Р Е Ш Е Н И Е
№ 591 / 13.4.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на десети март две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в
следния състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Антони Николов
като разгледа докладвано от съдията
АНД № 294 / 2020 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от
„Фиском 33“ ЕООД, ЕИК : *********, срещу НП № 03 – 011692 / 16. 10. 2019 г. на
Директор Д – ИТ – Варна. Със същото на жалбоподателя :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 11,
ал. 5, чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД – 07 – 2 от 16. 12. 2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, чл. 14, ал. 2 от ЗЗБУТ и на основание чл. 413,
ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на две хиляди лева.
Жалбоподателят моли съда за
цялостна отмяна на атакуваното НП, а в условията на евентуалност да намали
размера на наложеното, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални
нарушения, необоснованост, маловажност.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата.
Претендира за присъждане на разноски и прекомерност на такива от другата
страна.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Счита,
че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди НП. Сочи, че същото е
законосъобразно, като наложената санкция
е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.
Претендира за присъждане на
разноски и прекомерност на такива от другата страна.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена
следната фактическа обстановка :
На
02. 10. 2019 г. свид. М.О. Манолова – Жечева - служител при Д – ИТ – Варна
посетил обект – склад, находящ се в гр. Варна, стопанисван от възз. „Фиском 33“
ЕООД, а на 04. 10. 2019 г. извършил и документална проверка в сградата на Д –
ИТ – Варна на представени документи. Проверяващият установил, че на 02. 10.
2019 г. свид. Миглена Стефанова Александрова престирал труд в полза на
въззивника, като същевременно началния му инструктаж не бил документиран в
книгата за това. Съставен бил АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени такива. Административно –
наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал
отговорността на въззивника.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелски
показания – изцяло тези на свид. М.О. Манолова – Жечева и частично тези на
свид. Миглена Стефанова Александрова, както и от приложените и приети по делото
писмени материали, с изкл. на договор за услуга с Миглена Стефанова
Александрова. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и
компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и
относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
Същевременно
съдът не кредитира показанията на свид. Миглена Стефанова Александрова относно
естеството на извършваното в момента на проверката и договор за услуга с това
лице, доколкото същите се оборват категорично от целия събран по делото
доказателствен материал. Следва да се отбележи служебната заинтересованост на
този свидетел, доколкото същия е в трудовоправни отношения с въззивника, както
и възможността за съставяне на договора /преди или дори след проверката/ с цел
защита. Посочените стоят изолирано и дори нелогично от целия останал
доказателствен материал, поради което съдът намира, че същите обслужват защитна
теза.
Относно показанията : на първо
място свид. М.О. Манолова – Жечева лично е възприел, че свид. Миглена Стефанова
Александрова собственоръчно е сортирала орехи на работеща поточна линия, като
привеждането в работен режим на монтираната в помещението машина се потвърждава
и от свид. Миглена Стефанова Александрова. На следващо място трябва да се
акцентира, че свид. Миглена Стефанова Александрова собственоръчно е попълнила
декларация, в която са налице елементи на трудово правоотношения - място и
характер на работа, начало и времетраене на изпълнение, възнаграждение и
работно време, респективно безспорно се установяват работодател, работник и
наличието на трудово правоотношение. В тази връзка не следва да убягва от
вниманието на съда, че в декларацията свид. Миглена Стефанова Александрова собственоръчно
е написала, че работи от 15. 09. 2019 г. /същевременно в договора за услуга е
посочено от 01. 10. 2019 г./, без трудов или граждански договор, т. е. това още
повече поставя под съмнение заявеното от него в тази част в съдебно заседание.
Относно договора : видно от
съдържанието му, свид. Миглена Стефанова Александрова следва да почисти
складовото помещение „след наемането му“, а в действителност това вече е било
налице, видно от договор за наем. Нещо повече, в същия фигурира и задължение за
„почистване, сортиране и пакетиране на орехи“, нещо което е установено по време
на самата проверка. Не на последно място в договора за услуга фигурира и
конкретно заплащане, което затвърждава извода за конкретната цел на този
договор.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи :
Настоящият състав
намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила
визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за
отмяна. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа
необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
Фактическата обстановка и правната квалификация са еднакво отразени в АУАН и
НП.
Съдът намира, че е
осъществен състава на визираното нарушение.
От обективна страна безспорно се
установи, че на 02. 10. 2019 г. свид. Миглена Стефанова Александрова е
престирал труд в полза на възз. „Фиском 33“ ЕООД, на обект – склад, находящ се
в гр. Варна. Същевременно проведения му начален инструктаж не бил документиран
в книгата за това, с което е и осъществен състава. Известно е, че отношенията
при предоставяне на работна сила се уреждат единствено като трудови, в частност
с трудов договор, в писмена форма. Дали преди постъпването на работа такъв е
бил сключен не е предмет на настоящето дело, но няма как да не се приеме, че в
случая е налице трудово правоотношение, респективно въззивника притежава
качеството работодател. В този смисъл съдът намира, че правилно е издирен
субекта на нарушението, предвид разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, която
сочи, че отговорността се носи от работодателя. Горното съдът прие въз основа
на кредитирания доказателствен материал.
Доколкото
санкционираното лице е юридическо съдът не следва да разглежда въпроса относно
субективна страна.
Предвид
факта, че нарушения от подобен вид засягат документооборота, касаещ
здравословните и безопасни условия на труд съдът намира, че формират
сравнително висока обществена опасност, поради което не може да не бъдат
санкционирани, респективно правилно в случая е ангажирана административно –
наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се
различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил
налагане на санкция.
Същевременно съдът счита, че
размера на наложеното е явно несправедлив. Административно – наказващият орган
е възприел изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил за
извършеното нарушение наказание, което съдът намира за прекалено тежко, в
предвид следното : при налагане на такова следва да се вземе в предвид тежестта
на нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както
и имотното състояние на нарушителя, като се наложи наказание в границите на
предвиденото. В случая съдът отчете сравнително висока тежест на нарушението,
доколкото има касателство към полагането на труд и ниска такава при дееца,
предвид липсата на други наказания, смекчаващи отговорността обстоятелства -
липса на вредни последици, съдействие за установяване на обективната истина,
формирано трайно правилно отношение към законоустановения ред в страната, като
извършеното се явява изолиран акт, отегчаващи такива – не се установиха, имотно
състояние – видно от доказателствата по делото, налице е индиция за наличие на
доходи, но няма доказателства за сравнително висок техен размер, обуславящ по –
висок такъв на наказанието. С оглед на горното съдът счита за справедливо да
измени размера на наложеното наказание, с оглед постигане на целите, визирани в
чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира наведеното от страна
на въззивника за неоснователно поради следното : не се установиха процесуални
нарушения, от категорията на съществените такива, което да обуслови цялостна
отмяна, като твърдяното нарушение се доказва по безспорен начин от събрания
доказателствен материал. Не подлежи на съмнение това, че на 02. 10. 2019 г.
Миглена Стефанова Александрова е престирал труд в полза на възз. „Фиском 33“
ЕООД, на обект – склад, находящ се в гр. Варна, като същевременно проведения му
начален инструктаж не бил документиран в книгата за това. По – горе подробно
бяха изложени мотиви защо съдът приема, че е налице трудово правоотношение,
респективно въззивника притежава качеството работодател, дали в обекта е
работела машина, респективно какво е извършвала свид. Миглена Стефанова
Александрова. Относно маловажност съдът също изложи мотиви, като следва да се
акцентира, че дори и след установяването, въззивника не е отстранил
нарушението, т. е. логично е неговата отговорност да не отпада, с цел спазване
за в бъдеще на установения в Република България законов ред. В контекста на
изложеното следва да бъде отбелязано, че въпрос на лична и фирмена организация
е как да се изпълняват законовите изисквания, като евентуални затруднения в
тази насока не могат да обусловят ненаказаност.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната
правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено
искане и приложени доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
чл. 27 Е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя на
осемдесет лева.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде изменено, поради
което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ :
ИЗМЕНЯ НП № 03 – 011692 / 16. 10.
2019 г. на Директор Д – ИТ – Варна, с което на „Фиском 33“ ЕООД, ЕИК :
********* :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 11,
ал. 5, чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД – 07 – 2 от 16. 12. 2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, чл. 14, ал. 2 от ЗЗБУТ и на основание чл. 413,
ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на две хиляди лева, като вместо това :
НАЛАГА на „Фиском 33“ ЕООД, ЕИК : ********* :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 11,
ал. 5, чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД – 07 – 2 от 16. 12. 2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, чл. 14, ал. 2 от ЗЗБУТ и на основание чл. 413,
ал. 2 от КТ административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
хиляда и петстотин лева.
ОСЪЖДА „Фиском 33“ ЕООД, ЕИК :
*********, да заплати на Д – ИТ – Варна юрисконсултско възнаграждение по делото
в размер на осемдесет лева.
Решението подлежи на съдебен
контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :