РЕШЕНИЕ
№ 2322
гр. Варна, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20233110114754 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр.С., бул. Б. № * срещу срещу А. Щ. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. Т. № * обективно-кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата 1927,74 лв., дължима предсрочно изискуема главница по Договор за
потребителски кредит № * г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 30.08.2023 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 697,85 лв., дължимо договорно възнаграждение за периода 25.05.2022 г. -
05.06.2023 г., сумата от 54,61 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 05.06.2023г. - 29.08.2023г.; сумата от 19,77
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху договорното
възнаграждение за периода 05.06.2023г. - 29.08.2023г., които суми са предмет на Заповед №
* г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № * г. по
описа на ВРС, XX -ти състав, както и осъдителни искове с правно основание чл. 415, т.3 от
ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 670,83 лв., представляваща неплатено възнаграждение за ползвана и
закупена услуга Фаст; сумата 1150,00 лв., представляваща дължимо възнаграждение за
закупена услуга Флекси; сумата от 142,63 лв., обезщетение за забава върху главницата за
периода 26.04.2022 г. - 05.06.2023 г., сумата от 51,63 лв., обезщетение за забава върху
договорното възнаграждение за периода 26.04.2022 г. - 05.06.2023 г., сумата от 49,63 лв.,
обезщетение за забава върху закупената допълнителна услуга Фаст за периода 26.04.2022 г. -
05.06.2023 г., сумата от 85,08 лв., обезщетение за забава върху закупената допълнителна
услуга Флекси за периода 26.04.2022 г. - 05.06.2023 г., за които съдът е отказал да издаде
заповед за изпълнение с влязло в сила Разпореждане № * г. по ч.гр.д. № * г. по описа на
ВРС, XX -ти състав.
В исковата молба ищецът „П. К. Б.“ ЕООД твърди чрез юрк. Г. А., че по силата на
договор за потребителски кредит № * г. е предоставил на ответника А. Щ. А. в заем сумата
1
от 2000,00 лв., като след приспадане на застрахователна премия в размер на 45,60 лв. по
Застраховка живот „Защита на кредита“ при „У. Ж.“ АД, на 29.03.2022 г. по банкова сметка
на ответника е преведена сумата от 1954,40 лв. Съгласно условията на договора ответникът
се задължил да погаси кредита на 24 месечни вноски от 122,37 лв. и падежна дата 25-то
число на месеца, при уговорен главен лихвен процент от 41,00 % или 0,11 % на ден и ГПР
от 48,91 % и общо задължение по кредита от 2936,86 лв. Поддържа се, че падежиралото
договорно възнаграждение възлиза на 697,85 лв. за периода 25.05.2022 г. - 05.06.2023 г.
Сочи се, че по споразумение за закупуване на допълнителни услуги ответникът се задължил
да заплати 1900,00 лв. за закупен пакет от допълнителни услуги съгл. чл. 15 от ОУ към
Договора, от които са погасени 79,17 лв. Пакетът от допълнителни услуги бил опционален и
във връзка с него кредиторът се задължил да предостави по искане на клиента и при
изпълнението на посочени в ОУ изисквания, една или всички от следните услуги: 1.
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски; 3. възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4. възможност за смяна на дата на падежа. Сочи се, че сключването на
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на
кредита, както и че същото не е пряко свързано с договора за кредит. Излага се, че пакетът
от допълнителни услуги предоставя на ответника право да получи услуги, които не са
свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на
потребителя и неговото конкретно житейско положение. Твърди се, че възнаграждението за
пакета не е цена на услугите, а за възможността длъжникът да поиска промяна в договора му
за кредит във всеки един момент от живота на договора. Поддържа се, че длъжникът е
направил само една пълна погасителна вноска, поради което на основание чл. 12.3 от ОУ
ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем на 05.06.2023 г., за което длъжникът бил
уведомен с писмо получено лично от него. Сочи се, че от общите погашения от 201,54 лв.
били погасени задължения от 201,54 лв. Сочи, че за част от вземанията по установителните
искове в негова полза била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *
г. на ВРС, срещу която длъжникът възразил в срок, а за вземанията му по осъдителните
искове съдът отказал издаване на заповед. По изложените съображения моли за уважаване
на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. Щ. А. е подал отговор на исковата молба
чрез адв. А. Д. от САК, в който претенциите се оспорват по основание и размер. Не се
оспорва, че страните са сключии проценися договор за кредит, по който е заплатил на ищеца
сума от около 200,00 лв. Счита, че има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от
ЗПК, а договорът е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради
което следва на основание чл. 23 от ЗПК да върне само остатъка от главницата с приспадане
на направените до момента вноски. В тази връзка сочи, че на основание чл. 11, ал.1, т.10 вр.
чл. 19, ал.1 от ЗПК задълженията по допълнителният пакет услуги не са включени в ГПР,
въпреки че са разходи по кредита, поради което ГПР не е правилно посочен и фактически
възлиза на 143,91 %, което било надвишило и лимита от 50 % уговорен в чл. 19, ал.4 от ЗПК.
Поддържа, че закупуването на допълнителен пакет от услуги срещу възнаграждение в
размер близък до отпуснатия кредит е наложено от господстващата позиция на кредитора
спрямо кредитополучателя като икономически по слабата страна. Излага, че таксите по
допълнителни услуги се явяват скрито възнаграждение за кредитодателя, като и на това
основание е следвало да се включат в ГПР. Сочи, че в договора липсва ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита. Сочи, че посочването
на по-нисък от действителния ГПР представлява залуждаваща търговска практика по чл.
68г, ал.4 във вр. чл. 68д, ал.1 от ЗЗП. Поддържа се, че клаузата на чл. 6 от договора е
недействителна и на основание чл. 10а, ал.2 от ЗПК, доколкото допълнителните услуги на
практика са свързани с управлението и усвояването на кредита. Ответникът обосновава
възраженията си с национална съдебна практика и такава на СЕС. Поддържа нищожност на
клаузата за дължимост на договорна лихва поради противоречието с добрите нрави, тъй
като надхвърля трикратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора.
По изложените съображения моли за отхвърляне на иска за главница за горницата над
1798,32 лв. Претендират се разноски.
В о.с.з. страните не се явяват, не се представляват. Поддържат изразените позиции по
спора чрез писмени становища докладвани от съда.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
2
ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за вземанията по които в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение по приобщеното ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС.
Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414 от ГПК,
поради което за ищеца е налице правен интерес от водене на установителните претенции
срещу ответника. Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество, както и осъдителните искове по чл.
415, т.3 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за вземанията за които
заповедния съд по е отказал да издаде запове за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
За успешното провеждане на исковете в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже
следните правнорелевантни факти, от които се ползва – 1) наличието на валидни
облигационни връзки между страните по Договор за потребителски кредит № * г. и
споразумение за закупуване на допълнителни услуги, както и усвояването на кредита от
ответника; 2) изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните
правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена
информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз
основа на които разходите могат да се изменят; 3) индивидуалното договаряне на условията
по договора, както и да обоснове договарянето на размера на лихвите (възнаградителна и
мораторна) и останалите такси, разходи и неустойки в съответствие с типични разходи на
кредитора и обичайна печалба; 4) изискуемостта на главните вземания и акцесорните за
мораторни лихви, както и техния размер, включително уведомяването на
кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
В случая за установяване валидното възникване на заемно правоотношение между
ищеца и ответника с исковата молба са представени преписи от Договор за потребителски
кредит № * г. и Общи условия към него, съгласно които ищецът се е задължил да отпусне на
ответника заем от 2000,00 лв. със срок на издължаване от 24 месеца и общо дължима сума
по кредита от 2936,86,46 лв. Между страните е уговорено възнаграждение за ползвания
кредитен ресурс във фиксиран размер от 41 % на годишна база, при ГПР от 48,91 %. В
Раздел VII е уговорено, че кредитополучателят закупува допълнителни услуги Флекси и
Фаст, с цени от 1200,00 лв., съответно 700,00 лв. Съгласно чл. 15.1 от ОУ за допълнителната
услуга Фаст потребителят получава приоритетно разглеждане и становище на искането за
отпускане на потребителски кредит в рамките на един час от постъпване на искането, а
съгласно чл. 15.2 от ОУ за допълнителниата услуга Флекси потребителят получава правото
при изпълнение на специфични изисквания да променя едностранно погасителния си план
Доколкото процесният договор за кредит се явява частна хипотеза на заема за
послужване, кумулативно-необходим елемент от фактическия състав за валидното му
възникване е предаването от заемодателя на заемателя собствеността върху пари или други
заместими вещи. В тази връзка по делото е изслушано неоспореното заключение на
допуснатата ССчЕ, кредитирано от съда като обективно, компетентно и пълно, което сочи,
че в деня на подписване на договора на ответника е изплатена в брой сумата от 1954,40 лв.
на каса на Изипей, като преди това е преведена от банкова сметка на ищеца по банкова
сметка на Изипей, а сумата от 45,60 лв. е удържана като първа премия по сключената
застраховка. От ССчЕ се установява също, че ответникът е извършила едно погашение по
кредита от общо 201,68 лв., на дата 05.05.2023 г. Последното обстоятелство съдът кредитира
като сигурно извънсъдебно признание чрез конклудентни действия на неизгодния за
ответника факт, че е получил заемната сума. следователно се установява нейното усвояване.
С оглед на горната доказателствена съвкупност и предвид липсата на спор по
валидността на изявленията на страните по сключване на договора, увсовяването на заетата
сума и извършването на частични погашения, съдът приема за доказано валидното
възникване на заемно правоотношение за сумата от 2000,00 лв.
На следващо място доколкото процесният заем е такъв за потребителски кредит по
смисъла на В тази връзка и доколкото процесният договор е за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 от ЗПК, клаузите на договора следва да бъдат преценени от съда служебно
за съответствие както с императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса на
потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като в създадената между
страните облигационна обвързаност длъжникът има качеството потребител по смисъла на §
13, ал.1 от ДР на ЗЗП. Анализът включва и оценка на облигационното правоотношение, в
частта му досежно изпълнението от страна на заемодателя на задължението му за
предоставяне на потребителя на необходимата писмена информация за съдържанието и
условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се
3
изменят, индивидуалното договаряне на условията по договора, както и обоснованост на
уговорените размери на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите разходи
(такси) в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.
В случая от сравнителния анализ на клаузите на процесния договор за кредит и
относимите императивни текстове съдът намира за недоказано, че облигационната връзка
между кредитодателя и потребителя е възникнала съобразно установените в специалния
закон задължителни правила на ЗПК за кредитодателите при извършването на дейност по
потребителско кредитиране, по следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. На основание
чл. 23 когато договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая, видно от процесния договор в случая е спазена писмената форма, шрифтът
на текста е не по - малък от 12, съгласно чл.10 от ЗПК. Договорът, в съответствие с чл.11,
ал.1, т.1-9 от ЗПК съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит,
индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер
на лихвения процент, условия за издължаване на кредита. Съставен е и подписан
погасителен план.
В нарушение обаче на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора за кредит не е отразено,
какви допускания са включени при изчисляване на годишния процент на разходите, освен
годишният лихвен процент.
Според нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК кредит годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в § 1, т.1 "Общ разход
по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по[1]специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
В случая в договора за кредит не е отразено как е формиран годишният процент на
разходите, като не е са посочени кои допускания (вид на разхода по смисъла на § 1, т.1) и в
какъв процент се включват в него, чийто общ размер да е равен на 48,91 %. От
съдържанието на договора може да се извлече само процента на договорната лихва (41,00
%), която участва при формирането на годишния процент на разходите.
За останалите обаче 8,91% не е посочено никъде в договора или в общите условия
какво по естеството си представляват. Дали са едно или сбор от няколко допускания по
смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
На следващо място допълнителните услуги също следва да бъдат включени при
формиране на процента на ГПР, тъй като представляват общ разход по кредита, още повече,
че изрично са включени от самия кредитор в общия дълг и месечните вноски по
погасителния план. Действията, предвидени в пакета с допълнителни услуги, са свързани -
пряко или косвено с кредитното правоотношение и затова следва да се разглеждат заедно.
Всички те са свързани с отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния
договор за кредит досежно срока за плащане (удължаване, разсрочване, отсрочване).
Съгласно решение по дело №С-686/2019 г. на СЕС понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“, съдържащо се в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и
за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета обхваща разходите за евентуалното
удължаване на срока на кредита, щом като от една страна, конкретните и точните условия за
евентуалното му удължаване, включително срока на последното, са част от клаузите и
условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит, и от
друга страна, тези разходи са известни на кредитора.
В заключение, при съвкупна преценка на всяка от уговорките, съдът констатира, че
4
макар формално договорът за кредит да покрива изискуеми реквизити по чл.11 ал.1 от ЗПК,
вписаните параметри не кореспондират на изискуемо съдържане по т.10 (годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя) – в този смисъл решение
по в.т.д. № 241/2020 г. на Окръжен съд – Варна и решение в.т.д. № 2564/2021 г. на Окръжен
съд – Варна. Тази част от съдържанието на сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като въз основа на предварителната стандартизирана информация за тези
реквизити кредитополучателите следва да могат да съпоставят наличните пазарни
предложения и да упражнят избора си съответно на индивидуалния си интерес. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо с
императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен,
че изключва валидността на договарянето (чл. 22 от ЗПК).
Като не е оповестил действителен ГПР в самия договор за кредит, доставчикът на
услугата е нарушил изисквания на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В
тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на ползваната сума, без
да се отчитат начислените въз основа на договора лихва, такси и премии ( чл. 23 от ЗПК).
Последното сочи, че за ищеца не е възникнало вземане към ответника за всички останали
компоненти извън главницата по Договор за потребителски кредит № * г., а именно за
договорна лихва, възнаграждение за допълнителни услуги Флекси и Фаст и мораторни
лихви, поради което предявените искове за заплащане на тези суми се явяват неоснователни
и следва да се отхвърлят изцяло.
На основание чл. 23, изр. второ от ГПК извършените плащания извън тези за
главница следва да се отнесат към погасяване само на действително възникналото
задължение за връщане на усвоената сума.
В тази връзка съдът намира, че крайният срок по погасителния план за издължаване
на сумите за главница – 25.03.2024 г., е настъпил, поради което на основание т.1 от ТР №
8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС понастоящем е настъпила изискуемостта на
всички вноски за главница по кредита, които възлизат на общо 2000,00 лв. съобразно
неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ. Последното сочи, че към датата на
подаване на заявлението 30.08.2020 г. ответникът е извършил погашения от 201,68 лв. Така
се формира непогасен остатък за главница от 1798,32 лв., до която сума искът за главница
следва да се уважи като основателен.
Вследствие на частичното уважаване на иска за главница основателна се явява и
акцесорната претенция за законна лихва, считано от датата на депозирането на заявлението
по чл 410 от ГПК в съда до окончателното ѝ изплащане.
За пълнота следва да се изложи следното досежно вземането по осъдителния иск за
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги към договора за потребителски
кредит:
В клаузите на чл. 15.1 и чл. 15.2 от ОУ са изброени действия, които съдът намира, че
не представляват „Допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, за които
законът е дал възможност на кредитодателите да събират печалба. Допълнителните услуги
са такива, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните по
предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва) на
определен падеж, а са например издаването на различни референции, удостоверения и
служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за
добросъвестното поведение на клиента. В случая обаче услугите, които ищецът твърди, че
собствено следва да престира по споразумението на практика съставляват действия, целящи
осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора – отсрочване на
вноски, намаляването им по размер и промяна в падежната дата. Т.е. т.нар. услуги имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитополучателя и кредитора, като
помогнат последния да управлява по-добре договора за достигане на крайната му цел -
изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК, с която именно колидира уговореното в споразумението за допълнителни услуги.
Клаузите на споразумението съдът намира, че противоречат и на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал императивно правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона (чл.26, ал.1 от ЗЗД). Съдебната практика приема, че при
двустранните договори значителната липса на еквивалентност в насрещните престации
5
може да се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те са опредени като граница
на свободата на договаряне предвидена в чл. 9 от ЗЗД. В случая уговорената обща стойност
на допълнителните услуги от 1900,00 лв. съставлява 95 % от чистата стойност на отпуснатия
заем от 2000,00 лв. Тази сума потребителят ще следва да заплати при всички положения, на
което кореспондират задължения за кредитодателя, чиито последният собствено
предварително е формулирал, видно от бланковия характер на договора. При това
положение съдът не открива никаква разумна и съразмерна икономическа връзка между
стойността на договореното възнаграждение от 1900,00 лв. и само привидно
кореспондиращата насрещна престация, от която кредитополучателят в действителност не
би могъл да извлече практическа полза или изгода за своя патримониум. Същевременно със
задължаването за тази сума. без валидно уговорено насрещно задължение, потребителят
фактически добива сигурен пасив и потенциал за свръхзадлъжнялост. Така се обезсмисля и
главният му мотив да сключи процесния договор за потребителски кредит за подобна сума, а
именно да си набави средства в спешен порядък за задоволяване на текущи нужди. В
обобщение в случая неравностойността в насрещните престации на страните уговорили
допълнителните услуги е такава, че практически е сведена до липса на престация от страна
на кредитодателя, при което правно положение съдебната практика е категорична и
константна, че е налице противоречие на договореното с добрите нрави, респективно то е
нищожно.
В обобщение съдът намира, че клаузите на Раздел VII от договора и чл. 15 от ОУ
целят заобикаляне изискванията на ЗПК, в частност чл. 10а, ал.2 от ЗПК, както и на добрите
нрави. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, респективно
цитираните вече се явяват негодни да породят права и задължения за страните по договора
за кредит. Следователно ответникът не дължи начислените от кредитора суми за
допълнителни услуги, а предявените от ищеца искове за тези вземания следва да се
отхвърлят като неоснователни и на това основание, както и акцесорните за обезщетение за
забава върху тези вземания.
С оглед изхода на спора и своевременно направените искания всяка от тях има право
да репарира сторените разноски съобразно уважената, респективно отхвърлената част от
исковите претенции (при обща цена на исковете от 4849,77 лв., уважени до размер от
1798,32 лв.).
В заповедното производство по ч.гр.д. № * г. на ВРС на ищеца са присъдени
разноски в общ размер от 81,38 лв., които с настоящото решение следва да бъдат
редуцирани с оглед отхвърлената част от установителните искове до размер от 30,18 лв.,
която сума следва да се присъди на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК. В
настоящото производство ищцовото дружество представя доказателства за сторени разноски
за държавна такса от 428,48 лв. и депозит за вещо лице от 350,00 лв. Претендира
присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от
ГПК и с оглед фактическата и правна сложност и на делото за ищеца съдът определя размер
на юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лв. След направените изчисления съдът
намира, че в полза на страната съобразно уважената част от исковете следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 325,74 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Ответникът е доказал по делото сторени разноски в разамер от 3,00 лв. за платена
държавна такса за преписи от отговора на исковата молба, от която сума съобразно
отхвърлената част от исковете на страната следва да се присъди сумата от 1,89 лв., на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Предвид оказаното на ответника от адв. А. Д. безплатно процесуално
представителство, на пълномощника следва да се определи адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗА за исковото производство в минималният размер, изчислен
по реда на чл. 7, ал.2, т. 2 вр. § 2а от ДР от Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на 941,98 лв. с
ДДС. Последният следва да се присъди на адвоката в редуциран размер от 592,60 лв. с ДДС,
с оглед отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Щ. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. Т. № * дължи на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № * сумата 1798,32 лв., дължима предсрочно
изискуема главница по Договор за потребителски кредит № * г., ведно със законната
лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.08.2023
г. до окончателното й изплащане, която сума са предмет на Заповед № * г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, XX -ти
състав, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
като
ОТХВЪРЛЯ установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 1798,32 лв. до
предявения размер от 1927,74 лв. за предсрочно изискуема главница по Договор за
потребителски кредит № * г.; както и сумата от 54,61 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 05.06.2023г. - 29.08.2023г.;
сумата от 697,85 лв., дължимо договорно възнаграждение за периода 25.05.2022 г. -
05.06.2023 г., сумата от 19,77 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху договорното възнаграждение за периода 05.06.2023г. - 29.08.2023г.,
които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, XX -ти състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ осъдителните искове с правно основание чл. 415, т.3 от ГПК вр. чл. 9 от
ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
670,83 лв., представляваща неплатено възнаграждение за ползвана и закупена услуга Фаст;
сумата 1150,00 лв., представляваща дължимо възнаграждение за закупена услуга Флекси;
сумата от 142,63 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 26.04.2022 г. -
05.06.2023 г., сумата от 51,63 лв., обезщетение за забава върху договорното възнаграждение
за периода 26.04.2022 г. - 05.06.2023 г., сумата от 49,63 лв., обезщетение за забава върху
закупената допълнителна услуга Фаст за периода 26.04.2022 г. - 05.06.2023 г., сумата от
85,08 лв., обезщетение за забава върху закупената допълнителна услуга Флекси за периода
26.04.2022 г. - 05.06.2023 г., за които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение с
влязло в сила Разпореждане № * г. по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, XX -ти състав, като
неоснователни.
ОСЪЖДА А. Щ. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. Т. № * да заплати на „П.
К. Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. Б. № *, сумата от
30,18 лв., представляваща сторени в заповедното производство по ч. гр. д. № * г. по описа
на ВРС, съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 325,74 лв., представляваща
сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 от ГПК, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.
Б. № * да заплати на А. Щ. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. Т. № *, сумата 1,89
лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.
Б. № * да заплати на адв. А. Д., вписан във АК- С., личен номер *, с вписан служебен
адрес: гр. С., ул. "Х.О. " № *, сумата 592,60 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2
от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7