 вече е
било тъмно. Само, че сблъсъкът е бил осъществен малко преди това, т.е все
още е била налична добра видимост. От изложеното по-горе може да се
направи извод, че пред водача на пътното превозно средство не са
съществували сериозни пречки, свързани с атмосферните условия, пътната
настилка, или други такива, които да са били в състояние да му попречат по
правилен начин да възприеме заобикалящата го среда и да реагира адекватно
на нея. Налични са данни, че подсъдимият е водач с дългогодишен опит. Това
обаче не е било достатъчно за правилната му преценка спрямо опасната
17
ситуация. От справката за нарушител водач/л.22, том 4-ти/ е видно, че спрямо
подсъдимия Е. има издадени пет наказателни постановления, които
предшестват инкриминираното деяние. Също така са съставяни 9 фиша, два
от които непосредствено предхождат датата 24.11.2018г., както и три такива,
свързани с нарушаване на чл.21, ал.1 от ЗДвП, следващи датата на
извършване на деянието. От казано е видно, че подсъдимият Е. по никакъв
начин не е коригирал поведението си, в насока спазване на правилата за
движение по пътищата, макар и въпреки причинения от него тежък
противоправен резултат. Ето защо, представените пред настоящата инстанция
доказателства за добри характеристични данни/л.42-45, ВНОХД № 361/2021г.
на АС Варна / не разколебават цялостния извод, че подсъдимият е
недисциплиниран водач и участник в движението по пътищата, както и че
макар да е причинил най-тежката последица – отнемане на живота на млад
човек, то това събитие не е рефлектирало по никакъв начин върху
поведението на Е., напротив. Същият продължава да не зачита нормите и
критериите за опазване на живота и здравето на другите участници в
движението. Не следва да се забравя също, че техническата неизправност на
скоростомера на колата е следствие само и единствено от виновното
неизпълнение на задълженията на Е. като водач. Липсата на технически
преглед на автомобила свидетелства за същото. Следва да бъде обсъдена и
формата на вината. Според ОС - Силистра това е небрежност. Според
настоящия състав обаче тя е самонадеяност. И това е така, защото въпреки
осъзнаването, че се движи в населено място, въпреки знанието за неработещ
уред, който да отчете скоростта, въпреки осъзнаването, че трябва да се
съобразява с ограниченията и с условията на пътя, подсъдимият Е. е шофирал
с неразрешена скорост почти 30км/ч по-висока от допустимата, поради което
сам се е поставил в невъзможност да реагира на създалата се ситуация. Нещо
повече, свидетелите твърдят, че шофьорът не е подал никакъв звуков сигнал
преди настъпването на сблъсъка, ясно е също, че не е предприел и никакви
други действия след извършване на деянието, като например да спре за да
окаже помощ на пострадалия, или да покаже поне някаква заинтересованост
от случилото се, като вместо това е избягал от местопроизшествието. Ето
защо, настоящата инстанция приема, че деянието на подсъдимия е извършено
при самонадеяност, защото деецът е бил наясно със своите задължения като
водач, имал е интелектуалния и психическия капацитет да си даде сметка
18
какви отражения ще предизвика поведението му и въпреки това у него е била
налична увереността, че ще ги предотврати. Е. е причинил тежката последица
без да иска нейното настъпване, но при знание от негова страна на
задълженията по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушаването на специалните правила
за движение по пътищата е резултат от поведението на подсъдимия, който е
управлявал с неразрешена за конкретния пътен участък скорост, при липса на
каквито и да е обективни фактори за това, както и при несъобразяване с
условията на пътя, при все, че има достатъчно доказателства за това, че
времето е било ясно, видимостта е била добра – л.108; л.110; л.112; л.114;
л.115;л.126; л.139; л.145, том 1-ви, ДП.
В този смисъл допуснатото от подсъдимия нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП са резултат от непроявена от негова страна дължима грижа да спазва
правилата. Несъобразената скорост очертава възможността престъпният
резултат да намери отражение в субективните представи на дееца. Този
резултат е бил непредотвратим с оглед приетия механизъм на ПТП-то, като
настъпването на общественоопасните последици се дължи изцяло на
виновното поведение на подсъдимия Е..
Изложените доводи за формата на вината следва да се отчитат като
обстоятелство, които разкриват по-висока степен на обществена опасност на
подсъдимия, съответно обуславящи прилагането на засилена наказателна
репресия спрямо него.
Изложените фактически и правни изводи на настоящата инстанция
водят до необходимостта от оправдаването на подсъдимия Е. за нарушението
по чл.20, ал.1 и ал.2 и по чл.123, ал.1, т.1 от ЗдвП, както и от необходимостта
от увеличаване на кумулативната санкция в размера, поискан от страна на
държавното и частното обвинение. В останалата й част, присъдата се явява
правилна и законосъобразна, а наложеното наказание справедливо и ответно
на целите по см. на чл.36 от НК.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани съществени
процесуални нарушения.
Предвид изложеното и на основание чл.337, ал.1, т.2 вр. ал.2, т.1 и
чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд
19
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ частично в наказателноосъдителната й част присъда №
260009/12.05.2021г. по НОХД № 307/2020г. на Окръжен съд – гр.
Силистра, като:
1.ПРИЗНАВА подсъдимия ДЖ. ДЖ. ЕТ. за НЕВИНЕН и го
ОПРАВДАВА по обвинението да е нарушил чл.20 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП.
2.УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на подсъдимия ДЖ. ДЖ. ЕТ.
наказание, лишаване от право да управлява МПС за срок от 5/пет/ години на
8/осем/ години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБългария, в
15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20